Нека вдъхнем малко кураж на първескините и да им кажем, че раждането не е толкова страшно .
Сигурна съм, че всяка родилка е имала смешен, запомнящ се момент по време на раждането. На мен ми стана смешно, въпреки болката, която изпитвах, когато по време на напъването докторката разказваше на акушерката какво е готвила днес.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мен пък доктора ме натисна по корема, ама със цялата си тежест за да излезе по-лесно бебето, че се бях уморила доста. 100 и кусур кила доктор ми се е тръснал на диафрагмата и вика "Не издишай! Само надолу напъвай!" Ами издишах, защото се разхилих и му казах той да пробва Е на следващия напън се справих и бебка излезе!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Раждах със секцио със спинална упойка и понеже бях в съзнание си говорехме с анестезиоложката и аз в един момент я питам кога горе-долу ще ме изпишат, а доктора се смее и вика: " Я я гледай, червата и още навънка, а тя за изписване пита!". После пък ми разправяше колко тънка кожа имам и как лесно се шиела Направо се почувствах като гоблен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нямах смешни моменти, но имам приятни спомени
Раждах със секцио, спинална упойка и по време на операцията бяха пуснали "Ретро радио" с много готина музика. Жените в залата си припяваха и подрипваха от време на време, а аз си приказвах с анестезиоложката (много сладка мацка).
Смешното (и тъжното) беше, че по мои молби бях с очила за да видя бебето, но като проплака и аз се разплаках.Така от сълзите не можах да видя нищо конкретно. Иначе, беше голям зор да съм с очилата!

стар потребител с прецакан профил

Аз раждах с епидурална упойка и след като ми я сложиха, ми светна пред очите /никаква болка не чувствах вече/. И изведнъж си помислих, че светът е мой, аз съм най-храбрата и най-силната. Докторката ми казва:" Хайде, отиваме да раждаме!" И аз като рипнах!... "Стой, бе, момиче, ще те занесем" - ми казва акушерката. "Не! Аз сама ще отида! Айде сега, да не съм някаква лигла!" И докато те ме хванат, аз тръгнах да ставам и само като докоснах земята с крак, почти се изпльосках с цялото си коремище на пода /защото краката ми бяха безчувствени. Какво ходене, какви пет лева?/ Грабнаха ме под мишниците и си ме завлякоха... Ама голям смях се смяхме...

[image][/image]

Аз нямам смешна случка, но пък спомените ми са страхотни .Докторът, който водеше раждането беше страшно спокоен и мил. Една от акушерките и анестезиологът-също. Мнного ми е приятно да срещам гинекологът из града и да си говорим, дори само да разменим поздрави.ПАК БИХ РОДИЛА ПРИ НЕГО!!!

Аааа мен ме караха на легло с колелца. Чувствах се като царица. Но си права, чудех се що ме карат при положение, че мога да си ходя сама, поне така си мислех, но не ми дадоха шанс да проверя. Ама не смеех да се смея, да не ме помислят за луда (по-скоро за да не разберат, че съм луда). И как си ми беше смешно, на път за родилното, така си и ревнах по пътя. За мен моментът беше много трогателен - отивах да раждам, ехаааа.
Сега като се замисля, раждането... смешно не е, но пък е много весело преживяване. Дори никой да не ти прави смешки и да те забавлява, ти сам си се забавляваш със самата себе си. И определено е много хубав спомен... странно при положение, че е болезнен... Но при мен поне е така

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

При мене беше готино, защото всички бяха много весели, все едно сме на някакво шоу. Говореха си, смееха се, будалкаха ме.Не че на мене ми беше смешно-напротив -викаше ми се, ама ме беше срам докато накрая не попитах една от акушерките мога ли да викам, а тя се разсмя и ми разреши да си викам на воля. По едно време ме избъзика, че допреди малко съм викала"Олеле боже!", а сега съм минала на "Олеле майко!". Другото смешно беше, че като се роди детето почнаха да залагат колко тежи, ама нямаше познали точните килограми. И аз имам само хубави спомени от раждането/като изключим неизменната болка/ и ако трябва да раждам искам пак да съм със същите хора!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е, при мен смешното беше, 4е раждах на 2-ри юни. След като вече ме вкараха в родилна зала точно в 11.50 /аз раждах нормално/, в 12.00 когато пуснаха сирените бебчо излезе. Екипа беше доста голям и понеже бечо беше 4 кг. изведниж всички започнаха да пляскат и да викат, 4е трябва да застанат мирно защото се е родило толкова голямо бебе и 4е в негова чест са пуснали сирените. Стана ми много готино, въпреки 4е бях страшно отпаднала.

Ами смешните моменти не са много, но пък ярки.
Лежах в болницата почти 2 седмици преди да родя та се наслушах.
Отива една девойка да ражда и понеже се започва лекарката и казва : Напъвай!
Тя отговаря : Искам вкъщииии! Тръгвам си!
После как се смяхме дружно с тази девойка, която щеше да си тръгва по време на раждането.