Дайте да популяризираме раждането в къщи

Да, ама ти си била малко по-реалистична, аз съм се опитала да смекча истината

С нокти и зъби до край своята чест отстоявай!
Не остарявай, Любов, моля те, не остарявай!

Закачам се тук, но се обръщам към привържениците на раждането вкъщи. Моля ви дайте някакви аргументи защо смятате, че ще е по-добре от раждане в болница и моля ви без аргумента , че било естествено. То и менструацията е естествена, ако искате да не ползваме превръзки тогава.
Не искам да се заяждам, но имам въпрос - ако не дай си боже се случи нещо с бебето - роди се рано и е малко (нужда от кувьоз) или пък има нужда от кислород или кой знае какви усложнения могат да настъпят при едно раждане, аз не съм специалист - тогава какво правим като нямаме апаратура и неонатолози???

Клео,и аз питах за аргументи и плюсове,защото исках да чуя и тяхната позиция,да ме убедят,да разбера,да не съм толкова крайна,но...не дочаках.

В отговор на:

---

А какво ще кажеш за старата традиция, когато не е имало доктори и болници а българинът е бил дълголетник No 1 в Европа

---

Това от къде го научи? Всичките баби и дядовци на родителите ми са измрели на по 50-60 години. Постепенно се увеличават годините на живот, не намаляват!

За раждането вкъщи, лично за мен- никога. Нямам никакво намерение да се връщам назад, искам секцио!


София 16.08.2004г.

Ами нали ти отговорих - тук домашното раждане става с акушерка дето си има всичко необходимо за оказване на първа помощ. Аспиратори кислороди и т.н.
За кувьози не говорим, тук се препоръчва бебето ако е надоносено да се държи на гърдите на майката на голо за няколко месеца, не в кувьоз. Така, че първата помощ до идване на линейка примерно не е проблем.
Но и такива раждания се правят САМО ако всичко е нормално до момента на раждането и бебето е доносено. Преди да се предприеме така свъпка обикновенно е направна консултация , видеозон и т.н. А сама знаеш, че вероятността от усложнения тогава е под 2%.
Както и да е - аз не се пресраших, избрах да раждам пак без медикаменти и само с мъжа си, но в болницата. Исках сега да раждам 3тото у дома, ама с етикета РИСКОВА БРЕМЕННОСТ няма да мога да ги направя.

Моя довод ЗА е това, че без мониторите, инструментите, иглите и бъркащите те доктори и с добра предварителна подготовка раждането протича БЕЗ НИКАКВА БОЛКА и наистина е незабравимо преживяване за 2мата родители. Това неможе да се изживее ако има хора наоколо. Едва ли ще разбереш за какво говоря ако не си го изпитал.
Но може би най-добрия вариант е "Активно раждане" (това е термина за такова раждане) насаме с таткото в сградата на болницата. Ама не вярвам в БГ да го позволят

Мисля, че те разбирам.То сигурно е въпрос и на нагласа, защото аз например съм голяма паника и все се притеснявам да не стане нещо, още повече в момента когато не отгаварям само за себе си. Просто съм си такава, притеснявам се че аз може да съм от 2-та %. В БГ наистина не виждам как ще стане такова нещо.Още повече, че тук линейките за колко време пристигат. Въпроса ми беше друг - ти говориш за раждане с акушерка, която има всички необходими лекарства, апарати и т.н. Боа се че ако прочетеш написаното в един руски сайт, към който имаше линк, не става въпрос за това. Хората искат да си раждат сами вкъщи, без никой. А и да ти кажа като гледам какви привърженици са на това "всичко да е естествено" не знам дали и на видеозон ходят преди това. Да си призная не съм чела всичко подробно, но това че искат да раждат без никаква компетентна помощ си е съвсем ясно. А иначе, ако не е тайна в коа държава си? Заинтригува ме с тези прекрасни болници с джакузита и музика. Аз по-скоро бих пробвала раждане във вода, но не и тук

Ами то по сайтовете не пише всичко.
Може и без акушерка, ако мама и тате са минали курс. примерно тука има такива към болниците. Трябва да се познава процеса на раждането, да се разпознават различните му признаци и т.н... Примерно , че ако водите изтекат зелени, аспиратора трябва да е в пълна готовност и татито или който помага да аспирира нослето и устата на бебо, веднага като се покаже главичката, още преди да е излязъл бебока и да си е поел въздух... и такива ми ти работи
А ти не си мисли за 2та %та.
А за БГ си права. Минималното усложние, като епизотомията примерно, се налага в една 5% от вагиналните раждания. А в БГ няма и 5% да са тези дето да не са рязани.... И защо? Защото имаме високо образовани доктори, раждаме със всички екстри, бъркат те точно най като те боли, закачени сме на системи като пеперуди с кърфици да не мърдаме, ражда се "по гръб" - позата най-противопоказана за раждане, при която няма какд а няма болка...
Само мога да си представя ако родилката иска да ражда на 4 крака или клекнала на пода как би реагирал екипа.... Може и да съм предубедена, ама с първото ми раждане никой не пожела да чака спонтанни контракции като ми изтекоха водите и ме сложиха на системи окситоцин. Родих с форцепс, с много външни и вътрешни шевове, по гръб, скачаха ми на корема бебето да излезе, бебето беше с огромен хематом, кюртаж седмица след раждането и т.н... Второто си дете родих "като Африканка" в Африка... без да ме докосне никой и без болка, без шевове, станах от леглото след 10 минути да взема душ, след 2 часа казаха че мога да си тръгвам .... Без лекарства и без болка. Без възстановителен период - щото нямаше какво да възстновявам....

Но раждане сама вкъщи при двама неопитни бъдещи родители не че не е възможно, ама ми се струва малко вероятно да завърши без разкъсвания поне

Деси, хич не си предубедена.
Аз имам само едно раждане (в началото на деветия месец, изтекли води и регулярни контракции), но можех да мина и без шевове, ако не ми бяха боднали системата и някоя акушерка ме беше масажирала, за да станат нещата, както трябва. Бебо излезна с два напъна, не е да съм напъвала два часа.
Иначе по темата: Час след като се роди Бобо беше сложен в кувьоз, заради проблеми с дишането....никога не бих родила вкъщи. Варианта по естествен начин в болница повече ми допада.


Борис 12.09.2003

Един от най-разпространените митове, поддържан от медицинските среди, е че болниците са безопасно място за раждане. Внушава ни се, че жените са умирали при раждане преди да е имало модерни болници. Всъщност жените са умирали не защото раждането е опасно, а поради лошите условия на живот по това време. Бедните жени са страдали от недохранване и пресомерен труд през време на бременността, докато богатите често са били лишени от чист въздух и слънце, защото почернялата кожа е била неприемлива. Заможните момичета са се стягали в корсети още от 11-госишна възраст, така че тазът им е бил деформиран. Теди физически фактори, заедно с различни психологически (страх, срам, вина) са водели до проблемите, които жените са срещали при раждане.

Нормалните здрави жени много рядко са умирали при раждане. В действителност когато раждането се преместило от дома в болницата през 20-те години на ХХ век, смъртността на новородените и майките се увеличила. Голямо изследване, извършено през 1933 г., показва, че раждането в болница не е така безопасно, както раждането вкъщи. Проучвания от последните 20 г. показват, че това все още е вярно. (Mayer Eisenstein, MD, The Home Court Advantage, 1988.)
Когато раждащата жена отиде в съвременна болница, тя е заобиколена от медицински персонал и апаратура. Често й казват какво да яде, в каква поза да ражда (обикновено легнала по гръб, което стеснява тазовия отвор ??? the pelvic outlet и й пречи да използва силата на гравитацията), кога да напъва и кога да не напъва (което е вмешателство в нейните собствени усещания и инстинктивно знание за раждането). Нейният напресък се измерва и претегля и тя е третирана по-скоро като машина, отколкото като мислещ, чувстващ и интелигентен човек. Ако ражсането не се развива със скоростта, с която болницата е преценила, че трябва да се развива, дават й се лекарства за ускоряване на процеса. Лекарствата обаче могат да направят контракциите по-болезнени, което от своя страна я кара да взима болкоуспокояващи. А те не само че й пречат да участва пълно в родовата дейност, но и също въздействат върху плацентата и върху нероденото дете.
Понякога тялото на жената просто отказва след всички тези интервенции и й съобщават, че се налага да роди с цезарово сечение, за да е в безопасност бебето. Неосъзнавайки, че намесата в раждането е предизвикала тези “усложнения”, тя често се съгласява “за доброто на детето”. Почти една четвърт от бебетата в страната се раждат с цезарово сечение.

Много родилки не са доволни не само от начина, по който са се отнесли с тях в болницата, но и от отношението към бебетата. Те често биват отделяни от майката веднага след раждането, за да бъдат претеглени, измерени, тестувани и измити. Предписват им капки за очи, само защото майката е можело да има венерическа болест, и витамин К, защото се предполага, че бебетата имат липса на витамин К по рождение.

Когато жената ражда в къщи, тя е свободна да яде каквото иска, да заеме каквато поза иска и да напъва или са не напъва в зависимост от това какво чувства. Когато никой не й казва какво да прави, тя може да се вслуша във вътрешния си глас. Същият любящ интелект, който е знаел перфектно как да сътвори бебето в нея, знае как безопасно и лесно да го изведе на бял свят, ако тя му позволи. Когато никой не раздава команди, жената е спокойна и може да роди по естествен начин. След раждането никой не отделя бебето от майката. Тя може да държи бебето и да го кърми колкото пожелае. Жените от цял свят преоткриват факта, че раждането е толкова по-лесно, колкото по-малка е намесата. През последните няколко години получавам стотици писма от жени и свойки, успешно дали живот на детето си без медицинска намеса.

Звучат добре,нещата които разказваш.Но...поне тук,в Белгия,раждането протича точно така ,както го описваш ти,че би трябвало-никой не те пипа,не ти се меша,правиш каквото искаш,стоиш в каквато поза искаш,даже няма лекар при теб,а само акушерка.Ако искаш се разхождай,ако искаш се кисни във вана,имаш пълен избор на това какво ти се прави и какво ти идва отвътре.Така че може би ние все още изоставаме ,но би трябвало скоро и това да стане.Да се надяваме.А ако стане-тогава би било почти като в къщи,нали?

Все повече хора се убеждават, че борбата срещу природата и срещу себе си не води до добро. А какво правят лекарите - борят се с теб:
организмът се опитва да отреагира с болка - атакуват го с обезболяващи;
бебето не иска да излиза още - измъкват го насила с цесио;
майката няма разкритие - режат я с ножица, за да направят дупката по-голяма;
упойката води до липса на напъни - напъвай, напъвай, напъвай, пък после ще закърпим разкъсването.
Травмиращо е да раждаш в болница, както за теб, така и за детето.
Внушават ти, че без тях не можеш (а усложненията при нормална бременност и естествено раждане са 1 на 10000)
Внушават ти, че раждането е свръхсилите ти, че е кошмар, а то всъщност е велико тайнство, стига да успееш да го изживееш така.

В действителност когато раждането се преместило от дома в болницата през 20-те години на ХХ век, смъртността на новородените и майките се увеличила.

Причината основно била лошата хигиена в болниците, когато израждащите лекари не дезинфектирали ръцете и инструментите си.

Аз не желая естествено раждане - нали имам право да родя в болница и с лекар по мой избор до себе си, както и да се гордея с моя избор!

В отговор на:

---

Мисля, че се справихте с популярзирането на темата. Но наистина се надявам да не се стигне до нещо по-сериозно. По-лоша от тази идея не съм чувала. Абсолютно съм съгласна с всички доводи против идеята. Съжалявам, но не мога да съм за. Но не се и притеснявам особено, защото съм уверена, че няма да се наложи тази практика. Никой не иска да се върне хиляди години назад, ако наистина се замисли. Нека всички си спомним какво е еволюция и развитие във всяко едно отношение. Желая успех на тези, които ще разчитат на неуките си роднини в толкова сериозно и жизнено важно дело...

---

За щастие, изборът на хората не зависи от тебе. Факт е, че инициативата за раждане в домашни условия води началото си именно от САЩ, където хората много повече могат да разчитат на медицинска помощ. И ако там предпочитат раждане у доме вместо в модерна болница, това едва ли е просто нов крясък на модата.

Ето какво казва една американка за това:

"Предпочитам да раждам или сама, или със съпруга и децата ми. Всичките ни четири деца са родени по този начин. Дейвид посрещна първото, а аз – останалите три. За тези, които са израстнали в култура, която счита раждането за изначално опасно и болезнено, това може да звучи като лудост. Преди време и аз мислех така, но това беше преди да узная истината за раждането.

За безопасността и красотата на раждането ми отвори очите един английски лекар и писател – Грантли Дик-Рийд. Той е писал и практикувал през първата половина на 20 век и е считан за един от бащите на естественото раждане. Дик-Рийд смята, че има любящо интелигентно съзнание, което сътворява живота. Това съзнание знае как да израстне бебето в нас. Не е нужно да му помагаме да направи очите, ушите, пръстите. Просто трябва да му се доверим и ако имаме чист въздух, движение, подслон и храна, оплоденото яйце в нас ще се превърне в човек. И понеже Природата или Бог завършва това, което е започнал, знае и как да стане раждането.

С други думи, ние не сме изоставени изведнъж в края на бременността. Има буквално родилен рефлекс, който тласка бебето от матката към белия свят с почти никакво съзнателно усилие от наша страна. Проблемът е, че има и друг, по-силен рефлекс, който може да попречи на раждането. Този рефлекс е известен като “борба-бягство”.

Дик-Рийд го обяснява по следния начин: когато жената е в състояние на страх, по цялото й тяло се разпространява послание, че има опасност, с която трябва да се бие или да избяга. Кръвта и кислородът незабавно се изпращат към ръцете и краката, за да може изплашената жена да се бие или да избяга. Поради това другите органи стават по-слабо кръвоснабдени, тъй като организмът ги счита за неважни с оглед борбата или бягството. Затова пребледняваме, когато сме изплашени. Тялото решава, че мускулите на краката ни се нуждаят повече от кислород, отколкото лицето.

За съжаление, когато трябва да се бие или да бяга, организмът счита матката за маловажен орган. Според Дик-Рийд матката на изплашена раждаща жена е буквално бяла. Тъй като е лишена от кръв и кислород, тя не може да функционира нормално, а ненужните вещества не могат да се изхвърлят навън. Това причинява не само болката, но и множество усложнения. Решението е следното: жената да не се страхува, а докторите да не се намесват. Раждащата жена не трябва да бъде бутана, дърпана или да бъркат в нея. Вместо това тя трябва да бъде спокойно окуражавана или просто да бъде оставена на спокойствие.

Животните инстинктивно чувстват това. Затова когато раждат, те търсят усамотение. Те знаят, че ако някой се намеси в раждането, то може да спре, а бебето - да умре. Това важи както за домашните животни, така и за дивите.

За съжаление в медицинските училища учат докторите да се намесват в раждането и те правят точно това."

Ако трябваше да раждам в къщи или нямаше да имам въобще дете, или щях да ослепея от напъните... Благодаря, но и второто ще си го раждам в болница! Природата може да си знае работата, но в нея съществува естествен отбор, а аз не желая да съм от отпадналите!!!

въпреки че си имам мнение, но сега вече не се стърпях:
Наистина ли искаш болниците да отказват да приемат вече родилки? Ти представяш ли си каква луда паника ще ги обземе тогава? Цивилизацията вече е постигнала своето, инстинктите донякъде са загубени и ако една съвременна жена се остави на произвола на съдбата, тоест да си ражда вкъщи, до какво смяташ, че ще доведе това? А колко мъже са готови да понесат гледката у дома си? Те в болницата не искат да стъпят от ужас, а камо ли вкъщи те да са сред главните действащи лица... В БГ това изобщо не го виждам скоро! И слава богу да ти кажа!!!
И още един въпрос - наистина ли смяташ, че не съществуват рискови раждания, при които без спешна намеса се стига до фатален край - било на бебето, било на майката? Защото такива ИМА за съжаление!!!
Оставам с уважение както към теб, така и към хилядите майки, избрали да родят у дома си, но не налагайте това като към правилния начин, а другия - погрешен и т.н. - нека всеки има свободата да решава сам за себе си!
Аз родих в болница, при следващото ми раждане пак ще го направя така!!!
Макар че доста от нещата, които описваш, ми се сториха наистина приятни и смислени - като избягването на лежането по гръб, проверките за разкритие, честата епизиотомия, изнасянето на новороденото далеч от майката и др. Но искрено смятам, че по-скоро родилните отделения трябва да станат по-човечни и свободни, а не че раждането трябва да се пренесе оттам вкъщи!!! Казах си...

Аз примерно нямаше да съм сред живите, ако майка ми ме беше родила вкъщи! Тя си е родила естествено, нормално, бързо и спокойно, само че аз съм била синьо-лилава, с 3 пъти омотана около врата пъпна връв, с някакви гадости в устата и ако не са били специалистите - край с мене... Да живее съвременната медицина!!! /макар че и тя има какво още да учи!!!/

Аз също ще раждам в болница дай боже,понеже съм от силно паниращите се само като ми покажат спринцовка пък да не говорим за подобно изпитание.Но всичко което прочетох тук ми е безкрайно интересно.Много бих искала да си помогна сама доколкото мога,защото съм точно от тези паники на които им се отдръпва кръвта от лицето и там където не трябва.Искам да ми кажете къде мога да се информирам за тези техники.Все пак имам още малко време/2 месеца/.Лекар мисля че няма смисъл да питам,ще ме изгледа като полезно изкопаемо.Чета тук но ми е недостатъчно.

Цялата идея започна от една позната, която роди здраво и хубаво дете във вкъщи, само с помощта на съпруга си. При това това й е първо раждане, тя работи, здравно осигурена е и живее в кв. Лозенец в София.

Не съм специалист по раждания но определено имам вече наблюдения върху човешката психика.

Има разлика между това как се държи един уравновесен човек, интуитивен и мъдър, способен да поеме пълна отговорност за решенията си, и човек, доверяващ се единствено на готовите модели на социума.

Тук натрапчиво се излагат вариации на тема страх -- опасността от усложнения, страх от липса на медицинска помощ и пр. Ще ви кажа истински пример от живота ми, пък който има уши да чуе: мой приятел, има подсъзнателен страх от кучета -- смята, че кучето е нещо опасно, човек трябва да се пази от тях, да е въоръжен с тояга срещу нападения от кучета, че от ухапванията им човек може да се зарази и т.н. Обикалял съм планините на длъж и на шир и никога не са ме нападали кучета, дори не съм ги забелязвал. Но, ей Богу, като тръгнехме с него по същите места задължително изкачаха от някъде едри овчарски песове и с ръмжене се нахвърляха върху нас; той неведнъж бе ухапан, дори и аз пострадах покрай него. И за пореден път се затвърждаваше убедеността на моя приятел в опасността от кучетата...

Да видим сега отново темата на разговора "Дайте да популяризираме раждането в къщи":
==============================
Има един прекрасен американски сайт Unassisted childbirth за раждане в домашни условия (става дума за раждане в домашни условия асистирано единствено от родителите) с подробна информация, много истории и полезна информация. Току що получих от собственика разрешение да го преведа на български.

Не е ли интересно, че ние сме загубили една 2000 годишна традиция (векове наред нашите майки са раждали у дома или на къра, без акушерки и болници) а в Америка, една държава на 200 години това нещо се прилага.

Моля, всеки, който хареса идеята, знае английски и може да ми помогне с преводите да ми пише
=====================================
Никъде не питам "Кажте сега, прав ли съм?" а "Моля, всеки, който хареса идеята, знае английски и може да ми помогне с преводите". Не се и съмнявам, че така бихте реагирали, ако сме събрани на едно -- всеки ще убеждава другия в правотата си без изобщо да го интересува темата на разговора и молбата на водещия.

Това е тема отправена към мъдрите хора, способни да поемат пълната отговорност за решенията си. Мъдрият няма нужда на всеослушание да излага правотата си нито има нужда да търси потвърждение за решенията и постъпките си в очите на другите.

newage, не бих искала да прозвуча заядливо, но може би трябваше да споменеш още отначало, че си евентуален ТАТКО и ти лично няма да раждаш нито в къщи, нито в болница! Дълбоко се съмнявам, че разбираш страховете и притесненията на бъдещите майки от наша гледна точка... Какво би избрал на мое място - да нямаш дете, да ослепееш от раждането в къщи, или просто да се довериш на лекарите? Аз избрах последния вариант и сега съм щастлива майка на 8 годишен син и чакам втори - което нямаше да ми се случи ако бях раждала у дома! Дано когато жена ти ражда да няма усложнения, че да съжалявате цял живот за раждането в къщи! (Ако тя се съгласи да направи това, разбира се.)
Извинявай, ако съм те засегнала с нещо...