Присъствие на таткото...

Още едни глас Против, ако изобщо можем да говорим за гласуване
Категорично не исках таткото да присъства до мен при раждането и той ми беше благодарен за това. Струва ми се, че мъжете някак си природно не са зрели да се сблъскат толкова директно с появата на малките човечета и не е нужно зорлем двата пола да се уеднаквяват.
Но пък много ми липсваше присъствието му в предродилна зала, където бая време прекарах, като и съм много благодарна, че дойде четвърт час след като всичко беше приключило.
Успех и на трима ви!

Така е, Теди, мен много ме боля... много виках...мислех, че умирам, чак на 8 см. разкритие ми сложиха спиналната та живнах, но от там се почнаха скокове върху корема, форцепс....ужас....и затова си мисля, че ако таткото присъства ще ми е по-леко...не знам....ще се стегна сигурно, за да не се излагам пред него...а пък мога и по всяко време да го изгоня, нали?

Можеш разбира се
Имаше преди доста време една много хубава тема с разкази за изцепки при раждането, трябва пак да си спретнем такава

нещо ми се изтриха писанията

Накратко: на мен не ми се е случвало, но съм "за" таткото да присъства. Аз лично се притеснявах, повече от суета: как така ще ме гледа "отдолу" в такъв момент...та аз не искам и да си помислям сама да се погледна (тук предлагат на родилките огледала, ако искат...). Но пък е истина, че е голяма морална подкрепа, особено ако се наложи да си цял ден в болницата. Тези неща с "ама как ще стои по 24 часа" не ги признавам ...Ние нали стоим? И въобще, ако твой близък е в болница, независимо от повода, е нормално да си там, до него или в чакалнята...

Имам 5 познати с бебета и на всичките мъжете им присъстваха на ражданията. 2ма даже участваха в израждането, понеже беше в домовете им. Всички татковци казват, че така трябва да бъде и са съпричастни...

Като се сетя само, как се грижеха за жените си след това...Комшията работеше, пазаруваше, водеше/взимаше другото дете на училище/спортове. Освен това отменяше майчето не само нощем, но и при всяка възможност денем. Аз го гледах недоумяващо, а той се смееше и казваше:"Достатъчно е, че тя поднася гърдите на детето на всеки 2 часа"... На всекиму такива грижи

е след като реших, че моят мъж ще присъства, сега остава само да напраим бебето

ЗА...таткото ни присъстваше и на вагиналното раждане (от тръгването от вкъщи до раждането, т.е. 12 часа) и на секциото. Отделно стоеше при мен в болницата с малки изключения през деня и основно се грижеше за малките там. Изживяването е неповторимо, няма как да се опише с думи. Аз не мога да си представя да не сме заедно на такова изпитание и да изпитаме заедно сладостта да се справим.
Най-големия ми кошмар беше преди секциото и без таткото до мен щях тотално да откача, въпреки че нямах болки освен поредното инжектиране, но емоционално бях изкукуригала.
А с вагиналното раждане го хванаха да държи крака ми при напъните. За част от секундата бях неприятно изненадана, но не съм го чула да се оплаква. Напротив и двамата бяхме супер съсредоточени да "свършим работата", че никак не вървеше.
Така, че аз съм много благодарна на нашия татко, че беше до мен.

Прави ми впечатление, че досега не знам да има някой против таткото на раждане и таткото да е бил там. Около мен всички татковци са присъствали /тук това си е традиция/ и не съм чула някой да съжалява.

не знам аз ли съм някаква долга егоистка или... чак взех да се чувствам неудобно като чета как другите жени се притесняват за таткото в такъв момент! някак си все си мисля, че като раждам най-малко ще ме интересува таткото как се чувства! важното е да е до мен. все пак той ми е най-близкия човек, ако на него не мога да разчитам не знам на кого....
някой беше споменал, че ще го е срам таткото да вижда как бебето излиза. еми не му е мястото отпред де! да стои до майката или както тук му казват pillow side
а що се отнася до крясъци, писъци и т.н. - хич да не ви е срам! не разбирам как може да ме е срам от мъжа ми докато раждам неговото дете!
успех на всички мамчета каквото и да решат
целувки....

И моят глас е "против". И аз през цялата бременност навивах таткото да присъства, но той се отказа, защото пребледнява като му взимат кръв, а какво остава за раждане ... Родих нормално, но без упойка въпреки, че исках епидурална. В резултат на това си изтърпях всичките контракции, като естествено на най-последните вече плачех и стенех от болка, а при самото раждане накрая се развиках. Не искам да си мисля как той щеше да реагира стоейки отстрани. Сигурно щеше да припадне милия

Като чета тук някой от мненията и започвам да се чудя 'вашите' таткивци от захар ли са или от нещо чупливо?! Не разбирам как може да се приетснявате, че те щели да си притесняват и т.н при условие, че вие ще се мъчите здравата и ще страдате - нека и те станат част от 'забавлението'. Както един гинеколог каза по време на моето пъров раждане: който си е правил бебето, да си го изражда ... много ме развесели тогава. Нашия татко, който иначе е 'голям доктор' беше по-бял от стената, но всичко си имаше значение и полза ... след раждането почти не ми даваше 'да стъпвам по земята', бавеше бебто и въобще всякакив екстри ... Единствено и защото изстрада с мен 36 ч., че и повече ... Е за второто се 'измъкна' не по негова вина, но затова пък третот ще го вържа до корема си още на 7 м., че да съм сигуран, че няма да му се размине ... Въбще да не ги мислите и съжалявате тия татковци - само се правят, че няма да го преживеят и т.н. - все пак са мъже, нали така ... Леко раждане на всички очакващи и на таковците заедно с тях.

Забравих да спомена, че в случай на някаков объркване докторите си знаят работата и обикновено таткото бива извеждан тихо и кротко да изчака докато нещата се успокоят ... така че това да ви е последна грижа ... Пък аз лично си мисля, че ако тати е наоколо нищо няма да се обърка - природата ни е такава

Мисля, че не става въпрос за "чупливи" татковци
Малко ми е странно разсъждението "аз се мъча, значи и той трябва да се мъчи" или "щом е участвал в правенето, ще участва и в израждането"...
Защо да си тормозя излишно мъжа, особено ако знам, че има проблеми с гледането на кръв!? Моята част няма как да я спестя, неговата мога. Родих и без да ми държи ръката... но пък аз не съм от най-романтичните жени

Няма да стане по-мъж в моите очи, ако стои до мен докато раждам. За мен ще е по-мъж, ако сменя памперси, ако мие шишета, ако гушка и пее на бебето докато има колики, ако се грижи за мъничето докато аз почивам...

Но хора всякакви, мнения още повече
Затова по-горе казах, че всяко семейство трябва самО да си прецени как е по-добре.

Този въпрос трябва да го решите заедно. Само имай предвид, че таткото ще бъде единственият близък човек до теб по време на този процес.
Аз не мога да си представя да раждам без мъжа ми: и вода ще ти донесе, и акушерката ще извика, и ръката ще ти държи, и твоето добро ще отстоява пред медицинските лица, и масаж на гърба ще ти направи, и ще те подкрепя, ако се разхождаш, и спокойствие и сигурност, че не си сама ще ти дава. Много са плюсовете.
Смятам, че излишно се драматизира раждането и присъствието на таткото.
И той има право да изживее появата на бял свят на детето си.

Вярно, че мнения сто от 100 души ще получиш, но каквито и да са доводите 'против' мисля, че раждането се случва два три пъти в живота и е най-малкото интересно дасе присъства. Знаеш ли, че в чужбина татковците не стоят отпред а до главата на мамата. Т.е. оная 'красива' гледка им се спестява. Всичко е интелигентно измислено и чесно казано да си имаш някой много свой докато раждаш си е от голяма полза ... пробвай със следващото и ще се убедиш :)))... Аз последния път като раждах наблудавах мамите които раждат с татковците и тия които раждат сами - първите определено се разминаха досат бързо и по-лесно, не знам от какво, може и да се мобилизират :))) ...

Ми моите мотиви изобщо не са свързани с това, че таткото ще се притеснява, ще пребледнее или ще припадне. Най-малко пък нашия татко е от захар.

Татковците се притесняват дори повече отвън като не знаят какво става вътре. И не е в това въпроса...

Аз пък се чудя - вие ли сте от захар, та не можете да си представите раждане без таткото
Ми то само допреди няколко години в България изобщо не беше регламентирано това. (Да не споменавам, че първото ни дете таткото го видя едва на 4-5-ия ден. Отделенията ги пазеха като американска военна база през студената война. То на мен едвам ми го даваха...ама това е друга история....)

Поколения жени са се справяли сами само с акушерката и екипа около тях. Още по-отдавна - като са раждали по къщите си само с т.нар. "баба" (акушерка) и не е имало кой да налага ограничения - пак са гонели татковците да не присъстват....какъв е бил смисъла, а? Предразсъдъци? Или нещо по-дълбоко?

Родителството е партньорство - да, и двамата ще люлеят, приспиват, къпят, сменят памперси, хранят, четат приказки и т.н., но все още раждането си мисля е работа на майката. И майката ражда тяхното, общото дете, а не "неговото", както някой по-горе беше писал...

Жената трябва да си остане обект на романтични желания. А не мъжът да си каже - "ле-ле какви мъки и причиних, повече деца няма да правя" (примерно, де ) или пък всеки път като прави секс да си мисли какъв би могъл да е финала и в главата му да звучат онези стенания от болка и пред очите му да е измъченото лице на любимата.... Не казвам, че така става с всички татковци присъствали на раждането - най-вероятно при повечето не е така и се надявам да не е така .....но все пак си мисля, че си струва да се погледне и от този ъгъл...

Сега поне има избор и всяка двойка трябва да реши за себе си, така че никой да не съжалява и нито майката да се чувства изоставена, ако е без таткото, нито пък таткото - принуден да присъства, само защото така е модерно, за какъв мъж ще го помислят, ако не влезе и т.н.

Доводите ти са логични и верни, но до там, че не съм срещала татко, който да е присъствал на раждане и да съжалява ... това си говори само по себе си. За секса - не знам, при нас няма връзка вобще с раждането ....

Старите хора точно са го казали (т.е. все пак мъжете са виждали това-онова, та са измислили тая мъдрост) 'при раждането жената била като меда, като бръквеш с лъжицата се отваря дупчица, която после бавно се затваря и пак става гладка повърхността ... тоав свекъра ми го каза :)))) ...

Гледката изобщо не ме притеснява, не вярвам да притесни и таткото
Имахме си нашите доводи "против", в един момент се оказаха повече от доводите "за", взехме решение и никой от нас не съжалява Че даже и така повторихме

.. но все пак за третото помислете

Ааа, навлизаме в коренно различна тема

Каква кръв, бе. Той не ти е между краката. Иzобщо не вижда какво се случва отдолу. Единственото кърваво нещо, което ще види е бебто, преди да го иzмият.


Simona-25.01.2006

Има мъже, на които им прилошава само при мисълта за кръв. Пък и не е като да няма кървави гледки

Вие си решете и най - вече таткото.
Иначе аз съм твърдо против за себе си.

Крива Нива против акциза на домашната РАКИЯ

Съвсем хипотетично като им прилошава от МИСъЛТА zа кръв какво правят с жена си като е в цикъл? Или като индианците си имат една "нечиста" палатка и там я пращат докато се "обеzкърви"...

Струва ми се, че иzляzохме много от темата. Фада пита zа плЮсовете, как протича раждането и въпросът и е насочен към момичетата, които са имали татко до себе си, а не zащо не сте го вzели с вас.
С риск да се повторя ето ги моите плЮсове
1) не психясваш колкото, ако обикаляш сама по коридорите в чакане на раzкритието
2) ще ти донесе вода, чай, нещо zа ядене, ако се проточат нещата
3) ще иzвика акушерката, ако потрябва...или санитарка, щото пак може да се наложи
4) гарантирано при присъствието на втори човек никоя акушерка, лекар, санитар или какъвто и да е болничен персонал не би си поzволил лошо държание с теб(ежедневно чета zа такива случай)
5) определено ти дава кураж_може да сте двама хахавели, ама сте ДВАМА
6) с подходяща предварителна подготовка_примерно училище zа родители и на двамата ще ви е ясно какво да очаквате от едно съвместно раждане
7) не влия не понататъшния полов живот_все едно да си мислиш, че ако те види да повръщаш ще спре да иска да те целува по устата
8) няма никаква видимост към гениталите_седи до главата ти, надолу имаш нощница, чаршаф и голям търбух да zакриват отверстието. Като се роди бебето акушарките покриват всичките иzтекли кървища и нечистотии с въпросния чаршаф, а zа отвеждането иzполzват нещо като тава, т.че няма кой zнае какви кървави гледки(в същност мъжът ми каzа, че единствената кървава работа, която е видял е станало при преряzването на пъпната връв на бебето, zащото той иzяви желание да го направи сам_демек, ако не го е искал НИЩИЧКО е нямало да види)
9) ти си много по_мобилиzирана, търпелива и устойчива като има някой "да ти паzи страх"
10) лекарите са по_внимателни и при раждането и при кърпенето след това(ако се наложи)

Не присъствието НЯМА да го направи по_малко мъж или по_лош баща,никога не съм имала това в предвид, но както фада сама си е отговорила винаги можеш да го иzгониш.
При всички случай леко раждане и zдраво бебе каквото и да решиш.


Simona-25.01.2006