здравейте момичета,сега докато се ровех ми хрумна една тема(провокирана от изказването на една мама)-дали е необходимо да сключим граждански брак с човека от когото имаме или чакаме дете.вие какво мислите по въпроса?

Аз те изшпионирах в другата тема, че нямаш брак с твоя приятел.:-) И аз нямам с моя, чакаме бебе, но и двамата сме на мнение, че можеш да си коректен спрямо другия и без брак, както може да си некоректен и с брак. Така че въпрос на лично мнение, семейни традиции (ние лесно преборихме баща му;майка му е против мен още преди да се запознаем;майка ми малко по-трудно се съгласи,но какво да прави...). А и си мислим колко ще е готино после, на някакъв по-късен етап, да подпишем, малката шаферка и няма да пита на снимките къде е била като сме се женили...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Въпрос на личен избор.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Какво значи необходимо? Според мен бракът не е предпоставка за щастлив съвместен живот Не казвам, че съм против него.
Стига да се обичат, подкрепят и да си гледат детето добре, какво повече.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от baby_doll на 22.07.05 16:17.

Бракът е м/у вас двамата. Не мисля, че детето трябва да бъде причина за сключването му и по тази логика- не е необходимо.
Като цяло не съм много фенка на свободните връзки / без брак

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

извинявай ако съм те заблудила ама преди три години и половина се сдобих с халка и брачно свидетелство

Аз имам брак с бащата на дъщеря ми, но той беше сключен доста преди тя да бъде зачената (и наистина е питала, тя къде е била тогава!). Но съм твърдо против брака по повод бременност. Изцяло подкрепям мнението, че хората могат да живеят заедно и да бъдат коректни един към друг и без брак, както и да бъдат некоректни с брак. Много често бракове провокирани от бременност се превръщат в един доста несполучливи бракове, от които страдат всички.
Винаги по-важното решение е да живееш с някого, да споделяш живото си с него, а бракът е само външната фасада.

момичета аз съм си щастливо омъжена,но понякога се получават някакви нелепи ситуации,в които незнам как да постъпя.моя позната има дете от приятеля си и един път го нарича приятеля ми ,после бащата на детето ми и аз вече се обърках незнам като стане въпрос за него как да го назова.дали пък ако кажа мъжа ти няма да се разсърди та затова ми дойде на ум тази тема

ааа...ще се разсърди няма, бре...ми и аз така казвам...нашите кумуве не са женени и така има говоря - жена ти, мъжа ти...ми то как да ги наречеш Те си се кефят хората.
То и вече сме в една възраст, в която "приятелят ми" има някак си друго значение...не като едно време

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

да ама не ти ли се струва малко смешно 32 годишна жена с две годишен син да казва ами той приятеля ми....