това с реването на трите сигурно е било незабравима сцена. Благодаря за пожеланията. Засега наистина е кротичък, милия-хапва си и заспива. И аз съм била същия бесник като каката-заспивала съм в три през ноща на пода докато се наиграя, а братчето ми папкало и спяло.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е не се шашкай де. Ще се справиш. Вярно е че е стресиращо - аз така реагирах сега за новия бебо ем беше планувано. И въпреки всичко се депресирах в началото. Но при нас ще е трето и с много малка разлика с беба - тя ще е на година и девет месеца. При нас също няма кой да помага сами сме с таткото. Даже майка ми ме обяви за луда. Така че споко.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А може би, депресията ти се основава на ефекта на хормоните - при някои жени и бременности така се случва. И тогава идват все черни мисли на преден план. Сподели това с лекаря си - определени витамини помагат много.
Успех.

Според мен е от хормоните. Помисли от друга гледна точка - как се чувстват жените на твоята възраст, които нямат деца и ще ги имат след 4-5 години, когато твоите са отраснали и не са грижа, а добра компания? На 30 години тепърва да ставаш родител не е лесно - още повече, че хората около теб отдавна са я сторили тая работа.

Имах твоите притеснения, когато на 24 съвсем неочаквано забременях със сина ми, но сега съм се насадила на двойна доза пачи яйца

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравейте мами,
малко се притеснавям да не прозвуча доста еретично.
Моите родители са разведени и аз много трудно си повярвах че заедно с мъжа ми можем да се справим достатъчно по-добре от тях. А трябваше да си повярвам за да посмея да поискам първото ни дете. Когато разбрах че съм бременна бях малко като в шок в началото, въпреки че на теория и двамата много искахме бебето.
Сега синът ни е почти на 7г иш въпреки че имам рядко сполучлив брак още по трудно се престраших да забременея отново. Защото ако нещо в семейството все пак се обърка една жена в България е практически невъзможно да бъде самостоятелна и пълноценна майка на две деца. А и децата страват вече сами по себе си мнозинство, ако трябва да взимаш трудни решения. Което означава че с две деца трябва да е готова на почти всякакви компромиси, които с едно дете не би направила.
Просто за едно дете все пак е мислимо майката да може да се грижи пълноценно и сама. Мислим е и втори шанс в образа на втори брак и т.н.
Всички тези варианти просто изчезват яко дим с появата на второто дете, нали.
И това е очевидно и за всеки средноинтелигентен мъж. Дали няма да се промени след толкова години щастлив семеен живот!?! И не защото жената се е променила, а защото ситуацията се е променила: повечето и от най смелите и способни жени в БГ вече не могат да се справят без таткото. Да не говорим самата тази мисъл колко е подтискаща.
Колкото и да се обичат двама души, всеки си остава по мъничко егоист. За всеки възможността на другия партньор да избира е негласен коректив на поведението. И дали поговорката че първото дете създава семейството а второто често го разрушава не е вярна и не е точно по тези причини. Майката си знае че става безвъзвратно зависима. Възможностите за втори брак, респ. за по-добра алтернатива на съпругът моментално спадат до нулата
и това прави въпросният съпруг едва ли не господар на положениеот и то в неговия разцвет и след вашия такъв. Е просто няма начин съпругът да не започне да се възползва от променения баланс-съзнателно или не. И двамата осъзнавайки реалността... той да се разлива а жената да се свива, докато се обезличи. ... и след няколко години така .....после защо мъжете имали любовници.
сигурно аз съм някаква параноичка, надявам се някой който е минал успешно по този път в България да има времето и доброто сърце да сподели своя опит и да ме опровергае

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от fascinatingoceanid на 15.05.07 01:46.

Няма да му е лесно да те опровергае..
Дори аз с моите 4 не бих могла..
Все пак ще се радвам, ако сред нас има по-самоуверени мами..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Никога не съм гледала на нещата от твоята гледна точка. Признавам си, че имам професия, с която няма да остана гладна на улицата, но според мен отношенията между съпрузите трябва да надскочат финансово-битовото ниво и да се крепят повече на духовна и физическа близост.
Не знам дали те опровергавам, но в нашето семейство се получи обратното - след второто ни дете със съпруга ми много повече се сближихме, станахме по-задружни и по-отговорни, някак си пораснахме. Това се отнася и до двамата, но при него сякаш промяната е още по-очебийна. От друга страна, никога не съм се чувствала по-ухажвана, по-обичана и желана, и никога не съм чувала толкова любовни обяснения от негова страна, както сега.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всичко, коетоказваш е прекрсно и е точно така..Въпросът е до колко зрели са мъжете, когато стават татковци .. (с едно някак го преживяват, дори да не са много зрели.., но с две..)..и..до колко жената е имала добър емоционален живот в семейството на родителите си и знае какво наистина иска и трябва и може да очаква от съпруга си..
Ето това е, което всъщност е важното..И за съжаление днешните деца са все по-ощетени според мен...емоционално..
Много е важно момичета, тези, които гледат дъщери особено..Много е важно да научим дъщерите си да са самоуверени и да знаят какво искат и как да го получават, за да са щастливи в своето семейство когато станат готови за него

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Напълно съм съгласна

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Гаранции няма никъде и за нищо, но трябва да гледаш по-оптимистично на нещата (живота)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите