|
ето го 
Мило Наше Списание „9 Месеца”!!
Искам да споделя с теб радостта на четири майки и бебета, събрани заедно от теб и да разкажа нашата история!
В началото бяхме четири млади жени, очакващи за пръв път своите бебенца, живеещи с трепета и вълненията, съпровождащи всяка една бременност!
Но ето, стана така, че се срещнахме….. започнахме заедно да посещаваме курса на списание „9 месеца” за бъдещи родители, който по това време се провеждаше в ЦУМ…
Ежеседмичните срещи и общите вълнения ни сплотяваха все повече и повече… И тъй като започнахме още от 5 месец да се срещаме, имахме невероятното щастие и възможност за оставащите 4 месеца, всеки вторник да се виждаме помежду си ние , четирите млади жени – Красимира, Радина, Йоана и Мария…
Посещението на курса се превърна в цял ритуал и традиция….
Всеки вторник среща пред ЦУМ, посещение на курса, изпълнено с много емоции и вълнения… запазване на най-хубавите места… слушане на лекциите, рисуване по коремите, последвано от весело почистване и шумен смях! Множество снимки и позиране с все по-големите коремчета… Спечелване на конкурса за най-чаровен корем от две от нас, а също и 2-3 награди за художник.
Курсът толкова ни харесваше, но времето не ни стигаше сякаш да се наприказваме по милионите тормозещи ни теми….. затова и продължавахме срещите си в близките кафенета и така изкарвахме по цял ден заедно…. Обикаляхме магазините, подготвяйки се за малките ни спътници.
Всяка една споделяше най-съкровените си мечти, страхове, фантазии за децата, мъки, болки, радости, трепети…..
„ох, ритна ме за пръв път…..”, „….толкова ми тежи вече корема, няма ли да се ражда вече….”, „как ли ще изглежда това човече вътре”, „… имаш ли стрии..”,”лелее, появи ми се линия на корема…”, „… днес цял ден рева без причина…”, „… взех си направлението за болницата”…, „…ще ходя да ми слушат тоновете…”, „… къде ще раждате?..., „… ще съм секцио май…”….. Това бяха обичайните ни разговори…..Станахме Много близки!!!
И ето …. Дойде лятото….. последните дни…. Последните вълнения….
Започна се!
Първа беше Краси – един ден , точно във вторник, на курса, каза че вече едва издържа… термина й беше минал…. Почувства се неразположена и си отиде вкъщи, не дойде с нас на кафе… А то – какво било… същата нощ се роди Пламен! Цял юнак – 4.500 кг!! Раждането почнало нормално… нооо, не ще и не ще да излиза юнака, та се наложило секцио…. Всички страшно се развълнувахме и хукнахме при първа възможност да ги видим! Колко хубав младеж се появи на белия свят!!!
После беше Ради – Нейното цезарово сечение беше планирано… и както си седяхме на кафе, след поредните занятия на курса… хоп – SMS - роди се бебе Петър!! На още една от нас й олекна….!
Останахме аз и Йоана с нашите августовски лъвчета. Имахме еднакъв термин – 11 август… но…. На 6 август отивам в болницата да мерят тоновете на бебка, оставаше много малко до края….
И кого да срещна – съпругът и майката на Йоана, щастливи, разтревожени и много развълнувани, но усмихнати! Роди се!! Алекс!! Знаехме имената на бебетата си още преди да се родят. Раждането започнало също като нормално, но Алекс бил с увита пъпна връв и спешно се наложило секцио.
Ето и третата от нас роди с цезарово сечение….
Останах само аз…. Вече нямах никакво търпение, корема много ми тежеше, дните ми се струваха ужасно дълги… не можех да лежа, да седя, всеки ден мислех на кого прилича бебето, как изглежда, как се е разположило в корема ми… какво прави… всяка минута мислех за нея….
Наложи се в последните дни да се вземе решение какво да бъде раждането ми – естествено или чрез секцио, заради очен проблем, който имах… Очаквах голямо бебе над 4кг. Решението за секцио беше по-безопасно и за мен и за бебето. Беше взето. За 11 август. Реалният термин на детенцето. Отидох с багажа в ръка и трепет в сърцето. Нямах още нито една контракция. Просто отидох да раждам.
Знаех, че ще се роди Елена. Вярвах , че всичко ще мине чудесно и просто чаках да мине.
Появи се и тя, рано сутринта! Ощастливи и осмисли дните ми – последното от нашите бебета!!!
Приятелките ми дойдоха да ни видят. В болницата се грижеха чудесно за нас и спомените от раждането ми са прекрасни. Ето че и аз, последната родилка преживях цезаровото сечение. Сякаш съдбата ни беше нарочила всички да съпреживеем еднакво ражданията си!
Най-накрая всичко приключи успешно и всички започнахме новия си живот. Уви, посещенията на курсовете приключиха за нас… останаха само множество емоции, спомени, радости и снимки …. Но силната дружба помежду ни продължи и след курсовете.
Една по една направихме погачи на първия месец на малките си съкровища… започнаха срещите, отново вълнения и въпроси, но вече свързани с бебетата… всички кърмехме до 10-11 месец… споделяхме тревогите си за коликите, съня, храненето, обличането, зъбките, прохождането…възпитанието на малките човечета…
И ето, че неусетно измина година! Вече имаме един проходил – първият юнак Пламен… другите се стараят усилено да проходят…
Партито за Първия им Рожден Ден мина с много щастливи усмивки и весел детски смях! Сърцата ни са щастливи и много благодарни на вас… за това, че създадохте нашата дружба!
Радваме се на всеки брой и с радост възклицаваме когато видим на снимките някоя от нас или нашите деца …
Желаем ви много успехи и сме сигурни, че сте ощастливили и много други млади майки като нас!! Благодарим ви!"
Ето и снимките, макар че не всички са публикувани
|
(Джедай)
