Смятам че всеки трябва да вземе сам за себе си решение по въпроса!за мен лично е много важно това че с любимия мъж до мен сме семейство!вярно е че един подпис нищо не означава и че ако решиш да кръшкаш и да бъдеш подъл един подпис няма да те спре!но въпреки всичко брака е писмено обещание, институция!въпреки това нещото което ме задържа при човек е не брака а самия човек, но много по-лесно според мен се пресичат границите ако няма брак от колкото ако го има!
смятам че е много по-лесно да се напусне връзка без брак, може и да е заради възпитанието ми не знам но това е моето мнение!
и колкото и тъпо и еснафско да ви прозвучи мечтаех си от малка за деня в когато ще облека бялата рокля и ще кажа "да"!и мечтите ми не останаха излъгани, имам право на тази приказка!смятам че в живота си имам право да се почувствам като истинска, истинска принцеса и този ден да е споделен с най-близките ми хора!и се получи!имаше я магията!
това беше принципно мнението ми за брака!
друг е въпроса обаче ако става дума за брак само защото сме направили бебе! когато забременях беше случайно, не му беше времето, но твърдо реших да го задържа!когато стана дума за брак добре си помислих, защото моето мнение за брака е че е хубаво да го има, но когато е с любим човек, с когото можеш да живееш, и който отговаря на представите ти за "половинката ти"а не защото по стечение на обстоятелствата сте си направили бебе!
стана много дълго но исках да си кажа позицията пък този въпрос е доста сложен и важен и като самия живот хубавото и лошото се преплитат в едно!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от asinka на 24.07.05 23:28.

Лично аз съм женена 2 пъти, като и двата пъти не съм била бременна и напоследък, като гледам жените около мен, ми хрумна следното житейско верую по отношение на брака: "По-добре няколко пъти, отколкото нито веднъж."
Честно казано да си булка е страхотно. Сватбата е голяма веселба - красива си, в центъра на вниманието, въобще е супер! Бих се оженила още 5 пъти.
По принцип смятам, че бракът означава, че заявяваш на света, че нямаш резерви към човека до себе си. Не искам да обобщавам или да обиждам някого, но в повечето случаи, когато няма брак, някой си запазва някакви аванси и лек път да го вазира, ако се наложи. Обикновено това е мъжът. Поне в случаите, които лично аз познавам, е така. А на жените не им остава нищо друго, освен да се правят, че " то така по-хубаво...".
Но, ако аз сега се разведа и срещна мъж, ще се оженя за него само, ако е по-богат от мен. Може да ви звучи много комерсиално, но в момента аз съм си изградила завидна независимост във финансово положение и не виждам смисъл да я споделям в евентуален брак с някой, който само ще черпи от нея, вместо да ми дава. Това, разбира се, са чисто теоретични разсъждения.

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

Аз лично предпочитам да има брак, но това е въпрос на избор, няма лошо ако няма такъв.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз също споделям мнението, че нежеланието за брак обикновено предполага и дава повече възможности за изневяра. Освен това, според мен, предложението за брак към една жена е съществен знак на уважение. Макар и бракът да има доста история (често не много щастлива), традиция, за мен е прекрасен начин да свържеш двама души, които се обичат. Затова и си мисля, че хомосексуалистите искат да се признаят браковете им. По този начин афишират любовта и привързаността един към друг завинаги. Всички мои познати, които са против брака, никога не са получавали от сериозните си партньори предложение за женитба, още повече мъжете им (по-рядко жените) са изцяло против брака. Обикновено ги терзае обвързването, възможността за еднообразие, споделянето на доброто им финансово положение и т.н. И нито една от познатите ми, когато получи предложение за брак, не отказа.
И сигурно моята сватба е била панаир според Стеффи - много гости, хора, два ритуала, голям ресторант... Но за мен беше най-прекрасното нещо на света. А никога не съм мечтала да бъда булка, дори и роклята ми не беше бяла (а цвят шампанско). Избрах я аз един час. Но вчера един от моите приятели ми каза, че все още - повече от 3 г. след нея, си спомня за деня с усмивка, все едно той се е женил. Освен това и сватбеното пътешествие е нещо чудесно, много романтично и емоционално натоварено.
Още много мога да пиша, но основното е, че за мен Бракът е уважение, не е символ само на обич и обвързаност.
И самото събитие страшно си заслужава, сега разбирам защо някои си повтарят сватбата по няколко пъти. Прекрасен празник, с много приятели, които споделят твоето щастие и се чувстват чудесно... какво по-хубаво от това?!!
И аз като Клер бих се омъжила поне пет пъти (за същия човек
)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не мога да разбера защо някои хора разсъждават толкова едностранчиво...
Мога да дам десетки примери за това, че предложението за брак не е непременно израз на любов, още по-малко на уважение, за изневери да не говорим, там примерите са стотици... :)))
Каква гаранция за вечна любов и уважение може да бъде бракът? Подобно твърдение може да бъде изказано единствено при липса на какъвто и да е опит в съвместно съжителство... Имам познати, на които само година след брака животът им се превръща в ад... пиянски изпълнения, побои, изневяра след изневяра... и най-жалкото в такива ситуации е, че жените си траят, дори не си признават за побоите, примиряват се за пред хората... И няма нищо чудно в такива случаи..., когато повечето бракове се сключват след едномесечно или максимум едногодишно познанство и после проблеми за цял живот... Ако някой отрече тези факти, мога само да му кажа,че подобно на щраус си заравя главата в пясъка и отказва да се огледа около себе си и да погледне истината в очите... Имам приятелка омъжена преди година... Мъжът и не и дава да работи, за да гледа детето. Той редовно се прибира след работа солидно почерпен и обикновено отива да си допива в кварталната кръчма. У тях тя няма думата за нищо. Преди да се оженят, изобщо не беше така... Имаха голяма и хубава сватба... не съм я питала сега щастлива ли е, но това, което виждам ми е достатъчно...
Друга моя позната, омъжена от 20 години наскоро една не беше удушена от скъпоценния си любящ съпруг, който междудругото е полицай. Тя сподели, че я е биел системно през всичките тези години, но си е мълчала. Имат три деца, а той си има любовница, пребира се когато му е кеф и така... Тя уж беше взела твърдо решение да го изгони, понеже жилището, в което живеят е на баба й, но за поред път се отказа, какво щели да кажат хората?! Той да я зачитал, пък другото... все някога щял да престане с любовниците... егати уважението!!! Най-голяма и дъщеря, която е на 20, вбесена от малодушието на майка си, се изнесе при леля си... Нямам думи... Прави сте семейната идилия е незаменима! Наистина на никого не пожелавам подобно брачно развитие...
Междудругото не приятелят ми е против брака, а АЗ и винаги ще бъда против, поради въпросните ми лични наблюдения. Е, винаги има изключения разбира се, но аз лично нямам такива познати... поради тази причина едва ли някога ще се навия да пробвам от семейната идилия. Много по-добре се чувствам като знам, че и при най-малката заплаха, независимо от какво естество, мога да си взема шапката и да си замина, без изобщо да ме интересува нищо, още по-малко да се занимавам с разводи, които са още по-голям панаир и от сватбите...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от steffy на 26.07.05 16:02.

Странно е, че ме обвиняваш в едностраннчивост, а цитираш примери, които защитават само твоята теза.
Интересно ми е, след като винаги си готова да си вземеш шапката, а все пак чакаш дете - какво би станало с него в тоя случай?
Аз мисля, че детето живее и се възпитава най-добре в семейство от майка му и татко му, които живеят заедно, обичат се и се уважават. Щом си решила да имаш дете от този мъж, не го ли уважаваш достатъчно или ще си вземеш шапката, когато решиш, че не се търпи и той ще си остане само осеменител?
Противниците на брака, които познавам, масово са жени, много против са и никога не са им предлагали брак (или предложението е било несериозно или неприемливо).
Може би говоря едностраннчиво за моя живот, щото си го харесвам, но само за него. Защото с бащата на детето ми се познаваме от 13 г., заедно сме от 9, а сме женени от 3. Повярвай ми - имам опит в съмвестното съжителство. Преди да се оженим съм знаела, че това ще е бащата на децата ми, независимо дали ще имам брак с него или не. За мен децата винаги са били нещо прекрасно. Бракът с нищо не променя това мое убеждение. Той си е за нас двамата. Не ме прави по-малко търпима към домашното насилие. Но ме кара да се чувствам горда, че съм съпруга на мъжа ми.
Пожелавам ти щастие, по-малко язвителност и прекрасно и здраво бебе!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мога да ти кажа, че съм получавала предложения, и то не едно и не само от един човек. Първият път прецених, че съм твърде млада да се обвързвам, после вече изобщо не виждам смисъла... :) При положение, че животът ми така си е прекрасен, защо да го променям и да създавам предпоставки за евентуални усложнения? :))). Никой никога от нищо не е застрахован. И много си права, че в момента, в който нещо застраши мен и детето, това ще е краят. Няма незаменими мъже. Не ми трябва брак, за да си обичаме и отглеждаме детето. Въпрос на гледна точка.
"Семейството", в което съм израстанала, доколкото изобщо може да бъде наречено семейство, ме научи на едно - в живота можеш да бъдеш сигурен само в себе си. :) Научих се да бъда независима и да разчитам преди всичко на себе си, а не да вися на врата на някой мъж и съответно да стана тотално зависима от него. Посочих ти точно такива примери, защото те изобщо не са малко, напротив. Просто са ми смешни твърденията, че жените противнички на брака никога не са получавали предложения, затова били против... Ми сигурно има и такива, но аз съм против поради съвсем други причини. :) Като имам предвид на майка ми колко години и бяха необходими да се оттърве от скъпоценния си съпруг, който и съсипваше живота... и вероятно още щеше да го търпи, ако със сестра ми не решихме проблема окончателно. Така че аз не съм от хората, които правят компромиси, от тях полза няма.
Просто е глупаво да правите обобщения относно причините, поради които една жена може да е против брака. Точно по същия начин аз мога да обобщя брака като нещо, което има красива обвивка за пред хората, но вътре вони страшно...
Аз също ти желая щастие, бъди горда със съпруга си, леко раждане и прекрасно бебе, не знам защо реши, че съм язвителна, просто си отстоявам мнението.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз също съм за брака,който свързва двама души и не е задължителен заради детето. Според мен обаче за всяко дете семейната среда е важна.Аз лично съм омъжена не заради бременост ,имах хубава и голяма сватба,която не смятам в никакъв случай за панаир,но нямам дългогодишен семен живот,но напълно НЕ подкрепям тезата изказана по-горе че всички бракове са разруха,насилие,нещастие и прочие.Това е право на личено мнение разбира се,но примерно няма гаранция че след десет години съвмесно съжителство/без брак/положението няма да е същото и пак ще е толкова трудно да си хванеш шапката колкоко и ако има брак.
Познавам много щастливи семейства и силно се надявам и аз да съм направила правилен избор.
Пожелавам лека бременост на всички мами .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами наши приятели точно така - от 15 години са заедно без брак. Имат близнаци на 12 години. И сега се "развеждат" и таткото ги гони буквално на улицата (апартаментът е негов).
Ако имаха брак нямаше да бъде толкова жестоко. Въобще гадна история заради по-младичка девойка. А да кажеш че са дечковци не са - и двамата са на по 40+ години.
Според мен колкото и глупаво да звучи на някой - аз съм за брака. И мога да ви кажа, че подписа поне за мен се оказа че има значение. Не мога да ви опиша как по-истинки се радвам на съпруга си и на детето. Преди да се оженим му се радвах, но сърцето ми беше малко свито.

и двамата сме на мнение, че можеш да си коректен спрямо другия и без брак

бе то, че е така - така е. Ама само това да не е едно много качествено оправдание човек да не се ожени... За мен ако един мъж много се дърпа от брак и си измисля обяснения... начи има нещо гнило. Ако човек иска завинаги да живее с друг човек, не виждам причина да не сключат брак, това е доказателство за преданността им, поне за това, че на тоя етап това му е е желанието... разбира се няма гаранция, че един ден няма да си промени решението... Подписването е безплатно, не е зор да се прави сватба... Просто процедурата с подписа е много лесна... за желаещите да се подпишат... Един така се намърда да живее с една позната уж сериозно, уж всичко... ама и той така разсъждаваше, че няма нужда от брак и нея я беше убедил... А тя му вярваше безрезервно... Докато в един момент човека не си намери друга жена и се изнесе...
За мен сключването на брак е по-скоро доказателство на думите, че и без брак може да си коректен... Щото наистина може... въпросът е дали си решил и дали ще си. Иначе всеки може да си говори заучени фрази и мъдрости... Но делата са важни в крайна сметка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите