Такааааа,
В една вълшебна сутрин правите си теста и...
+++++...


(исках да сложа две чертички, ама нямам такъв символ)

И сетне какво стана ????
- Как се почувствахте? Затрепера ли ви под лъжичката ?
- Какво направихте?

И после -

- КОГА И КАК МУ КАЗАХТЕ?
- А ТОЙ КАК ГО ПРИЕ?

------
Хайде да си спомним, пък и да дадем идеи на тези на които им предстои това събитие!

Аз ще напиша моя отговор за по-нататък като се подхване темата от весели и положителни спомени на други майчета, че моите емоции не бяха споделени както ми се щеше.

Давайте!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Иии, помислих, че ще ти честитим като прочетох първите редове

Ами аз си направих теста и се разплаках. Смесени чувства ме обзеха. Бебето не беше планирано, не очаквах и да съм бременна, но винаги съм искала да имам дете, така че...
Казах на таткото по телефона, не беше хич романтично, а той ми каза, че: "Ще видим какво ще правим" . Аз пък бях категорична, че няма да го махам, каквото и да е неговото решение. Бебето си е мое и ще си се гледаме ако трябва двамата, без баща. Но сега сме трима Малко ни е нанагорно, още сме студенти, но не съжалявам!
И моите емоции не бяха споделени както ми се щеше, но за второто се надявам
А най-положителния разказ, който съм чела е на Кламерче. Бързо да го разказва

Редактирано от SilverElf на 12.05.05 19:11.

Е-Е-Е-Е-Е-ЕЕЕЕЕЕ...

МНОООО-ГО СИ ГОТИНАААА!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Първия път,когато реших да проверя,резултатът беше отрицателен.След 2 дни пак се пробвах и...изникнаха две чертички,(като тия на Силвер...) .Разтупка ми се сърцето,зарадвах се и се поуплаших какво ще го правя това бебе.Планирано беше и го чакахме.После го изтърсих съвсем небрежно на таткото на улицата и ...на него му се подкосиха краката,получи сърцебиене и се пльосна с всичките си достолепни 100 килограма на улицата...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ех, ще ми се, ама МНОГО ми се ще.., че и часовника на последния ми влак май е по-напред от нормалното и ме е страх да не го изтърва в търсене на подходящия момент.
А за капак и тоя Атлантик дето от над година вече се е плиснал между нас... Все се моля на слънцето да го изсуши, а то все зад облаци се крие, гъделичка ги и разсмива до сълзи. (е, как пък не се разхълцаха и поспряха поне за седмица-две...) Ми той океана двоен стана...

Няма начин, ще трябва да прелитам пак, грабнала на Марс копието и да си търся Венериното огледалце някъде при "тата" (както казва Ели).

Живот и здраве - НА ЕСЕН !!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Чак пък последния влак...
Ще ви стискам палци!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Беше планирано, но бяха минали около 6 месеца в опити без да си даваме въобще зор. Всъщност мъжът ми настояваше за бебе, а аз се страхувах и тестове не си правех . После бяхме в чужбина и там взело, че станало, само че се прибрах с цистит , който много ме тормозеше, особено 12-те часа в самолета бяха ад . Отивам аз на лекар за цистита, ама нещо ме глождеше и като взе лекарят да ми изписва лекарства, викам му "Докторе, абе закъснява ми 2-3 дни, не мисля, че съм бременна ама все пак". Докторът ме прати в лабораторията да ми направят тест и след 10 минути ме вика. "Тестът е положителен" - казва, "това добра или лоша новина е" , а аз "добра е, стига да съм здрава". После ме прати при гинеколожката, тя ме прегледа на вагинален ултразвук и ми казва "ето го бебенцето, в матката е, честито"
После се обадих на таткото и му казах, беше щастлив, но не е изразявал много бурно емоциите си като в американски филм, язък

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И при нас не беше супер емоционално ама как сладко го разказвам ...
Планирано бебе, малко закъснение /но т.к. говоря за себе си значи всичко е наред - моя цикъл си е нередовен/. Нещо ме боли корема аха ще ми дойде. Даже една вечер му глътнах един аналгин за да не ме буди през нощта. Казвам аз на таткото да вземем тест, а той ама за какво?! ама ако чувстваш нещо различно да вземем иначе ...!? Е, взехме го.
Бяха ни казали, че най -добре сутринта да се прави. Е, да, ама как така стана, че както никога в 6:30 се будя с препълнен мехур. Хващам аз теста, ама запъвам на превода. Решавам да събудя таткото за да съм сигурна какво правя. Той горкият мърмори, едвам отваря очи и се чуди сега пък какво ме е прихванало преди да загрее за какво става дума.
Отивам аз в тоалетната, правя процедурата ... Пише да се чака 3 мин. Май веднага се появи слаба втора чертичка ама откъде да знам - може да изчезне за 3 мин. И тичам аз от тоалетната, до кухнята /да видя часовника/, до стаята при бъдещия татко информирайки го, че теста изглежда до сега положителен. А той не помръдва и гледа едно безучастно.
Минаха 3те минути, влизам аз носейки теста и викайки почти, че е положителен - само объркан поглед насреща. Ами нямало кой да обясни, че положителен значело бебе, както и 2те чертички. Много по-лесно щяло да е ако пишело бременна сте Е, и после нямаше подскачане на един крак. Явно много шоково дойде въпреки плановете И затова много искам да се явим на поправка ама да видим.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами и при нас таткото не реагира както съм си мечтала и както сме гледали по филмите А иначе аз заподозрях че има нещо около 3 дена след зачеването, много беше странно, събудих се една сутрин и му казах, че нещо май съм бременна. Той естествено не повярва, изчакахме няколко дни, направих си тест и излезе положителен. Като му го показах, той само мълчеше и гледаше тъпо. Викам му "Какво искаш, да направя аборт ли?" Той вика "Ти луда ли си" и пак мълчи........нещо се беше бая ошашкал.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите