Моето раждане. Разкази на мамите от клуба

Най - сетне се наканих да се разпиша и аз в тази тема. Въпреки, че от раждането на дъщеря ми минаха 10,5 месеца.

И така...
26 май, 2004 година беше най - изумителният ден в моя живот, защото тогава Господ ме дари с най - прекрасното бебе на земята.
На 25 май сутринта ме приеха в отделение "Патологична бременност" на Окръжна болница - Пловдив, 15 дни преди термина. Заради две операции от херния, които имам контракции още от 7-ия месец, моят лекар д-р Пелев, за всеки случай ми назначи всички изследвания, които се правят за секцио и денят ми мина в тичане по етажите и кобинетите. Следобед ми правиха запис на тоновете на бебето и дежурният лекар се втрещи и пита "Ама какви са тези контракции сега?" Аз му обясних, че такива имам от два - три месеца, да е спокоен. Да, ама не...
Вечерта вече много исках да си ходя вкъщи, но не ме пуснаха. Докоторът ми каза: "Нищо няма да ти стане една нощ да спиш тук, утре първо при теб идвам и ще видим"
Още в 4 през нощта обаче се събидух от странни болки много ниско долу, които бяха през 15 мин и неудържимо желание да пишкам. До визитацията в 8 сутринта, контракциите се бяха засилили значително и вече бяха през 3 мин., имах и 4-5см. разкритие, а при прегледа ми изтече и водата. Лекарят ми каза, че главата на бебето е дребничка и идеално ангажирана, ще ми включат и система с Окситоцин и "За два часа си готова". Заведоха ме направо в предродилна зала, като преди това изкарах акъла на таткото, понеже той идваше към мен да ми донесе хапване.
И започнах да си раждам аз..., но в 10.30 часа бебето зае странна форма в корема ми /напречно/, контракциите вече бяха на 20-30 сек., без обаче да имат ефект. И много болеше, ама много ви казвам, а аз не смея да издам ни звук, че да не си излагам доктора.
И тогава стана ясно, че има някакъв проблем. Тук е моментът да благодаря на д-р Жоро Пелев, без чиято светкавична намеса не ми се мисли какво щеше да стане.
Нямаше време да ми слагат епидурална упойка /а много исках да видя бебката как се ражда/, та ми биха пълна. Някак насън се чух да обяснявам на анестезиолога, че мен упойки ме хващат по - бавно и трябва да изчакат, а той се хили, каза само "Спокойно, спокойно, няма как да не те хване, ето ти маска да дишаш, не заради теб, заради бебето".
Е, не че ме болеше безумно, ама усещах, чувах ги и всички от екипа как си приказват, болезнено ровичкане в корема, но най - хубавото нещо, което долових в полуупоено състояние беше...РЕВ на бебе. МОЕТО бебе!
В 10.50 часа изплака дъщеря ми!!!
Оказа се, че имам аномалия в матката, наричат я "еднорога матка". При контракците матката не се е съкращавала равномерно, не е избутвала плода, а го е притискала напречно и ако не беше секциото по спешност, щеше да се стигне до руптура на матката.
Бързо след като ме зашиха ме откараха в стаята, после дойде и таткото - ни жив, ни умрял, почти на...н от кеф, че има дъщеря... Той я видя пръв! Поисках да ми я донесат и на мен и когато докоснах топлото и още влажно вързопче, светът спря да се върти. Всичко, за което съм мечтала някога се събираше в 3 кг. 49 см. и аз бях толкова щастлива...не мога да го опиша.
Престоят в болницата и до днес свързвам с едно - денонощното цедене на гърдите ми едва на втория ден след раждането ми бяха станали като тикви, а мляко имах още поне за пет бебета. Вдигах висока температура, бях на косъм от мастит...
Изписаха ни по живо, по здраво на 6-я ден.
Ами, това е, дългичко стана май. Само ще кажа още, че с този доктор и в тази болница се наемам да родя още поне едно бебе, ама първо щерката малко да отхвръкне.

Ще разкажа накратко историята за моето раждане.Значи,аз раждах в Майчин дом.С мъжа ми отидохме там точно в 12.30 часа на 13.30.05......мен ме откараха веднага в предродилното,защото разкритието ми беше 5 см,а и имах страшни контракции.....направо се превивах от болка.После веднага отидох в родилната зала и там се роди първото ми момичене,Анитка........след 30 минути се роди и сестра й,Мони(Моника).Вече сме си вкъщи и се гледаме с двете бебки.....Желая Ви на всички тук много и сладки бебчета!!!

Копирам дословно темата си от Бг-Мамма.Бебо Станислав е роден на 06.03.2005 в 12.20ч.
На 05.03 вечерта внезапно ми текнаха силно водите.Поуплаших се,тъй като не очаквах толкова рано.Веднага грабнах багажа,тъй като беше ясно,че с изтекли води от болницата няма да ме пуснат.Нямах никакви болки,обадих се на лекаря си и той предупреди дежурния екип. След предлед и запис на тонове се установи,че скоро няма да родя-никакви болки и нула разкритие. Настаниха ме в стая,направиха ми проба за алергия към антибиотици и изследванията и...зачаках сутринта.Въпреки нервичките успях да подремна.На другия ден за късмет си беше дежурен моят лекар-Д-р Станев.След необходимите процедури-клизма,почистване и т.н. ми сложиха система окситоцин. Немога да ви опиша колко бях спокойна през цялото време-аз,която съм пълен шемет и паника.Обаче резултат от системата-никакъв,а водите почти напълно изтекоха.В 10.00 стана ясно накъде вървят нещата.Внимателно и мило ми беше обяснено,че трябва да се мине на вариант секцио,прочетох необходимите документи,разговарях с една неверояно симпатична анестезиоложка-забравих името ,поставиха ми катетър и ме спуснаха в операционна.И тук настъпи момент.достоен за темата"Смешно моменти по време на раждане".По време на обработката на корема с дезинфектанти аз тихичко се разтресох от смях-имам страаашен гъдел.В първия момент се учудиха що се треса-а когато разбраха-ми казаха "ми смей се на воля" и заявиха,че съм първият подобен случай .В 13.10 усвтих как някой ме потупва леко по бузите и ми казва"мамче,имаш си син"...........
Оттук нататък е ясно-първите два дни са трудни,но всички в Родилно отделение-от санитарка до шеф направиха всичко възможно да ги преодолея по-лесно.Едва ли мога да изброя всички имена,но ще спомена Д-р Пасков-който ме прие,Д-р Христова,Д-р Папазов,акушерките Зоя,Ваня,Поли,Ани...сигурно пропускам някоя,гледаха ме,както само вкъщи са ме гледали....и разбира се,най-голямата ми благодарност е за моят лекар Д-Р СТАНЕВ-който проследи бременността ми от 7 г.с до нейният успешен финал и който никога не се отнесе към мен подигравателно или грубо-БЛАГОДАРЯ ТИ,ДОКТОРЕ,АКО ГОСПОД Е РЕКЪЛ,СЛЕД 2 ГОДИНИ ПАК ПРИ ТЕБ ЩЕ БЪДА. Той ми обясни и причината за спукания преждевремено мехур-бях изкарала малко преди това лека форма на грип,което е предивикало инфекция на околоплодните води...и така.
А малкият ми голям мъж е в перфектна засега форма-пу пу пу-с невероятен апетит,в добра кондиция и много спокоен-освен когато е глааааден Тати е на 7 небе....и сме вече наистина едно пълно семейство.
Май станах малко длъжка-но исках да споделя с вас невероятното си щастие и да благодаря на тези,които ми доведоха на бял свят милото рибоче.
_________________

c'est toujours moi:)

Вече мога и аз да разкажа историята на раждането на малката Ния
Влезнах в 9-тия месец и ме приеха да лежа в МД за следене на гестационният ми диабет, коремчето на бебка беше много по-голямо спрямо другите размери и старите патила, на които няма да се спирам. Та лежах там 4 седмици, чат пат ме пускаха градска за почивните дни или за 2-3 часа колкото да се изкъпя като хората. Въпреки, че условията на 10-ия етаж са много добри и екипа е възможно най-добрият за мен.
Поради дългият цикъл имах два термина - единият според цикъла, а другият според размерите на бебето - 21 април и 5 май. Та при поредната отпуска за броени часове, къпейки се на 27 в къщи видях как ми падна тапата. Доизкъпах се и се върнах в болницата. Там след преглед видяха, че имам 2 пръста разкритие, но бебка е високо горе и няма никакво намерение да слиза. А на мен не ми оставаше нищо друго освен да не ставам от леглото, водите бяха много, и при евентуално пукане бебето щеше да се заклещи в таза. На 29 решиха и в 9 часа ме свалиха за секцио. На УЗ ми казаха ,че беба ще е към 3 100 и ако стане по-голяма няма да ми мине и през таза (според рентгеновата снимка) Без много разправии набързо ми казаха да слизам към 3-ия етаж. Нямах време и да се панирам даже. Сложиха ми спиналната упойка и операцията започна в 9:30ч. На няколко пъти ми ставаше много лошо по време на операцията и се давех, но ми слагаха нещо в системата и минаваше бързо бързо. В 9:51ч. моята малка Ния проплака, показаха ми синьото й дупе и я взеха да я оправят, а мен да дозакърпят.Наистина по време на операцията нищо не се усеща, но после мъката идва в реанимацията. Заради систевите с окситоцин матката започва контракции точно където е раната. Слагат по желание инжекция за обезболяване, но тя само притъпява болките . 24 часа по-късно ме качиха на 7-ия етаж и започна раздвижването, което бе много трудно заради дренажа на раната. На следващият ден го махнаха и ми казаха, че мога да се кача да видя бебка, която заради моят диабет седя 4 дена в кувиоз. Постепенно ми дадоха и да я храня и така се опознахме и забравих и болки и неразположения
Искам да изкажа безкрайни благодарности на др. Карагьозова и др. Хранов в чиито ръце Ния пое първите си глътки въздух. Както и на целият екип от 10 етаж, които полагаха страхотни грижи за мен този 1 месец и накрая се радваха наред с мен
БЛАГОДАРЯ ВИ !!!

Раждането всъщност не е никак трудна и болезнена работа, ако си намерил подходящия лекар, който да ти помогне. Е, аз го открих и за мое щастие още в началото на бременността. За това спомените от първото ми раждане са само приятни

Терминът ми беше за 30.03.2005. През цялата бременност ме наблюдаваше д-р Ненов от болница Шейново, защото за мен е много важно лекарят, който те изражда да е запознат със състоянието ти, а не да те вежда за пръв път в родилната зала. Бременноста мина безпроблемно и точно в 00.10 часа на 30 март водите ми изтекоха. Естествено се паникьосах, защото не знаех какво ме очаква. Разпищях се, че ще раждам /мъжа ми пък се луташе из къщата като обезумял/, изкъпах се и потеглих към болницата. До появата на малкия /още от 4 месец знаех, че ще имам момчи/обаче имаше още много време. Приеха ме в болиницата с 1 см разкритие. Настаниха ме в стая,но не мигнах цяла нощ, не от болки- тях ги нямаше все още, а от вълнение, че скоро ще видя първото си дете. Сутринта дойде д-р Ненов, преглеждаше ме на всеки час, но напредък нямаше- до 13 часа разкритието бе едва 2,5 см. Следобед болките се засилиха и към 16 часа имах 4 см. Точно когато си мислех,че няма да мога да издържа, като мираж при мен дойде анестезиологът и ме заведе в предродилна зала, за да ми сложи епидуралната упойка. Тогава настъпи облекчението!!! /Преди това не вярвах, че болките наистина могат да изчезнат/. Това е елексир на живота и за мен всички жени, които доброволно избират да се мъчат без упойка, са си луди за връзване. Упойката помогна и за по- бързото ми разкритие и в 7.30 часа вече бях достигнала 10-те см. Бебето обаче още беше високо. И тук скъпи бъдещи майки е много важно кой стои до теб в родилна зала. Ако лекарят вземе неправилно решение може да се стигне до усложнения и за бебето и за майката. До мен обаче беше д-р Ненов- следвах точно указанията му, напъвах, въпреки,че не чувствах нищо и точно в 20 часа без 1 минута проплака моя син!!! Аз и не разбрах кога излезе, първите ми думи бяха- "а, роди ли се?" Аз също бях добре- още в родилна зала започнах да говоря по телефона и никой не ми вярваше,че съм родила преди минути.

Дано всеки има моя късмет за леко раждане! Бъдещи майки моя съвет е - не се оставяйте в ръцете на озлобените докторици в поликлиниките по време на бременността, а още по- малко на стажантките при раждането.

Здравейте майчета,бъдещи и настоящи !
Може би очаквате да разкажа нещо ужасно за раждането,ама нямаааа !
И така ето моята история :
Забременях в края на юни,разбрах го през юли.Бяхме опитвали 1 година !
В 3-и месец лекарката ми каза (ходех на конс. в Студентска п-ка,не ви препоръчвам) че имам двурога матка със септум,т.е. преграда по средатаи няма място да се развие бебето.Та да чакам да видя ще се развие ли,или ще абортирам...Да ама напук на всичко бебка си се развиваше напълно нормално.И тъй като бременността ми е патологична,започнах да ходя при завеждащ отделение "Патология" в Шейново д-р Румен Велев .На частен прием разбира се.Този човек е златен !!!Още в 4-ти месец като започнаха едни контракции заради тясната матка,та чак до 9-и..Но аз пиех магнезий и всичко мина добре.Докторката от Студенстка п-ка продължи да ме плаши че ще абортирам,но милия ми д-р Велев ме успокояваше и така се стигна до 38 г.с.
На 06.03.2005 постъпих в Шейново,с уговорката на другия ден в 8 д-р Велев да ми направи секциото.Настаниха ме във ВИП стая (той ми я беше запазил).Приеха ме много любезно.Казаха ми да не ям след 19 ч. нищо.Казвам ви цяла нощ сънувах банички...
На сутринта станах напълно спокойна.Нямаше и капка страх в сърцето ми,знаех че ще ме оперира най-добрия и мил доктор ! Дойде 8 часа а от д-р Велев ни следа... Към 10 ч. дойде и каза че днес раждат много жени,няма свободна зала и трябва да почакам.Та така до 16.50 следобед.Добре че съпругът ми и майка бяха при мен,та се отпуснах.В 17 ч. започна операцията.Първо ме премериха ,дадоха ми нощница и ме качиха на масата.Любезно ми обясниха какво ми предстои.Сложиха ми кактетър,което е малко гадничко,ама се трае...След това ми поставиха и упойката,една игличка в гърба и толкоз... не боля.Наливаха ме и с разни системи...Започнаха да режат а аз нищо не усещам,правя си секипа един мохабет,смеем се,все едно сме на кафе.В 17.15 д-р Велев силно ме натисна по корема,избута бебка и .... ТЯ СЕ РОДИ !!! Д-р Велев каза : "Честито Таня,имаш дъщеря,която ме напика !" Всички се смяхме а аз викам "Ми така е като ме натискате толкова силно..." Пак смях.Измиха я и ми я показаха.Хубава,оформенка,розова.Спеше си спокойно и не и пукаше от нищо (тя и сега си е пълен непукист) Роди се 2900 кг.,49 см.Д-р Велев започна да ме шие като през цялото време се смяхме и шегувахме.Абе казах ли ви че този човек е златен !? Като ме заши изнесе бебка да я видят съпругът ми и майка.Те между другото гледаха как ме шият,д-р Велев ги беше строил до прозореца в коридора където има прекрасна видимост към операционната маса.Не знам как не бяха припаднали...

Към края на зашиването започнах да треперя,но това е нормално,от упойката и от загубата на кръв..В 18 ч. приключи операцията и ме закараха в Реанимация.На коридора ме чакаха мъжът ми и имайка и ме поздравиха за сладкото бебче.Бяха се пооуплашили от гледката на разпорения ми корем,как ме шият де, ма аз им викам "Какво сте се шашнали бе,добре съм " и те се поотпуснаха.В Реанимация бях с едно приятно момиче,говорихме си.Е,като взе д9а ме отпуска упойката,бая ме заболя,ама кой ти помни вече....Гадното е чу матката почва да се свива а казват че тези контракции болят повече от родилните.Дадоха ми там някакъв аналгин ама слаба работа.Е,боля ме много през цялата нощ ама....трае се бе.На сутринта почти изкомандвах сестрите да ми махат катетъра че искам да си ходя ( да се качвам горе в стаята де) и те накрая ми го махнаха,какво да ме правят.Станах веднага,макар и много трудно.Затътрузих се към тоалетната а сестрите скочиха да ме държат,щяла съм да падна.Ама аз ги изгоних и казах че сама ще се оправя.Към 10 ч. ме качиха в стаята.В 11 вече съвсем нормално си обикалях по коридора,дори си се изходих по голяма нужда (бяха ни дали сиренце за закуска) Към обяд дойдоха на визитация а доктора казва "Изпускаш ли газове ?" "Какви газове,та аз си се и изходих вече " отговарям аз.Той остана много доволен.После идва една санитарка с една подлога да ме миела.И нея изгоних ,станах и си се измих сама в банята.С две думи възстанових се със скоростта на светлината,все едно не бях оперирана.Бях пациент-мечта за всички в отделението.Бебка ми я донесоха в 14 ч. грабнах я и веднага я закърмих.Във ВИП стаята беше готино,съпругът ми непрекъснато беше до мен,гледаше как кърмя Калинче и умираше от щастие...
Изписаха ни на 5-ия ден,след два дни ми свалиха конците.Д-р Велев каза че все едно не съм раждала,бях свалила и много килограми,абе френско гадже...

Ами това е май.Ако ме попитате как е минало раждането ще ви отговоря "Най-големия купон в живота ми !"
Така че бъдещи майчета я се стегнете,няма нищо страшно всичко ще бъде наред,пожелавам ви го от сърце !
А ,и ако раждате със секцио преди това се избръснетв къщи пред огледалото,както направих аз.Не се знае в болницата как ще го направят.
Хайде стига от мен,поздрави и целувки !!!
Накрая само да допълня: ГОСПОД ДА ПОЖИВИ Д- Р ВЕЛЕВ !!!

бебе Калина,07.03.2005 г.

Моята бременност ,можеше да мине ,за тежка.В 5 месец ми казаха ,4е имам разкритие 2,5 см. и 4е трябва само да си лежа в креват4ето и да хапвам.Така и направих,само ,4е крайният резултат бяха 30 килограма в пове4е и една голяма уплаха ,4е раждането ,Ще проте4е много тежко заради много ка4ени килограми.
Термина ми беше ,за 20.05.2004.В деветия месец ,ве4е бях едно движеЩо се ме4е ,което нон -стоп беше гладно.
Лекарят ме наплаши ,4е заради колиграмите раждането ,Ще бьде по сложно и по тежко.(Да уто4ня,4е раждах в Испания).
Няколко дни преди термина ве4ерта докато ве4еряхме по4на да
ме боли гьрбьткеф,4аках да се увели4ат контракциите поне на 15 минути и веднага трьгвах кьм родилното.Да ама не,както си ги 4аках така си заспах и те си "отидоха".
Всяка седмица ,през деветия месец ,ходех да слушат бебето и да ме преглеждат.Поредната среЩа с докторите беше на 20.05.2004.Отиваме ние с мьжа ми ,той 4ака от вьн а аз вьтре сьм се "разтлала",на едно легло сьс колани ,на корема ми.Сестрата ,като ме видя ,вьзкликна"КОлко е голямо бебето(тоест ,колко ми е голям корема)"По4на жената да ме гледа сьс сьжаление ,пьк аз само си мислех ,как като излезна ,Ще нападна машината сьс сандви4ите.Оба4е не ми се отдаде тази вьзможност,като ме ка4иха на магарето да ме прегледат , една много мила лекарка ме погледна и каза:"Ааааа,теб те вкарваме да раждаш "(бяха ми мьтни водите)Аз се стьписах ,обьрках се ,гльтнах си езика.........с две думи- голям ужас.
Седнах на един стол а те по4наха да ми записват някакви данни ,от паниката дори не си спомням ,какво са ме питали и аз,какво сьм отговорила.
Лекарите бяха много мили с мен ,вси4ки се грижеха ,да сьм по -спокойна и се опитваха да ме развеселят ,като ми говорят ,за килограмите,които сьм ка4ила ,пьк аз оЩе пове4е изпадах в ужас.
Излезнахме от стаята с една сестра и от вьн ме пита ,тя кой е моя мьж,показах и го и тя му каза"Приготви се ,след малко ,Ще те викнем да влезнеш при нея-Ще ражда".Аз се ухилих само и ниЩо не казах.Беше 12.00 4аса
Вкараха ме
в една стая сьс едно друго моми4е ,там бях за около 30 мин.Моми4ето беше ка4ило само 7 килограма и голям купон падна докато говорехме ,за разликата между килограмите ни.Нейния мьж беше при нея ,пьк моя все не идваше.По едно време жлезна една сестра и замахна застрашително една самобрьсна4ка ,с думите да легна на леглото,оба4е аз се бях подготвила оЩе от в кьЩи и ми се размина поне това.Оба4е клизмата не ми я спестиха-и по добре разбира се.Не е болка за умиране,само ,4е е неприятно усеЩане.След известно време се появи и моя мьж с една широка усмивка ,като каза ,4е е говорил с родителите ми и цялата рода се е запьтила ве4е кьм болницата.
Преместиха ме в отделна стая ,сложиха ми система,за предизвикване на контракците и малко по малко по4на да ми се изяснява ужаса.Тьй като бях ходила на курсовете ,за бременни се опитвах да дишам ,както се бяхме опражнявали ,но май ниЩо не се полу4аваше.Контракциите ми стигнаха до 80 процента ,когато ми сложиха системата.Мислех ,4е Ще умра ако се бяха забавили оЩе малко.В сьЩност те се забавиха доста,поне на мен така ми се стори де.Като дойде анестезиоложката по4на да си говори сьс санитаря ,който се се грижеше ,за мен ,за море ,плаж и ей такива неЩа ,а аз се гьр4ех пред нея.Санитаря оба4е и говореше ,за мен и се опитваше да ме развесели ,като и казваше ,4е ако се разделя с мьжа ми той ,Щял да ме вземе.
Свиха ме на топка на леглото и се по4на едно мерене...........най -сетне я сложиха прословутата упойка и аз се отуснах на леглото и по4ти заспивах от време на време.Виждах на екран4ео до мен ,4е контракциите са ми на 100 процента а аз не усеЩам ниЩО ,голяма радост беше ,4е болката е спряла ,живеех.Шегувах се ,4е Ще родя и няма да усетя бебето ,кога ,Ще излезне.Даже и майка ми влезна при мен,докато имах упойка.Оба4е в голямата ми радост от из4езналата болка ,по4нах да усеЩам, ,как ми се ходи до тоалетната по голяма нужда.Казвам им аз на лекарите,4е искам да отида до тоалетната а те ми се смеят и ми говорят,4е бебето се раждало ,и за това имам това усеЩане.Е имаха право.Леко по леко упойката ме пусна и по4нах да усеЩам вси4ко -креЩях ,като луда на моменти.Лекарката ми казва напьвай ,аз напьвам,дойде времето ,когато жената реши ,4е е дошьл момента за магарето и ме подкараха с леглото кьм него,а аз умирам......контракции,контракции лекарката сега ми казва не напьвай ,4е не сме стиганли оЩе.Лесно и е на нея,как да не напьваш ,аз и да не исках напьвах.Стигнахме до магарето ,преместиха ме от леглото на него и се по4на едно "НАПьвАЙ,НАПьвАЙ" ,абе тези хора не разбираха ли ,4е напьвах ,като ненормална ,оба4е бебко много голям и не може да излезне .Казаха даже на мьжа ми да ми каже да напьва ,(той беше с мен през цялото време) а аз виж ,Щях да го изям,колко го одрах по рьцете,само той си знае.
20 минути се мь4их там ,като ми бяха сложили друга упойка ,но тя не ме хвана.Видяха се в 4удо лекарите ,на мен силите ми из4езваха бавно бавно а бебето не излиза,разбрах ,4е ми правят епизотомия ,заЩото усеЩах,как ме режат. В 19.10 4аса 4ух едно прекрасно малко глас4е-изплака в момента ,в който го изжадиха,видях ,го ,разплакаха се ,сложиха ми го вьрху корема,за малко,кьдето видях ,4е има много интересни цветове на кожата си.
Отнесоха го на някьде.А при мен запо4на едно шиене......не ми се говори даже ,тьй като не ме беше хванала упойката можех да си преброя вси4ки бодвания.Докато ме шиеха мен дойде една сестра и каза,4е бебко тежи 4.256кг.
Не зная ,колко време са ме шили ,но за мен край нямаше ,през това време от сьседната зала ,една жена извика два пьти "Ох не мога" и роди .
Кошмара сьс шиенето свьрШи и ме ка4иха обратно на леглото ,донесоха ми бебето а то с една копринена кожа,само да го схрускаш ,ядеше си рь4и4ката милото -ми гладно детето.
Ж момента в който ме изкараха от родилното ,за да ме ка4ват кьм стаята усетих ,как цялата рода пла4еше ,като ни видяха ,4е излизаме.
След ,като дойдох малко на себе си ,разбрах ,4е бебето даже е извадено и с форцепс,но аз не сьм разбрала ,мьжа ми го е видял.
За вьзтановяването по добре да не говоря-страшно беше,но сега е само едно минало и резултата от вси4ко това ,грее живота ми всеки миг и развеселява дните ми ,когато ми е тежко.

Бих казала че бях късметлийка тогава.Термина ми бе на 11 април.И аз очаквах с нетърпение вече да родя.Майка ми се бе притеснила,да не би и моето бебе да е омотано с пъпната връв както съм била аз.И аз за да я успокоя отидох при Д-р Рени Райчева в Майчин дом.Жената ме гледа внимателно на ултразвук и ми каза нищо ти няма,но за успокоим майка ти ,ако не родиш до сряда ела да те приемем,да си лежиш тук.Дойде сряда,приеха ме да си полежа.Искам да ви кажа че полудях,катерех с нагоре надолу по стълбите,само да тръгне:-)Ходих пеша до кафето на 14 етаж тогава за кафе:-))).И по закона на Мърфи в петък към 18 започнаха контркцийте,нямаше Рени райчева,нямаше 6-5 започна се.В предродилна зала се разхождах за да стане разкритието по голямо.После ме вързаха за монитор и система.Дойде шев екипа Д-р Събев и каза "Хайде тия булки да раждат,че утре сме на избори(бепе 19.04 1997-денят нв който СДС спечелиха).И се започна,мен ме пое една акушерка,която се оказа позната на един доктор от клиниката в която работя.Между контракцийте научих всички клюки от клиниката.И всички вицове за мед работници.Раждането бе трудно ,но успешно.Родих в 01.20.през ноща малко хубаво момиченце-2.900 49 см,а имах чуството че раждам 4-тонно слонче.Ушиха ме добре и ме пратиха на 7 етаж да лежа.Балгодарна съм им на тези хора,за отношението и вниманието им.
А сега ще видим къде ще родя,имам още време да мисля:-)

И аз най-после се наканих да напиша накратко как протече раждането на първото ни дете преди близо година. Детенце седи на пода, ръфа бисквитка и ме гледа окуражително, така че започвам.
На 10-ти декември 2003, след една седмица закъснение и един отрицателен тест отидох на гинеколог. Той потвърди бременността, поздрави ме, издаде ми картон за бременни и ми насрочи следващ преглед и аз си излязох ошашавена от кабинета му. Бре, ами сега? Не беше планувано, времето не беше много удачно и за двама ни, но какво да се прави? Вечерта казах на любимия, той също беше немалко стреснат и повтори няколко пъти, "Леле, каква я свършихме!" Отне ни около седмица, докато започнем да се радваме на предстоящото събитие.
Такава бременност желая всекиму - скучна, скучна. :-) Нито ми беше лошо, нито имах киселини, нито ме боля нещо, като се разговореха бременни, не смеех да се обадя. :-) На два пъти съвсем леко прокървих, но се оказа абсолютно тривиална история, леко удебеляване на лигавицата на шийката, и това си беше. През цялото време се чувствах отлично, само последните две седмици малко ми се подуваха краката, но съвсем поносимо, като се има предвид, че беше август.
И така, на 5-ти август следобяд усетих първите болезнени контракции. Викам си, добре, почна се. Уфф, най-после, писна ми да бременея. Отидохме със съседката на кафе по този случай, хем да се покефя за последно като "самостоятелна", хем и да не седя у нас и да си въобразявам глупости, а и имах доста да чакам, както си знаех. Вечерта се прибра мъжа ми, аз го осветлих набързо какво ни чака, приготвихме едно-друго, вечеряхме и седнахме пред телевизора с часовник и химикалка да следим продължителността и интервалите на контракциите. До полунощ нищо особено, през нередовни интервали, не особено силни. Аз се обадих в болницата, която си бяхме избрали (в съседен град, на 15 км), че идвам, и се топнах във ваната по съвет на акушерката си. Така може човек да прецени най-добре: ако са истински предродилни контракции, стават редовни и зачестяват. Ако са "фалшива тревога", изчезват.
Реших, че явно тоя път е фалшива тревога и си легнахме. Около 3 сутринта не само внезапно се събудих, ами буквално бях изхвърлена от леглото от една контракция. Неволно извиках, защото болката много ме изненада. Не че не очаквах болки, ама както си спиш така да се озовеш във вертикално положение, не е шега работа. :-) Благоверния, все още сънен и почуден защо не може да си доспим, пък тогава да раждамe, се потътри с чантата ми към колата, като на всеки 20-30 метра трябваше да спираме, за да си поема дъх. Пристигнахме в болницата около 3:15-3:30, акушерката, при която се бях записала, се оказа на смяна, много мило ме посрещна, сложи ме веднага на кардиотокограф, прегледа ме и установи 5 см разкритие. Тоновете на бебче бяха чудесни, така че нямаше основание за бързане или притеснение. Аз си полегнах, а акушерката отиде да подготви родилната вана (бях си избрала от самото начало раждане във вода). След малко ни въведоха в родилната зала (зала звучи огромно, това беше една голяма стая, с всичко необходимо, но много уютна, боядисана в прасковено, с весели пердета на прозорците). На масичката - бутилка минерална вода, ваза със свежи цветя, запалена свещ. Абе да се чуди човек да ражда ли е отишъл, или да се мляскоти с любимия. :-)
И така, топнах се аз в заветната вана и зачаках. Междувременно дойде новата смяна, с акушерка, която не познавах, но предишната ми я представи, също много мила и приветлива. Мъжа ми беше при мен почти през цялото време, скокна само към 7 да пийне едно кафе и да хапне един сандвич, че примираше горкия. А аз на няколко пъти благослових решението си да раждам във вода. Наложи ми се да изляза от ваната и да отида до тоалетна един-два пъти, което ми даде възможност да преживея някоя и друга контракция "на сухо". Веднага щом се съвзех, се втурнах колкото ми държаха краката към спасителната вана! Разликата е невероятна.
През цялото време си приказвахме и се шегувахме с любимия, акушерката често ни оставяше насаме.
По едно време забелязах, че тапата ми падна, викам си, а, почна се. Акушерката установи 8 см разкритие, тоновете на бебче си бяха чудесни, така че продължих да се плацикам и да дишам както ни учи акушерката в подготвителния курс. Много помага да има кой да ти обясни кое как се прави, ей! И йогата за бременни много ми помогна, защото ме научи съзнателно и целенасочено да се отпускам, както и да дишам правилно.
Изведнъж започнаха напъните, които много ме изненадаха и стреснаха. Не защото бяха болезнени, напротив, в сравнение с контракциите изобщо никакви болки не усетих, но изведнъж тялото ми вече не беше под мой контрол и правеше каквото си иска. Акушерката се закотви от долната страна на ваната, любимия от горната, подлагаше ми кърпа под бузата, да не ми е твърд ръба на ваната и много се грижеше за мен, макар и хабер да си нямаше какво да прави. Акушерката дишаше с мен, за да ме "води", стенеше "а" и "о" с мен, казваше ми кога да напъвам и кога да спра (спирането беше далеч по-трудно от напъването) и само ме хвалеше и насърчаваше. Много е важно това в този момент, една добра дума, едно "браво" дават много нови сили!
Страха от прословутото разкъсване ме накара да "пропилея" един-два напъна, но не след дълго, в 9:24, малката принцеса се появи. Акушерката я извади от водата, сложи я на корема ми и я зави с топла мокра кърпа. Такова едно мъничко, топличко, хубаво миришещо розово бебе, невероятно. Погледнах мъжа си, той я гледаше и плачеше. Сълзи се търкаляха по бузите му когато посегна, погали ръчичката й и каза, "Здравей, добре дошла!" Трудно се описват такива моменти.
След като се запознахме (междувременно като в сън си спомням, че акушерката ми каза да напъна още един път, да излезе плацентата, което направих без особено да ме интересува какво става), взеха съкровище да го теглят, мерят и преглеждат, а мен ми помогнаха да изляза от ваната и да легна на леглото да ме зашият. Сложиха ми май някаква местна упойка, нещо ме шиха, но това сякаш изобщо не се случваше с мене, аз си лежах в леглото, в ръцете ми бебче вече сучеше, а до нас лежеше щастливия тати и нямаше очи за нищо друго.
Мъжа ми попита още докато ме шиеха дали може да си ни вземе веднага вкъщи, защото не искаше да се отдели от нас. Аз настоях да остана обаче една нощ, просто "за всеки случай".
Татко ни отиде за малко на работа, да предупреди, че си взема полагаемата му се за бебе отпуска, след което у нас се обадил на новоизпечените баби и дядовци (даже успял криво-ляво на нашите на български да им обясни, че ще ми донесе мобилния в болницата, и кога да ми се обадят). Надвечер пристигна с букет, бутилка шампанско и шоколадови бонбони, и отпразнувахме събитието на балкона в отделението, бебка со все креватче беше до нас, но спа през цялото време.
През нощта спах много лошо, защото беше бая горещо, а и постоянно ревяха нечии бебета и хора се разхождаха напред-назад. С огромна радост на другия ден си стегнах бебче, натоварихме се в колата и потеглихме към дома.
Та така дойде на бял свят нашата весела, спокойна и здрава дъщеричка. Пожелавам такова раждане всекиму!

Във възможно най-неподходящия момент. Мъжът ми тъкмо беше заминал за Полша за 2 нощи и 1 ден. Добре, че не тръгнах с него. Тъкмо си легнах вечерта, и към 1 ч бльоп - изтече ми водата. Както си бях уморена, така се оцъклих на 4 на секундата. Взех си бърз душ, посъбрах малко багажец и се обадих на Мона Лиза (Мона Елизабет - така се казва свеки) да се стега да ме кара в болницата. Обадих се и в болницата, разказах им, че водата изтече, но нямам контракции. Казаха ми ако искам да си остана в къщи и да си поспя до сутринта или пък да заповядам в болницата още веднага. Предпочетох да ги навестя, защото много се бях панирала и така или иначе нямаше шанс да заспя до сутринта.
И така пристигнах в болницата напикана от всякъде. Прегледаха ме, дадоха ми от техните дрешки и ме пратиха в една стаичка... да спя. Понеже им казах, че няма шанс да заспя, и решиха че е уместно, да ми ударят един морфин в д-то (тогава не ми беше ясно защо го направиха, но в последствие разбрах колко е важно, човек да се е наспал като тръгне да ражда). Аз така или иначе почти не спах, въпреки морфина. Четох си книжка за раждането. През цялото време имах леки контракции които лека полека до сутринта бяха станали доста осезаеми. По едно време пак изтече огромно количество вода, и от този момент се почна. Мона си беше заминала да си доспива. Но сутринта пак се появи, свежа, свежа. Акушерките решиха, че с 4 см разкритие може да ме карат в родилно. Това става около 9 ч сутринта. Изглеждаше, че всичко върви по вода, нормални ефективни контракции и изобщо тип топ. Направиха ми клизма и ме подкараха към родилното. Мона плътно до мен. В родилното ми показаха различни приспособления за раждане, казаха какви упойки мога да ползвам. Аз бях решила, че освен кислород, друго не искам. В последствие установих, че кислородът е мижи да те лажем. Поне при мен ефект нямаше, напротив, по-скоро ме изнеряше, щото не можех да дишам добре в онази фуния. Ама те пък непрекъснато ми я тикаха в муцуната и викаха, че на бебето му било нужно. Така и не разбрах, кво имат предвид. Помъчих се 2 часа, през които достигнах разкритие цели 7см. До тогава всичко си вървеше нормално. Аз бях страшно уморена и между контракциите заспивах ли припадах ли не знам точно. Но от умората те ставаха все по-слаби и неефективни. Стигна се до там, че даже започнах да се затварям. Така след 2 часа яки болки и никакъв напредък, ми предложиха да ми пуснат система за усилване на контракциите. И в комплект с нея върви епидурална упойка. Съгласих се, защото усещах, че ако ми усилят контракциите и просто няма да оцеля. Извикаха екип млади момченца анастезиолози, пробиха ми гърба и след малко ми поолекна. Вече не усещах контракциите. Само не знам защо трябваше да чакат 2 часа да ми пуснат системата. След нея лека полека пак почнах да се отварям. Не знам защо, ама си имах ужасни болки, въпреки упойката. Обясниха ми, че тя не действала с последната фаза на изтласкването. Айде постигнахме разкритие за раждане. Ама сега пък бебето не било застанало правилно. Айде още не знам колко часа чакаме бебо да се завърти. Аз умирам, а те ме карат да чакам. Акушерката беше напълно безпомощна, събра половината болница да и помага. Всеки дава идеи, ама така и не стигнаха до консенсус. Айде най-после бебо уж се бил обърнал. И ме карат да напъвам. Ама аз изобщо не усещам напъвам ли кво правя заради скапана епидурална. И явно не съм напъвала като хората. Имаше предложение да ме срежат уж да направят повече място да излезе бебо по-лесно. Добре, че не се прие. А през това време от съседните стаи се пищи на умрело. Докато бях там роди една камара народ, повикат малко и готово. А аз си седя и си пищя часове наред без резултат. Добре, че съм си малко нервна. И като се вбесих в един момент... Викам си тия явно ще се въртят покрай мен безпомощно и най-много накрая да ме срежат и извадят бебо с вакуум. Я по-добре да се стегна и да действам сама. И почнах да напъвам колко сила имам, въпреки че нямах напъни. Ама при контракциите си напъвах като дзвер. Показаха ми с огледало вече главицата с косица можеше да се види. И все викаха айде още един път и готово. И аз все чаках да излезе главата и да усетя как ме разкъсва. Нищо подобно. Добре, че ми казаха, че е излязла, нищо не съм усетила. После се оказа, че не ме била разцепила отвън поне. Отървах се с 4 вътрешни шева, които също не усетих кога и как направиха, може би заради епидуралната... не знам... Беше около 7 и половина вечерта.
Мона се бореше геройски наред с акушерките през цялото време, даваше ми водица и изобщо изпълняваше всичките ми заповеди. Само за кислородната маска не се разбрахме, тикаше ми я непрекъснато в муцуната и бая овикване отнесе по случая. Ама иначе много помогна жената... не знам какво щях да правя без нея.
Сина и до последно не знаеше нищо. Като родих ме накара да му се обадя. А бебо реве. И ме пита кво е това, казах му това е сина ти. И вече го усешам нашия как почва да се задавя от рев. Вика как може никой да не му е казал, колко много е бесен на родителите си....
Не знам дали изобщо е спирал да реве горкия. На другия ден сутринта с едното пристигане в Дания дойде при мен ревейки. Ех, то щастие то чудо. Е заради такива моменти само си залужава човек да се помъчи ако ще и 18 часа и половина.
Бебо се роди 2 седмици преди термина, 3.725 кг, 54 см. Решихме да го кръстим Давид, означава "възлюбен". Защото мноо, ама мноо си го бичкаме


[линк]

Терминът ми беше на 28.08.2002г. Мъжът ми беше на работа на 26.08.2002г и ме бе оставил при майка ми в Младост защото в новия квартал където живеехме не познавах никой и ми беше скучно. Себим си и си говорим и аз усещам контракция. Погледнах часовника 13:00часа. Засякох следващата след един час. Нищо не казах на майка ми защото знаех, че ще се панира и ще ме изнерви. Звъннах на мъжа ми да дойде да ме прибере в къщи да си чакам на спокойствие. Той милия така се беше шашнал, че дойде за 10мин от другия край на София. Майка ми обаче разбра и почна да се върти около мен. Беше притеснена, че бъх решила да раждам без уговорки в Света София. Прибрах се в къщи , изкъпах се, направих си тоалета и зачаках. Контракциите ми станаха на 5мин. и аз с багажчето в болницата. Прегледаха ме и казаха, че нямам разкритие - да ходя да се разхождам. Както се оказа с моя цикъл съм си раждала всеки месец и за това си търпях и мълчах. Контракции на 3мин - отговор - ходи да се разхождаш. И така общо 4 пъти ме връщаха. Накрая ме приеха с контракции на 2мин. без разкритие. Настаниха ме в патологията да си лежа. Аз обаче не мажех да лежа и се разхождах в коридора за да направя разкритие, а и за да не преча на другите бременни които спяха в стаятя. В 02:00часа през ноща ме свалиха да раждам с 6см. разкритие. Събудихме със сестрата от патологията дежурния екип и те ме вързаха в предродилна да слушат тоновете. Всички отидоха да си пият кафето и нямаше кой да мине абе едно око да ти хвърли. Аз лежа и стискам зъби, не че не боли, ама така ме е боляло всеки месец. А и не исках да ги притеснявам. Извъртях се леко и си легнах настрани - не болеше чак толкова. По едно време минава една акушерка и ме вижда и като кресна тая жена: защо лежа на страни, вредя на бебето и кво ли не. Е вече кипнах. Много спокойно и обясних, че е нейно задължение да ми обясни спокойно как да застана и прочее и че ако им липства на екипа че не викам така ще кресна, че цялята болница ще събера да види какво става. Оставиха ме за сутрешната смяна. Застъпиха те дойде някякъв доктор, спука ми водите и като се започна... Кой не мина той не бръкна да види какво става. Аз вече имах и напъни. Мина един доктор който погледна през вратата. Казах му че почвам да раждам, а той ми вика "Споко имаш време." Аз пак си трая. Дойде друг доктор. Седна на леглото и с една мазна усмивка " Ти кога трябва да раждаш" Е вярвате ли ми че вече не издържах. Със същата мазна усмивка му обясник, че има късмет че съм вързана иначе ще стана да го обеся с кайшите за назидание на другите. Изниза се моментално. След малко мина една акушерка и като ме видя жената почна да ги събира, че раждам в леглото. А сигурно не бяха минали и 10мин. откакто бях говорила с доктора който ми каза СПОКО. Преместиха ме на магарето и родих веднага на 28,08,02г в 07:40 сутринта. Изроди ме акушерката , а докторът само пое бебето. Вдигна го високо и почна да го върти. Каза " Виж майче твоето момиченце". А аз умряла от ужас го попитах защо не плаче. Той спокойно ми обясни, че трябва да се аспирира и в следващия момент я чух да плаче. Тогава ми я подадоха и това беше най хубавия момент. Разминах се без шевове. Съжалявам само, че така и не видях повече тази акушерка и не можах да и благодаря, защото само тя ми обърна внимание. И въпреки всичко пак бих родила, но ще се замисля дали ще е пак там.

Бремеността ми мина на легло. Предния месец имах спонтанен аборт в 4 та седмица след прекарана нервна криза поради скандала, който ми спретнаха родителите на бившия ми в собствения ми дом. Та предупредени от лекаря да се пазим следващите 6 месеца, ние чинно си ползвахме презервативи. Е, да ама цикълът ми си започна съвсем редовно, но със слабо течение и силни болки, нещо нетипично за мен. На 10-тия ден каката (сестрата на мъжа ми, която е мед. сестра) ме заведе в кабинета на д-р Хаджирадев, защото там имало нов видеозон. Набързо му изрецетира симптомите, а той като ме погледна каза:"Честито, имате си бебче, желано ли е?", на което каката отговори веднага вместо мен с да и доктора ми предписа лекарства, 10 дни никакво мърдане от леглото и да дойда след това да видим дали има сърдечна дейност. Като излязохме от кабинета каката ми обясни, че ако е била казала за аборта директно влизам в болницата до самото раждане, а така ще си лежа в къщи. Е, лежах до 5-тия месец, когато получих втората бъбречна криза и се наложи да вляза в болницата, но там разбрах, че ще изляза като родя, което не ме устройваше, защото свадбата ми бе след два месеца, а докторите ме успокояваха, че щели да ме пуснат градска за уикенда за да се омъжа.
Една нощ обаче ме заболя страшно зъб и на сутринта ме изписаха да го лекувам. То лечението му продължи до раждането.
Теди бе определена за 16.07.2003, но на 10-ти започнаха болки в корема, разтройство и повръщане. Доктора каза да отивам в болницата. Там се усъмниха, че може да е нова бъбречна криза, която да предизвика раждането, а разкритието ми бе 2 см. Питаха ме какво съм яла , а то бе чиста чешмяна вода, нямах изобщо апетит. Откъде да знам, че било от шепата гъби, които ядох преди два дни, но когато се срещнах отново с тях ми светна. На другата сутрин Хаджирадев ме сложи на монитор и ме изпрати в къщи да чакам раждането.
Болките бяха слаби и си мислех, че няма да е толкова скоро. След два дни през два часа започнаха силно болки, но реших, че ми е още рано и си легнах да спя. В 1 ч през ноща ме заболя кръста и през 15 мин започнах да ходя до тоалетната. При едното от ходенията започна да сълзи нещо, падна и тапата. Събудих всички и хайде към родилно. Тапата паднала, но мехура се спукал някъде нагоре, а разкритието ми било едва 4 см. Каката веднага дойде и тя. Аз се пошегувах, че ако го карам на два дни с по 2 см няма да е скоро. Бях се обръснала, а за клизма решиха, че ми е рано защото съм щяла да раждам чак по обед. Настаниха ме в предродилна. Каката остана при мен. Персонал липсваше. В 5 ч ми изтекоха водите. Акушерката ме прегледа 6см, но ме успокои, че преди обед няма да стане. Аз не можех да определя кога имам контракция и кога не, сякаш всичко бе един напън. За да не ме боли напъвах. В 7 сутринта при един от напъните главичката тръгна да излиза. Каката извика акушерката, а тя веднага ми извика да задържа и да отивам в родилно. За отрицателно време екипа дойде, за да поеме бебето. В 7,07 Теди се роди и изплака.
Акушерката ме прегледа и каза, че трябва да ме шият. Д-р Димитров ме попита дали съм яла, а понеже бях решила, че няма явно да е тази нощ вечерта си хапнах стабилно, та ми направи 4-те вътрешни шева без упойка. Почти не ги усетих. И с клизмата се разминах, но този пясък накрая ми разказа играта. Оставиха ме сама в родилно, покриха ме с един чаршав и аз си го надигах, за да не ме притиска толкова силно. Не ви съветвам да го правите, защото на другия ден се наложи да ми бият 2 инжекции.
Лежах и гледах малката Теодора 2,850 49см. Лежеше си тихо и кротко. След два часа ме закараха в стаята, а когато след час станах от леглото ми донесоха и малката. Тя бе много послушна, плачеше само за да съобщи, че е гладна. С кърменето си нямахме никакви проблеми и тя наддаваше стабилно. Проблемите са ми сега, че вече станахме на две години, а все още малката иска да суче. Пък то и кърма имам, нищо че вече се върнах на работа, а тя ходи на ясла.
Изписаха ни след 6 дни, защото Теди все им се струваше, че е жълта, а аз з че съм анемична, та по два пъти на ден ни боцкаха да ни вземат кръв и се чудеха как така всичко ни е в нормите. Накрая дойде д-р Хаджирадев и каза, че ние сме си бели по рождение всички и било нормално, та ни изписа.

Колкото и да не ми се вярваше,дойде и моят ред да се разпиша тук.А този момент ми изглеждаше в необозримо бъдеще...На 23 август в 4 сутринта бях разбудена от една рязка и остра контранкция.Станах и видях,че съм се сдобила и с няколко капки кръв.Направих си кафе и се лепнах пред компютъра,където до обяд си комуникирах с повечето от вас (благодарностите после).Заради контракциите не се усъмних,че ще раждам,но...отидох за 1 час цели 5 пъти по голяма нужда.И се сетих,че една мама тук беше казала,че по това се познавало,че ще раждаш.След като хубаво ме нахокахте да ида в болницата,реших да минем оттам,отивайки на пазар,че на другия ден-24-ти любимият имаше РД и бяхме поканили гости.Та отиваме наобяд в болницата,без багаж,без документи,ей така,за един мониторинг и после на пазар.Но...до пазар не се стигна.Прегледаха ме и ми казаха,че имам 5см разкритие.Имах някакви нередовни контракции,ама чак пък да раждам...не бях готова и взех да се моля да ме пуснат да си ходя,та сигурно ме взеха за пълно куку.Беше пълно с раждащи и нямаше свободна предродилна,та по тоя повод ни пъхнаха направо в една родилна и ни зарязаха.Любимият хукна за багажа,аз се панирах пред мониторите и нито приемах,нито предавах.Така стана 5 часа следобяд и се весна една акушерка да ме прегледа.Каза-охо,работата наближава.Каза,че всичко вътре било много разтегливо,имала съм вече 8см и ме накара да легна на леглото,тъй като аз досега си седях на един стол и твърдо отказвах да повярвам,че ще раждам.Легнах и контракциите започнаха да стават доста гаднички.Даде ми една миниатюрна цивилизована тубичка с гел или иначе казано-клизма.Сложих си я,но нямаше ефект вече.Та взе да ме боли и взех да се превивам и за мой ужас тялото ми започна абсолютно неконтролируемо да се напъва.100 пъти четох,че не бива да се напъваш преди да ти кажат,но ние с мъжа ми си бяхме все така сами в стаята и никой нищо не казва.Сълзи ми течаха от усилие да не се напъвам,но...напразно.Не ми бяха спукали мехура и аз започнах да си се напъвам насериозно.Тогава се спука и водите изтекоха и аз в този миг вече разбрах,че мърдане няма-ще се ражда.Нямах време да се панирам.Влезе пак акушерката и като ме видя-ахна.Главата му се виждала,разтича се,повика още една жена,разкрачиха ме и се започна едно напъване...ей това ми беше най-гадното от цялото раждане.Контракциите се търпяха,но това напъване без контрол...мога да нарека тази крайна фаза с една точна дума-животинско.Мъжът ми стоеше до мен,стисках го за ръката и напъвах с всяка клетка на тялото си,беше гадно.Усещах бебето как слиза и бях убедена,че няма да мине през скромната ми долна дупка...Както си бях писала и преди тук,че от самото излизане на ббето ме е страх,така си и стана.Наложи се епизиотомия,но срязването не болеше.Направиха го когато започна една контракция и се усети като леко парване.След това напънах и бебето излетя като тапа-цялото и изведнъж.Добре,че акушерката беше една 60-годишна вряла и кипяла,та успя да реагира и го хвана,но политна назад.За малко да го запратя на пода.Плоьоснаха ми го на корема,едно такова горещо и мокро,мъжът ми плачеше до мен ,а аз само си мислех-ох,край,свърши се и се сетих за Яна,дето така казала и нейната докторка й казала-напротив,сега се започва.Викнаха една докторка,която се зае да ме шие и сега съм с конци чак до гъза,с извинение,но минават,това да е.Натиснаха ме и дръпнаха пъпната връв,плацентата излезе.Разгледах я,наистина е гадна,както казвахте,ама не можеше да не я видя.Мъжът ми сряза пъпната връз с голяма гордост.Сложиха ми система и при мен дойде възрастната акушерка и каза-"Мило момиче,от много дълги години не съм имала толкова перфектно раждане,толкова изцяло подпомагана родилка от природата,толкова смела раждаща.Иска ми се всички раждания да минават така,като твоето-точно като по учебник".Зарадва ме,разбира се с тези думи,кой не би се зарадвал?Убедих се,че и 100 тома с разкази за раждане да прочетеш,пак няма да си наясно какво точно и как става.Но вече мина и сега си имаме един малък Кристиян.Хм,малък-роди се 3600 и при това 3 седмици преди термина.Представяте ли си след 20 дни колко щеше да бъде...брр...тогава епизиотомията ми трябваше да е до гръбнака отзад...
Не ви пиша болници и имена,защото съм в Брюксел.Малкото чудовище сега само яде и сере,аз имам цици като на Саманта Фокс и голяма нужда от сън.Но...то не може всички хубави неща накуп.Желая на всички,които им предстои да раждат,да мине леко и безпроблемно.
И сега да благодаря пак на всички вас.Бяхте ми през тези девет месеца незаменима опора,утеха и полезни,особено тук,където няма кого да питам и разпитвам.Знам,че ще сме заедно и сега,когато смених статута-от бъдеща,на настояща.Хиляди,хиляди благодарности на всички за съветите,съпричастието и милите пожелания след раждането.Иска ми се да ви спомена поименно,но малкият глист сигурно ще се събуди и няма да ми стигне времето.Милион целувки от мен.

Започнахме с едноседмично преносване и непрекъснати спекулации на тема секцио. В продължение на две седмици имаше от дъжд на вятър леки контракцийки, които – после разбрахме – бяха само подготовка към Големия момент. Начакахме се, но най-накрая и този момент дойде.

На 05.09. сутринта нещо бяло и слузесто изтече. След бърза консултация по телефона с лекаря, с който имахме уговорка, разбрахме, че било тапата. Записахме тоновете (за пети пореден път) и се прибрахме по живо – по здраво.

На следващия ден изтекоха водите. Обадихме се отново на доктора и тръгнахме към болницата. За своите перипетии няма да разказвам, не са интересни тук. Ще кажа само че не стигнах до приемен кабинет, тя трябваше да се оправя сама. И така. Приели я, записали пак тоновете на бебчо (перфектни както винаги), прегледали я (2-3 см разкритие в зависимост от дебелината на пръстите на преглеждащия; в Света София му казват „слагам една ръкавица“), приели я и й направили клизма (не било толкова гадно, колкото очаквала). Изръсих се бая парички за всички екстри, но си ги получихме. Е, питали я, дали е сигурна, че е за VIP-родилна зала, нищо че го пише в картона на челно място. VIP-родилната зала е хубава (бяхме я видели още на лекцията, която посетихме преди около месец и половина). Най-приятното е, че тя съвместява предродилна и родилна в едно, така че няма разходки из коридора, няма и висене в коридора след това. Но да не се отклонявам.

Аз се освестих и към 18 ч. отидох при нея. Още нямаше нищо. Само водите се доизтичаха, но иначе нямаше нито контракции, нито промяна в разкритието. Седях при нея докъм 22 без нищо да се случи. Акушерката тактично ми намекна да си отида, та да може тя да поспи малко – преди сутринта не се очакваше нищо. Прибрах се и си легнах.

Към 02 ч. се обади. Болките бяха започнали. Викала лекар, прегледал я. Нямало никаква промяна – 2 см разкритие, дебела шийка. Не искаше да отида при нея и аз пак се отдадох на Морфея.

В 05 ч. се обади отново. Звучеше коренно различно. Болките й бяха станали силни и начесто. Веднага отидох при нея. Занесох й дрешка и някакво мазило за нос, защото синузитът й точно сега беше решил да й запуши тотално носа.

Към 05:15 бях при нея. Тя лежеше на една страна. Имаше вече силни болки. Акушерката, която ме преведе, й „сложи една ръкавица“. Разкритието вече беше 6 см, а контракциите – стабилни и много начесто. Боцнаха й но-шпа в дупето и й включиха система, но каква – не разбрах. Трябва да е била окситоцин.

Към 06:00 отидохме до тоалетна. Заедно с изпишкването от нея започна да тече и кървава слуз. Акушерката каза, че така трябвало и че това били последните води – след тях бебето излиза. Дойде докторът. Прегледа я. Пълно разкритие, никаква шийка. Болките й бяха яки, а заради запушения нос и не можеше да диша както трябва. „Идва, идва!“ – това беше по-скоро писък от гърлото й. Веднага я качихме на масата. Вляха й нещо от спринцовка през абоката.

Два-три напъна бяха достатъчни: бебчо излезе.

Продишаха го и той изплака. Измиха го, повиха го и го сложиха в... и аз не знам точно какво е това, в което го сложиха. Бяха го настроили да затопля до 36.3°, но това не е единствената функция на тази джаджа. Както и да е. Тя го поиска и докато докторът я кърпеше (уж било малко, пък четири шева), бебчо лежа в прегръдките на мама.

Така се роди моят син. Нямах честта да срежа аз пъпната връв, но и без тая чест раждането на Борис-Михаил си остава най-великото събитие в живота ми. Накрая искам да кажа: мъже, присъствайте на раждането на децата си! Жени, изисквайте това от мъжете си. Както се изрази акушерката, „животът се ражда сред кръв, лайна и урина“. Приятно е да го направиш на чисти чаршафи, но трябва да го видиш и как се ражда – сред болката и кръвта. Иначе никога не можеш да оцениш мъченичеството на майката.



Искам да благодаря на:
д-р Ценка Шишенкова от МЦ Вяра, Надежда, Любов, която проследи бременността от началото до края с изключителна загриженост и внимание,
д-р Благовест Бечев от ПСАГБАЛ Св. София, който ръководи раждането,
акушерка Близнашка, която бдя над майката през цялата нощ и накрая изроди бебчо,
втората акушерка, на която не зная името: тя сряза пъпната връв, продиша го, изми го и го пови.
Редактирано от gazibara на 07.09.05 15:53

Да допълня - в системата е нямало окситоцин, само подхранващ разтвор, защото повече от 12 часа не беше яла и пила нищо, а това също изтощава. И епизотомията ни се размина.
Така че окситоцина и епизотомията не ги ръгат като на конвейер - преценяват според случая.

И пак да допълня (дано не ставам нагъл вече):
Първата акушерка се казва Белишка.
Втората - Беляева.

Ето, че дойде и моето време да се разпиша в тази тема. Не мога да повярвам как излетяха последните месеци, имам чувството, че вчера видях 2те лентички на теста и изтичах при съпруга си с туптящо сърце да му съобщя новината-момент, който никога няма да забравя. А после- после се занизаха бремелинските месеци, за които мисля с такова умиление и сякаш мъничко ще ми липсват...
Първо да кажа, че прекарах по-голяма част от бременността си в България. Бях наблюдавана от д-р Капка Атанасова и акушерка Рени в Майчин Дом-Варна, на който съм безкрайно благодарна и от чиито грижи се надявам да се възползвам и при следващата ми бременност дай боже.
Всичко започна на 6.09 към 16:00, когато ми падна тапата. Когато я видях разбрах защо момичетата казваха, че не може да се сбърка с нищо. Известно време стоях на тръни и "дебнех" за други признаци, но си знаех, че тапата може да падне и доста преди да започне раждането и щом не последва нещо по-убедително реших да си лягам. И без това следващата ми консултация при гинеколога ми беше насрочена за следващия ден на обяд. Не знам защо, но не успях да спя цяла нощ. Към 9 часа сътринта започнах да усещам болки, подобни на предменструалните. Реших да се подготвя, взех си душ, обръснах се старателно и в 12 бях пред кабинета за консултация. След прегледа се оказа, че съм с 4см разкритие и лекаря се обади в болницата да ме чакат. Аз казах, че ще отида след 2часа, защото исках да си отида да взема мъжа ми и багажа за болницата, но той не беше сигурен дали идеята е добра. Така, че аз отидох сама в болницата, а майка ми отиде да вземе мъжа ми и багажа.
Така, че в 1:15 бях на регистратура , усмихната до уши. Като ме видяха решиха, че ще ме прегледат първо, защото били претоварени, а изобщо не вярваха, че раждам. Е, след като ме закачиха на мониторинг се убедиха, така че ми сложиха система, направиха ми клизма, както аз пожелах и зачакахме. Контракциите ми бяха на 3-4мин и продължаваха по около 50сек. Попитаха ме за епидуралната, но аз реших, че е рано. Мъжа ми и майка ми дойдоха, така че си говорихме с тях, аз се усмихвах през цялото време. На 6см реших, че искам упойката, защото започнах да усешам неприятна болка. Почаках мъничко, защото анестезиолога беше в операция, но скоро дойде. Оказа се много приятен евреин, с много познания по история и ми разказваше колко много обича българи, защото само те и датчаните са спасили евреите по време на войната. С мъжа ми пък са си разменили по 2 изречения за световното '94. Та когато той дойде акушерката го предупреди, че понасям много болка и не давам изражение, когато ме боли. Той ми сложи епидуралната в легнало положение. Отначало реших, че помага, защото усешах само пика на контракциите и му казах, че съм добре. Той влезе в операция и скоро започнаха силни болки. Наистина непоносими, плачех от болка, а той не можеше да дойде преди да е приключила операцията. Така прекарах повече от половин час в неистови мъки и единственото, което ми помагаше беше погледът на мъжа ми, в чиито очи виждах, че го боли не по-малко от мен... Този поглед никога няма да забравя, бях толкова благодарна, че е до мен...После чух гласа на анестезиолога, той се извини 10пъти, че не е успял по-рано, галеше ме по косата и ме успокояваше и каза, че няма да мръдне от стаята ми, докато не се убеди, че не изпитвам никаква болка. Сложи ми нова епидурална, този път бях седнала. И се почувстрах страхотно, толкова облекчена, че усмивката отново грейна на лицето ми. Казаха да поспя, но скоро лекаря ми дойде и каза, че е време да напъваме. В този момент реших, че ще е добре мъжа ми да не гледа, не изпитвах никаква болка, трябваше просто да се съсредоточа и не исках той да вижда тази част, защото, колкото спокойна бях аз относно нея, толкова притеснен беше той. Изведнъж в стаята се напълни с медицински персонал, набързо ми обясниха всичко и започнахме. И след 3тата контракция на бял свят се появи той- бебе Алек 3.600кг и 51см. Най-хубавото бебе на света, толкова малко и крехко, че не посмях да го докосна, когато го сложиха на гърдите ми. После го взеха, прерязаха пъпната връв, изчистиха го, премериха го и ми го върнаха опакован. Доктора каза, че нямам никакви разкъсвания, което всъщност не беше важно в този момент. Когато мъжа ми и майка ми влязоха, се почувствах най-щастливата жена на света.

Днес моят син Никола наварши шест месеца, но споменът за раждането му е още доста пресен. Бях определена за 29.03.2005, но родих на 14.03.
В 12 часа през ноща усетих леки болки в кръста, но понеже имам дископатя, не им обърнах внимание. Но когато те се повториха в 01.00, малко по-силни си помислих, че може би е дошъл моментът, нищо че е по-рано.Отидох до тоалетната и когато се избарсах на тоалетната хартя имаше нещо като слуз със кръв.Досетих се, че е тапата. Събудих тати лекичко и му казах, че бебчо иска да излиза вече, а тои като скочи, като се притесни, като се уплаши, та чак малко ме досмеша. Останах спокоина. Влязох в банята да се окъпя и обръсна, въпреки че се бръснех всеки ден откакто влязох в 9 месец. Бях се помолила на мъжа ми да ми остави една цигара именно за този момент и да не ми мърмори докато си я пуша.
И така, тои се обади на негов прятел да го придружи, за да не е сам, докато ме чака. В 4.00 сутринта ме приеха в родилното. Наи-непрятното беше прегледа, имах 3 см разкритие и едва не скочих от магарето, докато докторката ме прегледа.Направиха ми клизма, изобщо не беше толкова непрятна, колкото си мислех, и ми казаха че ще има бебе не по-рано от обяд. Излязох и казах на притесненят татко да си върви и в никакав случаи да не се обажда на маика ми, докато не родя.Екипа, които ме прие бяха много любезни и докато не им сварши смяната, постоянно ми правеха компаня и ме караха да се разхождам за да може бебето да слезе по-бързо. Болките бяха поносими и аз се успокоих.
В 8.00 часа доиде екипа от другата смяна и хаиде пак преглед.Пак малко разкритие.Слушат тоновете на бебето и разговарят с мен- и те много любезни.Доидоха студенти и доктор Иванов ме качи в 9.00часа на магарето за да ми спукат водите.Тогава започнаха истинските болки. Благодатя от все сърце на доктор Иванов, за това, че седеше до мен и през цялото време ми говореше и разказваше за семеиството си, за това как бил в Африка като доктор на добра воля и се опитваше да ми отвлече вниманието от силните, непрекаснати контракции. В 9.30 ме качиха да раждам. До този момент мъжът ми званеше на всеки кръгъл час на gsm-а и ме питаше дали много ме боли. Дали от силните болки или от нещо друго, не можах да родя без епизотомя. Биха ми упойка, срязаха ме и докторът ми скочи на корема. Бебчо изкочи, но не искаше да изплаче и чувах как го шляпат по дупето и виждах напрегнатите им лица. Именно в тоэи момент иэживях най-големият си кошмар, помислих си, че бебчо няма да оживее и когато най-накрайя иэплака, се раэплаках и аэ от радост и облекчение.
Сега съм горда мама на най-сладкото пате на света, което предаде смисал на живота ми внесе неиэживяна радост.

Здравейте !
Бременността ми мина нормално без никакви проблеми,терминът ми беше за 5.05.05.но родих на 30.04 ,не бях си мечтала за такова раждане мина много добре,но по-добре да разкажа.На 27.04 отидох на преглед ,доктора ме прегледа и ми каза че бебето е ниско и в близките дни да очаквам.От прегледа ме заболя доста и прокървих,но д-ра каза че е нормално.Започна да ме боли много кръста,таза но търпях 3 дена като си мислех че ме боли от прегледа.Казвали са ми че боли ниско долу и се втвърдява корема ,но аз нямах такива болки и това ме заблуди.На 30.04 в 3 ч през ноща ми потекоха водите ,обадих се на д-ра и се разбрахме в 6.30 в болницата.Болките започнаха да зачестяват,но до последно ме боля само кръста .В 6.15 ч ми беше последната контракция и започнаха напъни.6.30 бях в болницата ,но как стигнах до там ми се губи всичко стана толкова бързо.Доктора ме пригледа бях с 10см разкритие.6.55 ч бях родила сина си .Никой не беше очаквал първо раждане да протече толкова бързо.Но сега като се замисля не е било толкова бързо 3 дена съм правила разкритие ,имах болки но се търпяха.
Пожелавам на всички бъдещи мами леко и безпроблемнно раждане.

Ето как се родиха моите мишки Николай/2480 гр, 47 см/ и Елена/2680гр, 48 см/:
цялата нощ на 6-ти срещу 7-ми си правих разходки от леглото до тоалетната и обратно. Голям дрисък падна и ми беше кофти на корема, яки киселини, даже взех един Талцид. Мислех и да повърна, но после реших да побудувам малко пред ПС-то. И така от 4 през нощта до 8.30 сутринта си чатих с Насинда и после отидох да поспя. И така в 12 на обяд се събудих от болки в корема. Завъртам се наляво- болка, надясно- пак болка. Викам си дай да отида до тоалетната, може пак да ме е хванал дрисъка. Ставам и се почна един водопад... Тече и не спира. А точно предната вечер започнах да си слагам 3-те глобулки за гъбичките. Така и не успях да ги използвам и 3-те
Отивам да взема един леген и с него между краката отидох да звънна на доктоката. Тя беше в отпуск, но ме беше предупредила, че е в Долна Баня на половин час път от София. Звъннах й и тя за късмет се оказа в София и ми каза след 30 минути да съм в болницата.
Отидох да будя мъжа ми, казах му, че ще ходим в болницата да се оправя и го оставих. Отидох в банята да се оправям, връщам се по едно време, той още лежи и се протяга като преяла котка!!!Викам му - айде, че докторката ни чака в болницата. А той- верно ли, нали на курса за бъдещи родители в болницата били казали, че с изтекли води можело да се роди до 24 часа след това!!! Не го е срам! Подкарах го и отидах да се оправям. 3 пъти си сменях бельото и превръзките с надеждата да запазя поне 1 чифт що-годе сухи, но не стана и накрая с мокър задник нахлузих дънките и тръгнахме към болницата. Багажа си го бях приготвила от 7-ми месец, понеже доки каза, че с близнаци можело по-рано да се наложи да раждам.
Имах насрочено секцио за 11.01. Даже мислех хороскоп да им правя, добре, че се отказах, защото подраниха с 3 дена Как ли не се молих да не родя на Йорданов или Ивановден и то точно така стана. На Ивановден имаме 3 именнички - баба ми, майка и сестра ми. В болницата всички ми питаха поне един Иван няма ли да е. Ноооо, стигат ми Ивите и Иванките в семейството. Нека децата си имат отделни именни и рождени дни.
Отклоних се малко
Докторката пристигнала преди нас в болницата и звънна да види какво става. А мъжа ми включил аварийките и кара като пилот от формула 1 А на мен както нямах контракции ми почнаха още в асансьора. И то през минута -две И на всяка дупка - болка.
В болницата ни приеха към 1.30. Бях уговорила мъжа ми да ме бръсне преди раждането, ама докторката каза никакво бръснене, идвай веднага. Та се наложи да ме бръснат там с едно тъпо ножче. Мислех, че ще ме докарат идеално гладка, но нищо подобно. Като наскубана катерица бях Клизмата ми се размина, заради дрисъка предната нощ. А и нищо не бях закусила сутринта. Катетъра ми го сложиха чак на операционната, като ми биха упойката. Бях със спинална. Нищо не се усеща, а толкова страх брах преди това. Абоката, дато ти го слагат във вената боли повече от упойката.
В операционната влязохме в 14.00. В 14.15 се роди Ники и точно минута след това Ели. Усещах гъделичкане като ме режеха, но не ме беше толкова страх, понеже знаех подробно какво се случва. Помолих докторката да ми обясни още в началото на 8-ми месец. И анестезиоложката ми казваше кое след кое следва за упойката и какво точно ми прави.
В 14.45 ме изнесоха от операционната. Цялата треперех по време на операцията, а и след това 1 час.
Бебоците ми ги дадоха за по 1 целувка, само им видях личицата, бяха увити като мумийки Даже не видях коса имат ли. Само питах докторите здрави ли са и имат ли си всичко. Казаха, че да и се успокоих.
Акушерките изнесли бебетата да ги види мъжа ми. Той щракал смси на майка си. 3 пъти викали кой чака за Калина и никой не се обажда. Накрая тъкмо щели да си приберат бебоците и нашия се надигнал и питал - ау, ма те 2 ли са!!! А докторката още от 10-тата седмица ни е казала, че са 2 Акушерките се посмяха доста след това. Хората, които чакали за свиждания и за раждащи жени изръкопляскали Вътре екипа коментираше, че аз съм свършила работата, пък те на него ръкопляскали. И че все така ставало в живота
После като ме изнесоха да ме види пита докторката обвинително защо треперя и да ми метнат още едно одеало Обясниха му, че така било нормално след секцио.
Сложиха ме в реанимация, заедно с още 5 жени, много готини всичките. Аз бях последната за деня и само моите зъби тракаха. Викам си защо така? Нали всички сме оперирани... Мислех, че никога няма да спра да треперя. Ама след първия час спрях. После почна да отпуска упойката, биха ми още успокояващи през нощта. На тези, които още не са родили да кажа да си спят настрани, защото след секциото само хоризонт за вас... Аз мразя да спя по гръб, но 3 дена не можех по друг начин. На сутринта ме раздвижиха, цял ден насам-натам. 5 разходки в коридора и 2-3 до тоалетната и вечерта ми беше много зле вече и даже не можах да сляза до 2-рия етаж с асансьора, за да си видя мишките и да се пробвам да ги кърмя. На сутринта обаче отидох.
8 дни изкарах в болницата общо, понеже бебоците караха жълтеница и били на антибиотик от първия ден, което аз разбрах чак на 6-тия като ми ги качиха в стаята!!! Явно са ми го спестили, за да не се притеснявам, с което ме притесниха още повече. Имали повишени левкоцити, което било показател за инфекция. Явно от моите гъбички ли, не знам и аз... Така че като свършихме антибиотика и системите и процедурите с лампата ни пуснаха да си ходим.
Специални благодарности на гинеколожката ми Доктор Джонгова и анестезиоложката Доктор Войнова и на акушерката Белишка за човечността и загрижеността и най-вече за вниманието, което отделиха на мен и бебетата. Също и на сестрата от ВИПА Силвия Кацарска, която ми обясни как да кърмя, защото иначе в детското никой нищо не ти обяснява, връчват ти бебето и ти се оправяй. Ако имаш проблем с кърменето на детето ти се отговаря - не се притеснявай, ще започне, ние ще го нахраним. Да де, ама като се прибереш вкъщи кой ще ти обясни! Много ме ядосаха в болницата в детското! Имаше една тъпа акушерка ли беше, така и не рабрах, голяма овца. На мен понеже ми трябваше по 1 час да ги накърмя и двете, а те явно са отделили само половин, после си имали друга работа и на няколко пъти ми издърпва бебето от гърдата както си сучеше с думите, че не можели повече да ме чакат. И те щели да дохранят бебетата, да не съм се била притеснявала.
Един път я питах трябва ли да се цедя след хранене, та каза, че нямало нужда и на сутринта ми бяха гърдите като камък. Добре, че си бях взела електрическа възглавница, та да се натопля. Идеше ми да я убия тая!
Другия номер е,че още на втория ден идва една много любезна старша акушерка, която идва те те пита всичко наред ли е, доволни ли сме и т.н. Да ме беше дошла на изписването да й кажа!!!
Манджата беше под всякаква критика. Минимални количества, редуваха боб с леща, почти всяка вечер имаше наденица или пилешко, не ги знам ако плъзне птичия грип и изпотръшка всичко живо после какво ще се оправдават!
Та това е за Св. София - бившата Тина Киркова и за моето раждане.
Поздрави

Е хайде и аз да разкажа как се появи Калинка.
Първото ми раждане мина много бързо и сравнително лесно: отървах се само с епизиотомия. И като наближи второто раждане гинеколожката ми ме предупреди да не чакам нито минута в къщи. Но термина ми дойде и нищо не се случи. Привечер отидох до кабинета на гинеколожката да види как вървят нещата и беба дали е добре. Тя ме качи на магарето: АААААА, 4 см разкритие, натисна ме: АААА, станаха 6см. Хайде казва отивай да раждаш. Аз нито контракции нито нищо. Казавам и утре ще ходя. Върна се по-късно мъжа ми от работа и ме моли да отидем да ме видят на място дали да постъпвам вече или да изчакаме още. Аз му викам: Така, ти искаш да ме вкараш болницата, да се отървеш от мен. Представяте ли си? Но кандърдисах. Отидохме, тъкмо се сменяха екипите. Прегледаха ме, казаха че съм за приемане. Акушерката ме пое и последваха стандартните процедури: клизма, тоалет (него си го бях направила). Качиха ме горе - аз все още нямам контракции. Сложиха ме на монитори, аз продължавам да си мисля, че няма да е скоро. Прегледаха ме още няколко човека, спукаха ми водите. Започнаха контракциите. На първата им казах че ще раждам, да ходя на магарето да се напъвам. Те не ми варват, изтърпах още две контракции и им казах че осещам бебето че слиза надолу. Два напъна и Кали се роди. Нямаше шевове нямаша нищо. Чак ми се прииска да ставам да си ходя. Адреналина яко ме беше дрогирал. Изкараха ме от родилното и започнах да звъня и да шашкам роднини, защото през деня им се обадих и казах че няма да е днес. А то в 9,30h вечерта Кали вече плачеше.
Никога няма да забравя моментите, когато се появиха моите дечковци. И сега ми избиват сълзи. Не го заменям за нищо на света.