Мили майченца,най-после реших и аз да пиша в този толкова готин и полезен клуб.Досега ме беше нещо срам,но тъй като се нуждая много от помощ се престраших.Ще споделя накратко моя проблем,а вие ако можете помогнете,моля...
Преди 3 месеца след тежка бременност и много притеснения родих моята прекрасна дъщеричка . Справях се чудесно със всичко докато не изпаднах в едно ужасно състояние-в главата ми започнаха да се натрапват едни ужасни мисли,аз не ги исках но те се натрапваха....мислех си как ще изхвърля детето си през терасата,как я душа с голи ръце,как я наранявам....изпадах в ужасен шок след тези мисли,казвах си ,че не съм достойна да съм майка на това слънчице,измъчвам се много,не се храня,не спя,а отдавна вече не се усмихвам.Живота ми се превърна в ад.Страхувам се да остана сама в къщи,треперя,дори вдигам и температура.МОЛЯ ВИ ПОМОГНЕТЕ !!! Какво ми става ??? Толкова чаках това дете,защо ми се въртят подобни мисли !Дали не съм луда ? Ходих на психиатър ,който каза,че това е тежка форма на следродилна депресия и скоро щяло да отшуми.Но защо ли това някак не ме устройва ?Моля ви мили момичета,ако някоя от вас е изпитала нещо подобно помогнете ми ,не ме съдете.Благодаря ви от все сърце предварително !

Здравей мила,
За съжеление не мога да ти дам съвет, нямам нужното образование, но ти стискам палци да се справиш. А 3 месеца след раждането не е ли малко късно за следродилна депресия? Аз бих се консултирала с повече от един лекар, предвид не добре развития сектор точно на този вид медицина - психиатричната.
Бъди силна:)
поздрави

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

desykv от нашия клуб имаше също много тежка форма на следродилна депресия и сега е много по-добре. Мисля, че е хубаво с нея да се свържеш, защото тя и професионално се занимава с подобна материя. Твоят въпрос още един път доказва, че трябваше нейната тема за тежката й следродилна депресия да си остане закована, но може би има линк към нея горе в закованите. Тя описваше по подобен начин състоянието си. Дано ти види темата и се отзове.
Не се притеснявай, ще се оправиш! И ние ще сме с теб и ще помагаме, доколкото го позволява нета.
Успех!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ето темата на Деси, ако искаш пиши й на бележка, но мисля, че тя веднага щом влезе в клуба и види темата ти няма да остане безучастна, защото е много отзивчив човек и искаше да помогне именно с тази тема на други като нея.
Ако имаш нужда от помощ или дори само от това да си поговориш с някой аз съм насреща. Имам ай си кю в профила и съм често онлайн. Също изкарах тежка депресия след раждането и те разбирам.
Поздрави от нас!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз бях с доста тежка следродилна депресия. И тъй като не съм привърженик на идеята да ме тъпчат с успокоителни, се обърнах към хомеопатията. В резултат 1 месец по-късно си бях отново същата както и преди да родя
Сега, след миседа, който имах, използвам есенциите на д-р Бах - те също са на хомеопатичен принцип, е не съвсем, де! - и да ти кажа го преживявам много, много по-леко.
Дано бързо възвърнеш равновесието си, а първата крачка за това е, че си осъзнала, че имаш проблем. Оттук нататък е по-лесно

Ралица, 20.Х.02г.

Здравей мила, не съм лекар, но мисля, Че веЧе си направила първата голяма стъпка с тоzи пост...Аz имах много неприятни депресивни състояния като студентка (което раzбира се е много по раzлиЧно от състоянието ти в момента)...Никога не се притеснявай да говориШ zа това, което ЧувстваШ и мислиШ...Понякога това е невъzможно да става в къЩи по една или друга приЧина, но zа това ги има теzи клубове, опитай да правиШ неЩо друго_когато бебето е тук е трудно, но опитай с една малка градинка в къЩи или някъкъв лек спорт, йога (тук половината обЩност Ще zапоЧне да се смее, ама тия йоги имат доста интересни виждания zа света)...И неzабравяй никога ТИ си най_добрата мама на света....спомни си zа твоята майка, обади и се /или на леля, баба ако си имаШ..Ще се иzненадаШ какви греШки те са правили, някои , сигурна съм доста смеШни...Със сигурност не си първото мамЧе, което е zабъркало доматената супа със zахар или иzпрало бебеШките гаЩи с някоя друга дреха при което те са придобили "лиуляков" отенък...Аz съм в наЧалото на бременноста си и усеЩам, Че правя Щуротии, ама нали сме си толкова подвласни на хормоните...Усмихни се, най_добра и мила мами на света.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз не съм била със следродилна депресия - не съм родила още, но страдам от други неща ... страхова невроза и принципно тези състояния са ми познати. Не се страхувай от това, което ти се случва. То се случва на много жени, не си сама. Предполагам, че в момента кръгът ти се е затворил и не виждаш изход и си ужасно уплашена за това как ще живееш занапред, но ... това се оправя. Повярвай ми. Прочети нещата, което е писало тук едно доста препатило момиче и моя искрен съвет е да потърсиш психолог или психотерапевт. И тук не става дума за хапчета, а за причините които докарват тази депресия. Доколкото знам при нея има два много силно определящи фактора: отношенията с майката на майката т.е. твоята майка и отношенията на майката със заобикалящите я хора в момента - мъж, свекърва и т.н. Но тези неща се нищят с хора професионалисти.

Не се притеснявай, ще се оправиш.

Целувки.

[image]htpp://lilypie.com/days/051123/0/23/1+2.jpg[/image]

От началника ми, който е психиатър, знам че същите мисли се въртят в главата и на други жени. И то не на тези, които са психично болни в тесния смисъл на думата и биха навредили на децата си. Напротив, тези натрапливи мисли те измъчват толкова много, точно защото са в пълен разрез с твоята личност, която обича и закриля детето си. Струва ти се недопустимо да имаш такива мисли и затова те толкова силно ти въздействат и не си отиват.

Като добавим и това, че не спиш, не ядеш и не се усмихваш, май наистина става дума за депресия. Може да е следродилна, може и да не е. Психиатърът предписа ли ти антидепресанти? Защо не те устройва неговото мнение?

П.П. В клуб "Медицина" пише един психиатър, който е много отзивчив - kem.kem.

Редактирано от 3ипpekca на 13.06.05 19:03.

Здравей мила,много ама МНОГО ти благодаря !!! Имаш ли си представа колко много ми помогна ?! Наистина бях много отчаяна, това което ми се случи е много страшно и не го пожелавам на никого.Прочетох темата на Деси и съм много заинтригувана.Знаеш ли,питам се,защо никой не ни подгатвя за времето "след раждането",защо никой не говори за тези неща ? Толкова ли е срамно една майка да "лудне" грубо казано и вечно ли трябва да сме перфектни ? Наистина се нуждаех от помощ и ти ми я даде,ти и всички майчета ,които са ми писали ! Толкова съм благодарна !!! Сега,когато изпадна пак в криза (а се надявам това да е все по-рядко) ще си отварям отново темата и ще се успокоявам,че не съм само аз и че имам шанс да се оправя !
Пожелавам на теб и на всички майчета да сте живи и здрави и Бог да ви пази !

Имах същите усещания горе долу по същото време след раждането, ненавиждах детето си, не ядях, непрекъснато крещях или плачех, по едно време си мислех че мъжа ми ще ме изхвъли от вкъщи или че ще ме намрази.
Бях така около две три седмици, после всичко отшумя от самосебеси както беше започнало.
Дръж се за най близките си хора, те винаги ще те подкрепят.
Бъди силна. Опитай се да оставяш понякога детето на някого и се разсеивай, разходка, фризьор, маникюр, пазаруване, каквото ти харесва. Много ще ти помогне
Успех от мен
И знай че всички сме тук за да си помагаме