Имам си момиченце / Взаимопомощ / Бъдещи и настоящи майки-happy mama

На 19.12.05 се роди бебе Натали с тегло 7 паунда и 10 унции (не мога още да се справям с тези мерни единици) и 50 см дължина.
Самото раждане мина много бързо-постъпих за индукция в 5 часа сутринта-може би към 6 часа ми сложиха окситоцина, а в 9:30 бебето проплака. Това ми е 2-ро раждане.
Доволна съм, че се справих геройски самичка. Таткото трябваше да остане с голямата щерка(3г) у дома. Станах в 4:15 сутринта и се измъкнах тихичко, за да не ги събудя. Запалих колата и се закарах до болницата.
Когато беба се появи звъннах по тел. на съпруга ми. Той си помисли, че се обаждам рутинно(никой не очакваше такова бързо развитие на събитието). Та поздравих го бодро с "Добро утро", разменихме няколко реплики и аз му казах " До мене има някой, който желае да ти каже нещо". Приближих слушалката до беба, която скимтеше в момента. Можете да си представите реакцията отсреща. Нямаме близки под ръка, но пък голям фън падна(както се изразяват другарите американци

).
Чувствам се чудесно(не ме боли почти, пък и смея ли да се оплаквам с едно новородено и едно хлапе и без никаква помощ). От днес сме си у дома и всички се адаптираме към новата ситуация.
Ние с дъщеря ми сме с някакъв вирус и само се моля да не заразим бебето.
Извинявам се за дългия постинг.
Поздрави от нас, леко раждане на бъдещите мами, живи и здрави бебочета, само усмивки и весели мигове.

Съвет от мен-не се страхувайте от раждането-то отминава и се забравя болката, но еуфорията след това е неописуемо усещане.