Здравейте,бъдещи и настоящи майки!
Моята история е дълга,но ще я разкажа на кратко.С приятеля ми сме от година и половина заедно.Преди една година забременях с близнаци,но той не искаше дете камо ли две.Накара ме да направя аборт.Не сме имали финансови проблеми,въпреки че аз не работех.Той изкарваше и все още изкарва добри пари.Но не иска да заживеем заедно и да имаме деца.
Аз обаче много го искам.И ви питам има ли сред вас самотни майки?И мислите ли че е правилно да взема решението да имам дете независимо 4е той не иска?Наистина това е единствената мисъл с която лягам вечер и ставам сутрин.Дори той да ме напусне аз се чувствам готова да отгледам сама детето си.Вие какво мислите?

Здравей, мила,
като майка на близнаци на пет и половина бих те посъветвала по-скоро да напуснеш него и да намериш друг баща за децата си, отколкото да ставаш самотна майка.
Децата имат нужда от бащи, дори и семейството да е разделено, ако биологичният баща е човек на място, ще продължава да се грижи за отрочето си. И нямам предвид само с финанси - за възпитанието са нужни двама, толкова повече, колкото повече децата растат.
Ако този човек не иска деца от теб, а пък ти искаш да бъдеш майка, няма нужда да насилваш нещата... Сигурно го обичаш, сигурно ще ти е тежко да го напуснеш, но заслужава ли той твоята обич, ако не е готов да създаде семейство с теб?

Всъщност на колко години сте? Може би просто не е готов, малък е, и му трябва време да узрее

Той е на 29 години.Според мен е узрял да бъде баща.Има собствена фирма и не зависи от никого.Но на мен ми се струва че му се ходи на запивки с приятели и го притеснява че ако има дете няма да може да излиза толкова често с тях.Това с което се измъква всеки път е че сега не е момента,по-нататък и т.н.

Е, то насила хубост не става! Като не ще, да не е единствения?! Защо ще си отглеждаш децата сама, като можеш да споделиш радостта и отговорността с някой, който има желание за това? Мисля, че всякакви разсъждения по въпроса са излишни, при условие, че "той не иска да заживее" с теб. И изобщо как така се иска някой, който не те иска, извинявай за въпроса?

Друг е въпросът, ако вече си бременна...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

за съжаление не съм бременна.Знам че човека до мен ми дава много малко(ако въобще може да се каже че ми дава нещо).Но аз се разделих с него за известно време и той ми липсваше ужастно.А щастието което изпитвахме с него избяга някъде.За съжаление няма да мога да го върна.Но след тази връзка всички останали мъже ме дразнят и някак ми е трудно да ги понасям.А и откъде да съм сигурна че следващия няма да постъпи по същия начин?

Отлично разбирам желанието ти да бъдеш майка, но ми се струва много егоистично и подло да "направиш" един мъж баща без неговото знание и съгласие. И е егоистично да родиш дете, за да задоволиш собствените си нужди, а да оставиш детето без родител или с такъв, който не го обича!

Аз и мъжът ми се грижим успоредно за дъщеря ни (на 2 месеца е) и не винаги е лесно и леко, не ми се мисли как бих издържала, ако трябваше да я гледам сама. Когато детето е здравичко, усмихнато, не го боли коремчето от колики, не плаче с часове, понеже му се спи, а не може да се успокои - лесно се гледа. Но иначе... има моменти, когато човек може да откачи.

Казвам ти го не за да те стресна, а за да ти помогна да погледнеш на нещата и от другата страна.
Друг важен пункт е възпитанието - мъжкото присъствие е важно в живота на детето, независимо дали е момченце или момиченце. Виждам всеки ден как дъщеря ни реагира по различен начин на мен и на мъжа ми, не бих могла да си представя да я лиша от него.

Казваш, че приятелят ти е дорасъл да бъде баща, а в същото време сама виждаш, че още му се ходи с приятели по заведения.
Това, че ти го смяташ за узрял, не го прави автоматически такъв.
Това, че финансово е независим не го прави непременно готов и способен да поеме отговорност. Той самият всъщност ти го по/казва най-добре, не мислиш ли?
"Това с което се измъква всеки път е че сега не е момента,по-нататък" на мен не ми звучи като измъкване, а по-завоалиран начин да ти го каже, за да не те засегне.
По-леко ли ще ти стане, ако ти каже, че не иска дете/деца?
Той вече веднъж те е накарал да абортираш - какво ти говори това?
Смяташ ли, че един такъв човек скоро ще промени възгледите си?
Възможно ли е да те намрази, ако му "натресеш" нежелано дете?

Това са само малък брой въпроси, които спонтанно ми се въртят в главата и мисля, че е редно да си ги зададеш, преди да предприемеш каквото и да било.
Моето мнение е, че ако човек не иска (независимо дали на някаква възраст или изобщо) деца, това не го прави обезателно "от другия лагер, лагера на лошите".

Ти си решаваш, но имай предвид, че няма да ти е лесно. Като избощо не говоря за финансовата страна на въпроса.
Успех и дано вземеш правилното решение.

Мъжете, според теб, имат само задължения, а никакви права, най-малкото пък право на мнение.

Децата не са цел, а са "продукт" на семейство и растат най-правилно и нормално в ранките на семейство.
А семейство не е "аз и тоя, дето дава парите", а комбинация от двама пълноправни партньори.
Ако мислиш, че детето не заслужава баща, осакати му живота.
След като всички останали мъже те дразнят, може би е време да се замислиш не ти колко получаваш в тази връзка, а мъжът до теб колко получава в тази връзка.
След като получаваш съвети, че мъжът не е единственият, хубаво е да се замислиш, че и ти далеч не си единствената.

Не си права за много неща.Както казах историята е много дълга.Преди малко повече от половин година той ми предложи брак а аз се съгласих,но сякаш нещата останаха така и не по моя вина.Аз съм му дала всичко от себе си,разбиране докколкото е възможно да разбереш човек който се затваря в себе си.Но когато го питам има ли нещо от което го лишавам,което не му давам и което му липсва той отговаря че няма такова нещо и че аз съм всичко което е искал някога.
Нещата се обърнаха първоначално той говореше колко много иска дете и това дете да бъде от мен.Аз не бях сигурна.Сега е обратното.
Не искам да осакатявам детето си,но не е ли по-добре да си сам отколкото с бащата на детето да се караме и да живеем насилствено заедно.
А това колко ме е обидил един мъж ми дава правото да си изградя някакво мнение не само за него а и за другите мъже.И имам правото сама да реша кое е най-доброто за мен и за моето дете.
Считам себе си достатъчно узряла за тази стъпка и мисля че детето ми ще бъде дарено с цялата любов на планетата.
А бащата на детето ще знае че му е баща.Независимо дали е настоящия ми партньор или друг

Мoже би е добре да разгледаш и този форум :
http://forum.bg-mamma.com/viewforum.php?f=33

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Какво да ти кажа, carla - доста неориентирано звучиш. Не бива да наричаш "баща на детето си" който и да е мъж, преди да си забременяла от него и то, с негово активно и съзнателно участие. Не бива също така да съдиш всички мъже заради един - всички жени да не би да са като теб?! А, да, не бива още да наричаш бъдещото си дете само "твое", защото определено не е така! Няма дете на този свят, което да е само на майка си и зачеването на което да е единствено нейно решение.

"Не искам да осакатявам детето си,но не е ли по-добре да си сам отколкото с бащата на детето да се караме и да живеем насилствено заедно." - тази пък мисъл е абсолютно безпочвена при положение, че детето дори още не съществува!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите