|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Не е важно колко пъти ще вдишаш в живота си, а...
|
|
| Автор |
desykv (*веселячката*) |
| Публикувано | 28.01.07 16:34 |
|
|
колко ще бъдат моментите, спрели дъха ти!!!
Тази мисъл не е мое творение, но много я обичам!
И точно за нея се сетих, когато днес съвсем случайно попаднах на ето това:
От сърце ви желая приятно четене и разбира се очаквам да споделите и вие вашите такива "истински мигове"... моменти, в които сте се почувствали живи, чувстващи, благословени или разбити... мигове, които биха се превъртели пред очите ви, в деня, в който напускате тялото си един ден... /забелязах, че тези мигове никога не са свързани с работа, гонене на кариера, пари.../
Дано тази тема ви донесе същото удоволствие, каквото донесе на мен!!!
Редактирано от desykv на 28.01.07 16:44.
| |
|
Тема
|
 Моите истински моменти досега...
[re: desykv]
|
|
| Автор |
desykv (*веселячката*) |
| Публикувано | 28.01.07 17:04 |
|
|
- спомените ми от счупването на ръката ми: как не можех да си поема дъх от парещата болка; лицето на мама, когато видя деформираната ми ръчичка; била съм 8-годишна, с едноседмичен престой в Пирогов; беше ми възложено да следя банките с кръв на момичето до мен - около 15-годишна пациентка със счупени крайници, Бистра се казваше, и как замалко не я изпуснаха, защото аз съм се унесла и заспала, и не съм викнала сестрите навреме ; как пиша писмо на нашите оттам и сълзи капят върху листа; как манджите не ми стигаха и все оставах гладна; колко трудно се оправях в тоалетната само с една ръка; как пижамата ми падаше, беше ми огромна; колко много се уплаших, че ще изпусна събитието да стана пионерче, поради това, че съм в болницата по това време; как плаках цялата първа нощ в леглото си, на тъмно, колко ми липсваше мама; как се изумих като си видях пръстите на ръката на следващата сутрин - ужааасно подути и отекли, и как трябваше непрекъснато да ги мърдам, за да се оправят; как се паникьосах, когато ми бинтоваха ръката и докторът каза на сестрата да му подаде ножицата и аз си помислих, че ще ми ампутират ръката, а то - трябвало му за бинта; как всяка сутрин точно в 6 часа една сестра идваше да чисти с белина и припяваше арии; няма да забравя никога и когато татко дойде да си ме вземе с цяла торба плодове и как сестра ми ме посрещна вкъщи - с радостни викове и прегръдки... божке, колко много неща съм си спомняла от този период... може би защото за първи път съм била оставена сама на себе си да се оправям... може би...
- когато в училище ми викаха "цайсато магаре" и не ме искаха в нито един отбор по физическо, а аз толкова се стараех да хвана пустата му топка, толкова ми беше тъжно и срамно
- силните менструални болки, ама адски силните и нетърпими! , откакто ми дойде за първи път на 10 години и половина, та чак докато започнах да пия противозачатъчни на 19 години
- когато си хванах гадже за първи път - толкова бях щастлива и горда!
- когато ме приеха да следвам психология в СУ: сбъдната мечта!!!
- първата ми депресия...
- случайното ни запознанство със сегашния ми мъж и последвалата романтична връзка - толкова ни беше хубаво, толкова бях влюбена
- първата ни нощ заедно, на Витоша, в хижа "Белите брези" - еххх...
- първата ми заплата, почувствах се силна, зряла и независима, и мнооого голяма вече, хихи
- когато му предложих да се ожени за мен на 6-годишнината от началото на връзката ни, треперих от вълнение и страх докато чуя неговото ДА
- страхотната ни сватба, чувствах се най-красивата, обичаната и щастливата жена на света!!!
- при вида на така очакваните от мен две чертички щях да падна на пода от толкова силни емоции и чувства...
- като бременна, когато видях на екрана малкото да мърда и чух как бие сърцето му...
- раждането на Алекс, как сучеше той, как летях от щастие, че вече съм МАМА на здраво бебе
- следродилната ми депресия...
- когато плувам в морето, когато съм в гората, когато съм на Рилските езера
- когато слушам любима музика с любима книга в ръка
- когато си играя с Алекс, когато си говорим, когато се смеем заедно
- когато синът ми ме целува и прегръща за Чао или за Лека нощ или ... просто така ...
- първата усмивка, първата баня, първият смях, първото зъбче, прохождането му, първата думичка, първият пиш в гърнето, първото АЗ САМ ЩЕ ЯМ...
- начинът, по който спи - блажено отпуснат и красив...
- първото му МАМО, МНОГО ТЕ ОБИЧАМ!!! /беше преди 1 седмица някъде.../
- когато виждам мъжа ми и сина ми радостни и щастливи!!!
- когато с мъжа ми правим ЛЮБОВ...
- когато сме на гости при моите родители, сестра ми и зет ми, леля ми и братовчедка ми: стават луди купони там, много е забавно, весело и интересно; струи обич отвсякъде...
- когато се виждам със стар приятел или приятелка, толкова е уютно и приятно...
- когато идва прошката и сдобряването след люта караница или кавга
- когато се запролети, запеят птички, покажат се кокиченца, засвети Слънце...
<P ID="edit">
ВИЕ СТЕ!!!Редактирано от desykv на 28.01.07 17:44.
| |
|
Тема
|
 Моите истински моменти досега - 2 част
[re: desykv]
|
|
| Автор |
desykv (*веселячката*) |
| Публикувано | 31.01.07 10:17 |
|
|
нищо, че засега няма интерес по темата
аз обаче продължавам да пиша по нея
защото си признавам, че прочетеното от бг-мама по въпроса много ме развълнува и накара да мисля, мисля...
открих, че има още куп такива мигове в моя досегашен живот
част от тях ще споделя с вас сега
надявам се да не отегчавам никого
- как се къпем със сестра ми във ваната като малки: голям кикот, голяма игра падаше, беше много весело и страхотно!!! /това и мама го помни - все разправя, че не сме спирали, докато не излеем цялата вода на пода.../
- на 18-ия ми РД вървяхме с моята най-добра приятелка из улиците и се заливахме от смях, даже не помня какво ни беше смешно тогава, но помня смеха и колко дълго и гърлено се смеехме
- две седмици след раждането как се качих на мотопеда и заедно с мъжа ми точно в полунощ запрашихме към Втора Градска Болница да ми проверят белега от епизиотомията, имах уговорен час тогава с докторката, която ме беше зашила - хем болеше, хем сърбеше, хем беше супер
- силното обезводняване поради повръщане и диария на Алекс това лято: колко блед, изпит и болен изглеждаше тогава, как с мама се мъчехме непрекъснато да го вдигнем на крака, как ме беше страх
- катастрофирахме с гаджето ми с велосипеда, той ме возеше, обаче аз заплетох крак в предната гума и паднахме баш на булеварда... той си счупи ръката и си съдра много лошо лицето, после го шиха в Пирогов, аз пък не виждах нищо цели 5 минути...
- когато Алекс беше на 7 месеца само, ни бутна кола - и аз, и бебешката количка с бебчето ми вътре паднахме - добре, че го бях овързала добре с колана, иначе сигурно щеше да излети бая далече... - размина ни се само с охлузвания, нищо сериозно, но що плач изревахме и двамата...
- това лято за малко щеше да се случи най-страшното: автобус щеше да удари моя Алекс, добре че сестра ми навреме го хвана, миг преди да излезе на платното и добре че шофьорът също го беше видял и вече беше забил спирачките... благодаря на Господ за това!!!
- влюбеното ми гадже /сега съпруг/ преди доста годинки вече направи най-щурото и неразумно и опасно нещо досега: както си седяхме двамата на терасата при нашите на 14-ия етаж, той ме сграбчи, гушна ме силно и без никаква причина ме извади напред с ръцете си, тоест аз буквално висях от балкона на 14-ия етаж, разчитайки само на ума и силните ръце на мъжа си; уверявам ви - това наистина е момент, който се помни цял живот!!!
има и още мигове...
но сега вече нямам време и муза да пиша още
искрено се надявам вие да продължите да разказвате
- когато ми показаха Алекс веднага след като се роди... здрав, красив, зачервен от усилията си да се появи на белия свят, пищящ с всички сили, сбъднатата ми мечта, копие на баща си... нямам думи просто...
- когато открих този клуб и бг-мама форума, и се запознах с десетки страхотни жени в тях /благодаря ви!!!/; темите на августинките и лято 2004; новите приятелки... срещите на живо...
- когато мъжът ми си призна, че отивайки на очната си операция преди 2 години, се е молил горещо вътре в себе си да види поне още веднъж сина си и мен /имаше риск 1:100 да ослепее след проведената лазерна операция/ - плаках със сълзи...... когато ми го сподели... операцията вече беше минала успешно... още веднъж благодаря на Господ и на Дева Мария!!!
Редактирано от desykv на 31.01.07 13:16.
| |
|
Тема
|
Re: Моите истински моменти досега - 2 част
[re: desykv]
|
|
| Автор |
jana (...) |
| Публикувано | 31.01.07 13:31 |
|
|
Позамислих се аз и събрах няколко ...
1. Първият спомен за лика на мама, нейната нежност и топла прегръдка, мириса й ...
2. Първото паднало зъбче от устата ми (това беше голяма драма)
3. Раждането на брат ми, радостта и любовта като го видях
4. Тичането по поляните на вилата с брат ми, игрите, боевете, смеха ни
5. Първото "моминско" влюбване и трепетите около него
5. Първата целувка (въпреки, че не беше като по филмите)
6. Първото ми ходене на море сама - познала рая от самостоятелността
7. Първото разочарование в резултат на моминските трепети
8. Приемането ми в университета, вече пораснала и поумняла - ама уж
9. Трепетите от първото "истинско" влюбване (мъжо ми)
10. Всички вълнуващи мигове прекарани с него през годините на гаджелъка ни
(в момента съм нахилена като ряпа)
11. Сватбеният ден, така жадуван, кроен в мечтите ми от малка
12. Първото ми забременяване и мъката
13. Ваденето на Ния от мен, първата среща, първият допир , първото отваряне на очичките й, първият поет дъх, първият плач ...
Оттук нататък всичко е свързано с нея ...
14. Първото зъбче
15. Първата самостоятелна крачка
16. Първата прегръдка с малките ръчички, първата целувка съпроводена с тон лиги
17.Най-важният момент, който чакам цял живот - първото "мама"
Надявам се занапред да се изпълни списъка с още незабравими моменти, нали за тях живеем
| |
|
Тема
|
 jana, мерси много
[re: jana]
|
|
| Автор |
desykv (*веселячката*) |
| Публикувано | 31.01.07 13:38 |
|
|
благодаря ти от сърце, Яна, разчувства ме........
Редактирано от desykv на 31.01.07 17:04.
| |
|
Тема
|
Re: Моите истински моменти досега - 2 част
[re: desykv]
|
|
| Автор |
desykv (*веселячката*) |
| Публикувано | 31.01.07 16:30 |
|
|
- гледката на голия ми корем в 9-ия месец
- когато почувствах за първи път бебето да мърда в мен
- когато чета някои от най-любимите си книги - "ЕДНО" или "Истински мигове"...
- когато отивам да прибера Алекс от баба му /тя го взима от яслата/ вечер след работа и чуя радостното му гласче, още преди да са ми отворили: "Това е МАМА, МАМА!!!", такава гордост и щастие изпитвам, че пак оставам без думи...
Колкото повече мисля и си спомням, толкова повече виждам, че моментите никак не са само 17... поне при мен де...
Редактирано от desykv на 31.01.07 16:45.
| |
|
Тема
|
 Чакам ви, скъпи момичета! Къде сте?
[re: desykv]
|
|
| Автор |
desykv (*веселячката*) |
| Публикувано | 31.01.07 17:02 |
|
|
Да не би темата да ви изглежда високопарно или сухо поднесена, та не желаете да се включите в нея и вие с вашите истински мигове? Или пък такова споделяне изобщо не ви е по вкуса и считате за безинтересно, лигаво или излишно? Или просто не знаете какво да напишете? ... Темата е толкова широка, просторна и необятна - в нея можем да пишем всъщност за всичко, което ни вълнува, което владее мислите и чувствата ни, не е нужно да са някакви кой-знае-какви неща, нали? ...
П.П. Сега да не би ПАК някой да си помисли, че събирам материал за дисертация чрез клуба?!? За всички казвам - отдавна не се занимавам с какъвто и да било научен труд! Дипломиран магистър съм и не гоня никакви кариеристични цели! Просто ми стана много готина тази тема, когато я видях в бг-мама, и ми се прииска и тук да си имаме подобна, наша си...
| |
|
Тема
|
Re: Чакам ви, скъпи момичета! Къде сте?
[re: desykv]
|
|
| Автор |
tswete (Alex 25.04.04) |
| Публикувано | 31.01.07 18:38 |
|
|
Ще ти кажа какво чувствам и защо досега не съм писала в темата ти.
Имам проблеми в момента, не се чувствам сигурна, повече съм за депресивната тема. Много лесно се разчувствам, разплаквам и т.н. (сигурно се сещаш за какво говоря). Струва ми се, че трябва да си по-спокоен и уверен в себе си, за да се връщаш назад и да си правиш равносметка за прекрасните мигове в живота. В момента все равносметка за лошите неща си правя, за възможността да не се справя с бъдещите предизвикателства. Да си мисля за хубавите стари неща като че ме връща назад. Затова и досега не пишех - трябва ми повече увереност, повече настроение, за да се включа.
Но да споделя (все пак) нещо скорошно. Като се роди моят Александър, не се почувствах майка изведнъж. Известна гордост ме обхвана, харесах го, а майчинското чувство по-късно се появи.
Прекрасен беше мигът в който ми го сложиха да го гушна и усетих копринената мекота на бузката му. Като че не ми беше достатъчно око да види .
Развълнува ме първата песен "Мила моя мамо" - да я чуя от другата стая, без да съм го учила, пеех му я като беше съвсем мъничък. Помислих си, че понякога всичките неволи около гледането си заслужават за това спонтанно и съвсем непоискано първо изпълнение...
И на сватбата си се чувствах прекрасно, съзнавах напълно, че това е празник на любовта между мен и мъжа ми и че всички тия хора са се събрали там, за да празнуват заедно с нас това и ни желаят всичко най-хубаво.
Прекрасно беше да се любувам на пеещите фонтани в Барселона.
Без дъх останах когато видях за първи път Пиетата на Микеланджело - толкова харесвам творбите му, но никога не съм си и помисляла, че на живо гледката ще ме разчувства така.
Един единствен път отидох до Рилския манастир. Беше есен и гледката на цветовете на горите по пътя към Рила направо ме порази.
Обещавам още да се постарая и да добавя и друго...
Но приемането ми в желаната специалност, спечелването на конкурса за работата ми някак си не ме оставиха без дъх. Просто не вярвах и известно време не можех да осъзная, че съм успяла. Все се съмнявам в себе си и все си мисля, че нещо лошо ще се случи, за да изкупя хубавото... Ей такива едни.
| |
|
Тема
|
 Мило цвете
[re: tswete]
|
|
| Автор |
desykv (*веселячката*) |
| Публикувано | 31.01.07 21:01 |
|
|
толкова задушевно и трогателно и мило ми стана като прочетох мнението ти - и на теб от сърце благодаря за споделеното!!!
виж, ние двете с теб имаме по един син Александър, роден през 2004 година - сладко съвпадение, нали? да са ни живи и здрави юначетата!!!
да, и аз имам чувството, че едни неща могат да те накарат да се почувстваш доволна и удовлетворена, но не и щастлива и истински развълнувана /примерно пари, приемане и завършване на специалност, кариера.../ - без дъх оставаш от съвсем други неща, нали? - от споделената любов, от подарена песен от детето ти , от първото МАМА...
ако искаш, ела и в "депресивната" тема - и там можем да си поговорим
с най-искрено приятелско чувство: Деси.
| |
|
Тема
|
Re: Не е важно колко пъти ще вдишаш в живота си, а...
[re: desykv]
|
|
| Автор |
NikiFin (ентусиаст) |
| Публикувано | 31.01.07 21:02 |
|
|
темата е хубава, но е прекалено лична. Човек трябва да е в подходящото настроение за да пише за тези моменти. Иначе ви четох и си поревах
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | (покажи всички)
| 
|
|
