Re: Здравей, Били! / Взаимопомощ / Бъдещи и настоящи майки-happy mama

Кетинце, а няма ли начин да не вдигаш Еми? Аз също съм си мислила как ще се спазарявам с Дени да не се носим, ако взема, че забременея. С нея имах леки и по-силни контракции още от 4тия месец без изобщо да вдигам нищо, пък не знам ако се налага да мъкна и дете. Стискам палци всичко да мине безпроблемно. А ти намери начин да почиваш повече!

По отношение отчетността - растем.

Детето се развива нормално. Много съм впечатлена от зъбоникненето й. По нова година (на около година и половина) Дени имаше всичко на всичко 4 зъба. Сега сме с почти пълен комплект. За два месеца излязоха 7 зъбета. През третия месец проби и изникна осмия и пробиха долните два кучешки. Обща рекапитулация: 14 сигурни зъба и всеки момент очаквам горните два кучешки. Ще ни останат само задните кътници, но те май са между 2 и 3 годинки.
За килограми и сантиметри нямам никаква идея

. На консултация ще ходим чак след месец и половина, ама какво значение има - важно е да е здрава.
Бърбори много, всеки ден вади по някоя нова дума. В последно време хит са знаменцата и облачетата. При всяко виждане на знаме съм информирана, като в това число влизат и билбордовете. От там нататък бивам информирана не само за наличие на знамена, но и за липсата им. Много е забавано, но понякога е доста уморително, защото се очаква да всяко нейно "Мамо, мамо, няма улаааа!" (няма ура, т.е. няма знаме) аз да отговарям "Да, мамо, няма знаменце." И така докато погледне към следващия прозорец, на който виждаш ли също няма знаменце. Ако случайно си позволя лукса да не й обърна внимание, започва опити да го привлече по всякакъв начин, докато на края ми хваща главата и я завърта към себе си.

Освен това е адски самовлюбена. Обожава да гледа свои снимки (всъщност истината е, че по принцип обича да гледа снимки, особено ако са с деца) и постоянно ме кара да й ги пускам на компютъра (почти нямаме хартиени снимки вече...). Може да стои с часове сигурно, но аз се старая да я ограничавам. Денем докато сме двете в къщи телевизор не се пуска или много рядко. Компютър малко по-често, но и там налагам цензура. Като ме види с апарата, започва да пищи от щастие и вече е доста трудно да я хващам в непринудени пози, защото постоянно го дебне къде е. А после идва да ме кара да раглеждаме "бебето" т.е. нея. На скоро дядо й на село й намери някакъв много стар фотоапарат. То беше кьорчене, то беше снимане... Зор видях когато накрая се строи до телевизора и ме накара да го пусна, за да видим какво е снимала.

Казах й, че можем да разглеждаме снимките чак като се приберем в къщи, а тя се обърна и заяви "Мамо, бу!" (да се качваме на колата и да тръгвааме)
Като цяло е кротка и разбрана, но в последно време започва да проявява характерното за възрастта тръшкане. Особено ако е нещо не й е кеф...
Ето и снимка от въпросния ден: