Реших да пусна тази тема,тъй като има между вас много мами с опит и именно в такъв момент,когато ме е треснало едно безпричинно шубе,реших да се обърна към събиране на мнения,впечатления,опит и съвети от всички вас,минали вече оттам.Предполагам,че и вие сте минали през това и добре ме разбирате.Допреди 2 дни всичко си беше ок с моите мисли и чувства,но от 2 дни ужасно ме е страх от раждането,а съм си решила да раждам нормално,без епидурална (ако дай Боже обстоятелствата го позволяват,разбира се).Страхът ми основно идва от неизвестното-какво точно представлява контракцията,колко боли всъщност,търпимо ли е или ужасно?При всеки е различно,знам,но все пак ще има допирни неща.Неизвестността ме плаши,плаши ме нещо да не стане,да не се обърка,да не би да боли доста повече,отколкото бих могла да търпя.Някой ми казват,че боли като при мензис,други-че по-ужасно нещо не са изпитвали през живота си,по-голяма болка.Освен контракциите-самото раждане с тая главичка през оная дупка....изобщо не мога да си го представя-не е ли това по-болезнено от контракциите?Това май по ме плаши.Засипах ви с въпроси и объркани мисли,но нали и затова сме се събрали тук.Ще бъда много,много благодарна за всички мнения и впечатления,били те позитивни или негативни,прсто споделете как е било при вас,разкажете как усещахте контракциите,излизането на бебето,с какво си помогнахте и какво бихте избегнали следваЮия път.Благодаря на всички предварително.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Blondi на 27.06.05 22:28.

Извинявай че се намесвам в темата ти, аз раждах секцио, но наистина не мога да разбера какви са мотивите на нормално раждащите жени , които искат да раждат БЕЗ упойка. Доказано е ,че тя не вреди на бебето, а друг смислен мотив не мога да измисля.На мен това ми изглежда като да имаш разстройство и да не вземеш никакво лекарство за спирането му или знам ли.....Открит е начин да облекчиш болката си, защо да не се възползваш?!
Не се нахвърляйте върху мен , моля ви, не се заяждам, просто не разбирам .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма нищо по хубаво в живота на една жена,от това да дари човешки живот!Прекрасно е ,че си решила да раждаш нормално,защото според мен всичко това трябва да се изживее.Няма по-сладка болка от тази да знаеш и колкото да боли като знаеш ,че така ще видиш бебока ,който си чакала толкова време ...За контракциите какво да ти кажа-при мен в началото не бяха много болезнени даже дълго време се чудих това ли е ,не е ли,да тръгвам ли за болницата ,да не тръгвам ли?После като станаха на по2-3 мин. доста болеше,но не се притеснявай търпимо е.А самото излизане на бебчо въобще не го усетих,дори не разбрах,кога е излязал,като го видях ,разбрах че всичко е свършило.А после радоста е толкова голяма,че бързо забравяш за болката.Успех ти желая и не се страхувай!

Моите мотиви са,че от епидуралната ме е страх повече,отколкото от самото раждане.Самата мисъл да ми пъхат тези дълги игли В ГРЪБНАКА... и ме втриса.Затова.Иначе съм "за" епидуралната и облекченията,които носи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тая тема си е много хубава.
Казвам го защото все още си спомням какво шубе ме тресеше мен. Въпреки че колкото повече наближава момента, толкова повече ми се искаше да е колкото може по скоро /вече не издържах да бременея/.
То хем е страх от неизвестното, хем е нетърпение да се свршва /поне така си мислех тогава/, но то тогава се почва, ама това е тема на друг разговор.
За от гледната точка на човек с цял низ от убийствени бъбречни кризи, някой от по месец, месец и половина /само който го е изпитал може да ме разбере/ мога да кажа, че се притиснявах даже да не започна да раждам у дома. Болките ми не бяха в корема, а в кръста, при първата реших че получавам бъбречна криза и изпаднах в истерия за бебето, но когато престана стана ясно че не е криза тя не минава толкова бързо.
Последните контракции при пълно разкритие са по-болезнени, но с добра схема за дишане минават бързо.
Болка при излизане на бебето не усетих, даже ми стана хубаво и леко, акушерките и лекарите ме напътстваха до последно и гарантирам, че ако човек ги слуша няма да има проблем.
Упойката е доста болезнена като поставчне и ако не е сложена добре няма да можеш да си вдигнеш главата от леглото два три дни, но при болезнени и продължителни раждания си е хуманна процедура от която не трябва да се отказваш.
И не слушай какво ти разправят, цялото раждане е психика, ако отидеш с мисълта, че е ужасно ще стане такова. Само позитивни мисли, колкото по-бързо, толкова по-добре.
Не е страшно, много жени го драматизират, не ги слушай, чети.

Казваш ,че при теб е било с болки в кръста ?
Аз от това най се опасявам че май няма да рзбера дали са контракции защото то реално мен и сега ме понаболява кръста както и преди при цикъл ( аз по време на цикъл никога не ме е боляло корема само кръста )
Радвам се че пуснахте тази тема която и мен много ме вълнува , дано да има повече отговори ще чета с интерес

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Свет,Мими,много благодаря за хубавите и окуражителни думи.Ще ходя с тия листчета в болницата и ще си чета и ще си броя секундите между контракциите...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Малеее, откъде да почна
Първо и много важно правило: не се притеснявай. Нещата винаги звучат по-лошо отколкото са в действителност. Ами ако не му сложа и малко драматизъм на моето раждане как ще се радвам на овации - майтапя се.

Нещата, които най-много ме уплашиха:
1. слизам аз от колата и си чувствам краката като на мумия. Ей, така все едно ще станах на прах и ще се строполя. Към 15 минути по-късно контракциите за първи път ми спряха возейки се в количката към родилното - явно стрес или успокоение ...
2. влизам аз в родилното и ме посрещат в стая отворена към коридора, с две черни лежащи зад едни завеси почти в коридора. Новината - няма легла. И какви контракции тръгнаха тогавааа. Подпирах аз стените над 1/2 час, докато освободят стая за мен. Никой не ме преглежда през това време, а все пак бях с 4 см разкритие преди вече час - няма следене тонове на бебе, нищо.
Явно това ми съкруши нервната система. И след този тормоз като ми казаха разкритие 4 см, т.е. около 2 часа по-късно и аз казах епидурална, че ми писна.

Така, че по възможност не му мисли за нищо. Не се притеснявай за разни неразбории. Всичко ще си дойде на мястото и все пак е чудо за ден (обикновено).

Какво не бих правила:
1. предния ден бях с болки (предместруални, ама като не мога да му пийна обезболяващо малко кофти). Единствената разлика беше болка в кръста. И аз с цялата си глава да отида и да му легна в колата за 2 часа (бях на работа), а то си топло. Голям късмет извадих - събудих се и имах само болки в кръста.
2. Груба грешка - не очаквах, че контракциите могат да се изразят в постоянна болка. Когато успях да отчета някаква разлика в кръста отчетох на 3 мин към 45 сек - до ден днешен незнам как се вписва към мин на всеки 5 мин, което е изискването за болница. Като това отчитане стана с много напъване на всякакви сетива, т.к. трябваше да се забавлявам с нещо в колата. Късмет извадих, че поне разпознах падането на тапата и си покървявах, и най-вече че имах час при докторът, че туко-виж първо съм отишла на работа.
3. не си спрях епидуралната навреме за да имам усещане при напъните. Не, че раждането щеше да е много по-лесно, но поне по-кратко.

И един съвет - като ти кажат, че до 2 часа ще си родила не им вярвай . Действа зле на мобилизацията. Аз тъкмо си виках още по-малко от час оства когато докторът върхлетя и каза трябва да се вадим , че на мен еди какво си, а на бебето еди какво си. И вакуума помогна.
Е, през това време ми бяха казали, че бебето се е наакало и това значело доп. прегледи; че аз вече имам разкъсвания; и убидиха бебето, че било малко (4.163кг) и едва ли не аз се правя. Аз умирах от страх от секцио - да ми се чудиш защо, но е факт.

Казвам ти ги тези неща, не да те шашкам още повече. Просто това ми мина през главата, а сега виж как се майтапя Всичко се забравя!!!... освен милите моменти със семейството!!!

Леко раждане и да кажеш как е минало!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Само с едно не съм съгласна за поставянето на упойката - аз умрях от гъдел, но не и от болка. Няма нищо страшно освен, че не трябва да мърдаш (а при гъдел е сложно).
Говоря за епидуралната.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ама не ме страх от самото боцване или поставяне,аз даже от малка си падам по инжекциите и само аз не ревях в дестката при тези процедури,а от това,че точно в гръбнака ще ми бърникат с тези дълги игли,а и половинчатото обезчуствяване също не ми звучи добре.Сигурно е тъпо,де,ама така си мисля.Даже,ако ми се наложи секцио,ще си искам пълна,иначе спиналната е пак от тоя род,а и мисълта да съм в час,докато ме режат...леле,аз ще съм си умряла от шубе преди да са започнали.Само не знам дали имам право да искам пълна пред спинална заради такива уж тъпи възражения,но ако се стигне до там-ще му мисля.Мерси за подробния разказ.Много ще помагат разни сравнения как се разпадам на прах например ,ама аз вече ще знам за това...хе хе, и няма да се стряскам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите