Повече от седмица се колебах дали да пускам темата. Какво реших е очевидно! Пуснах я и в клюкарника на бг-мама и копирам разказа си и тук.

И така, какво ме провокира.

Миналата събота отиваме в Южния парк - любимо място за разходка. Паркът препълнен с хора - времето беше чудесно, а и почивните дни - дълги.

Отиваме директно на любимия надуваем замък за скачане. Предполагам, че всички сте виждали това съоръжение - от едната страна се влиза през две тунелчета, има голяма клетка с мрежи отстрани, стълбичка, по която децата се катерят и се пускат от другата страна по наклон акто пързалка. На Наклона има две въжета с възли за изкачване обратно.

И така, втурва се Крис вътре в навалицата и започва едно пускане и катерене по въжетата. Децата бяха доста. Всички лудуват. Но едно от тях не просто лудуваше, а безчинстваше за сметка на всички останали. Момченце на видима възраст около 5 години. Разбутваше всички деца, за да се качи първо по стълбата, пускаше се мятайки се на всичик страни и после хващаше и двете въжета, за да се изкатери. На няколко пъти бутваше някое от децата, за да се качи преди него. Огледах се на няколко пъти да видя къде са родителите му, защото очаквах да се намесят и да предодвратят възможността някй да пострада. Така и не разбрах чие дете е. Накарах Крис да спре да се пръзаля за малко и да влезе обратно в клетката да поскача с надеждата, че детето скоро ще си тръгне. За всеки случай останах от страната на пързалката. Чашата на търпението ми преля, когато въпросния палавник настигна едно момченце, което вече се катереше по въжето, хвана се редом до него и започна да го избутва. Ако не бях там да хвана другото дете, със сигурност щеше да падне извън замъка на плочките. Оставих го на безопасно място и подръпнах разбойника за края на фанелката: Ей, момченце! Я по-кротко! Не си сам тук! Той изведнъж се смъкна обратно накрая на пързалката, сви се в единия ъгъл и започна да гледа изпод вежди настрани. Изведнъж точно от тази посока дотърча млад мъж, готов да ме разкъса! Много било лесно от позицията на възрастта и силата така да се реагира! "Все едно аз сега на вас да ви направя една интервенция сега!"
Интервенция да ми направел! Де да беше се опитал! Бях достатъчно бясна ... Че нали точно неговото дете го правеше от позицията на силата и възрастта си! (повечето деца, особено тези, които разблъскваше, бяха по-малки от него). Все пак се опитах да запазя самообладание и му казах, че не аз, а той е трябвало да се намеси, но тъй като вече 15 минути го чаках да направи това, няма как да допусна моето или някое детете да пострада заради неговото безхаберие! И какво мислите ми обясни господинът! Че децата трябвало да се възпитават сами да се оправят в живота, особено момчетата, а не някое мамче като мен вечно да им проправя пътя!

Принципно съм съгласна, че не можем и не бива вечно да сме до децата си, за да решаваме споровете и битиките им. Но не смятам, че трябва да възпитаваме децата си в агресия. Това сам да си проправяш път, поне според мен, не означава да го правиш с ритници и юмруци в буквалния смисъл ... Не живеем в джунгла, въпреки че законите на живота ни са подобни!

Какво мислите вие? Как възпитавате децата си да се справят в такива ситуации?

Пътят към ада е постлан с добри намерения.

като се има предвид, че съм едно нежно Рибе, а синчето ми е Лъвче, и отсега му личи - засега се справям, но е още малък, нали така?!?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Определено не бих искала сина ми да прибягва най-напред до юмруците, за да се оправи в критична ситуация. Но пък и не бих искала да остпъва винаги и на всички в името на мира. Границата е толкова трудноопределима, особено за дете!

Пътят към ада е постлан с добри намерения.

така. пръво ми е много приятно да прочета нещо от теб, щото повечете стари никове се позагубиха.

и после за случката. дъщеря ми е на година и половина. много живо и комуникативно дете, коте обича да е с деца и в повечето случай се държи нормално. под нормално имам предвид че не блъка и не бие, изрязява отношение като гали и повтаря- оооооо, взима им играчките понякога, но аз никога не и позволявам да своеволничи.общо взето не сме имали инциденти. с едно голямо изключение-прителско момиченце, което познавам от раждането и много обичам. но за трите си години малката прителка е изключително агресивна, винаги блъска и бие децата и все глада да им развали играта. трябва да ти кажа че тъй като често общуваме двете семейстява след като се приберем в къщи се чувствам размазана. не мога да я оставя за една секунда с това дете. и сега изводите., ако изобщо имам право на това. изключитено важно е да се поставят граница. дъщеря ми е много самостоятолно дете, но иделано разбира какво не трабва да прави, не че не го преви но в повечето случай се отказва последат щом я погледна или и извикам. поне засега. никога не позволявам да се държи агресивно или да пречи на друго дете. засега сме овладяли процеса. занапред бог да ни е напомощ. това е

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Въпросът е много интересен и не може да му се даде еднозначен отговор.
Що се отнася до реакцията ти - намирам я за съвсем правилна. В края на краищата затова сме родители, за да помагаме на децата си, когато имат нужда от това. Няма да гледаш, как някой го тормози и да си траеш, за да го възпиташ да се оправя сам - как ли не!
Що се отнася до възпитанието в агресия - аз нямам еднозначно мнение по въпроса. Макар че имам момиче, не бих искала тя да е абсолютно безпомощна и кротка. Не мисля да толерирам жестокост в нея, но пък бих поощрявала опити да се опълчи на нечия агресия, да се бори за правата си. Много ми е трудно да разсъждавам теоретично сега, но си признавам, че вече със задоволство наблюдавам някои нейни реакции по време на все още откъслечните й общувания с други деца - дружелюбна е, отворена, не квичи, ако й вземат нещо, а проявява завидна упоритост да го задържи или да си го върне. Е, ако я бутне някое дете, сигурно ще се разплаче, но е още много малка.
Знаеш ли, навремето, когато тръгнах на детска градина, в началото редовно ме кютечеха. И тогава татко ме назида и почна всяка сутрин да ме проверява, дали съм в бойна готовност - имим ли нокти и тем подобни. Е, научих се да се защитавам, биех се понякога, но от това не съм станала изверг. Затова пък с гордост мога да кажа, че съм истински борец по дух - не знам от възпитани е ли е, от характер ли...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Права си.

До скоро наставленията ми към Крис бяха по-скоро да се оттегли, ако проявяват агресия наколо, нопредимно защото беще най-малък в групата играещи. Но вече е достатъчно голям, че и едричак, за да се защити, ако се наложи. Това, което обаче катогерично искам да научи е НИКОГА да не посяга пръв.

Дълги години като дете бях наивна и щедра до глупост. И естествено много от децата злоупотребяваха с това. Момичетата.
(Извинявайте момичета! Вероятно това си ни е полово обусловено! )
Затова пък с момчетата винаги съм се разбирала идеално! Постепенно се научих как да овладявам ситуациите без да страдам като жертва. Сбивала съм се и физически и словесно. И като теб мисля, че израстнах боец по характер.

Трудно ми е (топък на коя ли от нас е лесно!), защото като че ли заради собствения опит съм по-наясно как да възпитавам момиче, отколкото момче. Но затова пък си имаме и татко със собствен опит!

Пътят към ада е постлан с добри намерения.

Moqt sin e oshte maluk za takiva zabavleniq, no ako neshto podobno mi se sluchi, bih deistvala taka:
Vikam tozi, kojto nadzirava vyprosnoto suorygenie. Vse pak za nego moge da e vagno samo da pribere parite za biletche / vhod ili kakto se vodi tam taksata, no za men bi bilo vagno deteto mi da uspee da polzva vuprosnoto syorygenie - sled kato sum platila za tova. Mislq che kato chovek, kojto kontrolira dostypa do syorygenieto, toj trqbva da e otgovoren i za reda na polzvaneto mu, i za sigurnostta na decata tam. Taka kakto uspqva da nakara hlapetata da si sybuqt obuvkite i da si platqt biletcheto predi da se kachat, taka shte uspqva i da vudvori red.
Ako toj se dyrgi neadekvatno, prosto spiram da puskam deteto si v takava opasna za nego sreda, kato mu predlagam drug nachin za zabavlenie. A po otnoshenie na horata, stopanisvashti syorygenieto, bih predpriela po-oficialni merki ... sigurna sum che ima koj da kontrolira deinostta im.
Spored men, v podobni situacii razgovorite s roditelite na huligancheto edva li biha mogli da dovedat do pologitelen rezultat :( Sled kato te ne se vpechatlqvat ot povedenieto na deteto si, ili puk vuobshte ne go naglegdat, zashto da mislq che shte obyrnat vnimanie na moite oplakvaniq? Ako te ne se interesuvat ot deteto si, edva li shte gi interesuva tova che moeto ne mogelo da polzva edi-koe si suorygenie.

Ako obache, nahalstvoto i deistviqta na vuprosnoto dete ne zastrashavat zdraveto (i givota) na moeto, ne bih se namesvala po nikakuv nachin - sinyt mi trqbva da se nauchi sam da se spravq s podobni situacii.

Труден въпрос как да възпитаме детето си правилно...
Но аз съм намерила много полезни и мъдри съвети, в една мнооооооого стара книга (започната да се пише около 15 век пр.н.е.), които обаче мисля са актуални и днес:

"Възпитавай детето си от рано в подходящия за него път, и не ще се отклони от него, дори когато остарее."

"Безумието е вързано в сърцето на детето, но тоягата на наказанието ще го изгони от него." (разумното наказание - не побой! )

"Да не ти се свиди да наказваш детето, защото, ако и да го биеш с пръчка, то няма да умре...
Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, то и на моето сърце ще е драго.
Да! Сърцето ми ще се радва, когато устните ти изговарят правото.
Сърцето ти да не завижда на грешните...
Слушай и бъди мъдър, и оправяй сърцето си в пътя,
не бъди между винопийци, между невъздържани месоядци,
защото пияницата и чревоугодника ще осиромашеят, и дремливостта ще облече човека в дрипи.
Слушай баща си, който те е родил, и не презирай майка си, когато остарее.
Купувай истината и не я продавай, тоже и мъдростта, поуката и разума.
Бащата на праведния ще се радва много, и който ражда мъдро чедо ще има радост от него.
Прочее, нека се веселят твоят баща и твоята майка,
и да се възхищава оная, която те е родила."

"Не завиждай на злите хора, нито пожелавай да си с тях,
защото сърцето им размишлява насилие, и устните им пакост.
С мъдрост се гради къща, а с разум се утвърждава и чрез знание стаите се напълват с всякакви скъпоценности и приятни богатства.
Мъдрия човек е силен и човек с знание се укрепява в сила...
Защото праведника ако седем пъти пада - пак става,
докато нечестивия се препъва в злото."

"А човека, който слуша поука - ще го търсят да говори всякога."

"Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия,
и който владее духа си - от завоевателя на град!"

"Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, а който лесно се гневи проявява безумие.
Тихо сърце е живот за тялото, а разяреността е гнилост на костите."

"Сърцето на разумния търси знание, а устата на безумните се хранят с глупости."

"Чест е човек да страни от препирня, а всеки безумен се кара!"

"Не бързай да излезеш, за да се караш.
Да не би сетне да не знаеш що да правиш, когато те засрами противникът ти...
Дума казана на място е като златни ябълки в сребърни съдове."

"Не отговаряй на безумния според безумието му, да не би да станеш и ти подобен нему."

"Сърцето на мъдрия вразумява устата му и притуря знание в устните му."

"Слушай съвет и приемай поука, за да станеш мъдър в сетнините си."

И така нататък.... естествено, това е от Библията (книга "Притчи")

И някакси ми става по-лесно да приема глупоста около нас и да не се връзвам на такива родители като този татко, за когото пишеш...
Няма де е лесно, но знам че, ще се опитам моето дете да не е такова, а да се отнася с внимание и уважение към всеки без значение от възраста му... И да не се занимава и да страни от деца (и родители) с лошо възпитание...
Дано да успея.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

до нашата задънена улица
Е добре дошла в отбора!
Имам удоволствието да стопанисвам два доста беснички екземпляра от мъжки пол
Затова наистина ти казвам трудно е да вземеш и да следваш еднозначно становище.
Само до преди няколко месеца малкия ми син беше много агресивен и честно казано престоите ни по площадките бяха истинско изпитание за мен и баща му.
Големия като цяло е по-сдържан, но и той на моменти преминава бързо към по-агресивни методи на решаване на споровете.
Никой от нас не е възпитавал или поощрявал въпросната агресия - детето е обичано, гледано - не му липсва нищо - просто беше доста див и агресивен. Винаги гледах да съм на няколко крачки от него и да не допускам да издевателства над децата прекалено. Намесвах се като отиваше да отнеме някоя играчка и да удари непреднамерено друго дете - костваше ми много нерви и усилия. От няколко месеца насам има напредък - явно най-накрая навлязохме в зоната на укротяването. Сега е по-сдържан и по-сговорчив - намира повече общ език с децата.
Винаги съм им казвала да не се оставят и да не чакат някой да ги спасява, а сами да се оправят. Да казвала съм им също така че не е редно да нападат по-малки и по-слаби от тях. Но това се е получавало винаги за жалост - явно все още са доста малки за да поставят границата там където трябва.
И аз съм раздвоена - като дете не съм била никога кротка - и както се казва не съм си "оставяла магарето в калта". Не помня някой да ме е възпитавал в това явно повечето то тези неща са вродени.
Не зная къде е златната среда - не бих искала да станат мекушави и зависими от мен, но не бих искала и да са груби и невъзпитани.
Не е лесно да си родител - особено добър такъв. Но може пък заедно да намерим решението

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

таткото верно ли ти предложи интервенция? и ти пропусна възможността да му покажеш какво можеш?!

въпросът за (не)възпитаването в използване на сила наистина не може да бъде решен еднозначно. най-малкото, защото ту сме в позицията на силните, ту - на слабите, ту сме жертви, ту - предизвикани. уча децата си да избягват конфликти. дори да избягват спорове за незначителни неща. от друга страна пък ги подготвям да отстояват мнението си, когато става дума за нещо наистина съществено.

ако се сблъскат с някакъв вид насилие - някой ги бута, разваля им играта и т.н., съветът ми е да се дръпнат настрани - винаги има още някой нелюбител на насилието, с когото играта може да продължи. важно е никога да не се поставят в позицията на нападащия. има и случаи, когато отговорът на силата пък дава резултат.
дъщеря ми имаше съученичка, която често я дразнеше и й посягаше. веднъж се сдърпали за нещо, онова момиче отново посегнало и тогава дъщеря ми (поне с една глава и 5-6 кг. в по-ниска категория) също я ударила. разменили са си още няколко грубости, но това беше последният път, когато другото момиче посегнало на виктория.

ако присъствам на конфликт между деца, не бих оставила нещата да стигнат до саморазправа. това би означавало, че подкрепям децата в проявата на агресия.

в ситуацията, която ти описваш - детето не налита да се бие с някой, а е грубо и невнимателно, редно е на него да се направи забележка, а не всички деца да се дръпнат настрани, за да направят място на "агресора". как ли щеше да реагира таткото - любител на естествения подбор в най-чист вид - ако всички бутани деца се бяха нахвърлили върху неговото иначе оправно момче. дали пак щеше да гледа отстрани как се налага правото на силния?