в кръга на шегата! / Взаимопомощ / Бъдещи и настоящи майки-happy mama

Най-общо, за който не му се чете цялото(въпреки че е интересно), стволовите клетки все още са със слабо приложение, но изследванията са мноообещаващи. Тъй като това са неспециализирани клетки, те могат със съответната намеса да бъдат накарани да се развиват в различни насоки. Например за клониране на отделни органи, носещи генетичния материал на човека, на когото тярбва да бъдат присадени. Пак повтарям - изследванията са на много ранен етап, гореописаното все още не е възможно.
Абе най-добре прочетете статията!

Стволова ръкавица по мярка

Южнокорейците разработиха първата линия от ембрионални стволови клетки, специално предназначени за отделни пациенти, пише Полина Томова във в. Дневник

31.05.2005

Само година след като шокираха световната общност с вестта, че са клонирали успешно човешки ембрион, екип от южнокорейски учени хвърли втора "бомба" в научното пространство.
Този път изследователите, водени от професор Хуанг Уун Сук от Сеулския национален университет, обявиха, че съвместно с британски колеги са разработили първата линия от ембрионални стволови клетки, специално предназначени за отделни пациенти.

В статия за авторитетното сп. "Сайънс" (Sciencemag.org) - същата трибуна, която избра и миналия път, екипът от специалисти съобщи, че откритието дава възможност за генетично модифициране на донорните клетки според ДНК-то на пациента.

В хода на изследването учените са създали 11 нови линии ембрионални стволови клетки чрез прехвърляне на генетичен материал от нерепродуктивна клетка на пациент в дарена яйцеклетка. Тя е известна в научните среди с термина ооцит и от нея е отстранено ядрото.

Авторите наричат новаторския си метод соматичен клетъчноядрен трансфер. След прехвърлянето ооцитите с генетичния материал на пациента се отглеждат до стадия на бластоцисти, както е известна в медицината ранната фаза на ембрионален растеж.

В експеримента се включват 18 жени (за сравнение, миналогодишното откритие се дължи на една-единствена здрава жена), десет от които под 30-годишна възраст. Те даряват свои яйцеклетки, а други 11, сред които мъже и жени на възраст от 2 до 56 години, страдащи от различни заболявания, даряват кожни клетки.

Именно от тях се извличат въпросните нерепродуктивни тъкани, които се инжектират в лишената от ядро яйцеклетка. Така учените създават своя бластоцист.

Първоначално корейските експерти разполагат с 31 бластоцисти, всеки с по около 100 клетки. От тях са извлечени 11 стволови линии, за всяка от които са използвани средно по 17 яйцеклетки. И отново сравнение - миналата година бяха необходими опити с 242 дарени яйцеклетки за един щам на стволова клетка.

Всяка от получените линии е генетично идентична с тази на донорите на кожната проба и всяка може да се трансформира в други тъкани като мозъчни или костни клетки.

Сега на учените им предстои да разберат как да се научат да контролират този процес на развитие, като междувременно те и колегите им от цял свят ще имат шанса най-сетне да наблюдават развитието на едни от най-тежките и засега нелечими заболявания, получавайки информацията "от първа ръка" - от клонираните живи клетки на болен от Алцхаймер пациент например.

Малко стволова история

Какво всъщност представляват стволовите клетки и кое провокира толкова шум, надежди и очаквания около тях? Смята се, че те са "празни" и са способни да се развиват в различни видове клетки, които са налице в човешкото тяло.

Стволовите клетки могат да се делят и да регенерират за дълъг период от време. Според изследователите те биха могли да се използват за "отглеждане" на цели органи или за "закърпване" на такива, които не функционират правилно, какъвто е случаят с панкреаса на диабетик, който не произвежда достатъчно количество инсулин например.

От 1998 г. насам, когато за първи път бяха изолирани човешки ембрионални клетки, усилието на цялата медицинска общност е насочено към създаването на заменни тъкани за болести като диабет, наранявания на гръбначния стълб, сърдечносъдови заболявания и болестта на Паркинсон.

Това обаче не е единственият източник на стволови клетки. Другият условно идва от възрастни и, колкото и странно да прозвучи, проучванията върху тях вървят вече повече от 40 години.

По принцип ембрионалните стволови клетки се взимат от човешки ембрион няколко дни след оплождане ин витро.

Фазата, която е най-вълнуваща за учените, настъпва към четвъртия или петия ден след оплождане, когато ембрионът се превръща в многоклетъчна топка, наричана бластоцист. В този момент ембрионът е миниатюрен. Тогава той или се имплантира в жената, или се замразява за по-нататъшна употреба, или се използва за изследвания.

Има и четвърти вариант, който също е често срещан напоследък - при него замразени за други времена ембриони се даряват от "създателите" им на лаборатории. Когато се стигне до изследване, учените отстраняват стволовите клетки от вътрешната клетъчна маса на бластоциста. При този процес ембрионът на практика бива унищожаван.

Извлечените стволови клетки се култивират в лабораторни условия и там те могат да се делят в продължение на повече от година, без да се стигне до "профилирането" им. В същото време възрастните стволови клетки се извличат от възрастни тъкани или от пъпната тъкан на новородени.

Ембрионалните стволови клетки могат да се делят в лабораторни условия в продължение на повече от година, без да се стигне до "профилирането" им. Това обаче не може да стане при възрастните клетки.

Една стволова клетка може да произведе стотици идентични на себе си. Знаменитите линии се състоят от клетки, копирани от една оригинална стволова клетка.

Възрастните стволови клетки не дават такава приспособимост към други типове клетки. В повечето и всъщност в най-добрия случай те могат да се развият в тъкан от същата част на тялото, откъдето са извлечени оригиналите.

Така например възрастна стволова клетка от костния мозък може да се "превърне" най-много в червено кръвно телце, но не и в кожна или мозъчна клетка. В същото време се смята, че ембрионалните стволови клетки са най-гъвкави и приспособими или, казано с други думи, по-лесно могат да бъдат "излъгани" да се превърнат в друг вид тъкан.

Те съдържат маса от стволови клетки, която може да се преобразува във всеки от общо 220-те вида тъкани, включително нервни клетки, клетки за отделяне на инсулин и сърдечни клетки.

Стволовият поход към болницата продължава

Въпреки че никой не отрича, че откритието на корейските и британските учени бележи нова стъпка в процеса на усъвършенстване на грижата за пациента, мнозинството признава, че до момента, в който стволовите клетки ще лекуват болести, има много време.

Да, без съмнение откритието обещава да се справи с един от най-тежките проблеми в съвременната хирургия - отхвърлянето на органи от приемното тяло, а някои стволови клетки вече се прилагат в реални терапии.

Няма спор и по въпроса, че новите клетки не разчитат на "подхранване" от миши клетки както досегашните. Но дори и тези имат нужда от инжектирането на животински компоненти, за да оцелеят.

Отвъд песимизма обаче откритието на учените от Южна Корея отваря поредната врата по пътя към действителното прилагане на стволовата терапия в медицината.

Непосредствено след обявяването на откритието южнокорейското правителство заяви, че ще отпусне допълнителни средства на екипа на професор Хуанг, с което сумата за изследвания през следващата година ще набъбне до 4 млрд. долара, и ще вложи повече усилия в патентоването и защитата на удостовереното от него.

Друга и всъщност особено важна за световната общност последица бе обявена броени дни след съобщението за откритието. До есента корейският екип ще постави основите на банка за стволови клетки с централа на полуострова, от която учени от цял свят ще могат да се сдобиват с нужните клетки за "отглеждане" на други клетки, тъкани или дори органи.

Според мнозина само след няколко месеца световната общност отново ще погледне към Южна Корея, за да чуе за поредния пробив - очертаване на метода за превръщане на стволовите клетки в човешки органи.

Скандалите около стволовите клетки

Може би най-силни и интензивни са етичните дебати около този тип изследвания и свързаното с тях терапевтично клониране.

От една страна, противниците на тези експерименти твърдят, че извличането на стволови клетки за разработване на линии става чрез експлоатация на жените, даряващи свои яйцеклетки.

Същите допълват, че обещанията за близък пробив в практическото прилагане на стволовите клетки в клонирането заблуждава милиони безплодни жени, че така ще имат шанса не само да се сдобият с деца, но те да бъдат и техни генетични копия.

Третият аспект на дебатите е може би най-експонираният. Той е свързан с превърналия се в извечен въпрос дали унищожаването на човешки ембриони, независимо че са на по 5-10 дни, е научна работа или убийство.

За опонентите бластоцистът не е просто струпване на клетки, а човешко същество и затова е неморално убиването му, дори в името на прогреса.

От своя страна привържениците на стволовите изследвания с ембриони настояват, че в изследванията не се използват ембриони, а извлечени клетки, а и въпросният материал е "остатъчен" след успешно провеждане на ин витро оплождане или след изричното съгласие на родителите.

Последните и може би най-неодарвинистки дебати са свързани с продължаващото използване на животински компоненти в поддръжката на извлечените стволови клетки.

Страхът от "зараза" с животински ген продължава да владее не само обществото, но и редица медици и в интерес на истината всички се надяват, че скоро човекът най-сетне ще се освободи от зависимостта от фауната поне на полето на стволовите изследвания.

С нокти и зъби до край своята чест отстоявай!
Не остарявай, Любов, моля те, не остарявай!