В какво възпитаваме децата си?

Повече от седмица се колебах дали да пускам темата. Какво реших е очевидно! Пуснах я и в клюкарника на бг-мама и копирам разказа си и тук.

И така, какво ме провокира.

Миналата събота отиваме в Южния парк - любимо място за разходка. Паркът препълнен с хора - времето беше чудесно, а и почивните дни - дълги.

Отиваме директно на любимия надуваем замък за скачане. Предполагам, че всички сте виждали това съоръжение - от едната страна се влиза през две тунелчета, има голяма клетка с мрежи отстрани, стълбичка, по която децата се катерят и се пускат от другата страна по наклон акто пързалка. На Наклона има две въжета с възли за изкачване обратно.

И така, втурва се Крис вътре в навалицата и започва едно пускане и катерене по въжетата. Децата бяха доста. Всички лудуват. Но едно от тях не просто лудуваше, а безчинстваше за сметка на всички останали. Момченце на видима възраст около 5 години. Разбутваше всички деца, за да се качи първо по стълбата, пускаше се мятайки се на всичик страни и после хващаше и двете въжета, за да се изкатери. На няколко пъти бутваше някое от децата, за да се качи преди него. Огледах се на няколко пъти да видя къде са родителите му, защото очаквах да се намесят и да предодвратят възможността някй да пострада. Така и не разбрах чие дете е. Накарах Крис да спре да се пръзаля за малко и да влезе обратно в клетката да поскача с надеждата, че детето скоро ще си тръгне. За всеки случай останах от страната на пързалката. Чашата на търпението ми преля, когато въпросния палавник настигна едно момченце, което вече се катереше по въжето, хвана се редом до него и започна да го избутва. Ако не бях там да хвана другото дете, със сигурност щеше да падне извън замъка на плочките. Оставих го на безопасно място и подръпнах разбойника за края на фанелката: Ей, момченце! Я по-кротко! Не си сам тук! Той изведнъж се смъкна обратно накрая на пързалката, сви се в единия ъгъл и започна да гледа изпод вежди настрани. Изведнъж точно от тази посока дотърча млад мъж, готов да ме разкъса! Много било лесно от позицията на възрастта и силата така да се реагира! "Все едно аз сега на вас да ви направя една интервенция сега!"
Интервенция да ми направел! Де да беше се опитал! Бях достатъчно бясна ... Че нали точно неговото дете го правеше от позицията на силата и възрастта си! (повечето деца, особено тези, които разблъскваше, бяха по-малки от него). Все пак се опитах да запазя самообладание и му казах, че не аз, а той е трябвало да се намеси, но тъй като вече 15 минути го чаках да направи това, няма как да допусна моето или някое детете да пострада заради неговото безхаберие! И какво мислите ми обясни господинът! Че децата трябвало да се възпитават сами да се оправят в живота, особено момчетата, а не някое мамче като мен вечно да им проправя пътя!

Принципно съм съгласна, че не можем и не бива вечно да сме до децата си, за да решаваме споровете и битиките им. Но не смятам, че трябва да възпитаваме децата си в агресия. Това сам да си проправяш път, поне според мен, не означава да го правиш с ритници и юмруци в буквалния смисъл ... Не живеем в джунгла, въпреки че законите на живота ни са подобни!

Какво мислите вие? Как възпитавате децата си да се справят в такива ситуации?

Пътят към ада е постлан с добри намерения.

като се има предвид, че съм едно нежно Рибе, а синчето ми е Лъвче, и отсега му личи - засега се справям, но е още малък, нали така?!?

Определено не бих искала сина ми да прибягва най-напред до юмруците, за да се оправи в критична ситуация. Но пък и не бих искала да остпъва винаги и на всички в името на мира. Границата е толкова трудноопределима, особено за дете!

Пътят към ада е постлан с добри намерения.

така. пръво ми е много приятно да прочета нещо от теб, щото повечете стари никове се позагубиха.

и после за случката. дъщеря ми е на година и половина. много живо и комуникативно дете, коте обича да е с деца и в повечето случай се държи нормално. под нормално имам предвид че не блъка и не бие, изрязява отношение като гали и повтаря- оооооо, взима им играчките понякога, но аз никога не и позволявам да своеволничи.общо взето не сме имали инциденти. с едно голямо изключение-прителско момиченце, което познавам от раждането и много обичам. но за трите си години малката прителка е изключително агресивна, винаги блъска и бие децата и все глада да им развали играта. трябва да ти кажа че тъй като често общуваме двете семейстява след като се приберем в къщи се чувствам размазана. не мога да я оставя за една секунда с това дете. и сега изводите., ако изобщо имам право на това. изключитено важно е да се поставят граница. дъщеря ми е много самостоятолно дете, но иделано разбира какво не трабва да прави, не че не го преви но в повечето случай се отказва последат щом я погледна или и извикам. поне засега. никога не позволявам да се държи агресивно или да пречи на друго дете. засега сме овладяли процеса. занапред бог да ни е напомощ. това е

Въпросът е много интересен и не може да му се даде еднозначен отговор.
Що се отнася до реакцията ти - намирам я за съвсем правилна. В края на краищата затова сме родители, за да помагаме на децата си, когато имат нужда от това. Няма да гледаш, как някой го тормози и да си траеш, за да го възпиташ да се оправя сам - как ли не!
Що се отнася до възпитанието в агресия - аз нямам еднозначно мнение по въпроса. Макар че имам момиче, не бих искала тя да е абсолютно безпомощна и кротка. Не мисля да толерирам жестокост в нея, но пък бих поощрявала опити да се опълчи на нечия агресия, да се бори за правата си. Много ми е трудно да разсъждавам теоретично сега, но си признавам, че вече със задоволство наблюдавам някои нейни реакции по време на все още откъслечните й общувания с други деца - дружелюбна е, отворена, не квичи, ако й вземат нещо, а проявява завидна упоритост да го задържи или да си го върне. Е, ако я бутне някое дете, сигурно ще се разплаче, но е още много малка.
Знаеш ли, навремето, когато тръгнах на детска градина, в началото редовно ме кютечеха. И тогава татко ме назида и почна всяка сутрин да ме проверява, дали съм в бойна готовност - имим ли нокти и тем подобни. Е, научих се да се защитавам, биех се понякога, но от това не съм станала изверг. Затова пък с гордост мога да кажа, че съм истински борец по дух - не знам от възпитани е ли е, от характер ли...

Права си.

До скоро наставленията ми към Крис бяха по-скоро да се оттегли, ако проявяват агресия наколо, нопредимно защото беще най-малък в групата играещи. Но вече е достатъчно голям, че и едричак, за да се защити, ако се наложи. Това, което обаче катогерично искам да научи е НИКОГА да не посяга пръв.

Дълги години като дете бях наивна и щедра до глупост. И естествено много от децата злоупотребяваха с това. Момичетата.
(Извинявайте момичета! Вероятно това си ни е полово обусловено! )
Затова пък с момчетата винаги съм се разбирала идеално! Постепенно се научих как да овладявам ситуациите без да страдам като жертва. Сбивала съм се и физически и словесно. И като теб мисля, че израстнах боец по характер.

Трудно ми е (топък на коя ли от нас е лесно!), защото като че ли заради собствения опит съм по-наясно как да възпитавам момиче, отколкото момче. Но затова пък си имаме и татко със собствен опит!

Пътят към ада е постлан с добри намерения.

Moqt sin e oshte maluk za takiva zabavleniq, no ako neshto podobno mi se sluchi, bih deistvala taka:
Vikam tozi, kojto nadzirava vyprosnoto suorygenie. Vse pak za nego moge da e vagno samo da pribere parite za biletche / vhod ili kakto se vodi tam taksata, no za men bi bilo vagno deteto mi da uspee da polzva vuprosnoto syorygenie - sled kato sum platila za tova. Mislq che kato chovek, kojto kontrolira dostypa do syorygenieto, toj trqbva da e otgovoren i za reda na polzvaneto mu, i za sigurnostta na decata tam. Taka kakto uspqva da nakara hlapetata da si sybuqt obuvkite i da si platqt biletcheto predi da se kachat, taka shte uspqva i da vudvori red.
Ako toj se dyrgi neadekvatno, prosto spiram da puskam deteto si v takava opasna za nego sreda, kato mu predlagam drug nachin za zabavlenie. A po otnoshenie na horata, stopanisvashti syorygenieto, bih predpriela po-oficialni merki ... sigurna sum che ima koj da kontrolira deinostta im.
Spored men, v podobni situacii razgovorite s roditelite na huligancheto edva li biha mogli da dovedat do pologitelen rezultat :( Sled kato te ne se vpechatlqvat ot povedenieto na deteto si, ili puk vuobshte ne go naglegdat, zashto da mislq che shte obyrnat vnimanie na moite oplakvaniq? Ako te ne se interesuvat ot deteto si, edva li shte gi interesuva tova che moeto ne mogelo da polzva edi-koe si suorygenie.

Ako obache, nahalstvoto i deistviqta na vuprosnoto dete ne zastrashavat zdraveto (i givota) na moeto, ne bih se namesvala po nikakuv nachin - sinyt mi trqbva da se nauchi sam da se spravq s podobni situacii.

Труден въпрос как да възпитаме детето си правилно...
Но аз съм намерила много полезни и мъдри съвети, в една мнооооооого стара книга (започната да се пише около 15 век пр.н.е.), които обаче мисля са актуални и днес:

"Възпитавай детето си от рано в подходящия за него път, и не ще се отклони от него, дори когато остарее."

"Безумието е вързано в сърцето на детето, но тоягата на наказанието ще го изгони от него." (разумното наказание - не побой! )

"Да не ти се свиди да наказваш детето, защото, ако и да го биеш с пръчка, то няма да умре...
Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, то и на моето сърце ще е драго.
Да! Сърцето ми ще се радва, когато устните ти изговарят правото.
Сърцето ти да не завижда на грешните...
Слушай и бъди мъдър, и оправяй сърцето си в пътя,
не бъди между винопийци, между невъздържани месоядци,
защото пияницата и чревоугодника ще осиромашеят, и дремливостта ще облече човека в дрипи.
Слушай баща си, който те е родил, и не презирай майка си, когато остарее.
Купувай истината и не я продавай, тоже и мъдростта, поуката и разума.
Бащата на праведния ще се радва много, и който ражда мъдро чедо ще има радост от него.
Прочее, нека се веселят твоят баща и твоята майка,
и да се възхищава оная, която те е родила."

"Не завиждай на злите хора, нито пожелавай да си с тях,
защото сърцето им размишлява насилие, и устните им пакост.
С мъдрост се гради къща, а с разум се утвърждава и чрез знание стаите се напълват с всякакви скъпоценности и приятни богатства.
Мъдрия човек е силен и човек с знание се укрепява в сила...
Защото праведника ако седем пъти пада - пак става,
докато нечестивия се препъва в злото."

"А човека, който слуша поука - ще го търсят да говори всякога."

"Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия,
и който владее духа си - от завоевателя на град!"

"Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, а който лесно се гневи проявява безумие.
Тихо сърце е живот за тялото, а разяреността е гнилост на костите."

"Сърцето на разумния търси знание, а устата на безумните се хранят с глупости."

"Чест е човек да страни от препирня, а всеки безумен се кара!"

"Не бързай да излезеш, за да се караш.
Да не би сетне да не знаеш що да правиш, когато те засрами противникът ти...
Дума казана на място е като златни ябълки в сребърни съдове."

"Не отговаряй на безумния според безумието му, да не би да станеш и ти подобен нему."

"Сърцето на мъдрия вразумява устата му и притуря знание в устните му."

"Слушай съвет и приемай поука, за да станеш мъдър в сетнините си."

И така нататък.... естествено, това е от Библията (книга "Притчи")

И някакси ми става по-лесно да приема глупоста около нас и да не се връзвам на такива родители като този татко, за когото пишеш...
Няма де е лесно, но знам че, ще се опитам моето дете да не е такова, а да се отнася с внимание и уважение към всеки без значение от възраста му... И да не се занимава и да страни от деца (и родители) с лошо възпитание...
Дано да успея.


[линк]

до нашата задънена улица
Е добре дошла в отбора!
Имам удоволствието да стопанисвам два доста беснички екземпляра от мъжки пол
Затова наистина ти казвам трудно е да вземеш и да следваш еднозначно становище.
Само до преди няколко месеца малкия ми син беше много агресивен и честно казано престоите ни по площадките бяха истинско изпитание за мен и баща му.
Големия като цяло е по-сдържан, но и той на моменти преминава бързо към по-агресивни методи на решаване на споровете.
Никой от нас не е възпитавал или поощрявал въпросната агресия - детето е обичано, гледано - не му липсва нищо - просто беше доста див и агресивен. Винаги гледах да съм на няколко крачки от него и да не допускам да издевателства над децата прекалено. Намесвах се като отиваше да отнеме някоя играчка и да удари непреднамерено друго дете - костваше ми много нерви и усилия. От няколко месеца насам има напредък - явно най-накрая навлязохме в зоната на укротяването. Сега е по-сдържан и по-сговорчив - намира повече общ език с децата.
Винаги съм им казвала да не се оставят и да не чакат някой да ги спасява, а сами да се оправят. Да казвала съм им също така че не е редно да нападат по-малки и по-слаби от тях. Но това се е получавало винаги за жалост - явно все още са доста малки за да поставят границата там където трябва.
И аз съм раздвоена - като дете не съм била никога кротка - и както се казва не съм си "оставяла магарето в калта". Не помня някой да ме е възпитавал в това явно повечето то тези неща са вродени.
Не зная къде е златната среда - не бих искала да станат мекушави и зависими от мен, но не бих искала и да са груби и невъзпитани.
Не е лесно да си родител - особено добър такъв. Но може пък заедно да намерим решението

таткото верно ли ти предложи интервенция? и ти пропусна възможността да му покажеш какво можеш?!

въпросът за (не)възпитаването в използване на сила наистина не може да бъде решен еднозначно. най-малкото, защото ту сме в позицията на силните, ту - на слабите, ту сме жертви, ту - предизвикани. уча децата си да избягват конфликти. дори да избягват спорове за незначителни неща. от друга страна пък ги подготвям да отстояват мнението си, когато става дума за нещо наистина съществено.

ако се сблъскат с някакъв вид насилие - някой ги бута, разваля им играта и т.н., съветът ми е да се дръпнат настрани - винаги има още някой нелюбител на насилието, с когото играта може да продължи. важно е никога да не се поставят в позицията на нападащия. има и случаи, когато отговорът на силата пък дава резултат.
дъщеря ми имаше съученичка, която често я дразнеше и й посягаше. веднъж се сдърпали за нещо, онова момиче отново посегнало и тогава дъщеря ми (поне с една глава и 5-6 кг. в по-ниска категория) също я ударила. разменили са си още няколко грубости, но това беше последният път, когато другото момиче посегнало на виктория.

ако присъствам на конфликт между деца, не бих оставила нещата да стигнат до саморазправа. това би означавало, че подкрепям децата в проявата на агресия.

в ситуацията, която ти описваш - детето не налита да се бие с някой, а е грубо и невнимателно, редно е на него да се направи забележка, а не всички деца да се дръпнат настрани, за да направят място на "агресора". как ли щеше да реагира таткото - любител на естествения подбор в най-чист вид - ако всички бутани деца се бяха нахвърлили върху неговото иначе оправно момче. дали пак щеше да гледа отстрани как се налага правото на силния?

това не е само възпитателен проблем за деца. Това е същият проблем, с който се сблъскваме и ние възрастните непрекъснато в живота. И разбира се, че не знаем как да си възпитаме децата... то е защото самите ние не знаем как да постъпваме, когато животът нас лично ни поставя в такива ситуации. Това не е проблем само за тоя клуб, а глобален. Как може ние чувствителни и пристрастни майки да решим такъв голям проблем.
Действително... може много да се дискутира. Но... не вярвам да стигнем до единодушно мнение и решение на проблема...

Много добра тема - поздрвявам те.... При нас се оказа явен проблем разбирането на ценното в живота???? За бащицата е малък ужас, че аз съм възпитана и вежлива и оставям разни хора да се качват и на неговата глава и смята, че определено подхода при възпитание на сина ни трябва да е различен.... Аз съм от спокойните родители - за мен е важно Ян да смята, че светът е хубав и да е с пълното самочувствие на "нормален" човек.... За половинката - точно обратното! Според него така само би си патил от лошотията на останалите и би се депресирал още в детството си Винаги имам съмнения, че може и да е прав, но упорито продължавам да го възпитавам да уважава всичките живинки наоколо и да им отдава нужното време и внимание
Не съм чела другите мнения, може и да добавя после нещо......
П.П. Аха - абсолютен фен съм на "отдръпването" при наличие на явен агресор, но пък никога не казвам:" това не са твоите играчки! Играй си с твоите!" - всички играчки в пясъка са общи, освен, ако няма някой вещолюб, нежелаещ да ги сподели.....
Прилепя понякога по някой гаден навик като хвърляне на пясък по околните и тогава на дълго и на широко обяснявам защо това е беля и да не се повтаря.....
Толкоз от мен засега, след време сигурно ще мине и през останалите фази, които описваш...

ами толкова е сложно...

има агресивни деца и аз съответно уча и съветвам малките да се защитават. да не се оставят да ги бият, като някой им посегне и не може да се избегне сблъсъка да удрят...

звучи ужасно нали?

същевременно ги уча да защитават и пазят малките

де да знам. миналата седмица големия син се сби с едно дете на площадката което блъскаше малките от пързалката . аз не се намесих. продължих да чета вестник. т.е. направих се че не виждам и мисля беше правилно

иначе съм правила строги забележки на деца които са опасни за другите. има големи катилчета които го дават съвсем садистично спрямо малките. Моля да не ме почват пак мамите че нямам право да се карам на чужди деца. Карам се, заплашвам ги с шамар като се самозабравят и станат опасни за живота на другите деца

Ралка, как точно вашия тати вижда възпитанието да не ти се качват на главата? Би било полезно и за възрастните на които им се качват на главите:)

С всичко, което си написала, съм съгласна. Даже вече имам резултати, които ме радват. Случката: В СфЛенд Цвета се пуска по пързалката. Идва едно 5г. момиченце и почва по всякакъв начин да й пречи - блъска я, не я пуска да се качи, стои горе и не й дава да се пусне и т.н. Тъкмо аз вътрешно беснеех и всеки момент щях да взема крути мерки и моята вика: Мамо, аз ще отида на другата пързалка:) Умрях от кеф - колко дипломатично си реши проблема. А аз даже не бях видяла, че има и друга пързалка. Е, вярно че после оная лепка дойде и там да се пречка. Тук вече аз я насмлях яко, предупредих я, че ако още веднъж попречи на дъщеря ми да се пусне, ще си говоря с майка й и тя подви опашка. Ааа, тук да добавя, че майката си стоеше наблизо и не реагираше по никакъв начин :( Но заплахата хвана ред, де.

Сложно. Има няколко основни подвъпроса - трябва ли да ги оставим да се оправят сами, трябва ли да ги учим на принципа каквото повикало, такова се обадило, и в правото ли сме да правим забележки на чужди деца.

Да ги оставяме да се борят сами е чудесна идея, но само когато имат потенциала да се справят. Освен това, ако загубят, за да има смисъл упражнението трябва да могат сами (или с наша помощ) да си направят изводите защо е станало. Т.е. на малки деца тази свобода трябва да се дава доста ограничено. Сега ще хиперболизирам - дете пада в дълбок басейн, колко родители няма да се втурнат да го извадят, само за да се научи да плува. Има прилики: можеше ли онова детенце да противодейства на хулигана - не, щеше ли да се удари сериозно, ако падне на плочките - да. Реакцията ти е била най-естествената и нормална за възрастен човек.

Тук опираме и до друг момент. Всички искаме да възпитаме децата си да са справедливи, предполагам. Обаче това, както и всички останали морални категории, се възпитават с личен пример. Когато някое детенце безчинства за сметка на другите, след като родителят не реагира, справедливо е ние да му покажем, че поведението му е неприемливо. Другото е демагогия.
Също си мисля, че първата стъпка трябва да е разговор с детето и чак тогава да се обърнем към родителя. Едно, защото детето е самосоятелен индивид, който трябва да отговаря за постъпките си и друго, че на никой не му е приятно за неговите прегрешения да докладват директно на шефа:)
Абе изобщо аз родителите ги виждам като едни РобинХудовци раздаващи правосъдие по площадките (това казано с доволна доза ирония)

"Ако те ударят, удари и ти" е леко опростен поведенчески модел. Да, децата ни са малки и обикновено простите решения са най-ефикасни, но в случая не мисля така. Целта на всяка битка е излизайки от нея да нямаш чувство, че си загубил. Понякога единственият начин е, да се биеш като за последно, но колко често. У всеки човек има заложени защитни инстинкти - най-естественото е да удариш, ако си предизвикан. Обаче ние нали за това сме възрастни и уж разумни индивиди. Да показваме и другите начини за излизане от ситуацията.

В интерес на истината и той не е наясно, но е сигурен, че не трябвало да е толкова вежлив и със сигурност хубаво било малко по-рязко да му се говори, не да се обясняваме по 100 часа...... Аз пък смятам, че като натрупа известни количества "обяснения по 100 часа" ще започане и от 2 да разбира, но сега си е бебе още и просто повтаря разни неща, които вижда наоколо......
Питала съм и аз как точно да не давам да ми се качват на главата, но отговорите винаги са в стил:"Дръж се по-настрана и маневрирай между хората"- нещо, което (сигурна съм) е много полезно, но вероятно се придобива след 35-те...... Имам още хляб да изям дотогава... И така - вежливо се възпитаваме, а после татата се сърди, че все той излизал лошия....(което разбира се далеч не е вярно, защото аз съм тази, която обяснява 100 пъти, но на 101-вия вече следва някаква реакция - тръгваме си от произшествието, примерно)...... Та - хич май не съм наясно
Радвам се, че при вас работи - ще предам опита на мъжката част Нацелувай малката дипломатка. Поздрави и до скоро

Днес си играхме на "вашата" площадка и все се оглеждах да ви видя случайно, но естествено не ви видях.
ПП И нашия тати все се сърди, че излизал лошия. Но той пък си го заслужава, щото няма грам търпение.

Както и да ги възпитаваме, в един момент живота ще ги научи да се справят сами.
Голямата ми щерка като беше в детска градина имаже един"ухажор" Филипчо, който явно я тормозеше като и скубеше косата постоянно. Аз я убеждавах да не се бие с него , а да го предупреди да престане, ако не- да се обърне за помощ към учителката. Тя сащо го беще предупреждавала няколко пъти, беше говорила и с майка му да вземе мерки, но уви. Един ден отивам да я взема и виждам пред стаята на групата една напушена госпожа, която се оказа мамата на Филип и чака мен. Вдигна ми грандиозен скандал, че "невъзпитаната ми дъщеря счупила на сина й носа". Както се оказа в последствие, след поредния опит на Филипчо да я скубе, въпреки забележките на учителката, нашата кротко взела столчето си и го фраснала по главата. Учителката естествено не й се скарала, понеже беше наясно защо го е направила. Аз също. На горкия Филипчо носа беше като патладжан, но оттогава спря да се занимава с нея.

Много се замислих аз за отношението по площадките при нас оттатък океана. До сега не съм попадала на агресия /не сме и най-честите посетители/. Но определено прави впечатление, че родителите са с децата си /то няма и кафета наоколо/ и са като част от играта.
Силно впечатление ми направи как една майка седеше на пясъка на 2 метра от групата деца и обясняваше на своето с монотонен глас как е хубаво да се държи и да си дава играчките. Не стана от раз и другото дете ревна и си тръгна и майката така спокойно си каза на дъщерята как е наранила чувството на другото дете. Детето като скочи, прегърна ревлата и я върна в играта. И аз Ахнах.
Много деца идват и се опитват да играят с нас. Е, имаше едно момиче дето обяви, че пързалката е негова. Но ние с един татко я убедихме, че не е точно така с думи.
Това, което ми е направило впечатление по приятелските събирания. Ако не те познават децата гледат да те заобикалят. Но доскоро всички бяха по-големи. Но пак не съм виждала агресия. Както и винаги има поне един възрастен който наблюдава децата.
И се замислих дали аз съм късметлийка или си има закономерност. Например повечето семейства са с 2+ деца, т.е. са научени да различават и уважават малките. В градината имаше 2 годишно по-агресивно момиче дето ги дереше, но периода ли бързо мина или взеха мерки, но не се е случвало повече. Отделно там има бебета /градината и е в къща и групата е смешана/ и моето е много сладка как се грижи за тях и ходи да ги разсмива.

Иначе аз съм за възпитанието на по-мъдрия - со мило, со кротце и съм убедена, че ако на всяка агресия се отговори с агресия светът ще е много по-лош и от сега. Не, че мисля, че е най-правилния, но нямам идея как иначе. И затова изпадам в ужас при мисълта да имам момче.