Момичета какви може да са последствията за плода при изживяни от майката отрицателни емоции и силен стрес. Може ли това да доведе до някакви аномалии за плода. Направо ще се побъркам от мислене. Резултатите ми от скрийнинга още не са излезли. Наистина много ми се събра напоследък и в професионален и личен план. Имам ч-вото че ще се побъркам. Постоянно ми се плаче и изобщо имам адски много проблеми...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мисля че не трябва да се притесняваш - едва ли някой изкарва в пълно спокойствие 9 месеца. Аз лично още 2рия месец имах страшно неприятни емоции и бях под голямо напрежение. После към 7мия пак изкарах кошмарна нощ всичко ми е било свито и много нерви. През другото време също е имало моменти такива. Но всичко е наред. Чувала съм само че ако си по-спокойна през бременността, детенцето ти като се роди ще плаче по-малко и ще бъде по-спокойно...ама дали е така няма гаранция.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Толкова ми се иска да си права...
Благодаря ти за окуражителните думи! Не знам как да се преборя със себе си. Казвам си не трябва да ти пука ще го побъркаш това бебе... и докато го кажа и избухвам в нов плач свивам корема за да спра... НО не се получава

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здрасти!

и аз като little.monkey съм чувала, че майката като е спокойна и бебока ще бъде, но гаранция никой не дава.
Ти все пак се опитай да приемаш нещата по-спокойно и не се връзвай толкова. Стреса даже и в нормално състояание не е полезен в голями дози!
Аз се успокояавам гледайки дестки каталози- не че мога да си позволя да си купя нещо, но поне забравям за околния свят!
А за рева може да са виновни (както и за всичко останало) хормоните!
Хайде, умнта и горе главата!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много често бременността не е така розова, както си я представяш...И при мен беше горе-долу така първите 4 месеца. И аз, като теб, чаках и преживях много, преди да забременея...

Понякога хормоните през бременността бушуват повечко и нервичките и сълзите също са повечко.
Спокойно!
Няма да има последствия за бебето.
Ама просто се опитай да бъдеш малко егоист и се стегни. Плачи, като ти се плаче, но гледай да си малко над нещата и се опитай да не се нервираш за глупости.
Изживявала съм го и знам, че можеш. Стига да поискаш!
Но ако продължаваш със силния стрес и в по-късн бременност, няма как да не се отрази на бебчо.
Така че...стискай зъби и малко по-спокойно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Твоя синеок сладур и всички сладки бебоци тук са истински стимул да се стегна...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много добре те разбирам, честно казано.
Наистина трябва да се стегнеш, доколкото е възможно.
Трудно е, но пък иначе ще се чувстваш по-зле.
Само не си го набелязвай това като проблем и не мисли, че е ненормално да се чувстваш така.

Аз понеже бях в Проблемно забременяване и преживях доста мъки за година и половина , все си мислех, че бремеността е един 9месечен рай.
После, като забременях, имах моменти, в които дори исках да го махна-толкова бях зле

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз бях така. През първата бременност имах ужасно много работа и нито за миг не успях да си почина, да сенасладя на бремеността и буквално от работа отидох да раждам.
През втората бременност имах страхотни проблеми и от лично и от професионално естество. Септември 2005 беше един от най-кошмарните месеци в живота ми. Всеки ден ревях почти целодневно, поради пълната безизходица, в която се намирах. Но истината е, че нещата не бяха толкова драматични, колкото аз си ги представях. Просто хормоните допълнително придават някаква тежест на проблемите и общо взето от мухата правиш слон. Но това няма значение за теб, защото ти си го преживяваш тежко, а това, доколкото съм чувала вреди на бебето. АЗ също бях притеснена как ще се отрази това на втората ми дъщеря... Е, София я преносих, противно на всичките ми очаквания и тя е най-спокойното бебе което познавам. Спинка си, папка си, гука си и мноооого рядко реве.

Не знам какво да те посъветвам. То е ясно де - грижи се повече за себе си!!! Това е.

Анна 8.12.2004
София 19.01.2006

и аз идвам от другия клуб...
и аз с притеснение ще ти споделя, колкото и да ме е срам, че и на мен ми минаваха такива мисли до последния възможен ден от 3-я месец..
Просто УЖАС! Все едно тези хормони са ми изпили мозъка и аз не мога да овладея положението

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не се притеснявай за бебето. Ако му вредиш ще ти го върне тъпкано

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите