Здравейте мами,

Ето ме с новина и въпросчета. Объркана съм, притеснена съм......Преди малко си направих тест, коойто е положителен. Не го планирахме, не го очаквах, не съм сигурна, че го искам, или поне не сега. Искаше ми се поне когато малката стане на 3-4 годинки. Сега ми се струва някак рано, все още се чувствам страшно изморена и невъзстановена от предишната бременност и раждане. Старх ме е, че няма да намеря сили за всичко това отново. Съпругът ми е щастлив, но аз съм в паника. Всъщност, страшно съм объркана.
Започнаха едни мисли, дали на това дете всичко му е наред ( тези страхове бяха и с първото и аз не знам защо, няма конкретна причина), през миналия месец 2-3 пъти пих по 1 таблетка валериан, че ме тресеше нервата, няколко пъти по малко винце, и сега всичко това ми гложди мозъка, да не би да съм му навредила...ох извинявайте за глупавия и объркан постинг, но имам нужда от трезв поглед на нещата.......благодаря ви....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

спокойно. Шашната си от новината. Но лека полека ще я приемеш и ще почнеш да и се радваш. Всички пият алкохол и лекарства преди да разберат , че са бременни защото както знаеш това не става ясно веднага. Включително и аз се наливах с бира, въпреки, че предчувствах, че съм бременна. Пък за сега не съм забелязала на бебока нещо да не му е наред. Ще намериш сили за всичко. Хората не предполагат просто с какъв скрит енергиен заряд разполагат. И не забравяй, че детето ще вземе много, но и много ще даде - няма да се минеш... ако всичко е нормално разбира се, но ти вярвай, че ще е така и бъди позитивна. Честито

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ти! Забелязала съм от всичките ти постинги, че обикновено разсъждаваш трезво и..интересно. Дано всичко е наред. Аз все още мисля и от шока от новината все още не мога да се зарадвам. Страх ме е. Ама много ме е страх

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тези неща дето си ги пила със сигурност не са навредили на бъдещото бебе
По другия въпрос...не знам какво да ти кажа - ти трябва да решиш, но ми се струва, че щом се колебаеш, значи го искаш. Все пак помисли.
Пожелавам ти да вземеш най-доброто за теб решение

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Nadiavam se kolebanieto ti da e v polojitelna posoka,znam ,a ti po dobre ot men 4e niama da e leko.No v kraina smetka za tova jiveem,za radostta ot purvata bebe6ka usmiv4ica pri vida na liceto ti,za protegnatite ra4i4ki,koito 4akat pregrudkata ti,za purvoto mamo,tova sa bezcenni ne6ta.Niama da sajaliava6,niama 4ovek koito da sajaliava 4 e e daril nov jivot,stiskam ti palci i ti jelai uspeh.

jorjeta81 pod novo ime zaradi problemi v Dir

Здравей, защо не си починеш малко, да поговориш със съпруга си, той какво мисли и тогава заедно да решите какво да правите? Аз съм с две деца и е доста трудно, но имам неговата подкрепа изцяло и знаеш ли, като се приера вечер и като им видя слънчевите личица на вратата и не съжалявам нито за миг, че родих второ дете. При мен също беше много мислене и объркване, защото с първото раждане имах много проблеми и толкова ме беше страх от второ раждане, 4е нямам думи. Трудно се реших, но пак повтарям- не съжалявам нито за миг. А за лекарствата и алкохола, мисля, 4е няма проблем, защото едва ли си се дрогирала всяка вечер и си пила до припадък, за да се отрази на плода. Все пак се консултирай и с лекар, но от опит зная, 4е приподата си знае работа и ако има проблем, организма изхвърля плода. Успех, просто си уморена. Почини си.

Нека ти честитя все пак! Напълно разбирам терзанията ти! АЗ като забременях втория път също изпаднах в паника. При мен положението беше още по-тежко. Виждаш каква е разликата между Анна и София. Мъжа ми много се зарадва, е, да си призная аз също се радвах, защото преди да заченем Анна имахме дълга борба със стерилитета. Просто да направя аборт ми се струваше много тежко решение. И така - оставихме бебето. И сега не съжалявам! Вечеч чувствам, че сме едно пълно и щастливо семейство.

Обаче! Имай предвид, че аз (за щастие) мога да си позволя детегледачка, която да се грижи за децата. Имаме баби, които помагат от време на време (като им се прииска, а не като потрябват ) и не съм сама. Ако бях сама не знам какво решение щях да взема. Така че си прецени плюсовете и минусите много добре. От финансова гледна точка за София се купуват само памперси и млека. Всичко останало ползва от сестра си - има една камара дрехи, терлици, шапки, колички, проходилка и т.н.

Иначе не мисля, че това, което си пила ще ти навреди. Бъди спокойна и ти пожелавам да вземеш най-доброто за семейството решение!

Анна 8.12.2004
София 19.01.2006

Благодаря ви за отговорите. Толкова сте мили, имах нужда да споделя с някого. Съпругът ми е в чужбина, не след дълго и ние заминаваме. Бяхме известно време в България, ту тук, ту там, дори малката се роди тук, но той предпочита да се върне при семейството си и да си останем там. Европа, имам предвид. Е, няма да говоря за законния аспект на ситуацията, защото това в момента най-малко ме интересува. Той е много щастлив, но само като си помисля, че най-вероятно пак ще ме режат (малката е родена със секцио), а и най-вече, това, че се чувствам изцедена....Сякаш съм на ръба на силите си, не съм никак издържлива
Съгласна съм, че да имаш дете е най-хубавото нещо на света, не искам да си спомням как съм живяла без моята малка калпазанка. Но тя беше планирана, желана, друго е. Сега съм толкова объркана, че свят ми се вие.
А и аз съм почти на 30, а мъжа ми на 40.....дали има някакви рискове за детето? Ще се побъркам....
Благодаря ви още веднъж за подкрепата. Когато взема решение, ще пиша пак, а ако междувременно някой реши да ми даде още морална подкрепа и съвет, ще съм много благодарна!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от actinia на 21.04.06 16:24.

Аз родих синът си на 35, риск има, но той се установя 18 седмица, т.е. ако има проблем винаги можеш да направиш аборт. От друга страна наистина трябва да си добре психически /имам предвид готова психически/ за едно ново натоварване, защото една следродилна депресия направо скапва тотално. Грижите за две малки деца също. Признавам си, 4е не съм спала от 10 месеца и на 35 г. това доста тежи, но знаеш ли, мисля че ще вземеш правилното решение за себе си. Имаш време да помислиш да вземеш всички плюсове и минуси и ще решиш. Ти трябва да си добре, за да са добре децата ти. Помисли и съм сигурна, 4е ще намериш изход от ситуацията и какъвто и да е той ще бъде правилен за семейството ти.

Всичко е наред, миличка!
Нашата щерка беше планирана, аз предчувствах, че съм бременна поне 10-15 дни преди да направя теста и въпреки всичко, като видях двете черти се почувствах по същия начин като теб сега. Забременях на 30 и пак не се чувствах готова за това. Няколко месеца след като родих се чудех на акъла си какво толкова съм чакала.
Мисля, че и сега да се окажа бременна пак бих била уплашена като теб. Но пък съм сигурна, че съвсем скоро ще се чувстваш истински щастлива от невероятното преживяване, което ти предстои отново. А това, че си слаба съм сигурна, че не е вярно. Човек има неподозирани сили. Вероятно се чувстваш отпаднала и уморена, но това е от една страна заради пролетната умора, а от друга е нормално за първите месеци на бременността.

Едно ГОЛЯМО ЧЕСТИТО!!! Всичко ще бъде наред! Желая ти лека бременност и леко раждане!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите