Е, да, ама не... / Взаимопомощ / Бъдещи и настоящи майки-happy mama

И така. 20 дни преди термина ми рано сутринта, към 4 ч. адски ми се доходи до тоалетна по "малка нужда". Естествено много сънена и спяща седнах и започна едно безкрайно пишкане :))). В един момент си дадох сметка, че това не може да е пишкане, ми си е точно изтичане на водите - обаче е рано ... Знам, че околоплодните води миришат на цветя и сабистри и сладки на вкус. Първите две неща можех да ги проверя, но не се навих на третото :))). Чесно казано миришеше на теменужки и водичката беше бистра, бистра ... Настана паника обаче - ми как, ми що, ми тъкмо се бях върнала от чужбина и документите ми за болница не бяха готови имах само десет листа от видеозоните, които си бях правила и на английски - бе картинка :)). Добре, че гинеколога, който си бях избрала, беше на лице и болницата тъкмо я бях видяла (предния ден). Обадих му се към 5 ч. Бях планирана за секцио, понеже бебека през цялото време беше странично прилежание. Моя доктор ми каза да отида да ме види, вероятно няма да ме реже днес, но за всеки случй да ме прегледа. Та в болницата се изтупах само с едни чехли, които в последния момент майка ми ми бутна в ръцете - можело да ми притрябват - така ми каза. Водата естествено продължаваше да изтича и колкото и успокоителен да беше разговора с гинеколога аз се съмнявах, че няма да ми се размине толкова лесно .... В болницата пристигнах в 6 без нещо. Седнах в приемния кабинет и ТОГАВА всички присъстващи се изненадахме - първо гинеколога, че се появявам с 6 см. разкритие, няма време за интубация или др. анестезия, но поне бебето е завъртяно седалищно (това ако ви звучи успокително :)))). Другите сюрпризирани бяха сестрите, че нямам грам документче с мен и че тъкмо съм си пристигнала "от марс". Аз естествено - най-изненадана - първо няма да съм секцио, второ "успокоена, че поне ще е седалищно" :))), трето съпруга ми на път, пък нощниците и такъмите ми в къщи ... и дрехите на бебето и докато си мисля всички тия неща, вече съм в асансьора и се настанявам в стаята ... намериха ми нощница ... в 7 и 15 родих седалищно при това :))). По бързо, безболезнено и безпроблемно не го бях и очаквала... Казаха ми, че това, че бебето било дребно ми спестило "големите напъни"", не че ги нямаше де, но стана за минути ... Есетствено и доктора просто си е златен ... Бе късмет голям си беше ... Това е моята история.

Първото раждане обаче няма да го споделям - не е за тази тема :)))