Още веднъж МЕРСИ!!! / Взаимопомощ / Бъдещи и настоящи майки-happy mama

обосновка на причините, довели до разработването му:

Малка част от бременните са готови на акта на раждането. В женските консултации почти не се обръща внимание и младите жени отиват да раждат “подготвени” от близки и приятели. В самия процес на раждане, лекарите и акушерките нямат време, а и желание за напътствие и обяснение и много често младите жени не знаят и не разбират точно какъв процес се извършва в тях и с тях по време на раждането. Още по време на самата бременност в организма на бъдещата майка се извършват редица физиологични промени, за които повечето от жените не са наясно какво представляват и какво става с тялото им. Бъдещите майки не могат да контактуват с растящите в тях същества. Много често стресовите ситуации, които предлага живота, водят до дискомфорт на бебетата и натоварване на нервната система на майката и детето.

Физиологично двата организма органично са свързани само чрез плацентата. Множество изследвания, обаче показват, че бебетата чуват, разпознават и даже “разбират” звуци, музика, гласовете на майката, бащата, близките. Особената роля на бащата за нормалното неврологично развитие е все още слабо проучена, което е недостатък на досегашната подготовка за бащинство. Почти никакво внимание не се обръща в ранния следродов период, на първия емоционален контакт между майка и дете, а бащата практически отсъства. Няма профилактика, която да предотвратява проявите на следродовите депресии и последствията от тях в на по-късния етап на следродовия период.

Особено важен момент е кърменето, не само като начин на хранене, а като знакова система на общуване между майката и детето. През последните 20 и повече години, обаче се забелязват трайни негативни нагласи срещу този толкова важен естествен акт на установяване на интимност между майката и детето, което оказва трайни и необратими последици върху физическото и психическото здраве и на двамата. Отказът от кърмене води до запушване на каналите на млечната жлеза, до мастити и ранни доброкачествени и злокачествени ракови образования. А ракът на млечната жлеза е сред най-разпространените видове, като напоследък рязко се снижава възрастовата граница на жените, което от своя страна оказва силно негативно влияние върху репродуктивните способности на нацията.

Напоследък редица учени обръщат сериозно внимание на психологическият аспект на пренаталното възпитание на двете страни участници в този процес – родителите и детето. Все по-често се появяват психологомедицински анализи третиращи съвременните тенденции на нарастване на честотата на редица тревожни симптоми в изследваните групи от различни възрасти като повишена чувствителност, хиперактивност и агресивност, тревожност, невротизъм, проблеми в комуникативността, социализацията, личностната реализация. Рязко нарастване на аутистичната симптоматика у здрави деца, на случаите на аутизъм, които преди бяха рядкост.

Липсата на специална емоционална и психологическа подготовка за зачеване, бременност и бъдещо родителство на младите хора води до вътрешно безпокойство, напрежение, стрес и неувереност, които се проектират върху бъдещото дете, закодират се в паметта му и заедно с травмата от раждането образуват своеобразен психологически комплексен програмен фон, който предопределя много от бъдещите проблеми, затруднения, дефицити и блокажи на детето.

При внимателно наблюдение на младите хора, се регистрират прояви и симптоми, които според последните научни концепции водят началото си още от зачеването, а не както досега беше прието да се казва - от ранна детска възраст. А при по-детайлно и внимателно вглеждане в проблематиката, не е трудно да се направи извода, че проблемите започват още с израстването на малкия човек, с неговата нагласа, възпитание и готовност за бъдещо зачеване, раждане и родителство. Този проблем стои с още по-голяма острота днес при дълбоката демографска криза в българското общество, където се поставя вече въпросът не толкова за количеството, но и за качеството на нацията.

На фокус са “модерните проблеми” на съвременното общество:
*неумение за създаване на нормални социални контакти и общуване с връстници;
*ниско самочувствие;
*проблеми с ученето, отпадане от училище;
*спад на нивото на интелектуалното развитие;
*зависимости;
*ранен полов живот, ранно забременяване и раждане, неспособност за отглеждане на децата, липса на родителски умения или отказ от раждане;
*проблеми в младите семейства, промяна на досегашния семеен модел, непълни семейства с отсъстващ родител и без адекватен заместител;
*нарастване на броя на децата, оставени за отглеждане в социални домове;
*здравословни проблеми, нисък здравен статус;
*обща тревожност, фрустрация, несигурност, обърканост, хаотичност, затвореност, изолация, десоциализация.

Не е възможно вече да не забелязваме лавинообразно растящите проблеми сред съвременните малки общности, особено ако се погледне в перспектива, какво ни очаква в по-близко и по-далечно бъдеще.

Често проблемите в семейната среда водят до последващи семейни проблеми в семействата и на следващите поколения. Това от своя страна говори за личностните проблемите на самите родители. Наблюдава се една обща безпомощност и липса на ориентация както на децата, така и на техните родители за осъзнаване, назоваване и справяне с проблемите. А не рядко и на възпитателите и учителите. От своя страна негативните преживявания и нагласи на родителите се отразяват негативно и върху децата и на изграждането на техните възприятия за света, в който живеят.

Голяма част от проблемите са породени от липса на родителски умения у младите хора. Ускореният ритъм на съвременния живот не позволява на младите хора естественото и непринудено израстване като добри родители. Нерядко самите те имат блокирани и неотработени дефицити и блокажи от тяхното детство, които предават на свой ред и на техните деца. Разбира се, никой не се е родил наготово «добър родител». Но родителството, както и всички останали човешки умения в по-голямата си степен е въпрос на усвояване, развиване и придобиване на компетенции през целия живот.

Едни от най-често срещаните проблеми, които се наблюдават у децата в предучилищната и началната училищна възраст и които при ранно разпознаване, биха предотвратили късни прояви като развиване на зависимости, училищен неуспех, липса на комуникативни и социални умения, трудна адаптация и реализация, са:

*агресивно поведение – стремеж към нараняване на други деца или животни;
*деструктивно поведение – рушене и разваляне на играчки;
*чести наранявания;
*тревожност и невротичност;
*хиперактивност – честа смяна на настроението, не може да стои и минута на едно място, опасност от нараняване, проблеми със заспиването, двигателна свръхактивност, импулсивност, буйно изразяване на реакции, свръхемоционалност;
*незрялост в съответствие с възрастта;
*трудна адаптация и социализация;
*липса на училищна готовност при постъпване в първи клас.

У нас съществува “Българска Асоциация по пренатално възпитание” от 1999 г., която си е поставила за задача да обърне вниманието на обществеността към този жизнено важен въпрос, свързан с качеството на бъдещото поколение. Острите демографски проблеми, пред които е изправена страната ни, постепенно постави въпросът за пренаталното възпитание на дневен ред. Работейки за възпитанието на нероденото още дете, всъщност започваме работа по възпитание на родителите му, което от своя страна води и до хармонизиране на партньорските взаимоотношения.

Идеята за въздействие върху детето по време на бременността, не е нова . В транскултурален аспект има много препоръки за поведението на бременната жена - да удовлетворява желанията си, да гледа красиви деца и т.н. Голяма част от съвременните млади хора, обаче не вярват в това и го смятат за суеверие.

В свой доклад Йоана Мари, председателката на гръцката асоциация по пренатално възпитание, препоръчва по време на вътрешноутробното развитие на детето, майката да запише своя глас на фона на приятна тиха музика като му говори хубави неща с нежен глас . Този запис се пуска много често, за да може плода да поеме хармоничните вибрации и майчиния глас . Установени са предпочитания на ембриона към музиката на Моцарт и Вивалди. Във Франция се създават хорове за бъдещи родители. Родителите се занимават с пеене в тези хорове по време на бременността на жената и по този начин плода има възможност да слуша в хармония едновременно мъжки и женски гласове.

За психическото раждане на човека се смята първата ласка и нежна милувка на майката веднага след раждането на човек и колкото е по-голям периодът между фзическото раждане и първата милувка и последващото галене, толкова това “закъснение” се отразява по-негативно върху последващото развитие на детето. Възниква въпросът в колко АГ-болници лекарите и акушерките са запознати и се съобразяват с този факт. И колко деца са родени по дискомфортен начин и какви са последиците от подобно идване на “бял свят”. Напоследък в научните кръгове широко се дискутира проблемът за отражението на психотравмата от раждането върху последващото развитие на човека.

По своята същност, идеята за пренатално възпитание е свързана с екологичния цялостен или холистичен подход към човешката личност и света, като се оформят следните аспекти и направления, към които е то насочено:
*От съществено значение за правилното вътрешноутробно развитие на бъдещото дете е създаването на позитивна семейна среда , осигуряваща хармонични отношения между родителите.
*От основно значение е позитивната нагласа на майката, нейната спокойна увереност и осъзнато разбиране за поетата отговорност;
*Подготовката на бащата да се грижи по подходящ начин за партньорката си , като се съобразява с характерната за периода на бременността изострена чувствителност и ранимост на жената;
*Значението на социалното обкръжение, в което живее бъдещата майка, като тя трябва да бъде щадена от конфликти, които нарушават вътрешното и равновесие;
*Разбиращото и толерантното отношение към жената от страна на малката общност, в която тя живее.

Имайки пред вид гореизложеното, настоящият проект е насочен към:
*Запознаване на все по-широк кръг млади хора с идеята на пренаталното възпитание;
*Провеждане на тренингови обучения на млади хора за развиване на ново съзнателно отношение към създаването на човешки живот с оглед вътрешната екология на човека;
*Нови подходи за въздействие на бъдещите родители за “спасяване на партньорството” и осигуряване на благоприятна емоционална среда за пренатално възпитание на детето.

Най-подходящата среда за бъдещия малък човек е тази, която осигурява най-благоприятни условия за оптимален старт в живота. Домашната атмосфера, в която пристига детето трябва да бъде екологична, неограничаваща, подкрепяща и жизнерадостна и жизнеутвърждаваща.

Опирайки се на своите наблюдения, анализи и опит, екипът на СРОХ “Екология на човека” и в изпълнение на собствената си мисия си поставя амбициозната задача чрез предложения проект да реализира програма за цялостно оздравяване на общността на децата, техните родители – млади хора. Настоящият проект обхваща първият етап от цялостната програма за развитие на ново социално съзнание на младия човек и неговата малка общност чрез образоване на младите хора – ученици от горен курс, студенти и млади семейства, които вече очакват дете.

Към инициативата по проекта постепенно ще бъдат пробщени все по-голям брой млади хора – ученици, студенти, родители, педагози, медици и др. тъй като от гореописаните проблеми са засегнати деца и подрастващи от почти всички възрасти. Не е пресилено да се каже, че “боледуват” младите български семейства, че младите хора нерядко са объркани и изплашени, подтиснати и невротични.

Конкретните очаквани резултати от проекта са:

*Повишаване на нагласата и готовността на младите хора към създаване на човешки живот и пълноценно и качествено отглеждане на бъдещото дете;
*Придобиване на конкретни умения за пренатално възпитание на детето;
*Възпитание на емоционална интелигентност у младите хора;
*Повишаване на обществената чувствителност по въпросите на демографската криза и качеството на човешкия потенциал;
*Поощряване и подпомагане инициативността на студентската общност за решаване на проблеми на младите хора;
*Превантивно възпитание на младите семейства по въпроси на раждането и отглеждането на детето.