Извинявайте,че пускам темата тук,тя е по-скоро за родители и деца,но мисля,че именно тук ще получа повече и по-бързи мнения.Днес за пореден път между мен и майка ми избухна скандал,за това как възпитавам детето си.ще пресъздам накратко ситуацията-Вики беше ходила на разходка с баба и дядо,пожела да се преоблече сама,разбира се се затрудни защото беше облечена с един сукман,аз се приближих да и помогна ,но тя като ме видя като подскочи като викна да я оставя,че може и сама,спрях ,но тя продължи да вика,този път от ярост,че не може да се събллече ,при което настана дандания,разбира се баба и-майка ми която живее един етаж по-надолу,туткси дойде да види какво става.Без да поита каква е ситуацията се нахвърли върху мен,че невротизирам детето представете си,че не му давам никакво възпитание.Бясна съм момичета извинете ме,че ви занимавам с моите истории ,но знам,че вие ще ме разберете най-добре,а и ще кажете как стоят нещата при вас ,как избягвате родителските атаки,без да наведи това на взаимоотношенията ви.Вики по принцип е добро дете,но периода на тръшкането не го е изживяла все още,а признавам не съм от най-спокойните натури,но чак пък да издевателствам над детето направо ми е черно пред очите,хайде кажете как е при вас

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това е ужасно! Защо не отидеш по съседски да се навикате с майка ти като и се обясни, че ако няма пожар или наводнение без покана да не се качва. Ей така двенките да си изясните позиции.
Иначе не виждам оправия. Един път навият ли си на пръста как те са доброто за бебето - край и с възпитанието и със самостоятелността.
Колкото до ревове, тръшкания и викания съм сигурна, че ги има във всяко семейство. А намесата на доброжелатели / и в прекия и в преносния смисъл/ в едно семейство никога не поправя нещата.
Така, че я строй бабата, чеееееееее.... Аман значи от претенции. Имали са си деца да са си ги гушкали и възпитавали навремето, а не да се бъркат сега
Аз по стечение на обстоятелствата съм си решила проблема за сега - родители далече. И на моменти пак ме дразнят Но и майка ми по-скоро ще ме кълне зад гърба отколкото да се меси така.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

абе много правилно си го казала,навие ли си нещо на пръста никой не е в състояние да я обори и понеже аз съм и опозиция разбираш ли лошата майка съм.Не че не я обичам като майка и съм в състояние да изтърпя какво ли не ама тва с лошата майка в моята градина беше капака.Абе едно знам колкото по-далече по-добре

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Бимба, и аз не съм от най-спокойните и безметежни натури, а майка ми е по-голямо ку-ку и от мен. НО, по отношение на възпитанието на детето съм безпрекословна - каквото кажа аз! Това Е! Майка ми прекарва мах 5 часа седмично с нея (и това даже е много), мъж ми си идва най-рано къв 20ч. , така че аз съм овека, който поема изцяло грижите за Маги. Това ми дава право (си мисля аз!) да знам най-добре, кое е най-доброто за детето.
Мен пък друго ме дразни - като и се скарам нещо на малката или почне да ми се тръшка, и казвам да си отиде в стаята и като се успокои да дойде. След има-няма минута доприква и все едно нищо не е било. Виж какво става обаче като баби е наоколо - "Не плачи баби! Оххх, милинкото на баба!!! Мляс-мляс! Скараха ли ти се баби?!?!" И аз вече съм на полюлея и си гриза пантофите! Е, скарах и се на майка ми веднъж-два пъти и вече не се меси.
Да ти кажа обаче, при нас е малкото зло. Ами ако беше свеки? Как да и теглиш една?
Не се коси! Един шут на бабата следващия път и ...така!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

тва с полюлея и гризането на пантофите ми хареса,подобри ми настоението,абе добре,че свеки я виждам рядко и си трае жената,а майка ми просто спирка няма,макар,че всеки път се зарича,че повече нямало да се обажда и да правя квот си ща,ама после да не съм и чукала на вратата разбираш ли,не мога си трая аз и туй то уф

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами няма да си траеш! Ще го казваш пак и пак и пак... докато разбере. И се радвай, че поне е майка ти, а не свекървата, че тогава става УЖАС!
Аз още като родих, ги събрах и двете баби /майка ми и свеки/ и им казах: "Как сте гледали деца едно време - не ме интересува! Дали ви харесва аз какво правя с детето си, още по - малко ме интересува. Съвети не искам! Важи и за двете".
Е, опитаха се няколко пъти да се обадят, ама аз ги срязах здраво и престанаха. После пък за гушкането /не понасям да я гушкат и мляскат/... "Ми да му се порадваме на детето...", аз заявявам "Радвайте му се така, както си лежи/играе". Хубавото е, че и мъжът ми се съгласи с мен, защото ако има малка пробойна и край.
Така че, няма да се даваш!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Май това си е повсеместно явление, мойте майка и баба откак се помня много се обичат, но като стане дума за моето възпитание ще си изкълват очите. Не е хубаво да се карате пред детето, от една страна може да се травматизира, защото вижда как си крещят двама души, които обича, а от друга страна ако се научи да използва ситуацията и да те изкарва теб лошата, трудно ще се отучи. Дечицата са дяволчета в това отношение, нагледала съм се на примери. Сега като се роди мойто мъниче, ще се налага да го поверявам доста време на баби, защото уча. Не ми се искаше да става така, обаче предпочетох да си имам поразглезено детенце и скандали с бабите, отколото да го нямам това детенце. С таткото сме решили, че ще се опитаме да имаме максимален възможен контрол над ситуацията, но ще има борба, отсега усещам. Пожелавам ти успех с бабата!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ох, познати работи... Ами ако беше свекърва ти? Аз с нея имам най-вече такива проблеми, макар че и с майка ми се случва да се караме, ама тя някак по- ме разбира. Въобще тези родители все си мислят, че като са по-възрастни от нас и вече са отгледали по едно-две деца, знаят всичко. Уж все ми казват, че няма да ми се месят, но като отидем и за седмица на гости, почват да ми се бъркат в нещата - това защо така правя, онова защо не правя, защо не я храня с еди какво си, защо не я уча на еди какво си и т.н. Хем виждат как добре се развива детето, и пак постоянно ми намират кусури на това как го гледам. Имат някакви техни си разбирания за отглеждане и възпитание, които смятат за идеални и искат да ми ги налагат и на мен. Например, аз съм научила Маринка да заспива сама, като я оставя в стаята. Обаче като бяхме у свеки, веднъж сложих Маринка да спи и тя отначало почна да реве (понякога поплаква за малко и заспива). Ама свекър ми като я чу да плаче, веднага влезе при нея, а аз знам, че ако има някой в стаята, тя няма да заспи. Отидох и му направих забележка, казах му да излезе, а той ме погледна с доста озлобен поглед и каза, че ми било приятно да я слушам от другата стая как реве, и разни такива работи. Много ме ядоса. Въобще за двете седмици, когато им бяхме на гости, успяха да ме подлудят.
Мислят, че като сме по-млади, не знаем нищо за гледане на деца и че правим само грешки, а те винаги са идеални. Най-добре е да сме далече от тях и да ги виждаме веднъж-два пъти годишно.
Не че ти помогнах много, ама да ти кажа, че не само ти си така...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така като чета, май ще основем скоро организация "АНТИ - свеки". Само да не ни наскочат мамите, дето пускат редовно децата на "бабин дом"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не е и така, bimba. Моята майка е далече от мен и ми е толкова мъчно за нея... Жал ми е, че не й помагам за нищо, че не съм до нея. Радвай се, че сте заедно, защото няма да са вечни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите