Мили момичета,моля ви за съвети и мнения от тези ,които вече са преживели тръгването на малките човечета на ясла.Дъщеря ми е на почти 2 годинки,от 4 дни сме на ясла,оставям я за не повече от 2 часа,полсе си я взимам,за тези дни живота ни се превърна в ад.Сутрин излизаме с рев ,едвам я обличам ,изпада в истерия,маха си дрехите и само повтря * В КЪЩИ МАМО,В КЪЩИ МАМО *.После като я оставя лелките казват че палче но не много,било нормално,всички в началото били така,като отивам да я взема се гушка в мен и хълца все едно не е спирала да реве през цялаото време,няма да ви казвам как ми минават тези 2 часа в които е там,сърцето ми се къса.Но най големия проблем е че сега не иска изобщо да излиза от къщи,само като започна да я обличам някъде да ходим и изпада в див рев,маха дрехите и иска да стои в къщи,страх е пак да не я водя в яслата,никъде не ще да мърда,само след мен върви и ме гушка и ме гали,и повтраря моята мама,моята мама.Знам че трябва да съм силна и да продължавам да я водя,че може би с врмето ще свикне,че при повечето деца е така,но като гледам малката мисля че преживява голям шок,какво да направя,или какво д аи кажа за да разбере че трябав да ходи и че всички деца ходят,дайде ми съвети ,или пон екак беше при вас при тези първи стъпки в яслата,ще ми е полезен всеки ваш съвет и мненние,благодаря ви предварително

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Teди на 06.02.07 15:55.

Леле милата! Разбирам те - ние също имахме доста труден период с яслата в началото. Не е било чак толкова тежко положението, но пак в продължение на 1 месец излизахме и се прибирахме с рев. Всяка сутрин, включително и уикендите повтаряше, че не иска градината, от както е тръгнала на ясла е невъзможно да я оставим нито на баба нито на дядо, като ваденка е залепена за нас, защото иначе реве като магаре. Но постепенно свиква и мисля, че сега положението е горе-долу нормално. Вече не реве сутрин и вечер, само се сърди по малко, ама бързо й минава

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ти мила за съветите,дано наистина свикне и цялото това нещо свърши скоро,а аз съм се въоръжила със здрави нерви и ще чакаме,времето ще покаже


Blagodaria ti mila za savetite,dano naistina svikne i cialoto tov ane6to svar6i skoro,a az sam se vaorujila sas zdarvi nervi i 6et 4akame,vremeto 6et pokaje.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от surfline на 07.02.07 08:48.

Да споделя и аз, макар моите наблюдения да са от преди години..
Пуснах момичетата едновременно на ясла и на градина..
Малката беше на 1г и 10м а каката на 3г и 3м..
Всяка сутрин тръгвайки от вкъщи, КАКАТА повтаряше,че не иска да ходи на градина,че иска в къщи..Като я разпитвах защо- не можеше да ми обясни.. Казваше ми нещо много странно..всяка сутрин: "И нали ще ме вземеш първа и няма да ме забравиш.."..Вълнуваше се коя учителка ще е сутринта на смяна...
Много съм благодарна на лелката, която идваше да я посрещне и да я вкара вътре за ръчичка..
Малката тичаше към яслата и викаше,че си отива в нейната ясла..а каката до последния ден ревеше и неискаше да ходи...
Всичко си е до дете явно..и до усещане.
Сега си мисля,че зависи и от твоето отношение към нея. Ако се притесняваш,че я водиш на ясла, ако й се извиняваш за това, ако се държиш така,че тя усеща,че ти се притесняваш и не си сигурна ,че трябва да я оставиш...със сигурност тя усеща твоето притеснение и ...се притеснява още повече.
Какво бих могла да те посъвтвам?
Ако имаш възможност да спреш за известно врме да я водиш на ясла..Да я оставиш в къщи и...да се постараеш да й е скучно с теб... След това..като позабрави..(след поне месец-два) да започнеш да й разказваш за детската ясла (или градина) като за едно много хубаво място , където е пълно с дечица като нея и където всичко е мъничко- и столчетата и масичките и креватчетата и дори мивките ..
Та..хубаво е да й покажеш детските площадки на яслата (градината) и да й покажеш къде играят всичките тези дечица и да й обясниш,че те са за децата от градината и яслата..
След което да изчакаш още 1 месец (поне) обяснявайки й колко е хубаво там и как всеки ден сутрин родителите завеждат дечицата си да си играят там и да се учат на нови песнички и т.н...да обядват на малките столчета и масички, да спят в малките креватчета и...когато се събудят и закусят, си ги прибират в къщи, за да си поиграят с тях, после да вечерят и да си лягат да спят в креватчетата си в къщи..и....т.н..
Т.е.много е важно детето да еподготвено, да знае,какво ще се случва там и ,че ти ще го взмеш..
Важно е също да знае, какво ще правиш ти през времето, когато то ще е в детската градина(ясла).Примерно, - мама трябва да се върне на работа и няма да може да стои п оцял ден в къщи с теб.Има възможност да те гледа баба или да си играеш с дечицата там..(или..каквито варианти има..)
И.може би тогава ще е по-лесно.
Въпреки всички обяснения има деца, които са много привързани към майките си...пак си плачат...Но...най-важното е ТИ да си убедена,че яслата (градината) е нещо добро за детето ти...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И ние бяхме същата работа един месец-тя реве вътре, аз под прозорците на яслата. Чувствах се ужасна майка, но пред нея се правех на много твърда-мама трябва да работи да има парички, на всички деца майките работят, а децата се забавляват докато ги чакат и такива. Имаше деца по-дълго ревяха, май си е до дете. Не се предавай-аз бях убедена, че градината е най-доброто решение за нас и устисках. И сега е първа писта в групата-едва дочаква да я съблека за да влети вътре.
Желая Ви успех и на двете!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаряви ви момичета,вдъхвате ми сили и надежда че след време и ние ще ходим с желание на ясла,а не с рев и сополи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Teди на 07.02.07 10:01.

Трудно ти е, милата.....Аз нямах такива проблеми с Боби, но го пуснах на ясла много малък, на 1г и 3 мес. Може би като порастнат децата е по-трудно, такива са ми впечатленията от познати мами. Според мен малките се плашат от факта, че родителите ще ги забравят, няма да ги вземат от яслата. Затова в началото е такова изпитание за нас и за тях.
Аз много говорех на Боби преди да тръгне на ясла, а и вземахме храната от детската кухня, която е в яслата. Той виждаше как децата си играят, чуваше как пеят и някакси прехода стана по-лесно. Разбира се, че имаше месец на сълзи, но чак такова тръшкане......И моите очи се пълнеха със сълзи, обаче си казвах, че за детето там е много по-добре, отколкото при баби или гледачки. Или още по-лошо - с изнервена майка в къщи.
Сутрин си го водехме с колата двамата с мъжа ми, обличахме се заедно, говорехме си какво ще правят в яслата и какво ще правим вечерта като се приберем у нас. Но всичко ставаше много спокойно, детето ми разбираше, че с останалите е весело и лелите се грижат много за тях. Имаше и по-големи дечица, които се занимаваха с по-малките, гушкаха ги, водеха ги за ръка. Аз изпадах в умиление от такава картинка. И като видех как чакаха Боби на вратата и как му се радваха.....
Така беше при нас. За мен 2 неща са много важни - увереността на родителите, че постъпват правилно и спокойната обстановка в яслата. Това са сигурни предпоставки, че нещата ще се получат. А, щях да забравя - Боби ходи само 3 дена до обяд. След това го оставих за цял ден.
Успех!!!

Борис - 03.06.2004

Много ми стана мъчно докато четях постинга ти! Явно детенцето наистина преживява силен шок! Говори й непрекъснато, обяснявай й! Сигурна съм, че го правиш де, но какво друго мога да ти напиша!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз мисля,че като започне да остава по цял ден в яслата нещата ще се променят. Еми беше на 1 г. и 5 месеца, когато тръгна на ясла. Преди това много се боеше от хората било познати или не при никой не искаше да отиде. Винаги съм я събирала с деца, възрастни, никога не е била изолирана от хората, но си растеше такова диво, като се хване за мен няма пускане. С много рев започнахме яслата и когато започна да остава по цял ден нещата коренно се промениха. Сега дори и да не познава някой, отива при него и му говори /на бебешки/ протяга ръчички да я вземе.
Така че, мила не се отчайвай бъди дори строга с нея, дори да ти се къса сърцето.Аз го преживях и беше за добро. Стискам палци всичко да се нареди

Да се включа и аз

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите