Re: ЧОВЕШКОТО ТЯЛО / Взаимопомощ / Бъдещи и настоящи майки-happy mama

Аз лично научих много неща от този филм. Надявам се текста да е полезен на всички бъдещи и настоящи майки. Има още една част, ако ви е интересно могада я подготвя и пусна също.

Би Би Си представя: ЧОВЕШКОТО ТЯЛО

Детството - от раждането до първите месеци, от първите стъпки, до първия учебен ден.
Да лазиш, да ходиш, да говориш, да станеш личност - това са 4 години на невероятни промени.
Периодът на най-бързо физическо и психическо развитие.
Ето историята на този невероятен период.
Всичко започва с опасното пътуване
от майчината утроба до външния свят.
В края на 19 век едно на всеки двайсет бебета умира при раждане.
Смъртта засяга дори кралските семейства.
В замъка Ундзор в Англия има мемориал на принцеса Шарлот и сина й. Година след сватбата й през 1816 г. тя очаква дете. Но раждането завършва фатално -момченцето се заклещва в тялото на майката. След 2 дни и 2 нощи родилни мъки нероденият принц умира, а няколко часа по-късно умира и Шарлот. След смъртта им кралица Виктория получава короната и останалото е история.
Съвременната медицина не би оставила Шарлот да умре и бебето й щеше да стане крал.
Днес смъртните случаи при раждане са рядкост.
Но родилният път, дълъг едва 10 см, си остава все така опасен.
Хайде, Джейн!
В продължение на 9 месеца бебето живее в топлата утроба и разчита на майка си да му осигурява храна и кислород. Но го очаква голям шок. Бебето тръгва по родилния канал и предстоят огромни промени. Ключът към успеха е шокът на самото раждане.
Шокът е огромен - адреналинът на бебето се вдига до ниво, по-високо от това при инфаркт. Адреналинът дава начален тласък на дишането на бебето. Браво! Вече се показа.
По време на раждането трахеята и дробовете на бебето са пълни с течност от утробата и то може да се удави. Затова течността се резорбира от белодробните съдове. Нахлува въздух. Кислородът изпълва кръвоносните съдове на дробовете. Първата глътка въздух поражда още промени в крехкото телце. Точно така Джейн! Браво!
Дори на този късен етап сърцето на бебето още не е готово за живот извън утробата. В междупредсърдната стена има отвор, през който бебето е изпомпвало кръв към плацентата. Но сега отворът е пречка. Кръвта, която навлиза по кръвоносните съдове, притиска платно, което затваря дупката. Така се образува стена и се оформят четирите кухини на сърцето. При възрастен човек това би наложило хирургическа намеса, но в бебето промените стават за миг. Това е чудото на раждането.
Сега ще прережем пъпната връв.
Бебето е момченце - Боб.
Пъпната връв - последната връзка на бебето с майката, е прерязана. Боб трябва да се стопли. Топлочувствителна камера показва студените части в синьо. Нослето и краката на Боб са най-студени - в родилната зала е с 15 градуса по-студено от майчината утроба. По гърба и гърдите на бебето има специална мазнина, която се разгражда при спешна нужда от топлина. През първите 6 месеца от живота си Боб трудно ще контролира температурата си. Засега ще разчита на одеалца и ласки. Трепери. - Устничките му треперят. Студено му е. Косичката му е тъмна. - Да тъмна е. Тези малки петънца... - Бързо ще изчезнат. От напъването е.
По време на раждането главата на Боб е придобила заострена форма. Черепът му е мек, защото 22-те кости, от които е образуван, още не са се слепили и между тях има дупки. Боб никога не би успял да излезе, ако черепът му не бе така устроен.
Отсега за Боб ще се грижат родителите му Джейн и Ричърд Джефърс. Опасното излизане на бял свят мина благополучно.
Ще го сложа тук за малко. - Удобничко му е. Не мога да повярвам колко е оформен - какви ръчички има само, и краченца. А нослето му е толкова малко. А устичката му е доста широка. Всичко е съвършено - истинско чудо! Целият е набръчкан, но това не се забелязва. Личицето му е много добре оформено за бебе. Има си характер. По някакъв начин прилича на малко старче. Боб е безпомощен, но има перфектна стратегия за оцеляване. Родителите изпълняват всичките му желания.
Боб, пелената ли ти пречи?
То ви командва - желанията му са закон за вас.
Ако плаче и е гладно, трябва да го нахраните.
Трябва да го преобувате, защото изцяло зависи от вас.
Това е най-хубавата част - да проветрим дупето.
Като че ли Боб е омагьосал родителите си.
# You’re just too good to be true
# Can’t take my eyes off of you
# You’ll be like heaven to touch
# And I want to hold you so much
# At long last love has arrived... #
Първата... снимка... на Боб.
# You’re just too good to be true
# Can’t take my eyes off of you #
Ще ви покажем първите 6 месеца от развитието на Боб. Няколко седмици след раждането Боб е изтъкан от рефлекси - автоматични реакции, чрез които оцелява.
Чува ли ви?
Да, стряска се при силен шум - определено ме чува. Бебетата хващат всичко, до което се докопат. Малките примати се хващат за майчината козина, но и при хората този рефлекс дава сигурност.
Сега ще проверя рефлексите му. Бебето реагира при всяко допиране на дланта му.
То стиска с ръчичката си пръст. А това са мускулите на ръката, които вече могат да издържат теглото на бебето.
За бебето е най-трудно да се научи да пуска - пръстчетата му трябва да се отварят насила. Боб се опитва да хваща и с пръстите на краката - рефлекс, останал ни от приматите. Тези рефлекси са механични - те са несъзнателни като свиването на зеницата при светлина.
Готов ли си за млекце?
Друг рефлекс помага на Боб да намери храна. Той не знае откъде идва храната, но щом нещо докосне бузките му, той завърта глава и отваря устичка. Това е сукателния рефлекс. Той сам намира откъде да суче - стига само да му доближиш главичката. И това далеч не е всичко - бебешкият плач стимулира отделянето на кърма. Боб манипулира не само поведението на майка си, а и на тялото й.
Доволен ли си? Коремчето е вече пълно.
Новородените имат един още по-загадъчен рефлекс - странна способност, която доскоро не беше известна. Имаме този рефлекс само през първите 6 месеца от живота си. Нарича се плавателен рефлекс, защото не позволява на бебето да диша под вода. Устата е широко отворена, но достъпът до дробовете е невъзможен
и водата се стича по хранопровода към стомаха. Движението на бебето са още по-невероятни. Замахванията на краката и ръцете са координирани, а торсът се извива и изтласква бебето на около метър под водата. Но след секунди бебето трябва да се извади на повърхността, за да поеме глътка въздух. Може би сме наследили това от наш прародител, живял в морето, или е просто спомен от живота ни в утробата.
Но каквото и да го е породило, този рефлекс може завинаги да си остане загадка за нас. С течение на времето тези безусловни рефлекси се подтискат от съзнателните мисли и движения.
Това вече е станало при Макс - 3-годишното братче на Боб. Бебешките рефлекси остават скрити в нас през целия ни живот. Рефлексите и съзнателните мисли зависят от сетивата ни. В началото зрението на Боб е много слабо. Всичко на повече от половин метър е размазано, може би дори двойно. Боб не може да фокусира и причината за това се крие в очите. Новородените не могат да контролират мускулите, които променят формата на лещите. Лещата, оцветена в бяло на екрана, остава фиксирана. За да се фокусира върху далечни предмети,
мускулчетата на лещата трябва да я разтегнат. Ще мине доста време, докато Боб се научи да прави това. Опитай. Умното ми момченце!
На 2 месеца зрението му е вече по-добро, а най-много му харесва да гледа лица.
Вече е време да започне да се усмихва - вълшебен момент за всеки родител.
Отначало не вярвах, че се усмихва - беше едва на 3 седмици. Мислех, че се напъва. Но след това осъзнах, че наистина ми се усмихва и бях много щастлива. Способността да се усмихва е много важен етап от развитието на бебето.
Екип от учени в Лондон изследва какво всъщност се случва в мозъка на това момиченце. Ти си много добричка. Много си усмихната. Те измериха електрическата активност на мозъка й докато тя наблюдава различни лица. Намръщено, усмихнато,
и лице обърнато на обратно. Посоката на мозъчните вълни доказва, че бебето първо разпознава, че вижда лице, а части от секундата след това и каква е гримасата.
За тези две дейности се използват различни части на мозъка. Може би си мислите, че бебешкият мозък е просто по-малък от този на възрастните, но грешите. Мозъкът на бебето още не е завършен и тепърва се правят връзките между милионите мозъчни клетки. Мозъкът се оформя, докато сме бебета. Първите ни няколко години определят какъв ще е той, като пораснем.
Половината от храната, която Боб приема, се използва за развитието на мозъка. За да осигури на мозъка си нужната енергия, млякото не е достатъчно. Приемането на твърда храна предизвиква промени във венците. Първите зъби израстват от малки зъбни зачатъци, които стоят скрити в челюстта още отпреди раждането. Но те ще започнат да пробиват венците едва на 6-ия месец.
Снимахме този процес в продължение на 40 дни.
Нищо чудно, че бебетата плачат, когато зъбите им никнат. Като се роди, Боб беше само рефлекси и мърдащи крайници. През следващите 6 месеца той растеше невероятно бързо и удвои размерите си. Но той не само е натрупал килограми, а е развил и ума си. Той вече може да контролира ръцете си и да посяга към предмети.
Превръща желанията си в действия - знак, че оформя характера си. На тази възраст бебето е готово за следващата стъпка - да се движи.

Зак Трулуз е на крачка пред Боб.
Зак е вече на 7 месеца и живее в Лондон. През следващите няколко месеца той ще направи първите си стъпки и ще каже първите си думи, но засега е още рано. Той се развива нормално и това е чудесно. Опитва ли се да се изправя по някакъв начин? Когато седи на земята, се опитва да тръгне напред, но пада по очи.
Все още се страхува.
Щом седи по земята, добре е наоколо да няма опасни предмети, защото налапват всичко, до което се докопат.
Ето - сега си дъвче обувката.
Устата е най-чувствителната част от тялото му - езикът му е обсипан с нервни окончания. Ето защо бебетата изследват околния свят с устата си. Но възможностите на Зак са ограничени - за да се придвижи, той зависи от родителите си. Време е за промяна. Обикновено свързваме пълзенето с влечугите - представете си как се движи гущерът. Но това всъщност е ефикасен метод за придвижване. Движенията на човешкото тяло са сложни и трудно обясними. За да ги разберем, трябва да ги анализираме. Затова съм си сложил тези маркери по тялото. Те са свързани с компютър, който ни показва движението на скелета. Това е единствения начин да проследим движенията на крайниците.
Десетки стави и кости се движат в хармония.
Това е диагонално пълзене - срещуположни крайници се движат едновременно.
Дясна ръка, ляв крак, лява ръка, десен крак. Ръцете поемат удара, а краката осигуряват силата. Най-високата скорост, с която бебетата пълзят, е 2км/ч.
Всяко бебе пълзи средно по 200 м на ден.
Анализите на движението разграничават 7 вида пълзене.
При пълзенето тип "слон" се мести по един крайник.
Диагоналното пълзене се среща най-често.
То е ефикасно - комбинира стабилност и бързина, но усъвършенстването му изисква време. Зак пълзи бавно. - И не е много стабилен.
Но става все по-добър. - Движенията му не са координирани. Трябва му повече увереност.
Преди знаех, че ако го оставя да си играе с играчките, мога да свърша някаква работа в кухнята. Но откакто пълзи, трябва да го наблюдавам през цялото време.
Преди да започне да пълзи, Зак не се страхува от високо. Но сега е станал по-предпазлив.
Да сложим тежестите.
В университет в САЩ Карън Адолф
изследва как лазещи бебета се справят с опасни височини.
На бебетата се слагат 2 кг тежести и се качват на апаратурата.
Тази майка подканя дъщеря си в другия край на рампата.
След като бебето набележи целта си, то преценява наклона, като внимателно опипва с ръце.
Карън установява, че при преценката за безопасността на наклона,
бебето усеща разлики до 2 градуса.
Ако реши, че е прекалено стръмно, бебето може да слезе и на обратно.
Въпросът не е само как да пълзиш, а и къде е безопасно да пълзиш.
Ако е прекалено стръмно, бебето мъдро ще предпочете да не слиза.
Истинската революция в придвижването тепърва предстои.
Зак, ще отидеш ли при татко? Искаш ли да опиташ?
Зак е на 11 месеца и скоро ще разбере как се е чувствал прачовекът в продължение на 3,5 милиона години в опитите си да се изправи на крака и да освободи ръцете си.
Отиди при татко!
Зак вече може да стои изправен с малко чужда помощ. Но способността да ходи зависи не само от краката, а и от вътрешното ухо. В края на ушния канал са слуховите костици, с които чуваме. Зад тях е органът на равновесието, изграден от 3 полуокръжни канала, пълни с течност. По стените на тези канали има тънки власинки. Когато Зак се движи, власинките също се движат и показват положението на главата. Трите канала са разположени в различни плоскости и указват движението в предно-задна, странична и вертикална посока. Този орган ще му позволи да направи първите си самостоятелни стъпки. Когато осъзнае, че е останал без опора и се държи само на краката си, той се плаши. Губи равновесие. Но не се отказва лесно и продължава да опитва.
Изминаха 12 дълги месеца за Зак.
Той се научи да пълзи, а след това да стои прав. Това е цяло геройство. Зак вече може да ходи сам. Зак току-що е вкусил от живота. Той яде, за да расте, а опитът е храна за мозъка му. Зак вече може да ходи, но на пътя му стои нова пречка.
Представете си как се чувства едно бебе, когато изобщо не разбира какво става около него. То се чувства изгубено и отхвърлено от света. Възрастните се чувстват така, когато попаднат в чужда страна. Ще ви се наложи да общувате с мимики и жестове. Закарайте ме при пирамидите... Децата не могат да обяснят желанията си - да кажат точно как се чувстват, какво искат или да обяснят на родителите си какво да им дадат. За целта са им нужни думи.
Всяка човешка цивилизация разчита на думите, било то в устна или писмена форма, като тези йероглифи. Думите в езика са най-важното нещо, което децата някога ще научат. Не става дума само за названия на конкретни предмети, а и за абстрактни неща като нашето минало, бъдеще, страхове и надежди. Думи, с които да опишем открития и идеи, за да предадем на идните поколения богатството на човешкото знание и опит. Нашият свят е построен върху езика. А в началото всичко е толкова просто.
Мама.
Не е ли невероятно - Зак е на 15 месеца
и вече овладява езика - тази сложна система от символи, макар все още да ходи с памперс.
Браво!
Още по-невероятно, че освен английски Зак учи и гръцки - езика на родителите му.
Бебетата се учат да говорят с една част на мозъка - а ние учим чужд език с друга. Затова на бебетата им е лесно, а на възрастните - трудно. Но тази способност не идва само от мозъка на Зак.
Гласовата цепка на новородено е като на всяко животно. Ларинксът е разположен в горната част на гърлото. Той стърчи над стичащото се към стомаха мляко. Това позволява на бебето едновременно да диша и да суче. Но ако се намира така високо, ларинксът не може да произнася думи.
Когато Зак навърши година, ларинксът му вече трябва да се е спуснал с 3 см.
Заки, къде е мама?
Ларинксът вече позволява произнасянето на думи. В горната част на гърлото има повече място и ларинксът произвежда различни звуци. Въздухът минава между гласните струни и те започват да вибрират. Колкото по-обтегнати са струните, толкова по-висок е тонът, а звуците се оформят при движението на езика. За изговарянето само на 1 дума, Зак използва над 30 мускула.
Мамо, мамо!
Ниското разположение на ларинкса при хората е причината често да се задавяме с храна. Но силата, която ни дават говора и езика са много по-важни за нас, като разумни същества. Ларинкса се приспособява към различните нужди на човешкото развитие.
Зак вече може да общува.
През изминалата година Зак се научи да ходи, но предстоят още промени. След още една година, той ще е научил много повече неща.

Аз се казвам Мойра.
Браво на теб. Дай да те поздравя.
Това момиченце е на 2 години и половина.
Мойра живее в тих квартал на Ню Джързи.
Също като връстниците си и тя учи по 10 нови думички на ден.
Бързо се научи да комуникира и да описва подробно различни предмети.
Необикновено бързо.
Благодаря!
Виждаш как реагира на света около нея с думи.
Невероятно как използва думите,
за да мисли за бъдещето и да измисля неща.
Знаеш ли какво е това?
Какво е това? - Пуйка.
Точно така. Обичаш ли пуйките? Какво казват?
Мойра не е виждала сърничка и не знае как да я нарича.
Сега ще каже думичката за пръв път.
Как се казват тези животни?
Някои ги наричат Бамби, но това е от филмчето.
Казва се "сърничка". Можеш ли да повториш?
Сърничка. - Точно така.
Освен че Мойра е като попивателна за нови думи,
тя знае как да образува с тях правилни изречения.
Децата имат вроден усет към езика
и почти винаги говорят граматически правилно.
Когато допускат грешки, то е винаги при граматичните изключения.
Ако имам един мишок и после дойде още един, стават два...?
Два мишокове.
Мишокове? Множественото число на мишок беше друго. Помниш ли?
Стават два... ми...?
Мишока. - Два мишока. Точно така! Браво!
Мойра си измисли думата "мишокове" по аналогия с други думи.
Няма откъде да е чула тази форма - никой възрастен не би я употребил.
Тя слага известното й окончание "-ове" за м.р., мн.ч.
Защо малките деца научават език толкова бързо?
Защото децата винаги са били най-застрашените от опасности.
Колкото по-бързо научат езика и сигналите за опасност,
толкова по-голям е шансът им да оцелеят.
Както черупката предпазва мидата, така и езикът ни служи за защита.
Деца, внимавайте с водата! Елате с мен!
Но езикът не е закостенял щит като черупката,
а е гъвкав и многообразен.
Езикът стои в основата на нашия социален живот
и ни дава огромно предимство пред другите животни.
Освен езика, децата усвояват и друго качество,
за което възрастните рядко се замислят.
Когато погледнем в огледалото, виждаме своя образ -
това е елементарно.
Ние приемаме за даденост способността да разпознаваме образа си,
а всъщност сме едни от малкото живи същества, които я притежават.
Маймуната не може да разпознае образа си в огледалото.
Но шимпанзето може.
Хората не се раждат с тази способност.
Джулия е на 14 месеца и не осъзнава, че има червена точка на носа.
Тя не осъзнава, че образът в огледалото е нейният -
още й липсва самосъзнание.
За разлика от Мойра, която е с 1 година по-голяма.
Мойра използва думички като "аз", "мен', "мое" -
това означава, че тя се осъзнава като отделна личност.
Кой е това? - Ти и аз.
Ти? - И ти.
И аз? - Да.
Самосъзнаването има и лоши страни.
Дай ми акулата! Искам акулата!
Лиъм, дай й акулата!
Искам акулата! Искам акулата!
Виж, акулата се връща при теб по пясъка. Идва насам.
Мойра се инати, само и само да постигне своето.
Това са двете страни на самосъзнаваното -
знае какво иска и думичките, с които да изрази ясно желанията си.
Мойра започва да възприема света по друг начин,
защото мозъкът й се развива.
Усетът за езика и самосъзнаването
се борят за място в определени части на мозъка.
Но нещо липсва.
В продължение на 2 години
мозъкът ще развива способността на личността да общува с другите.
Джеймс е на 4 годинки и живее близо до Филаделфия.
Но той има още 2 братчета на същата възраст като него - Шон и Евън.
Джеймс е нашият спортист - той е силен и енергичен
и е като батко на братята си, развива се по-бързо от тях.
Голям балон! - Недей да го пукаш!
Евън е много по-меланхоличен - артистична натура.
Шон е най-малкият и някак си се е научил да компенсира.
Той е нашият политик -
все подхожда дипломатично и е по-толерантен от останалите.
За да станеш част от обществото,
трябва да се научиш да се съобразяваш с правилата.
Въвели сме някои правила в общуването им -
например забранено им е да се бият, да играят по стълбите...
Да се удрят и скубят...
Никакво удряне, борене, хапане, драскане,
никакво хвърляне на чанти, никакво хвърляне на кофи...
Когато някой не слуша,
го изпращаме горе в стаята му да стои сам известно време.
Джеймс, разрешила ли съм ти да вземеш тези сладкиши?
Само малко, мамо. - Не може така.
За сега ли са тези сладкиши? Не, нали казахме, че са за после.
Не прави така! Върни ги на мястото им!
Нарушаването на правилата те кара да се срамуваш -
вижте свитите рамене и наведената глава.
Джеймс разбира, че е сгрешил - вече има съвест.
Но щом научат правилата,
децата бързо измислят начини да ги заобикалят.
Те започват да лъжат, но доскоро тази им способност не бе изследвана.
Детският психолог Майкъл Люис създава тест за изучаване на лъжата.
Той и майката на детето се скриват зад стъклото.
Тук отдолу има една играчка.
Сега ще я отвия, но ти няма да гледаш.
Гледай пред себе си, но не се обръщай и не надничай!
Откривам я и ще я пусна, но ти не трябва да поглеждаш.
Сега трябва да изляза, защото забравих нещо.
Докато ме няма, не трябва да поглеждаш.
Като се върна, ще си играем, но сега не поглеждай.
Не надничай!
Какво ще направи според теб? - Ще излъже.
Ще погледне и ще излъже. - Точно така.
Сега ще видим.
Успява да се сдържи.
Започва да върти очички.
Знаете ли, че 70% от 3-годишните деца поглеждат
и почти всички лъжат след това.
Джери, погледна ли? Не! Добро момче.
Сега можеш да се обърнеш и да си поиграеш.
Права бяхте - погледна и след това излъга.
Лъжат, защото не искат да си навлекат неприятности.
В това има логика -
щом не си направил нещо както трябва, ще те накажат.
Деца, които лъжат,
се оказват по-умни от тези, които казват истината.
Колкото по-умно е едно дете, толкова по-склонно е да излъже.
Децата лъжат нарочно - значи са осъзнали,
че никой няма как да разбере дали са поглеждали.
Погледна ли зад теб? - Не.
Осъзнаването, че другите могат да мислят по различен начин
е много важен етап от развитието на децата.
Всяко дете трябва да мине през него, за да влезе в света на възрастните.
Учените наричат това стандартно мислене -
способността ни да разбираме мислите на другите.
За да го постигнем, трябва да осъзнаем,
че всеки има различни желания, намерения и предпочитания.
Мислите и чувствата на другите могат да са различни от нашите.
Ние правим това несъзнателно, но стандартното мислене
е в основата на взаимоотношенията ни с другите.
Но 3-годишните деца още не са усвоили това.
Тризнаците са на 4 годинки и вече имат стандартно мислене.
Играта на криеница е всъщност доста сложна игра -
децата знаят, че баща им няма да ги види, ако се скрият добре.
Те осъзнават, че баща им гледа на нещата по друг начин.
Стандартното мислене е важно при четенето на приказки.
За да разберат приказката за Снежанка,
те трябва да осъзнаят, че всеки гледа на света различно.
Снежанка отворила прозореца
и забравила какво й били казали джуджетата.
Децата под 3 години ще предположат,
че Снежанка знае това, което те знаят -
че ябълката е отровна и не трябва да се яде.
Това би обезсмислило приказката, но тризнаците са наясно.
Какво й дала старицата? - Ябълка.
А каква била ябълката всъщност? - Отровна.
А какво си помислила Снежанка? - Че е подарък.
Коя е тази? - Лошата кралица.
Какво искала да направи кралицата? - Да нарани Снежанка.
Това хубаво ли е? - Не, това е лошо нещо.
Разбирането на героите от приказките изглежда лесно,
но това е преломен момент в развитието на всяко дете.
Чрез сканиране на мозъчната дейност
може да се определи къде се формира стандартното мислене.
Кажете приказка
и тази област от предната част на мозъка веднага заработва.
При тризнаците
мозъчните връзки в тази част на мозъка вече почти са направени.
Стандартното мислене е последният етап от развитието на бебето.
От този момент нататък детето гледа на света по друг начин.
Ще ни липсват, като тръгнат на училище -
свикнали сме по цял ден да се занимаваме с тях.
Това е любимата ни песен. Хайде, момчета, пейте и вие!
От една страна ще е хубаво да имам малко свободно време,
но се ужасявам от мисълта, че ще се сблъскат със света.
Взехте ли си закуската?
Хайде! Сега е твой ред, момчето ми. Приятно прекарване.
Хайде, качвайте се по стълбите!
Хванете се за парапета! Приятно училище!
През тези 4 години тризнаците
са се преборили с всички предизвикателства на живота.
Научиха се да ходят, да говорят, да разбират другите.
Вече са готови за следващия етап от живота си.
Превод: Десислава Иванова