Вече не знам...
Калоян се научи да бие: бие мен, баща си, и най-много бие децата.Само ако някой му докосне играчките от парка, раздава страшни шамара, заради което съм постоянно до него, а някои майки като ме видят и се мръщят веднага
Ако нещо не му изнася, раздава страшни шамари по лицето. Никога не съм го била по лицето, за да се научи. А и изобщо има0няма 3-4 пъти да съм го цапнала по дупето преди това.

В началото започнах да го удрям по ръката, като му обяснявам. че така не се прави и т.н....Друг път се ядосвам и викам...
Напоследък само му обяснявам като запазвам спокойствие, но нервите ми вече не издържат. Преди малко ме удари със страшна сила. Аз му обяснявам, а той продължава да удря злобно. Накрая не издържах и го фраснах по лицето. Той плака, после и той ме фрасна. После го фраснах отново
Вече не знам какво да правя? Период, период, ама....
Не искам да го удрям и да отвръщам със същото, но нервите ми се опъват от безсъние и прочее...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нямам опит, но дали няма да помогне ако опиташ да предизвикаш съжаление в него? Напр. "ти биеш мама, сега много я боли и ще плаче..." и се правиш известно време на умряла лисица...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Че то колко може да те удари едно 2 годишно дете? Чак да те "фрасне"... много силно звучи. Моето е кротко, но като го хванат бесните или го оставям да се нареве или пък ако ме удари или оскубе и ме заболи, и аз го удрям. Какво ще му обясняваш, при положение, че самата аз не си чувам думите от писъците й... После се сдобряваме и обяснявам, че ме боли така, ама какво й влиза в главата - само тя си знае:).
Има агресивни деца, които си реват за як бой, ама нейсе... Днес едно такова, както си играеха в пясъчника... й се качи на гърба и я събори в пясъка, това не му стигна, ами и натисна, и лицето надолу още повече. Нарочно! Много се ядосах... напраааоооо ми кървясаха очите от яд
. А майка му отиде и го дръпна любовно за ръката. Когато го остави, то взе една шепа пясък и я изсипа на главата на другото дете в пясъчника. Е такова вече реве за пердах!
За твоето не мога да кажа, защото ти си го познаваш, а и са ни мили, да му се не види.

и аз се рових преди време из нета, за да търся разни съвети от психолози по повод агресията и "жестокостта" на двегодишните хлапета. С дъщеря ми не съм имала такива проблеми и затова, когато в градината ми показаха едно дете с ужасна рана на бузата, направена от моя сладур, просто онемях. Имаме и почти едногодишно бебе вкъщи към което също проявява страшна агресия в прилив може би на някаква негова "нежност". Ние също не му показваме такъв тип поведение, защото учителките в яслата едва ли не ме обвиниха, че копира нашето поведение. Никой вкъщи нито му вика, нито го удряме. В такива моменти аз гледам с нещо интересно да му отвлека вниманието, не се получава винаги, но в повечето случаи става. В статиите, които изчетах по темата не попаднах на никаква по-интересна "техника" в тези ситуации, така че стискай зъби и запазвай спокойствие до колкото ти е възможно. Или просто си вземай малко "отпуск", ако има кой да поеме грижите по сладура от време на време.

Не знам дали ще ти помогна особено като ти кажа, че ако моя син постъпва по описания от теб начин, ще му счупя ръчичките от бой.

Замисли се - ако още 2-годишен си позволява да те удря, какво ще стане, когато е на 12? А на 22? Трябва да има респект. На тази възраст децата започват да изследват собствения си свят и най-вече, докъде се простират неговите граници. Доказано е, че колкото по-ясно определени са те, толкова по-спокойно и сигурно се чувства детето. Агресията е нещо нормално за този период, вкл. към животни и други деца, но толерирането и може да доведе до погрешни представи и задълбочаване на проблема. И до още много намръщени приятелки. Това, с кроткото обясняване, винаги е било спорен въпрос - според мен е приложимо в една по-съществена възраст, в определени случаи, а и не при всички деца.

Синът ти ще се държи така, както ти му позволиш. Ако утре насини окото на някое дете и получи само пошляпване по дупето за това, не виждам какво ще го спре да постъпва по този начин отново и отново. При първия случай на откровено насилие спрямо 4-месечната си сестра, моя хубостник рязко отхвръкна на 2 метра през стаята, сдобивайки се с релефни отпечатъци от ръката на баща си. Повече не се повтори. Сега го забелязвам, че безчинства с бавачката - хапе я, цели я с камиони и т.н, но тя не реагира! Никога не съм го виждала да прави така с друг, никога - просто се е научил къде, с кого и кога му минава номера. Тя се страхува, че ако го удря и му се кара, щял да я намрази. Предупредих я два пъти, че мекушавото и отношение не ми допада - на третия път просто ще я сменя. Аз лично се стремя да направя от детето си човек, а не да му ставам любимка.

Извини ме за малко по-острия тон, не искам да те обидя, но мисля, че трябва да вземеш спешни мерки. Бабите казват "Бий дупе, да не биеш дупище" и май са много прави

Давид 21.12.03

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е, то дупището малко трудно ще го набиеш де:))).
Аз съм противник на боя, но когато детето се опитва да бие друго или мен, разбиранията ми се променят за 1 минута. Те трябва да знаят, че не трябва да се бие, както на тях не им е приятно да бъдат бити, така и на другите не им е.

Е, сега... Синът ми определено не е малтретиран, нито ходи насинен и с избити зъби, ама от здравословния пердах по-убаво нема

Давид 21.12.03

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Пробвам, плаши се и започва да реве още повече...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз съм на същото мнение, от 1 до 3 годинки го гледах като Бог, сега от 3 до 7 ще го гледам като Роб, ще яде пердах, ще бъде възпитаван строго, че иначе на главата ми ще се качи.

Искаш ли да ти кажа какво означава да те "фрасне"?
Нали знаеш като се удариш силно по носа, как ти се насълзяват очите инстиктивно? Ей талка ми става и на мен. С такава сила ме удря, че ми е причернявало, ако искаш вярвай.
Все пак има разлика м/у момчета и момичета.
Калоян бие почти всяко дете, което му докосне колелото(например). Само че аз не го галя нежно. Реагирам веднага. Понякога го пляскам през ръката, понякога обяснявам по 1 час.
Той отива и се извинява на детето. Когато дойде следващо дете, удря и него.
Единствения начин е да си седим вкъщи или там,където няма деца.
Е, как ще се развива тогава?
Едва ли детето нарочно е ударило твоето. Не е виновно детето, а майката, че не реагира.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите