Моето майчинство изтече, поне това за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Скоро се връщам на работа. Дечко отива на ясла. Много мисля и се вълнувам. Напоследък и много спомени ме връхлитат...

Последните 3 години промениха напълно и коренно и безвъзвратно живота ми. Благодарна и щастлива съм! И все пак... това бяха и трудни, понякога тежки и пълни с изпитания, години - поне за мен де!

Искрено ще се радвам, ако споделите и вие чувствата и мислите си относно майчинството ви - промени ли се нещо у вас, научихте ли нови неща от детето си/бебето си, какво ви донесе то, а взе ли нещо от вас? Ще съм благодарна на всякакви мнения! Само дано темата не ви се стори глупава или безсмислена.

Тук ще дам линк към същата тема, която съм пуснала вече в бг-мама, просто не искам да се повтарям:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от desykv на 24.08.06 14:22.

Прекрасен въпрос, който в новия си живот още не бях поспряла да си задам. Не мога да ти опиша какво ми даде, защото други са го описали по-добре. А и може би няма никога да изброя всичко. Но това, в което съм сигурна, че сърцето и душата ми не са били никога толкова пълни, топли и цялостни.
И освен това ми даде желанието отново и отнова да бъда майка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Лю, мерси за отговора ти! И аз не мога да изброя всичко, което ми е дало детето и майчинството! Може би разбрах какво е да се грижа нон стоп за друго човешко същество... преди имах само теоретична представа...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да..прекрасен въпрос..
Ако опитам с малко думи да кажа какво ми даде..-осмисли живота ми.
А с много..имаше едно есе тук преди време..-вероятно всички майки биха искали те да са го написали..
Какво ми отне?
-притеснението,че може да не изпитам тази радост
-свободното време в което мислиш само за себе си
-безгрижното детство,в което не си отговорен за друг,освен за себе си..но дори и за това има кой друг да се грижи и притеснява

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не е точно грижата...По-скоро отговорността..
Дечицата се раждат като бял лист..и ти си този,който трябва да оформиш личността му и..това е голямата отговорност-да знаеш,че от теб зависи дали то ще е щастливо,дали ще стане добър човек..И..няма значение дали е отличник или не в училище..По-важно е как ще се справя в живота..с простите неща.С какви хора ще се събере..какви деца ще създаде..
Изобщо...самата аз още нямам представа колко отговорности предстоят..Всеки ден..непрекъснато..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Даде ми най-безрезервната обич, която може да съществува на земята. Даде ми двете малки, топли ръчички, обвили се около врата ми и онова звучно и сладко "Обичам, те, мамо!" Даде ми и продължава да ми дава всеки ден цветето, откъснато за мен от градинки и детски площадки с думите "За теб, мамо!", пък било и то най-често цъфнал плевел! Даде ми възможността да видя как 3.5 кг мръвка почва да се върти, да сяда, да става и ходи. Да срича и да говори и да става все по-умен, хитър, ловък и остроумен. Даде ми възможност да се смея от сърце и да плача от тревога. Даде ми много безсънни нощи и усмихнати дни. Даде ми воля и сила да дочакам и моята малка Бела.

И всичко това, благодарение на теб мой любим Коко! Какво ми отне - вече категорично мога да кажа - НИЩО! Обичам, те дребчо! Моля се само да бъда добра майка и най-добрата за теб и Белчо!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нищо не ми бе отнето през тези 2г. в къщи, напротив бях дарена с най-прекрасното момиченце. Верно си е, че загърбих всякакви социални контакти, които имах преди в работата, загубих част от личното си време, но си струва само при вида на редкозъбата усмивка, изпълнена с чиста детска обич, двете малки ръце вплетени в гореща прегръдка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако пишех първата година бих казала, че нищо не ми е отнето. Бях невероятно щастлива, детето осмисляше всичко. Но ето 2 години по-късно имам крестяща нужда да си имам своето време; да мисля и за себе си; да си угаждам. Но без помощ просто не става. Ето в статистиката имам 2 кина за 2-3 години, т.е. излизане без детето и само едно с таткото. Концентрацията в работата ми е почти мъртва въпреки, че това е съвкупност от много фактори, но и ограниченото в работно време е едно от тях.
От друга страна ми донесе чувството на любов, която няма граници, която до този момент не съм изживявала; щастие, да бъдеш безрезервно (все още) обичан; очички гледащи те с доверие, че можеш с всичко да се спрявиш. Понякога е страшничко, но е толкова хубаво. И това в пакет с отговорност; страх как се справяш и ще се справиш; страх за утрешния ден дали ще е по-добър; сълзи при всеки детски рев дори да е от филм

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Какво ми отне? - притеснението, че може да не изпитам тази радост!"
Ех, щурчо, как прекрасно те разбирам! Чак се чудя как не съм се сетила за това нещо досега... Майчинството и при мен премахна грозния страх, че може и да не стана майка! И ми даде голямата гордост и радост да бъда такава!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Чери, просълзи ме от умиление, благодаря ти, мила!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите