нашият е много добър ама само с момичето,а с сина ми ........не му обръща внимание...а трябва.усещам че детето го намразва.това е голям проблем за мен,а причината е в това че не се бяхме наживяли като го родих,майка ми го пое от бебе и мъжа ми не свикна с него.ужас не знам какво да правя,има ли някои подобен проблем????

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от surfline на 27.02.07 13:17.

Хм, а каzват, че татковците мрели zа пишки

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не драматизираш ли? Как така не е свикнал със сина ви?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз не мисля, че обича повече щерката...сигурно е по-мъничка и той подсъзнатерно и обръща повече внимание, на колко са всъщност дечицата?

сина ми е на 6, а малката Вики на 2г.и аз все си мисля че преувеличавам,ама ме е яд като все няма време за сина си или като ги оставя сами на 10 мин. Денис реве,защото баща му все му се кара-правел го мъж.........А той ще стане мъж като се върти около татко си,а не все около мен,с мен се бори,с мен рита.......да не вземе да стане женчо

Здравей, при нас имаше такъв период въпреки, че баткото винаги си е живял с нас. Не е от липсата на навик. Просто е по наследство поне при нас. Свекър ми е имал много сбъркано поведение по отношение на сина си (мъжът ми) и той не знаеше как да се държи със сина ни. Въпреки, че е първо дете и е логично да му се радва и беше толкова желан и чакан нооо! Се държеше точно като мъжът ти. Не можех и за минута да ги оставя двамата без да се скарат и детето да е разревано. Много ГОВОРИХ на мъжът ми. Той е разумен и иначе спокоен човек и ме разбираше и казваше, че съжалява: не знам какво ми става но страшно му се нервирам! Държи се като момиче! И други такива. След месеци да не кажа година разговори с него и обяснения най-сетне нещата се промениха но мисля, че има значение и това, че Васко порасна и не се държи като бебе и сега имат почти нормални отношения е мъжът ми кипва от време на време но ако съм наблизо и имам възможност го поглеждам "страшно" и промърморвам "спокойно" и нещата се разминават. Но той и сам се научи (имаше желание) да приема нещата по-спокойно. Интересното е че момченцата някои бащи не ги приемат като деца и искат от тях да се държат като "големи мъже" което е невъзможно. И когато бащите разберат, че всъщност искат много от едно дете нещата се оправят. Говори много на мъжът ти защото иначе баткото може да се настрои лошо не само към баща си но и към сестричката си. А и детето има нужда да се бори с тате а не с мама! Наистина трябва да имат някакво общо занимание. Мойте ходят заедно на риба.
Съжалявам, че стана много дълго но дано да съм помогнала.

Да ти кажа, срам ме е, ама ние имаме подобен проблем. Нашият син е още малък, таткото много го обича, но някак си не може да свикне с присъствието на дедето в къщи. По същия начин не му обръща внимание, не си играе с него, не може да го търпи като реве и се сърди, не може да стои сам и 5 минути с него. Отдавам го на факта, че мъжът ми също не беше готов за дете. За капак като не е на работа непрекъснато виси на компютъра и това допълнително нагорещява ситуацията. Говорим непрекъснато по въпроса, но после пак е "старата песен на нов глас". Единствено казва, че щял да се занимава с детето като пораснело, сега чакам да видим кога ще е този момент и дали нещо ще се промени.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сега ще ти разкажа една историйка за успокоение

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Rosabelle,няма от какво да се срамуваш, нали ти се занимаваш с детенце , трябва таткото да го е срам, а не теб!
У нас е същото, само дето аз не искам да променям нещата, защото насила хубост не става.ГОворех много в началото , оабче...НИЩО, даже бях виновна , каогато му казвах , че това бебче не е само мое.Сега положението се промени , не ме интересува ,че не иска да играе с детето, та нали аз се грижа за детенце така както аз смятам че е редно.Не си го слагам на сърцето това , че той не се интересува-като иска.Знам че това никак не е добре, но какъв е смисъла да се изнервям с неща които не мога да променя...,а когато съм изнервена, дори и несъзнателно го изкарвам на детето...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И моят мъж така разправя

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите