Ние паднахме вкъщи по стълбите преди около три седмици и едното ни горно зъбче хлътна навътре. Звънях на една много близка приятелка стоматоложка и тя ми каза, че ако не падне зъбчето, трябва да следя цвета му. Ако тръгне да се променя, ще трябва да се отвори и да се работи. Моето притеснение беше да не е увреден зародишът на постоянното зъбче. Тя ми каза че естествено съществува теоретична възможност това да е станало вследствие силния удар, но тъй като коренчетата на млечните зъби са нищожно малки, искрено се надявам нищо такова да не е станало.

Със сигурност нямаше проблем нито с апетита, нито нещо друго. Майка му е маниачка на тема зъби и без да сме обсъждали, предполагам, че е ходила на стоматолог. При него, обаче имаше останали части от зъбите (около 1/3). Все пак всеки случай е индивидуален и една консултация със специалист не пречи.

Бяхме на лекар, вече съм по-скопойна, нищо няма да се прави за сега, ръбчетата сами ще се загладят, останалото от зъбите е здраво.
Снощи ми изглеждаше по-страшно, а и от кръвта не успях да видя точно колко е отчупеното, имах чувството, че е почти до венеца, днес ми изглежда направо незначително
Ето я нашата нова усмивка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Малка чаровница

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много е сладка принцеската

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Отива й А по принцип знам, че млечните зъби се правят- по-хубави са направени, няма да се пълнят с храна, няма да драскат езичето и т.н. и ако не за друго, то поне детенце да добие навик да ходи на зъболекар и да няма страх от него.

Благодаря на всички

milamia, лекарите казаха, че ако детето не изпитва болка не го пипат, защото много се травмирало. За сега няма промяна в апетита, тя малко лакомница си пада, надявам се да си остане само с козметичен дефект

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Еми колкото лекари, толкова мнения, нали знаеш Да ти кажа само, че моята голямата мома, на 2 години си счупи преден зъб като бяхме на море в Дубровник. Аз естествено се уплаших и тутакси я заведох при една местна докторица, която ми ги обясни тези неща. Жената първо я вози на стола, заигра я и с инструментите, и с машинката, даде й да я пуска и спира, занимаваха се сигурно половин час, без нашата да й разбира и дума. След това и оправи счупеното- пилна го и й сложи бяла пломба. Тръгнахме си с подаръци- празни шишенца, а след това по молба на малката й ходихме пак на гости. Тя явно реши, че при зъбарите е интересно и оттогава до ден днешен си ходи редовно, без никакви притеснения. Но явно всичко е до отношение и търпение на стоматолога.