Днес видях най-нежната и красива гледка в живота си - Първият допир на Ния със снега! Думите са малко, но очите ми бяха пълни със сълзи. Облечена с космонавчето, с много дрехи, шапки и ботушки, увита като пъшкулче и едвам мърдаща я сложих да седне в една преспа до входа на блока. Тя се загледа в снега и протегна едното си пръстче към него. В началото се дръпна от студеният допир, но после стана по-смела и като голям човек започна да го разпилява и с цяла ръчичка. Така стоя близо 10 мин., после вдигна глава и аз видях изпод шапката сияещи от щастие очи, червено носле и поруменели от хапещият вятър бузки. Може би още много пъти ще бъда така въодушевена, още много сълзи от радост ще пролея, но тази картинка ще ми се запечата в съзнанието и ще си е нося в сърцето.
Споделено

жалко само че не си дала снимки !
много са сладки в снега и наистина е точно така както си го описала и зачервените нослета и бузки, и сияещите от щастие очички!
в такива моменти човек разбира защо е жив!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

mnogo mila kartinka,i moiata malka Iren 4esto me razplakva ot radost,pojelavam ti o6te mnogo radostni salzi tezi momenti sa nezabravimi,samo edno malko i nevinno sazdanie moje da napalni o4ite ni s tolkova radostni salzi

Ами ... ревнах след като те прочетох и сега и думи нямам какво да кажа ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз писах за снега в един друг клуб:

"Много добре помня, като бях малка, как се радвах като завалеше сняг. Висях на прозореца, сияех и не разбирах защо не ме пускат навън, какво толкова има да чакам да наваляло много или пък какво значение че снега бил още мокър. Радостта ми е била обяснима, защото ме е чакала пързалката. Но кажете ми, защо Цоко, дето зима е виждал веднъж в живота си до сега, пързалка пък - никога, е на седмото небе че днес заваляло сняг? Събудило се милото детенце, избърсало прилежно запотеното на стъклото с кърпата и тъпче открай докрай на прозореца и гледа. А като се събудих се обърна със светещите си очички, широко отворени и усмихнати и рече "Мамо НАК!!!! Айде йънка!!!!!! Ани йиж, нак има!!!! Мамо, айде йънка, нак - пип!!!" Какво има да му чакаме да натрупа, какво като бил още мокър, ей сега обличаме грейките и беж навън с фотоапарата!"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

чакай, че и аз се просълзих

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

МнООООООООООООООООООООООго красиво си го описала, макар да съм сигурна че наистина е било поне 100 пъти по-красиво. Аз също често плача от любов и умиление.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да за съжаление бях сама и не си носех фотоапарата

Ще си ревем двете след някоя друга седмица

Ами пропуснах бях самичка и излезнахме много набързо Много ме е яд