Имаше преди време една книжка " Ужасните 2" ..като я четях тогава смешно ми се виждаше как може да не може възрастен човек да се оправи с малко хлапенце, обаче вече чувството ми за хумор поизстина.
На въпроса....как се справят майките, на които децата им не ходят на детска градина и са по цял ден с мама в къщи с всичката останала работа, която имат? Имам предвид както домакинската работа, така и ако примерно работите нещо от вкъщи.
Понякога моето дребосъче е такова ангелче..може да седне и цял час да се занимава сам( което се случва рядко) , но в повечето случаи просто ми се качва на главата. Искам да разбера аз ли нещо не мога да се справя с него или по приницп е някакъв период от възрастта. Досега винаги съм се справяла с всичко , особено като бяхме сами. С един добър план за деня всичко си свършвах, обаче от известно време просто забелязвам, че той прави нарочно някои неща за да ми създава работа. Имам освен домакинската работа и за учене доста неща, имам и допълнителни ангажименти и просто се усещам как издъхвам. Не мога да свърша нищо освен грижите за дома+готвене и това да се занимавам с малкия. Какво ли не опитах.
1.Отказва да спи следобед освен ако не е в много специално добро настроение въпреки молби, закани и какво ли не- т.е варианта да работя докато спи следобед не става.
2. Започна да си ляга все по-късно вечер..просто започваме едно приспиване безкрайно, след което аз съм кълбо от нерви и оттам нататък към 10-11 ч вечерта ако все пак не съм досвъшила нещо от домакинството- това правя. Т.е не мога да работя и вечер като заспи.
За през деня ако е буден дума не може да става. Идва и нарочно започва да ми разнася нещата из къщи, ако не му разреша да ги пипа и се изпокараме или накажем по случая, оставя ме да си върша нещата, но започва да ходи из къщи и нарочно да прави поразии за да ме ядосва и само да ходя да чистя и прибирам след него, т.е пак не мога нищо да свърша- примери безкрайни, от разсипана пудра по целия под, омазани дрехи с крем, накъсани книги, разпиляни торбички, салфетки, извадени копчета на лаптоп, омазано всичко с фулмастери, надраскани CD-та и т.н....БЕЗКРАЕН СПИСЪК...
Аз се старая да реагирам спокойно...обаче и моите нерви си имат някаква крайна точка. Особено ако имам да свърша нещо важно или спешно, понякога дори като говоря по телефона, той направо полудява...като влезе в серия на белите направо не мога да се справя.
Кажете вие как се справяте? Аз ли съм изтървала нещата от контрол...не знам..
От другата седмица вместо 2 дни по половин ден ще ходи 2 дни по цял ден на детска градина..та се надявам да успея да наваксам с работата си за цяла седмица, но за съжаление доста от нещата които имам да свърша са свързани със срокове..и два дни в седмицата..направо не знам как ще успея.
Дайте съвет!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз също работя в къщи и докато беше ваканция от градината ситуацията беше идентична. Успявах да му отвлека вниманието с някое филмче, когато имах някой спешен превод, но това върши работа за малко. То стига да ти каже: " Мамо, а кога ще се появи Спайдърмен" - например... И цялото ти внимание отива на кино. Единствения вариант, който ме спасяваше е: като дойде крайния срок моля мъжа ми да се прибере по-рано към 6h и да го изведе (все пак беше топло и се стъмваше късно) и той да се занимава с хранене, приспиване и т.н. Така ми се събираха горе долу 5-6 часа работа. Но сега вече ходи на градина и е по- лесно. Ти защо не го пуснеш повече дни да ходи? Там е весело. Боян ходи от както е навършил 1 година - старо куче както се казва.
Е аз не помогнах много, но все пак...не си сама. Аз нр мисля че е въпрос на разглезване, просто детето си иска внимание и игри. Това малко мозъче работи на много по-бързи обороти от нашите. Абе трябва да намериш някакво трайно решение, защото това няма да отмине за ден, два. Поне при мен е така.
Лек ден и успехи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И моят сладур е на 2+.Аз гледам да я свърша, докато спи, доколкото е възможно.Ходя на работа и като се върна той веднага се залепя за мен, явно за да навакса липсата ми през деня.Няма търпение и нещо съвсем дребно да свърша.А ляга много късно, защото спи поне два часа след обед. Никой друг не признава.Праща татито в някоя друга стая, за да сме само двамата.Не ходим на ясла.Докато съпругът ми се прибере го гледа моята майка.

аз също работех само докато спят децата. иначе, както и в момента, само крадеш минутки от заиграване.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами по-точно от това, което си описала, не мога да се изкажа - у нас ситуацията е същата. Синът ми е на 2 год. и 10 мес. Укротявам го като му пусна Картун-а. Зяпа с часове детските и даже понякога не иска да излиза. И ако това е добре, че мога да си свърша работата, то си остават притесненията, че гледа прекалено много телевизия, при това със съмнителни достойнства. И докато работя, чувствам нещо като вина, че не му обръщам внимание и го оставям на телевизията. Хубавото е, че от понеделник тръгва на градина и там ще си играе с деца и няма да изглупява пред телевизора.

А иначе, ако не гледа и аз върша нещо, прави всичко възможно да ме откъсне от работата и да му обръщам внимание. Не се притеснява, че ще го накажа, само и само да му се обърне внимание. Подрежда си гардероба, вади абсолютно всички играчки с трясък, иключва ми компа от кабелите, трака с пръчка по стъкла и огледала - все неща, които са му забранени, щото знае, че няма как да не стана и най-малкото да му кажа да не прави така. А като говоря по телефона, започва нарочно да крещи силно из стаята или да усилва телевизора от дистанционното.

Виждаш, че нещата са същите. И аз не мисля, че е от разглезване, в никакъв случай - едно дете иска постоянно внимание и да му доказваш и показваш, че го обичаш. Това е, а аз като седна на компа, даже съм с гръб към него - предстявяш си какво невнимание!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мойта не е на две плюс, но е на две......почти. При нас периода започна на около година и 6-7 м. От известно време се е кротнала и слуша повече. Но обедното спане от скоро започна и тя да отказва. Заспива чак към 4, а вечер задължително след 11. Не знам, мисля си, че не се изморява достатъчно. Ей я на сега, увила се е в пердето и аха всеки момент да й падне на главата......, а аз пей си ми Пенкеле, кой ли ти ме слуша.....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

При нас ситуацията е почти същата.
Жорко е на 2 и 5 месеца почти, но трудно се справяме с него цялото домочадие, направо ни следи да се загледаме някъде и счупва или буркан или разсипва кофа с вода. Не се заиграва с нищо, гледа да направи някоя пакост и после идва и ми казва"Мамо Жорко е добричък":))))))
Събуждам го в 7 часа като ставам за работа /иначе не спи през деня/
Спане през деня трудно, но около 2 часа
Лягане вечер от 10 до 11.
Като се прибера от работа ме чака лепва се за мене и иска да се разхождаме та обикаляме градинките из квартала.
Надявам се като тръгне на градина да се поуспокои обстановката вкъщи.

много хубава тема.
При нас нещата бяха така докато не тръгна на градина 5 пълни дни.
Проблемът беше, че е доста скъпа градината особено за пълна седмица. Но сложихме това като приоритет, защото усетихме как детето затъпява само с мама по цели дни. Колкото и музикални класове да го запишехме, колкото и музеи да видиме, на колкото и градинки и паркове да го водя и разнообразявам, по едно време се изчерпваш и се усещаш неспособен да поддържаш този ритъм дълго. Имахме по едно време пълна програма от пон. до петък пълна с какви ли не занимания. Първо ти се скапваш от подготовки, второ детето откача само от нови неща и промени и трето много е трудно хем да си майка хем да си жена при такъв режим - направо си изпадаш в депресия от това, че нямаш контрол над собствения си живот, нямаш време за себе си и се подтискаш от липса на нормални контакти с други хора освен с майки в твойто положение, което не е завидно.
Аз смятам, че детето стане ли на 1 най-късно на 2 трява да се запише на детска ясла по 5 дни. Хем има структура и режим, хем жената не се съсипва от липса на човешки живот и грижа за себе си. В крайна сметка какво става като останем с тях удома - подлудяваме се взаимно като обречени и се губи сладостта от майчинството... Мое мнение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Единственото спасение е яслата. Иначе и аз си мислех, че мога да работя в къщи и да я гледам, ама уви... Спасението тогава беше да сме цяла сутрин навън, по обед да вършим двете домакинската работа - готви с мен, двете събираме прането, пускаме пералнята, прахосмукачката, е имало е и рев, че не й давам тя да чисти с прахосмукачката и ми я е изключвала, но нейсе. После спи 2-3 часа на обед и мама работи. Вечер като си дойде тати - игра с него и още 1 час за работа, а заспиването към 10-11, след 12 - отново за час-два, но с този режим изкарах един месец и не можех повече, затова - ясла и си нямаме проблеми. През уикенда ако не сме запланували да ходим някъде става в 7 и ни буди - айде асла, гай цата (в превод - хайде на ясла, да си играя с децата)

Ох мислила съм за градина 5 дена, ама едно че ни е доста скъпо, второ че ми е виновно.. въпреки всичката работа, която имам официално съм в къщи и ми е писнало от подмятания как може детето да го давам на детска градина като съм в къщи. Хайде ако ми беше само домакинската работа едно на ръка, не е проблем, ама имам изпити, имам и други ангажименти, които преди нямах...Само като се сетя как правих дипломна работа сама с него като беше на година и половина и косата ми се изправя, а сега иска още повече внимание...а аз имам още повече ангажименти...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите