jana, онякъде съм съгласна с теб, но всичко е индивидуално. Моята майка е на 46, а на най-добрата ми приятелка (с нея имаме разлика 3 дена)е на 53, с нея сме ходили по концерти, била е на всичките ни купони, много млада по дух, а моята майка не можеш да я изкараш на кино даже, и има разбирания с 10 години назад . Не ме разбирай погрешно, страшно обичам майка си, но не ми е толкова близка, въпреки че ме е родила на 24.
Иначе за непланираните бременности...моята беше много непланирана, първи курс, първи семестър, и той още е студент, но с помощта на родителите се справяме. Наистина, ще ми е много трудно с ученето, но се гордея, че успях да си взема първата сесия докато лежах с опасност от отлепване на плацентата и ставах само за изпитите, а втората-9ти месец бременна в най-лудата жега, без нито един изпит за септември. Така че, ако има желание, всичко е възможно. Да, не ми остава време за купони и излизания, обаче пък когато връстниците ми завършат и се чудят как да се оправят с бебе и ходене на работа, моето вече ще е на детска градина

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много рядко се чувствам обидена. Особено от непознати. Но честно казано в случая се чувствам наистина така. Съжалявам момичета, всъщност не момичета, а точно конкретно трябва да назова jana, но не съм грохнала старица, нямам бастун, нямам дископатия, не бе боли нищо и дълголетния си живот докато стигна тази преклонна възраст от 40 години не съм се разболявала поне 25 години, за преди това не мога да кажа, защото явно вече склерозата ме гони и не си спомням добре.
Най напред да ви кажа за бременността - нямаше никаква разлика от предните ми бременности, които бяха, когато бях на 25 и на 30 години. Чувствах се по същия начин. Дори се наложи да ходя на работа, няма да обяснявам поради какви причини, просто се налагаше и тръгнах на работа на 25 август, като термина ми беше на 3 септември. На работа в детската градина, първите дни имаше ремонт, а след това бяхме и със деца и аз бях при децата - явно можеха да поверят група от деца на една бременна баба. Работих до самото си раждане, просто ги бях предупредила, че ако не отида на работа, значи съм в родилния дом. Е, около 6-ти септември се събраха няколко почивни дни, та не отидох в болницата направо от работа, но и това щеше да стане. И се оправях прекрасно и с тези деца - не се хваля ,просто казвам фактите.
Гледането на детето също не ме затруднява, може би, защото съм на възраст да гледам внучета ... Никой, абсолютно никой не ми помага с отглеждането на бебето. Родителите ми са в Бургас, а и сме в лоши отношения, защото те също смятаха, че не трябва да имам това дете и ме караха да го махам до края но осмия месец. Мъжа ми е на работа и се прибира в къщи след като малката е заспала вече. Децата си ходят на училище и не мога да ги ангажирам. Всъщност само понякога , когато тя е събудена и плаче братятя и я гледат, за да им сготвя или да им сложа нещо за ядене. Така че се справям - с три деца на тази възраст и съжалявам, но се чувствам прекрасно и изобщо не се чувствам като БАБА на детето си.

Сега, може и да ме емнете, ама честно, не ви разбирам. Какво толкова им правите на тия деца, че не можете да им смогнете и тоооолкова ви тежи? Че чак пък трябвало да сме млади и силни... Наслушала съм се на приказки за това, колко е трудно да се отглеждат бебета.... Аз лично имам две хлапета с малка разлика, нямаме нито една баба или помощница и за тия близо три години, честно, не видях нещо толкова пък драматично да се случва в отглеждането на едно дете, че да не мога да се справя или да ми попречат да направя нещо, дето искам, или пък да стават неща, за които после да търся на кого да се оплаквам по теми или по пейки. И в интерес на истината да съм в майчинство и да си гледам децата ми е много по-добре и по-спокойно, отколкото да ходя на работа. Но и като тръгна на работа, не виждам какво ще ме затрудни и това - децата на градини и ясли, аз на работа. Само не ми казвайте "ама ти не знаеш какво е да... ти реве/да е болно/да е на 2 години в детския пубертет/добавете друго по ваше желание", защото знам много добре, и аз деца гледам. Или очакванията ви за детето са били свързани с цветя и песни и сега сте затруднени от действителността, или сте глезени. При всички случаи няма да получите съчувствие от моя страна и да чуете приказки от рода на "Ах, горката, как се справяш? Хич не ти е лесно!".
Ами ей на, чужбинските майки на по 40 години си раждат първите деца. Какво толкова има за чудене? Просто не драматизират нещата и следват естествения ход на събитията. 1-во, 2-ро, 3-то, децата си се раждт и си растат, какво толкова сложно има в това в която и да е възраст?
А това пък, дето майка ми ако била стара..., на родителските срещи как щяло да ме е срам и бля бля... направо е за без коментар. Ако едно дете си мисли такива глупости, просто е невъзпитано и неблагодарно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Понякога човек не знае какво ще му поднесе живота...
На него или на децата му...
Така че никога не трябва да бъде краен в изказванията си.
Но пък всичко е до възпитание.
Аз съм над 40. Правя опити да забременея за второ дете, чувствам се добре, здрава съм,купонджийка съм, обичам да пея и танцувам, обичам кафенетата, бирариите, както и театрите.
Обичам и съм обичана.
Първото си дете отгледах сама /родих го на 25 години/, няма баби, няма дядовци, всички работят, таткото също.
Не ме е страх от отглеждането.
Какво толкова - нормални неща.
Обаче има една истина, казана по-горе - факт е, че винаги ще се намери някое дете, което ще се присмее за възрастните родители.
Простаци винаги е имало и ще има.
Всичко зависи от семейното възпитание.
Но пък независимо от възрастта на родителите, винаги ще има някое дете, което ще се присмее на твоето заради нещо.
Това са децата.
Има един израз - до три години го учиш да говори, до седем го учиш да мълчи.
Някои родители изпускат вторият етап.

За себе си знам, че ще говоря много на детето си, че то е уникално за мен, че е обичано, че всеки има недостатъци и прекрасни черти...
Ако то знае и усеща, че е обичано - ще бъде щастливо и ще стане достоен човек.

Всичко си зависи от конкретната жена, ако тя се чувства готова в момента да има дете, възрастта няма значение. Единственото нещо, което мен ме притеснява обективно, е по-високия риск от синдром на Даун и други увреждания след 40 годишна възраст. Но всичко останало си е въпрос на личен избор, за който всеки си решава.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Предполагам,че всяка от вас е права с мнението си.Имах съученичка,чиято майка беше на 70 и тя се срамуваше,а не мога да кажа,че е била невъзпитана или неблагодарна.Но това е било заради нас,съучениците й,едно,защото децата са жестоки и второ,защото това все пак са редки случи,а децата не обичат да са изключения и на тази възраст не искат да се отличават.Така че за този период на детето донякъде Яна има право.С времето и израстването на детето се сменят и приоритетите му и нещата се променят.
Медуза,да,не е нещо кой знае какво да се гледа дете.Аз не говорех толкова за физическите усилия,а за цялостната промяна на живота ти.Изведнъж се оказваш с едно залепено за теб човече и твоето лично женско време страда.Поне при мен е така,рядко през деня имам повече време от един душ.Не се лакирам,защото от честото миене лакът се бели.Не чета книги,защото малкия иска да гука на мен,а не на стените,а вечер като заспи и аз съм гроги и аз заспивам рано.А аз искам да не съм само майка,а и жена все пак.Но роклите с голия гръб без предница сега не ми стават,поканите за бал са секнали,,хубавите дрехи се крият в гардероба,защото се повръща често на рамото на мама и така.Не казвам,че е лошо или,че бих се отказала,но така е с едно,с две всичко ще е по две.Може би аз все още не съм се научила да разпределям правилно времето си,но определено всичко се върти около бебето и нямам време за себе си.Уморявам се,иска ми се както преди да си легна с книжка и да няма толкова претенции за моето внимание.Може и да съм глезена,не знам,но така чувствам нещата.Но такива са си нормалните неща от живота,не се оплаквам,просто питам мамите с опит как се справят,защото не ми се вижда лесно.Golden,мерси за линка,и там прочетох само хубави неща.Радвам се,че се получават толкова положителни и пълни с енергия за бебета постинги.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Blondi на 06.11.05 15:47.

Блонди, бебето ти е още твърде малко. Ти не си възстановена напълно от раждането и за това се чувстваш толкова уморена. Още свиквате един с друг. След някой и друг месец ще видиш светлина в тунела - бебо ще се заиграво сам, ти ще имаш повече време за почивка и за себе си. Споко, не си глезена, просто не си машина за бебета, а нормален човек.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз съм на 34. Бебе Станислав се роди преди точно 8 месеца,секцио,което означава,че следващият евентуално "брой" ще е минимум на 36-ако не и по-нататък.
1.Аз няма да ходя със сина си по дискотеки и не това е най-важното,но ще имам огромно търпение и желание да му предам опита си.
2.Абсолютно не съм съгласна с тебе,че 80% първите бременности за непланирани. това може да се случи точно на по-младите, но не и на възраст,когато БИ ТРЯБВАЛО ДА си наясно с нещата от живота.
3.Не отстъпвам по визия на майките ,по-млади от мене,по градинките. И знаеш ли защо?Точно защото в по-млади години съм живяла по-спокойно и не съм съчетавала в едно учене,дете,съпруг.....което си е истински натоварващо.
4. За кариерата. Ами и тук твоята теза има "пропуквания". Що не допуснеш,че понякога хората задържат бебето не заради кариера,а за да си стъпят малко от малко на краката финансово....нали ти е вече ясно,че едно бебе не се гледа с въздух,а с парички? То е много лесно,когато има ,примерно,"яки баби и дядовци"-в случая не визирам теб,не те познавам и не знам как е при вас.
Обаче аз съм горда с факта, че на моя син всичко сме му осигурили ние,двамата,и за момент дори не е лишен от нещо или пък да е търсен по- евтин заместител,щото,видиш ли....трябва да се пести.Не съм пестила от детето си,но....това е възможно ЕДВА СЕГА,а не преди,примерно,10 години.
5.За истерията-е,тук направо се разсмивам. Всяка майка,независимо кое дете и е подред и на колко е години тя самата,ще изпадне,както казваш ти,в истерия,ако животът на детето и или здравето му е застрашен.
Така че-време е да се научим,че светът не е само чернобял.А има цял спектър помежду тези две крайности.

c'est toujours moi:)

Сега се сещам-тук просто си взимат детегледачки.Раждат три,ама не се занимават с тях.Тук детските градини започват от третия месец и те тръгват на работа,вечер са си по задачи,гости и купони,а други жени гледат децата.Това за предпочитане ли е за да имаш три?Аз предпочитам едно ,ама аз да се занимавам повече с него,детето няма ли нужда от майка си???

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не казвам, че на 38 г. жената е похабена, за да отглежда детето си. Говоря затова когато стане на 50-55г. и тогава да възпитава тийнейджъра си, мислиш ли, че би могла да е близо до неговият акъл - не. Винаги има изключения естествено, но на няколко моио приятелки са на подобна възраст родителите и трябва да ит кажа, че разликата във възпитанието ни е очевидна