Здравейте момичета:)
Страхотен клуб сте си спретнали:) Нова съм, но преди да се реша да пиша, поизчетох някои теми и се възхитих от духа ви, желанието да помогнете или успокоите някой.
И четейки, реших да споделя с вас. Моят проблем е следния - искам бебе. Може би за някои не е проблем, но за мен е голям. Най-вече поради причината, че ужасно много ме е страх:(
Първо ме притесняват годините ми. Навърших преди броени дни 36, имам син на 16.
Първото ми раждане беше най-кошмарното нещо на света, до днес се чудя как оцелях. Беше кратко - около 4 часа, но после още толкова прекарах на операционната маса, за да ме кърпят. Без упойка, заради голяма кръвозагуба. Лекарят каза, че не смее да мисли за упойка, защото може да не изляза от нея. Сдобих се с над 50 шева (външни и вътрешни), разкъсвания на ануса, смлян гръден кош (от скачането на лекаря, за да успее да изкара бебето, защото вече бяха спряли тоновете и нямаше време за форцепс или епизиотомия), повече от месец не можех да стана от леглото, а почти два не можех да седна...
Доскоро само мисълта, че мога да забременея случайно, ме хвърляше в неимоверен ужас. Но в един момент нещо се промени, започнах да си мечтая за бебче, да се заглеждам по мъничетата в количките...
Объркана съм, не знам какво да правя:( Съзванам, че никак нямам време, ако искам, трябва да го направя колкото се може по-скоро (ако все още мога, де).
И освен неистовия страх от евентуално раждане, много ме притеснява и това, че много пуша, а не съм убедена, че ще ми е лесно да ги спра:(
Май много се разписах, но просто имах нужда да споделя...

Здравей, от мен!
Благодаря от името на всички от клуба за хубавите думи, относно него! Стараем се - то се вижда!
По отношение на твоите опасения бих искала да ти кажа, че на твое място и аз бих се страхувала да имам второ дете. Прочетох всеки твой ред и мисля, че напълно те разбирам и виждам, че имаш огромно желание за още едно дете!
Виж, това за цигарите - малко се съмнявам, че няма да можеш да ги спреш! В момента, в който разбереш, че си бременна съм сигурна, че върте в себе си ще си кажеш, че трабва и че можеш да го направиш! Това е въпрос на вътрешно решение, според мен!
Това, обаче за страха си е друга работа и бих искала да ти кажа, че съм чела и чувала от клуба, че бременност и раждания едно с друго не си приличат и няма гаранция, че и второто ти раждане ще е толкова кошмарно! Единственият начин да провериш това твърдение е да не се шашкаш и да го провериш! Зная, че ако не си преживял това е лесно да говориш, но не мисля, че на някой ще му се струпат две тежки, тежки раждания!
Бих искала да ти вдъхна надежда и да мога малко от малко да направя този страх по-малък, а желанието за дете толкова голямо, че да забравиш за страховете си!
Успех ти желая каквото и да решиш!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Давай смело и само напред. Раждане с раждане не си приличат, освен това всичко може да се планира , има секцио и други начини да не стига до толкова болка .А относно годините мисля, че са си съвсем добре за втора а даже и за първа бременност. Ако и таткото е съгласен направо не се бавете. В живота няма по-хубаво от това да си имаш детенце, така че .....
Цигарите няма да ги коментирам - или ще ги спреш или ще ги намалиш до минимум.
Желая ти много късмет и много положителни емоции.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей щурче,
Ако си здрава и имаш желание, годините ти не са много. Майка ми е подобен на теб случай. Мен ме е родила на 20г., а брат ми се появи като беше на 35. Медицината е напреднала доста в сравнение с това, което е било когато си раждала. Защо не прочетеш темата "Моето раждане - разказите на мамите от клуба". Почти няма травматични и тежки случаи.
Сега можеш да избираш - секцио, епидурална...все екстри, които могат да направят раждането ти неусетно. (друг е въпроса дали така би искала да протече раждането ти). За да стигнеш до раждането все пак, трябва да изкараш една нормална бременност. На тази възраст се препоръчват някои изследвания, които засягат плода и неговото здраве - биохимичен скр., амниоцентеза... Сигурна съм, че си прочела повечето неща. Да не ставам досадна.
Желая ти здраве и скоро да ни се похвалиш!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей, мила,
много се радвам, че си открила нашия клуб. Знам, че ужасът от такова раждане се преодолява трудно, но сега нещата са много по-различни- можеш да си намериш добър лекар и да родиш планово със секцио - изобщо няма да се мъчиш. Аз съм на 38 години, имам 15 годишен син и едномесечна дъщеричка. Всички ми казваха, че бременност и раждане на тази възраст ще е сложно, но аз не се отказах. Е, не беше най-лесното преживяване в живота ми, но желанието и положителната ми нагласа бяха огромни. Родих със секцио и сега като гледам прекрасната си дъщеричка знам, че всичко си е заслужавало. Да знаеш само как се радва баткото!
А ние с мъжа ми имаме чувството,че животът ни е започнал отново!
А за цигарите не се притеснявай - още като видиш двете чертички на теста ще ги спреш! Успех и не се отказвай!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това, че си имала трудно и кошмарно раждане първия път изобщо не значи, че и втория ще е така.
Пък и е нормално да те е страх, така че, ако решиш пак да забременееш, може да раждаш планово - със секцио.
Така не би имала същите проблеми
Ти все пак ще си решиш какво да правиш
А за пушенето...виж това не знам, може би поне трябва да ги понамалиш преди да започнеш опитите
Каквото и да решиш ти пожелавам успех!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей, преживяла съм почти всичко, което си написала, с тази разлика, че нямах чак такива поражения от раждането, но пък сина ми имаше проблеми - да ми е жив и здрав сега, ама ми стопи силиците първите години. И аз като теб, дълги години умирах от ужас да не забременея отново -твърдо бях решила, че повече няма да раждам, а като му дойде времето, ще си осиновим детенце - исках второ - но този страаааааах. Както и да е, в една прекрасна мартенска утрин разбрах, че съм бременна - на 36 навършени, със син на 13, много мисли, много притеснения - едно решение - Ще си имаме бебе!!!
Изкарах чудесна бременност, накрая пак започнах да вдигам кръвно като първия път - но вече подготвена и знаеща много се справих със ситуацията и имам прекрасна госпожица, без която вече не мога. Та така - давай смело напред - нищо не трябва да те спира.
Успех!!!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Закачам се за теб, защото си последна засега, но искам да благодаря на всички за милите думи и за куража:) Наистина ми помагате:)
А на теб лично ще кажа - надявам се да обменяме опит след известно време по повод малко бебе и батко във вихъра на пубертета:)
Почти съм здрава, с едно малко, но много съществено изкючение - хипертония:( И от кръвното ме е страх, но в първия постиг забравих да го спомена. Общо взето страховете ми са толкова много, че няма как да се сетя едновременно за всички:) Лекарите (гинеколози) са ми казвали, че няма причина да не мога да родя второ, като не пропускат да отбележат, обаче, да забравя за нормално раждане. Но винаги ме гледат много съчувствено, цъкат многозначително и ме питат защо не са ме срязали и навремето или защо не ме е поел някой опитен лекар... А това още повече ме стряска...
Но се надявам да го преодолея и скоро да се похваля:)

Не - не е, мило щурче

Здравей, и аз да се включа
Трябва да знаеш, че ражданията сега нямат нищо общо с тези от преди 16 години... и слава богу.
Аз родих с спинална упойка и 2 часа след това в двора на болницата, обещах на мъжа си още едно бебче и това ако не е доказателство.........толкова относно страха.