|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Пак отлагане
[re: dolce]
|
|
| Автор |
gugu (пристрастен) |
| Публикувано | 07.12.06 18:49 |
|
|
Като ми е тръгнало наопаки и няма спирачки.
Значи др отказа да ме реже в събота (преди понеделник) за да е готово бебето. Това беше очаквано.
Преди малко ми се обаждат с две дати - 11 или 13 и то за болницата дето не искам. На 11ти е рождения ден на каката и аз се замислих, събрах мнения и се обаждам за 11ти за да ми кажат, че е пълен и остава за 13ти.
Една приятелка казва, че така му било писано на бебето. Ама как може все да не е моето А на своя глава не искам да оставям за по-късно, че ако стане беля няма да си го простя.
Знам, че са бели кахъри, ама така ме е стиснало гърлотоооо сега
| |
|
Тема
|
 Имаме си син
[re: dolce]
|
|
| Автор |
skds (непознат) |
| Публикувано | 08.12.06 19:27 |
|
|
Здравейте мами, отдавна не съм влизала в интернет а сега изобщо не ми остава време, но пиша за най - хубавото което ни се случи раждането на сина ни Никола. Роди се на 03.12.2006г., 51 см., 3,900 кг- голям мъж. Сега сме най- щастливите мама и тати на света
| |
|
Тема
|
 Re: Имаме си син
[re: skds]
|
|
| Автор |
gugu (пристрастен) |
| Публикувано | 08.12.06 20:39 |
|
|
Честито! Да сте живи, здрави и късметлии! Ама то отгледано дете се е родило
А как роди? Къде са дългите истории за ражданията, настоящи мами?
| |
|
|
|
Chestito!
To naistina goliam maz!! Da vi e ziv i zdrav i mnogo mnogo da mu se radvate!
A kakto gugu kazva/pita i az se chudeh, zashto nikoi ne razpravia kak e minalo razdaneto, no me beshe strah da popitam! Mamite kato nameriat svobodni minutka-dve moze da napishat!
Dnes mi e 4ti den sled termina i v sravnenie s kontrakciite predi nego, sega niamam edva li ne nikavi... Veche vseki den ste hodia da me meriat...uf...i kak me rita drebnia samo, dnes mi idvashe da se razreva ot bolka!ma stiga sam se oplakvala
tseluvki na vsichki!
| |
|
|
|
kokosh4ica: Ами незнам какво да ти пожелая - да си починеш хубаво през почивката или да излиза вече бебето Според мен хващай тати на ласки, че после и без другото 30на дена поне ще е трудно да се вредите (освен, че не се препоръчва).
Колко от татковците ни искат/бяха на раждането? Моя много иска, но го подозирам, че няма да може да откъсне от работа ама да видим де. Самият факт, че се е замислил много ме ласкае. Е, той беше и участваше активно в раждането на каката, както и после докато бяхме в болницата. Но сега - като знам как няма да съм на себе си и ще имам повече нужда от него - се плаша.
| |
|
|
|
ЧЕСТИТО НА НОВОТО МАМЧЕ!
Еееееееее,изравнихме резултата вече- 2 момчета и 2 момичета имаме дотук, да видим дали дамите или господата ще надделеят.
Надявам се и мама и бебче да са добре!Желая ви много мигове на щастливо гушкане и бебешки усмивки, а като порасне, да стане достоен мъж и да ви радва цял живот!
Поздрави от мама на Боби и Габи
| |
|
|
|
Здравейте,бъдещи мамчета!
Виждам,че проявявате интерес към историиите на раждане на тези, които вече сме минали по този път и ще се опитам да ви разкажа моята.
Последно терминът ми бе определен за 9.12.2006. На 31.10 вечерта усетих стягане на корема, но не отдадох особено значение, тъй като си помислих,че това си е към екстрите на бременността.Все пак реших да не правя нищо и да се поизлегна.През нощта започнах да усещам болки, подобни на менструалните, а сутринта към 8-8:30 часа те вече бяха малко по-силнички, даже ме събудиха.Отивам до тоалетна и...виждам кървене.Обаждам се на лекарката,а тя вика : "Щом има кървене, взимай багажа и отивай в болницата!".Какъв ти багаж?Кой ти е мислил,че толкова рано ще стане?Както и да е...Мъжа ми вече беше заминал за работа, обаждам му се аз и му съобщавам какво е станало.Започнах да събирам багаж, поне това което имах в наличност. През това време половинката ми си дойде.Ударих си един душ и...айде към болницата.Все още бях ошашавена и не знаех, дали ще ме приемат на лечение заради кървенето /все пак оставаха 40 дни до термина / или направо ще раждам.
Приеха ме, прегледаха ме и се оказа,че съм направила 5 см разкритие.Викат ми: "Айде,качвайте се горе, ще раждате!"
Като си помисля,че плановете ми бяха за секцио,а даже не успях уговорка да си направя с лекаря.......Добре,че бебчо се беше обърнал в последния момент, 2 дни преди това бях на ехограф и се видя ,че е седалищно.
Последваха обичайните процедури: клизма, бръснене и..в предродилна зала.Сложиха ме на записи за тоновете на бебето и контракциите се засилваха. В това време мъжа ми се обадил на най-добрата ми приятелка,която е адвокат на най-добрите специалисти в града.Казал й ,че ще раждам и съответно тя им се е обадила да дойдат. Идва лекаря и вика: "Ти си искала секцио, ама то няма смисъл, няма за кога.Сега, като пукнем мехура и до 1 час ще си родила вече." Това беше към 11-11:30 часа. И действително- пукна ми мехура, водите изтекоха и болките се усилиха,започнаха напъни.Чух как акушерката казва на доктора:"Шефе, да я сложим ли на системи?", а той вика :"Не още, ще изчакаме 2-3 напъна и ако не тръгне по естествен път, тогава."Казаха ми да стана от магарето и да се разхождам- да,ама как, с тия силни болки? .В крайна сметка се изправих и..стана така,както доктора каза: след 2-3 напъна усетих че раждането започва./ За тези от вас, които ще попитат как съм усетила, ще кажа- не може да го сбъркате с друго, усеща се като позив за ходене по голяма нужда+болка/.Казах на доктора и на акушерките, че се започва. Качих се на магарето и след няколко напъна и доста силни болки /имам база за сравнение- раждането на дъщеря ми/, бебето започна да излиза.Точно в 12:30 нашият син Борис се появи на бял свят.Показаха ми го за секунди,но аз от изтощение и болка дори не успех да му се зарадвам.Само си помислих: Слава Богу, всичко свърши!ДА,АМА НЕ!Успях за минутка да се обадя на мъжа ми,на майка ми и на приятелката ми и...дойде момента да се вади плацентата.За мой голям ужас се оказа,че тъй като раждам 40 дни преди термина, плацентата все още е незряла и не иска да се отлепи.Наложи се ръчно да я отлепят.След 7-8 опита /натискане и бъркане, докато все още не е отминала и болката от раждането и наличие на контракции/, най-накрая успяха да я измъкнат.Все едно родих още няколко пъти- нямаще упойки, нямаше обезболяващи- всичко беше "натюр".Не знам защо бяха преценили така лекарите, но явно е имало причина.И тогава вече, наистина се свършиха мъките!
Полежах около 2 часа на масата и през цялото време говорех по телефона или пусках и получавах sms-и.
После с една количка ме отведоха в стая при други родилки.Не ми донесоха бебето /за разлика от раждането на дъщеря ми - дадоха ми я веднага след като ме настаниха в стаята, т.е. 2 часа след раждането/.
За щастие нямах нито един шев,Боби се роди малък.Можех да се движа съвсем нормално.Лошото беше само ,че имах много силно кървене, което продължи около 3 дни.
Към 18 часа реших да потърся бебето си,защото дотогава чаках, но никой не дойде да ми каже как е и къде е .Разбрах ,че е в кувьоз в интензивното на неонатологията и се качих да го видя.Отвориха ми намръщени лекари, едва ли не учудени защо искам да си видя бебето?!?.Както и да е , показаха ми го. А то, милото - толкова мъничко мишоченце, лежи в кувьоза голичко и цялото оплетено в кабели- следяха му сърдечните тонове и дишането, подаваха му кислород.Забравих и болките и всичко като го видях,така исках да си го гушна,а не можеше!!!.
Попитах лекарите в отделението :"Как е?",а те: "Ама много е рано още да питате, след 2-3 дни ще стане ясно."
Мили мами, на никоя от вас не пожелавам да чуе такъв отговор, не можете да си представите какво изпитах!
Поисках поне да ми кажат ка му е общото състояние, все пак знам ,че правят тест на Апгар още при раждането.А те: "Ами какво искате сега, той е недоразвит, органите му не са се развили!"
Пълен кошмар!!!!!.Този ад продължи 2 дни.Обадих се на приятелката си и ...всичко се промени.Шефът на неонатологията лично ми обясни най-подробно какво е състоянието на сина ми.Новините не бяха много обнадеждаващи, но все пак вече бях наясно, което е по-добре от неизвестността.
За щастие най-лошото мина, бебо започна да се подобрява и да укрепва с всеки изминал ден.На 4тия ден ме изписаха временно с уговорката да ме извикат като стане време за кърмене,а аз междувременно да мога да си го виждам всеки ден.3 дни след това ми се обадиха и..останалото го знаете.Сега сме си живи и здрави у дома.
Дано не съм ви отегчила с дългия си разказ, но се опитвах по-подробно да предам станалото.
И така, мили мами, желая ви леко раждане и помнете: Не се страхувайте от раждането предварително - при всеки е различно.Болката отминава и лошото се забравя, веднага щом гушнете своите малки бебенца!Това щастие не може да се сравни с нищо друго на света!Мислете позитивно!
Стискам ви палци и чакам останалите настоящи мами да ме последват със своите разкази
| |
|
|
|
Честит син!Да ви е много,много здрав и много да ви радва!!!
Браво-декемврийки почнаха да се радват на бебешоци
| |
|
|
|
Хайде и аз да ви разкажа за моето раждане-не исках да плаша никого,ама като искате....Пък и не е казано,че всеки ще го преживее като мен-ето 75 capricorn е минала по по-лекият път(поне до плацентата).
Въпреки,че бебка беше много малка,много трудно мина раждането.Сутринта на 21-ви ноември станах от леглото и отивайки в тоалетната виждам,че имам розово оцветяване.Паникьосах се-отидох при доктора ми,той ми направи прословутия преглед за разкритие-мнооого ме заболя,и каза,че нямам такова и да чакам-да ми изтекат води или да получа по-силни и регулярни контракции.От този момент нататък цял ден започнаха да се появяват малки контракции,които вечерта към 20-21ч станаха все по-начесто(през 10-15мин).Към 23ч мъж ми си легна и ме повика,но аз усетих че не мога да легна,защото при самото лягане ме присви много силна болка,и пак станах.Разбрах вече,че нещо ще става,но не исках да ходя по нощите в болницата и реших да чакам до сутринта.Чаках и да ми изтекат водите(както казват всички-плисва и толкова-ама немааааа).Болките почнаха да стават по-силни,започнах да се разхождам из стаите,и да чакам инатейки се да стане поне 08ч.Да,ама не-в 04ч сутринта не можех да дишам от болка вече-и отидох,събудих мъжо и викам-айде.Багажа ми беше стегнат още преди месец.Хванахме го и с колата....В отделението ме накараха да се съблека,дадоха ми тяхна ношница и ме настаниха в предродилна с още едно момиче.И така до към 08ч някъде.Дойдоха тогава 2 акушерки-едната при мен,другата при другото момиче и седнаха да ни проверяват контракциите-моите бяха силни,но се търпяха още,но бяха много нерегулярни.Почнахме да се разхождаме.Доктора ни провери пак за разкритие,при което аз щях да умра от болка,но се оказа,че имам само 1см.и така-следва бръснене(аз се бях къпала и бръснала вкъщи,ама не съм го свършила като хората),клизма(която въобще не беше неприятна),и айде на системи(беше вече към 10.30ч),защото заявиха,че с тия нерегулярни контракции ще си откарам така и цял ден.И такаааа-след системите почва гадното-контракциите се усилиха,станаха постепенно нетърпими,аз направо виех от болка,другото момиче по-търпеше.Почнаха да ми викат,че я плаша,да не викам така,ама аз им теглих по една голяма и си продължих,щото не се търпеше.А за дишането-ами опитвах,но не успявах-много болеше.И аз бях без упойки.Доктора дойде и ми предизвика изкуствено по-голямо разкритие при което щях да умра.Бях изтощена до крайност,чувствах се като наркоман-виеше ми се свят,не различавах никого.говорех глупости от рода-да ме режат.Спукаха ми водите,усетих как нещо плисна под мен и се паникьосах ужасно.Започнаха някакви ужасни болки,които са били напъните за бебето,но аз не можех да дишам правилно,и то на няколко пъти се заклещва.Накрая тръгна да излиза,качиха ме на магарето и след 3-4 напъна излезе малката ми сладурана увита 2 пъти с възел през вратлето-заради което били и нечовешките болки и мъки.Защото тя не е можела колкото и да напъвам да излезе,тоновете и започнаха да падат накрая,но за щастие всичко свърши добре.Обдишаха я и я сложиха в кувиоз,където е и сега.Плацентата си излезе без проблем малко след това.Шиха ме към 30 мин. след това без упойки,което пак не беше приятно.Оказа се че имам няколко вътрешни шева само,които не ги усещах после.Веднага ме прехвърлиха на легло и ме закараха в една стая с торба на корема,с която стоях 5ч и после ме накараха да стана.Чувствах се чудесно,все едно не съм раждала,само ми се виеше свят и ми беше слабо.
Ходя всеки ден да и давам кърма,докторите малко се сърдят май,а особено ако питам таткото да влезе,да я види,но го пускат..))Сега се храни с биберон,без системи е вече и нараства.
Ами това е от мен!Леко и спорно раждане на всики очакващи мами!И не се плашете от разказа ми-това е само за мен
| |
|
|
|
честито на родилите!
само не знам защо си причинявате всичко това с тези ужасяващи разкази за раждания.
ако бях бременна за първи път след прочитането със сигурност щях да приритам
радвайте се, че всичко е минало успешно
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | (покажи всички)
| 
|
|
