Момичета, объркана съм и не знам каква е правилната реакция, моля ако някой има идея или опит нека помогне.
Въпроса е в това, че Ели има въображаеми приятелки. Беше една, после две, сега вече са три. Първоначално сякаш се идентифицираше с тях, тя прави нещо, но казва че не тя, Елена го прави, а го прави въображаемото другарче, не става дума да се оправдава за пакост, че другарчето и го е направило, ами за например....скачане на легло. Сега вече обаче се разграничава от тях, и казва какво правят. Питам се доколко е нормално да позволявам такива прояви без да предприемам мерки, и ако тръгна да предприемам какви трябва да са те?
Имам и друг проблем. Не иска да спи в собственото си креватче, плаче, страхува се, заспива и се буди след 10-минути с писъци. Направо не знам какво да направя, не ми пречи в нашия креват, просто вярвам, че е добре да си спи в нейното легълце, но не искам да я травмирам, а същевременно не вярва, че е толкоз добра актриса, че да имитира такъв искрен страх и ужас, какъвто чета в очичките и. На края една реплика наля допълнително масло в огъня. Споменах пред една от учителките и в детската градина, че спи с нас, при, което последва репликата: "Отучете я! Вие си мислите, че спи, но тя става свидетел на взаимоотношенията между мъж и жена, може да започне да онанира!Имахме такъв случай!"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Незнам какво друго да те посъветам освен да се обърнеш към детски специалист в тази област, незнам и доколко е нормално, просто сме още далече от тази възраст и тепърва навлизам в "материята"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

От моят кратък опит /Еми е на 1 година и 9 месеца/ си направих извод,че децата минават през различни етапи.Накрая реших че ще се водя по детето. Но и при нас този проблем "спане при мама" се оказа много дълъг етап.Не ми пречи, още повече че тати често пътува, но това не може да продължава вечно.Картинката ми е много позната.Събужда се с ужасена че е в нейното креватче.
Не мога да дам съвет, но поне малко да те успокоя, че подобни неща се случват и на други мами.Посъветвай се със специалист.Има много хомеопатични успокоителни средства /ако се наложи и ако си почитател на хомеопатията/.Аз мисля да пробвам.Пожелавам ти успех

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моят син имаше подобно другарче за няколко месеца. Появи се малко след раждането на малката. Другарчето не беше съвсем въображаемо (беше дете от детската градина), но Оги говореше за него все едно е в стаята и си играят. Не съм търсила специалист, защото съм чела, че е нормално някои деца да минат през такъв период. Ние с мъжа ми не говорехме с Оги за това другарче и нещата постепенно отшумяха.

За буденето не бих могла да помогна

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има разлика между често срещано и нормално. За мен определено не е нормално децата да си имат подобни приятелчета. А тя вижда ли ги? Ако ти каже, че ги вижда би ли и повярвала? Защото аз бих - понякога наистина ги виждат. Именно затова за мен не е нормално да виждаш нещо, което другите не виждат. Не знам как бих постъпила ако се случи с моето дете. Най-малкото бих го завела при попа да му почете.
А за другия проблем мисля, че сама най-добре можеш да прецениш как да постъпиш. Децата са различни и рядко може да се ползва чужд опит. Аз лично бих опитала с упоритост да го науча да си спи в кревата, колкото и време да отнеме това. Ако реве го успокоявам и айде пак в кревата. така докато разбере, че все там ще си се връща и просто е безсмислено да реве. Но при твоята дъщеря не знам дали наистина няма нещо, което да я плаши - нещо повече от страха да е сама в леглото си. Наблюдавай и... ако трябва на психолог заведи детето

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Щом виждаш искрен страх и ужас, както и наличието на тези въображаеми приятелчета, има вероятност да има някакъв проблем. Мисля, че трябва да я заведеш на психолог или психиатър. Дъщеря ми изпитваше панически ужас от една Дама Пика /някаква измислица, но толкова я беше страх, че чак аз започнах да се плаша, даже сега като пиша това пак изпитвам ужас, независимо, че са минали години оттогава/, водих я на психиатър, каза, че ще мина и наистина мина за няколко месеца. Но ти сама не можеш да прецениш точно какъв е проблемът. Затова най-добре специалист да прецени. В никакъв случай не я насилвай за нищо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Lali на 12.01.07 11:19.

Моят съвет е на психолог, не на психиатър.
Но мисля, че и от него няма нужда. Може да сънува кошмари детето. Ограничете телевизора или следете какво гледа. Поговорете и се опитай да разбереш какво я плаши. Потърси инфо в интернет за въображаеми приятелчета.
Успех

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И моят дребосък е на фаза въображаемо другарче у нас, най.-често герой от някой анимационен филм, който му харесва. И мен понякога ме притесняват размисли в подобна насока. Опитвам се да го убедя да нарече със същото име някоя плюшена играчка. Дали не му е скучно самичък у нас след игрите с многото другарчета на градината....?

нашият син имаше 2-ма приятели - въображаеми, но съвсем истински за него.
толкова истински, че с приказваше с тях и докато вечеря сам на масата

ние не сме отричали съществуването им

играеше с тях, споделяше с тях - малко стряскащо беше да го наблюдаваме от страни

не сме го водили никъде, решихме /не знаем правилно или грешно/че това е период който ще отмине - той е емоционален, високо интелигентен, съобразителен. нямаше приятели с които да играе на тази възраст

също се страхуваше да спи нощем сам, поради което до към 6 годишна възраст редовно заспиваше в нашият креват

сънуваше невероятни кошмари - като ни е разказвал ние се потрисахме как може дете на 4-5 години да сънува такива неща, такава фантазия, направо стряскаща

както и безумни кошмари наяве като беше болен и с висока температура /39,5/

сега той порастна /чукам на дърво, жив и здрав да ни е/ - продължава да е емоционален и с невероятна фантазия.

питах го веднъж дали помни приятелите си /те си имаха и имена/ - каза че не помни, защото сигурно е бил много малък.

сега е смел, решителен, самостоятелен

аз мисля, че родителите усещат кога нещо не е наред, а от твоя постинг оставам с впечатлението, че дъщеричката ти е емоционална натура и всичко си е наред с нея

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хм, моят син не е разговарял с причтелчето си. Казвал е, че го вози в колата, че редят заедно пъзел... обаче никога не му е говорил все едно стои до него. Невероятна фантазия имат децата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите