Скоро в разговор се възроди спора от каква възраст имат спомени децата. Едни спореха, че след 5-тата година, други след 3-тата, е да ама аз имам един запаметен момент някъде от 1-2-рата си годишнина, когато майка ми учеше в стаята за специализацията си и мен не ме пускаха при нея. Само вечер когато баба й носеше храна аз се промъквах и се сгушвах в нея
Споделете от кога са вашите първи детски спомени

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз си спомням чичо ми. Той е починал когато съм била на 2г и 2мес. Помня,че веднъж му носих чантата ми с Пинокио да ми я сложи, защото не можех сама, и той беше много хубав и усмихнат. Леля ми мислеше, че се бъркам нещо, но аз и описах как са били мебеите в хола, и къде е седял чичо ми, и тя зяпна. Според нея, съдейки по моето описание трябва да съм била към 1 и половина години. Друг спомен имам с леля ми - някъде от към 2 годишна възраст: Дадох и моята дъвка, защото братовчедка ми не си даваше нейната. А леля каза, че ще си веме само половинката. Тогава имаше дълга коса, и също беше много красива. А аз я питах може ли мама като я няма, тя да ми бъде мама (майка ми е била стюардеса, и с нея нямам толкова ранни спомени). Така че кажи на спорещите, че е напълно възможно, само че някои хора имат първите си спомени от по-късна възраст.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз помня смътно дясо ми (на баща ми баща му). Той почина, когато бях на 4 години.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Имам множество объркани и смътни спомени от детството, но първия със сигурност потвърден е от 3,5 години, когато взимахме сестричката ми от родилното отделение.

Помня от около 3 годишната си възраст как по Великден запалих пердето ни в кухнята с кандилото на баба ми.
Друг въпрос е, че сега забравям разни ангажименти, поети вчера или оня ден

Ааааааа, това със забравянето е от възрастта И аз го имам същото заболяване

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз помня откакто само съм лежала в леглото като бебе. Имаше едно куче от тия дето се дърпа връвчица отдолу и то свири и си мърда очите. Помня как се надвесваше мама над леглото, а аз само си лежах и гледах. Имам спомен за съзнание, като сегашното си, в смисъл, самоусещане като за мен си, същата.
Помня и след това как ме возеха в една жълта количка, и много други неща, за които майка ми казваше, че не е възможно да си спомням, но този с лежането и кучето ми е най-ранен.
Така че, децата си помнят, трябва да се внимава какво виждат от нас :). И винаги ми е било много странно как определени неща, без никакъв особен смисъл и по неясен признак се набиват в съзнанието от ония детски години. Какво ли ще запомнят моите деца от мен...?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

1-2 години. Майка ми я учудих като през пубертета и описах сграда с детайли, която е била разрушена преди 3тата ми годишнина.
Отделно си спомням все едно е филм дето преди малко съм гледала, как майка ми едвам ми облича рокля за гостито за 3тия ми рожден ден. Мъжко момиче

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако искате вярвайте,но аз имам спомени от преди годинка.Спомням си
стълбите ни в блока.Татко ме държи,аз съм облечена в оранжево костюмче - ританки и блузка.Бях с темепература и ме водеха в болницата.Помня как беше облечен и татко.Когато го попитах,той каза че е точно така ,и каза че съм била на не повече от 10 месеца.От това време си спомням и как майка ни буташе в двойната количка за близнаци и разни начервосани лелички се спираха да ни мачкат...бррррррр !Иначе от две-три годишна възраст имам доста спомени.Но най-яркия е когато дядо ми даде да пия компот а аз реших да сипя вътре веро.Слава богу нищо ми нямаше след това,но помня как дядо си изкара акъла

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз също имам спомени от времето между втората и третата година и нащите също не ми вярваха и като им казах какво помня - имах едно зайче, което след преместването, когато съм била вече на 3 след това никога не го е имало - просто си остана на старото място - и така ....помня си го, както и разположението на старият ни дом...а имам случай от него, когато брата на баба ми /мир на праха му, отдавна си отиде човекът/ ни беще на гости и са седнали на масата всички, а аз ходя и обикалям и тоя човек /а с него страшно много се имахме, много добър човек беше/ по едно време става леко от стола за да се пресегне да вземе нещо от масата, аз му дърпам стола назад, без да ме види , той понечва да седне обратно и туп! - на земята и аз ухиленка до ушите му се радвам " Ха, дядо Тошо падна като мека КУША !" /което трябваше да значи КРУША/ естествено всички се смяха и години след това той ме бъзикваше, а нашите досега го правят "мека куша" и ми го напомнят

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите