|
През всичките години, в които се занимавам с обучение на кучета, се убедих, че проблемите възникат не толкова по вина на кучето, колкото поради нашето неправилно поведение спрямо него. А това важи в особенно голяма степен за ДЕЦАТА, които са най-честите жертви на нападения и които трябва от най-ранна възраст да бъдат учени да се отнасят адекватно не само към кучетата, но и към всички животни въобще.
Eто защо, за мен беше изключително приятна изненада, когато през 1997 г. прочетох статията “Напада ли деца вашето куче?” (материалът е публикуван в списание ”Awake!”, July 8,1997 издание на Watch Tower Bible and Tract Society of Pennsylvania) и понеже подобни сатии на български език са рядкост, предоставям превода и на вашето внимание.
Емил Борисов
“DOGS SCHOOL - VARNA”
Напада ли деца вашето куче?
Две годишния Сидни се приближил твърде близо до агресивния ротвайлер, седящ на повод. Кучето нападнало детето, като повредило кожата на главата му и безмалко не отхапало лявото ухо на малкия. Сега на Сидни са необходими няколко операции за присаждане на кожа.
Все повече хора отглеждат кучета за охрана и все повече се появяват съобщения за нападение на кучета над деца. Ето някои породи кучета, нападали деца: ротвайлер, доберман-пинчер, булмастиф, източноевропейска овчарка и бултериер. В резултат на едно проучване, проведено в Южна Африка, се оказало, че в повечето от разгледаните случаи, децата са били нападнати ОТ ПОЗНАТИ ИМ КУЧЕТА. Почти в половината случаи децата били ухапани от съседски кучета, и в четвърт от случаите - от техни домашни любимци. Бездомните кучета са нападали деца само в един от десет случая. Често пострадалите не съзнават, че така или иначе сами са провокирали кучето. Но както се вижда, ако собсвениците и родителите спазват основни предпазни мерки, кучето едва ли ще се хвърли на детето.
Обучавайте детето
Много дресьори обръщат внимание на това, че децата не трябва да остават насаме с кучето, ако не са заедно с възрастни. Децата не знаят как да се отнасят към животните. Необходимо е да бъдат учени на това. Ето защо много хора се придържат към правилото: ако децата остават сами, кучето трябва да бъде затворено. В книгата “Как кучето да не ухапе дете” (“Childproofing Your Dog”) дресьорът Брайън Килкомонс отбелязва: “От разказите съдя, че проблеми възникват почти винаги, когато възрастните не наглеждат децата”.
Често животните трябва да се защитават от децата! Веднъж се случило, че домашен любимец нападнал дете и повикали Б. Килкомонс на помощ. Изплашения баща разказал, как неговия син, на две години и половина, изтичал към спящото куче и здраво го ритнал с крак. Кучето - разбираемо, от болка - в отговор нападнало детето. Едва не ухапало детето, проявявайки достойна за похвала “сдържаност”. Килкомонс съветва родителите: “Не позволявайте на детето да се отнася с кучето така, както не бихте му позволили да се отнася с другите деца”.
Научете детето да се отнася към животните с добро. Обяснете му, че никога не трябва да дразни кучето. Когато детето е заедно с кучето, родителите трябва да бъдат нащрек. Ако сте забелязали, че кучето се опитва да избяга от детето и се страхува, не му позволявайте да бяга след него. Куче, след което тичат и което притискат в ъгъла, в отговор му остава само да лае, да ръмжи или хапе. Родителите трябва да възпитават децата с постоянство: и кучето, и детето трябва да знаят, че не приказвате празни приказки.
Не се отнасяйте с кучето като с “изгонено”. Когато на съпружеската двойка - собственици на куче - се роди дете, кучето може да остане без необходимото внимание или “да премине” на заден план. Внимание, разбира се, няма да бъде отделяно достатъчно, обаче дресьора Ричард Стабс съветва: “С кучето не трябва да се отнасят като с “изгонено”. По възможност спазвайте предишния режим на разходки и хранене и в разумни граници отделяйте на животното внимание”.
Следете за това, как детето се отнася с чуждите кучета. Какво прави детето, виждайки на улицата куче, което разхождат. Веднага, забравяйки за всички, се затичва да го милва? Обяснете му, че така не трябва да се прави. Първо трябва да се поиска разрешение от собственика. И ако стопанина разреши, то детето трябва бавно да приближи до кучето, така че да не го изплаши. Необходимо е детето да се “представи”, като стой недалеч и спокойно да поговори с животното. Дружелюбното куче трябва само да приближи към детето. Ако не се вижда собственика, добре е да се стой по-надалече от кучето.
(виж следния блок информация)
“Езика на тялото при кучетата”
По характерното поведение на агресивното куче може да се определи, че то “замисля нещо лошо”. Знаейки езика на тялото на кучетата, детето ще избегне опасностите:
- Агресивното куче иска да изглежда по-голямо. Козината на врата може да се повдигне нагоре. Кучето може да ръмжи или лае, вдигайки опашка нагоре. Ако то бързо и силно размахва опашка от възбуда, това не означава, че то ви се радва. От такива кучета по-добре да се стои по-далеч.
- Случва се, изплашеното куче да пълзи, навежда муцуна и свива уши, отпука опашка или да я държи между краката си. Такова куче от страх може да се отнесе агресивно, ако отидете по-близо до него. Не се приближавайте към него.
- Кучето стой спокойно, държи глава не много високо и не много ниско, устата е отворена, опашката - не много ниско от линията на гърба, но не виси. Ако кучето размахва опашка, значи ви се радва. По принцип, към такова куче можете спокойно да отидете и го погалите. (бележки от книгата на Брайан Килкоммонс и Сара Уилсон “Как кучето да не ухапе дете”.)
Обучавайте кучето
Винаги хвалете кучето и бъдете настроени положително. От наказания и мъмрене животното няма да се научи по-бързо, по-скоро обратното. Добре е да научите кучето да идва при повикване и да изпълнява такива команди, като “седни”. По този начин кучето се учи да се подчинява на стопанина, и в сложни ситуации на него ще му бъде по-лесно да се справи с кучето. Преди всичко добре действат простите думи и фрази. Винаги използвайте едни и същи команди. Когато кучето изпълнява нужното действие, веднага го наградете: похвалете, потупайте, дайте лакомство. За да може кучето да усвои едно или друго действие, е необходимо да бъде награждавано веднага щом изпълни командата. Следващата важна стъпка - повторението, до тогава докато поведението не се затвърди.
Ако вие сте се сдобили с куче - малко или възрастно животно, - възможно е, на него да му е необходимо да свикне с децата. Децата не се държат така, както възрастните. Децата са шумни и импулсивни, детето може да хукне към кучето и то да се изплаши. Би било добре да привикнете кучето към такива изненади. Когато децата не са наблизо, свикнете кучето с внезапни силни звуци. Нека обучението да бъде като игра. Извикайте командата и се затичайте към кучето. След това веднага го възнаградете. Всеки път викайте по-силно. По време на играта хвалете кучето. Скоро на него ще му хареса тази игра.
Децата обичат да прегръщат четириногите, но родителите трябва да обяснят, че това не е нужно да се прави: някой кучета, намирайки се в ръцете на човека, чувстват опасност. Но ако децата все пак настояват да прегръщат кучето, то трябва да го научите да се “съгласява” с това. Задръжте кучето за малко в обятията си, след това му дайте лакомство и го похвалете. Следващия път го задръжте по-дълго, след това още по-дълго. Ако кучето ръмжи и се зъби се обърнете към добър дресьор.
За агресивните кучета
Някои кучета са агресивни по природа и могат да бъдат опасни за семейството. Особенно агресивни биват мъжките кучета.
“Властното” куче не обича, когато до него се допират, особенно до най-чувствителни места, такива, като муцуна и шия. Но понякога “приятеля на човека” ще се доближи и ще бутне нос във вашата ръка или даже ще сложи лапа върху коляното ви, “молейки” да му обърнете внимание. Кучето може да защитава “своите” места в къщата, дори да не пуска и домашните там. Често то “присвоява” някакви вещи, например играчки и даже започва да ръмжи и престава да гризе любимата си топка, ако вие го доближите.
За да утвърди своето господство, такова куче нарочно няма да изпълнява познати команди. Ще започне да избутва децата или да иска винаги да минава първо през вратата. Понякога кучетата се опитват да се качват върху хората. По думите на Килкомонс, по този начин животните “изразяват своя стремеж да господстват”, и това “не е свързано с желание за чифтосване”. Дресьорът предупреждава, че с това “кучето винаги иска да покаже, че най-главния в къщи - е то. А тогава се гответе и за най-лошото.” При кучето може да се появи навик да хваща със зъби ръката на стопанина си, за да насочва вниманието към себе си.
С такива признаци на агресивност не трябва да се примирявате. Кучето няма да се успокои само, по-скоро ще се разярява още повече, а за децата в къщи това може да бъде опасно. Много дресьори съветват такива кучета да бъдат кастрирани, независимо от пола: тогава, като правило, те стават по-малко агресивни.
По-добре да не дразните агресивното куче, за да му показвате, кой в действителност е господаря. Виковете и суровите наказания могат да бъдат опасни. Но да покажем на кучето, кой е главен може и незабележимо.
Ако ласкаете агресивното куче всеки път, когато то “моли” за това, вие го “убеждавате”, че стопанинът е то. За това, когато кучето насочва вниманието към себе си вие се правете, че не го забелязвате. И така трябва да се отнасят с него всички членове на семейството. В началото кучето няма да е на себе си; то може да започне да лае или жално да ви гледа, но не се поддавайте на това. В края на краищата, кучето ще се измори да моли и може би ще се свие на кравай на своето място, и тогава можете да го помилвате. Така кучето ще разбере, че стопанинът не е то, а вие, и кога ще му се обръща внимание решавате също вие.
От шумни игри, такива като дърпане на въже или борба е върможно кучето още повече да иска да бъде “глава”. По-добре играйте спокойни игри.
Не е желателно кучето да спи в спалнята. Спалнята на стопаните е “привилегировано” място, и ако на кучето се разрешава да спи там, то може да си “въобрази”, че е по-важно и от децата в къщата. Най-добре неговото място да е в кухнята или извън къщата в колиба. В много случаи агресивните кучета хапят стопаните си именно в спалнята.
Ако вашите старания не помагат или ако обучавайки кучето чувствате, че то може да ви ухапе, обърнете се към квалифициран дресьор. Него може да ви го препоръча ветеринар. Поговорете с дресьора за неговите методи на работа и преди да го наемете се убедете, че той е подходящ за вас. Дресьорът Ричард Стабс предупреждава: “Агресивното куче може да слуша професионалния дресьор, но това не означава,че също така ще слуша и стопанина си”. Стопанинът трябва да знае, че каквото и да се случи, той винаги може да се справи с кучето.
Някой кучета остават агресивни и след най-доброто обучение и да се държат във вкъщи може да стане опасно. Не получавайки своето, вие можете да решите да се избавите от кучето, вместо да рискувате. Би било добре да се посъветвате с ветиринар или дресьор. Може някой да се съгласи да вземе кучето; в такъв случай ще е необходимо да разкажете на новия собственик за проблемите на вашия питомец.
Дресьорът Питър Невил съветва: “В отношенията си с “властните” кучета е необходимо да следваме точни указания, а също е нужно да се прецени кой от домашните ще бъде подложен на опасност и в каква степен. Ако е невъзможно напълно да предпазим от опасността най-уязвимите членове на семейството, то по-добре да намерим на кучето нов стопанин - но не първият срещнат - или да го приспим.”
Благодорение на домашното куче, децaтa се учат и получават полза в емоционално отношение. Ако възрастните са наблизо и следят за игрите, за децата ще останат само приятните спомени за техните любимци.
(виж следния блок информация)
Предпазни мерки
1. Следете за поведението на децата и кучето.
2. Обяснете на децата, че не трябва да дразнят кучето.
3. Преди да позволите на децата да играят с чуждо куче, е необходимо да поискате разрешение от собственика.
4. Научете кучето да се подчинява на основни команди.
5. Привикнете кучето към прегръдки.
6. Не играйте с кучето прекалено шумни игри.
Превод: Е.Борисов
|
Просто обожава дечицата!
