Днес заведох госпожицата за първи ден на частната занималня, за която пусках тема преди няколко дена. От 13:30 до 18. Мислех си, че това е много като за първи път, но като се обаждах по телефона ме успокояваха, че всичко е наред и, че тя се чувства добре. Отивам аз в 17:30 и си представям как ми се хвърля на врата и ми казва хленчейки "искаааамммм в къъъъъщиииииии..." . Веднага приготвям 2-3 варианта на отговор в стил "Ама, защо виж колко е хубаво тук с децата" и други такива.

Обаче какво става в действителност:

Отивам, влизам и Таня (едната от възпитателките) казва на Моника "Виж Мони, мама е дошла да те вземе". Поглеждам Моника, която в момента играеше с едно момченце, което обикновено взимат последно, а тя надава вой от стаята "Неееееееееее, не ща да си ходя, искам тукааааааааа!, Няма, няма!"

Брех! Да не повярва човек!:) Браво, викам си, чудесно харесало и е....
Обаче следва неприятната част, в която аз половин час не мога да я накарам да си тръгнем. То като подивя туй дребното, ще кажеш, че е било вързано и никога с деца не е играло, бяга, не дава да я облека. А аз я дебна в коридора (нали съм с обувки, не мога да вляза в стаята), прилъгвам я с какво ли не само и само да дойде да я хвана да я облека. Но не! Успях да я хвана за малко докато Таня ми показваше какаво са творили децата днес и колко звездички има тя, но уви не успях да я облека, защото тя взе да маха с ръце в опит да ме натупа здраво, дори взе да ме ПЛЮЕ!!!!!!...Зяпнах направо! Тя дори не може да плюе, слюнката и се стича по брадичката, беше толкова смешна в опита си да се защитава, само и само да не я взимам, че се чудех да се смея ли или да се ядосам яко, на такъв тип поведение?! Оставих я да си поиграе още малко докато платя до края на месеца, но после пак опитите ми бяха обречени на неуспех. То не бяха удряне, хапане, плюене......Все едно е хванато от гората!. Няма да споменавам елемента на сринатия родителски авторитет тука, защото той беше засенчен от изумлението ми. И добре, че дойде майката на момченцето да си го прибере, че чак тогава Моника се съгласи да я облека и да тръгват заедно. Междувременно Таня също се опитваше да и обясни, че когато родителите дойдат децата трябва да си тръгват с тях, но и на нея не и провървя с опита да я облече. Моника просто беше със запушени уши, а устата и беше зациклила на думата "Не, няма" и "Не искам". Накрая ми препоръчаха да я взимам последна, защото явно това е начина да си тръгне (с последното дете).

Та...такива ми ти работи с първия ден. Сега сигурно 2 дена ще ми изяде ушите кога ше я водя пак. Мислих да я давам за 4 дена в седмицата, но май ще я давам 5 дена. Надявам се да се поуспокои, не знам на какво се дължи тази и реакция, дано да е от превъзбуда, от това, че много и е харесало. Уж обеща, че няма да прави така, но това вече 100 пъти го е забравила...

Иначе занесе една чанта с играчки за децата, и отиде с ГОЛЯМ мерак!

Следобед е изяла цял (!) кроасан и по-късно цяла ябълка. Била е много послушна, изпълнявала всички задачки, но все пак са забелязали, че е "своенравна". Надявам се да не стане пък сега "проблемното" дете. Ох.....Та така - хем ми е хубаво, че и харесва толкова много, хем се притеснявам да не излезе "хулиганката на групата"....


Monika 11.12.2001

Не бой се няма да е хулиганката,пък и какво като е малко свонравна защо да тъпчат днес обяснявах на мъжа ми,че ми е писнало да възпитавам Вики в добродетели които вече никой не цени,оставям я да се оправя сама ,е разбира се ако не се стига до крайности.Мисля,че мони е бла много впечатлена от занималнята,от децата била е погълната от заниманието си и виждаш ли ти си си"натресла"по някое време,което според нея изобщо не е подходящо вики също ми е правила тези номера,седя и чакам пред вратата 20 минути да рисува понеже госпожата ги е наградила за усърдието ,с което са събирали играчките.Смятам ,че мони ще си изгради режим,ще свикне да я взимаш по едно и също време.Много се радвам,че така леко приема промяната като се сетя за яслата....,сега направо ти е съкровище.Бейб а в тази занималня на една възраст ли са всички деца?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз от София следя сагата с варненската частна занималня и ми е много приятно да прочета, че на Мони много й е харесало днес!
А да не говорим как се забавлявах, докато четях днешните ви приключения.
И пред мен стои въпросът къде да давам сина си и ви завиждам, че имате толкова достъпни частни заведения във Варна. А като знам, че и всичките ни баби ни чакат там... много ми се иска да съм си до морето...
Вярно, че е пострадал родителският ти авторитет, но, сигурно, защото е за пръв път и всичко е много различно, в следващите дни нещата вероятно ще се канализират и няма да е така "своенравна". Обаче, ако бях аз, сигурно щях да се радвам и да се успокоя, че все пак детето ми се е чувствало добре и не съм му липсвала (мисля си, че като го гледам сама, като се наложи да го оставя някъде, ще ми е мъчно и ще се притеснявам...)
Стискаме палци за възхода на родителския авторитет и за все по-приятни мигове на Моника с децата в занималнята.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Бейб,много ти благодаря за разказа!Очаквах го с нетърпение!
И много се смях да си призная.Може би защото още ми е малко рано да съм на твойта.Ама и това ще стане,щото като го гледам,че от сега(почти на 7 месеца е) е бих казала проблемно бебе,какво ли трябва да очквам за в бъдеще не знам.....
Обаче това говори добре за самата занималня,нали?

Тая тема ще трябва да не я пускаме да заминава назад,за да казваш своевременно как се развиват нещата.
Обаче все пак мисля,че новините като цяло са добри
А за тези неудачи,дето разправяш,трябва някоя опитна мама да даде съвет

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Браво на Мони! Голямо момиче е. Аз на твое място не бих се притеснявала от днешната случка. Радвай се, че й харесва там, защото обратния вариант не е за предпочитане.
И аз съм имала случаи, когато моите отказват категорично да си тръгнат от градината. Ако имам възможност ги оставям и идвам след примерно 20-30минути. Ако трябва да тръгнем веднага, казвам, че заминавам сама и не мога да се върна да ги взема, пък който иска да спи довечера сам в градината - ефекта беше моментален. Или пък обещавам да ги заведа на някое супер интересно място (разбира се, спазвам обещанието) и така..т.е. действам според ситуацията.

И не се притеснявай, че ще я нарочат за "проблемно дете". Това си е твоето дете - неповторимо, уникално и много много чаровно. Сякаш останалите деца си приличат като две капки вода. Ако възпитателките са на място (а май са такива), няма да им се опре една Моника.

Rадвай се разбира се!
аз като мама на едно магаре дето рева за мене докато направи 5 годинки, всяка сутрин като заклан как мислиш че се чувствам? Мнооооооого по гадно отколкова като мама на 2 годишния ми хулиган който не реве за мене :)
имам предив големия и малкия си син :)

големия толкова беше тъжен сутрин, плачеше, чак на мен ми се дореваваше...
малкия днеска примерно го водя на нова "голяма" градина.
сутринта рева, че не иска да излезе без да е закусил, аз се приеснявах да не закъснее батко му за училище, та го исипах по пижама в колата с един сандвич, и отидох да карам баткото на училище..после връщане в нас, обличане, сресване, миене, чантата и хайде на нова градина. той беше кисела краставица през цялото време(предполагам не си е доспал).
и така поехме към детската градина, където той влезе вътре(аз очаквах писъци и рев естествено), а той видя едно детенце да кара колело-моторче от тея дето се бутат с крака, веднага детенцето получи едно яко блъскане, падна от мотора за да се настани там моя син и да поеме бръм бръм из цялата градина... на опитите да го извикам да дойде да му "представя" учителката той ми каза "ГОу мама Гоу мама, Си ю лета!"(отиваммамо отивай мамо, ще се видим по късно) и ме изблъска грубо....

(това е детенце което е "болезнено пръвързано за мама", зашото спи нощем с нас )

обърканата учителка дето в това време успокояваше падналото от мотора заради моя син детенце се усмихна и ми каза да не се тревожа, и да си отивам.

сега се чудя дали ще се разреве като разбере, че ме няма? дали въобще разбра че съм си тръгнала? и дали утре няма да започне одисеята на баткото му с годините рев сутрин ....

но по скоро не. малкия е много по джаста-праста и аз определено отидох с настроение на работа. Въпреки, че оставих един хулиган там :)
не така се чувствах обаче като оставях баткото с тези големи тъжни очи.....

Радвай се Бейб. Няма какво да се чудиш.

Чудесно е, че Моника се чувства добре там и й харесва. По-добре от това - здраве. Не се притеснявай, че е своенравна. Важното е да се разбира с децата и да се адаптира безболезнено, което явно се е получило. Предполагам, с времето ще свикне, че вечер се прибира така, както и всички останали деца и възпитателки.

И аз много се смях, докато те четох.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

Бейб,как се развиват нещата?Вземаш ли я без проблем вече?Какво правят там децата?И има ли някакви новинки около занималнята?
Дано видиш,че съм извадила темата,че ми е интересно и на мен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много се радвам!
По-добри новини не можеше да има! Виж сега, може да ти е своенравна госпожицата, но най важното е, че е й харесало. Всичко ще си дойде на мястото, скоро нещата ще си влязат в релси. Не забравяй, това е само първия ден, ще има дни, когато ще ти вика :' Мамо, искам да ме взимаш първа", които ще се редуват "Искам последна", всеки път е различно. Мони ще си намери приятели, които ще ви канят на барче, както нашата госпожица си има вече гадже от ДГ. И ние като си тръгваме от ДГ губим по 15 минути минимум, но сега като ходя с бебето и тя повечко се организира. Важното е, че си взела правилното решение, детето трябва да расте сред деца.
Чакаме отново новини от вас! Целувки на малката сладуранка!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

но не за нея , а за мен...

Моля ви, изтърпете ме, искам само да се нарева и накрещя някъде....

Почвам:
ААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААА..... (до + безкрайност мога)

Ще пукна вече, нервите ми не издържат, какво ми става не знам, явно имам нужда от доктор.
Моника се справя повече от чудесно с градината. Вчера също ходеше с голямо желание, пак не искаше да тръгва, но тръгна защото и бях обещала, че ще се срещнем с едно нейно приятелче.
Лошото е, че е станала ужасна. Мисли се за много самостоятелна, и се бори със всичкия магарешки инат който има (а той е убийствено много) да ми се противопостава за ВСИЧКО. Каквото и да я помоля, винаги отговаря с "НЯМА". Пробвам естествено с какви ли не залъгвания, измислени приказки, игрички, но не и не. По улиците се дърпа не иска да я държа, не иска да влиза в магазина с мен, после не иска да излиза с мен, КРЕЩИ като хулиганка, бяга като безпризорна, а аз трябва да я гоня. Нервничи за най-малката дреболия, не дава да я обличам и събличам. Днес например съм бясна (все още ми кипи), защото за пореден път ме прави на луда с това обличане. Не знам вие за колко време успявате да приготвите децата за излизане, но на мен ми отнема поне час.

Първо:
15 минути молене да седне да се изпиша на гърнето, да я измия и обуя. Отнема ми толкова, защото тя не се съгласява доброволно, а едва след като съм умолявала, заигравала, крещяла и най-накрая наказвала в другата стая. След наказването става, но докато стигнем до него минава доста време (загубено) в упражняване на принципите на позитивното възпиртание (ох къде са тез дето са я писали тая книга, да дойдат те да се справят позитивно)
След това докато и обувам гащите всичко изглежда сякаш ще успея да я облека....Ха, каква илюзия. След като обуя гащите и се заема с чорапогащника следва кълбо назад, шут в брадичката (моята), изправяне и започване на упражнението "колко добре мога да скачам на леглото и да не давам да ми обуят каквото и да е повече от гащите".

Част 2: още 15 минути.

Тук вече съм леко изнервена, и малко трудно се справям с добрия тон. За щастие или нещастие, тя не се трогва ни най-малко от изнервения ми тон и обещанията за втора серия усамотяване в другата стая и продължава да се хили и да не дада да я обуя. Тъкмо съм успяла да нахлузя едната част на чорапогащника и почти другата.... тя вече е събула първата. Същото е и с блузите - единия ръкав, започвам другия, тя изхлузва първия. Просто се кефи да ме дразни и това е!

Днес пак така - след като достигнахме етапа на 2рото наказване, и току що ми обеща, че ще слуша...докато се обърна да отдъхна, че най-после май я облякох.....обръщам се и я виждам цялата разпасана и разпльокана на земята, хили се и ме гледа провокативно изпод вежди.

От очите ми започнаха да прехвърчат изкри, а от носа ми сигурно и дим е излизал вече!!
Върнах се, стискайки зъби, (за да не излезе нещо дето не искам от устата ми), тъъъъъкмо я загащих пак......и тя (с неизменната усмивка) си изхлузи якето на земята.

В тоя момент не знам какво стана, но ръката ми взе превес над мозъка и без да кажа дума я пернах по главата. Честно и аз не разбрах как стана. Без да искам!. Не бях аз!.... Скочих и изфучах в другата стая като тряснах и вратата..

Пльоснах се на леглото и забучих празен поглед в тавана. Тя крещеше от другата стая "мамо, ела тука", а аз бях 100% убеденя, че няма да мръдна от тая поза цял ден. По едно време нещо в мозъка ми се пробуди и взе да цъка "13:30 минава, Моника трябваше вече да е в занималнята".
Станах, гледайки мнннного лошо и отидох в дугата стая където имаше едно агънце. Започнах безмълвно да я обличам, а тя беше по-послушна и от най-послушното дете на света. По едно време усетих една малка ръчичка да ме милва по лицето и едно личице да се опитва да се мушне м/у косата ми за да ми види погледа (който въобще не беше за гледане. Нещо в мен протягаше ръце да гушне това дребосъче, а друго нещо пък не помръдваше ръцете ми и не искаше да свали сериозния и лош поглед от лицето ми. Облякох я набързо, сресах я също толкова бързо (иначе става по гореописания начин), заведох я до градината, без да кажа нито една дума и не отговорих на нито един въпрос. Заведох я, звъннах и когато се показа Таня се опитах да залепя някаква усмивка на лицето си, но после като си тръгнах отново бях кисела като лимон. Отидох в магазина, натоварих се с покупки като кон, върнах се, отключих вратата и хвърлих чантите на земята. И счупих яйцата естествено.

После влязох в клуба да се нарева малко.....

Докато писах, писах...взе, че ми поотмина малко, взе да ми просветва. Сега пък съм обзета от угризения, че мълчах като пукал..., че не я гушнах и целунах, когато тя ми се гушкаше. Сега пак ми се реве...

Но ...всъщност какво исках да питам...Май нищо конкретно. Въпроса на който още не съм намерила отговор няма смисъл да го задавам пак, защото явно това е въпрос на който няма отговор. "Как да се държа така, че да избегна тези конфликти". Така, че не го питам това. Просто ви благодаря, че ме прочетохте, пък и да не сте, важното е, че пишейки взе, че ми мина:)


Monika 11.12.2001

ХЕХЕ...

тая мома я искам за снаха :)))))


само тя може явно да се мери по магарии с моя син :)

споко мила...и аз съм така, нали написах как карах малкия по пижама вчера...днеска сутринта пък го карах без гащи, цамо по потник в колата да закарам батко му да не закъснее за училище, после пак с няс, пак борба за да го облека за градина, ...е резултата е закъснях за работа



така е и с обличането, и с яденето (той никога не иска да чака да сложа масата, а ако случайно дочака трябва да му се разреши да бърка на всички в чиниите), с гърнето, с миенето, с излизането, с влизането.....

само дето аз не се впечатлявам- като няма да се облича- хайде гол! и това е!

избягвам да се боря с него ..никакви борби за надмощие не позволявам.
постъпила си съвсем правилно и позитивно според мен - като си излязла от стаята и после не си и говорила.

между другото това при мен има 100% ефект - като те ядоса - оставяш да пищи, правиш се че за никаде не бързаш, затваряш се в стаята си или продължаваш да се занимаваш с каквото ти е спешно. и никакво говорене!

Разбирам защо ти се крещи.
Просто стискам зъби и дишам дълбоко ... това е. Но не ми се получава всеки път. Вчера сутринта аха да стане и не...нямах време за дишане и броене, такъв шамар и отвъртях, че се наложи да давам обяснения и в градината. Цял ден ме боля глава и се чувствах като отрепка...за успокоение на собствената си съвест и купих няколко неща и я взех първа. Нямах търпение да я нагушкам и пак да и се извиня за шамара.
Тя си беше в добро настроение и явно не беше преживяла нещата така както аз.:-(
Хайде, успокой се.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ееееех, Бейб...

Такива моменти ще има безброй - да се луташ и питаш как е било редно да се постъпи и дали си реагирала правилно. Станалото - станало! Опитай се да видиш кое е било позитивното в цялата тази история. Според мен си постъпила правилно. Така като чета, аз бих изпушила доста по-рано. Ако беше отстъпила щеше да е по-неправилното решение. Просто се опшитай да приемеш решението си за правилно.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

тъкмо се опитвах да ти отговоря на горния постинг, но някакъв заблуден клавиш ми се удари в пръста и ми прецака целия постинг:) Но нищо, исках да ти кажа за "болезнената привързаност", дето и аз толкова съм я чела по книжките.

Не е вярно!:) И Моника спи с мен (това не е за хвалба де...) и като я гледам каква е станала, май не и се отразява като по книга:)

Но и възрастта си казва думата. В яслата много плачеше.

Ти си върха обаче, аз не съм се престрашила да я изведа по пижама, но да ти кажа като нищо ще го направя някой ден. Това би свършило по-добра работа отколкото безкрайните увещания.
Забелязала съм, че колкото повече и обяснявам, че това не се прави едикакси, защото незнамкаквоси, толкова повече се инати. Накрая като и кажа "добре, хайде прави каквото искаш, но имай предвид, че може да стане едикаквоси", тогава се замисля и обикновено не рискува:). Днес сутринта например правих за закуска макарони на фурна. Сварих ги, сложих им яйцата и другите неща и се засилих да ги мятам във фурната, но тя като писна "Нееее, те са сварени, дай ги". Обяснявам, че са сварени наистина, но трябва и да се изпекат, защото яйцата не се ядат сурови и т.н, но тя не ще и да чуе. Продължава да си инати и да крещи, да не ги слагам да се пекат. Накрая казах, добре тогава. Връчих и една лъжица и и поднесох тавата, но и казах "добре тогава, яж, но имай предвид, че ще се подрискаш после" Тя ме гледа, мига, мига, врътна си трътката и каза, "Не, НЯМА ДА ГИ ЯМ". Нали всичко е "няма"....не се изненадах особено:)

Мисля си като влезе в пуберитата....правя аналогия със сегашното и поведение и тръпки ме побиват. Сигурно тогава направо ще ми тегли една майна и ще изфиряса от вкъщи. Ей тва ме плаши. Че щом сега ми е трудно, тогава .....?!?!


Monika 11.12.2001

да, явно бързо им минава, а нас повече ни държи.

мен особено наистина много ме държи. Направо ми се иска да имах едно копче "reset" и да си го цъкам отвреме навреме....

Преди 1-2 месеца тъкмо ми се стори, че се е поукротила малко, но явно е било временно явление. А като имаш предвид, че тя досега не е имала много контакти с деца. Сега подозирам, че ще подивее повече, от една страна от самостоятелността която осъзнава, че има, от друга страна и игрите с децата и вливат нов "акъл" в главата...


Monika 11.12.2001

Реви Реви Беиб, ние ще те изслушаме... Нали трябва това нервно напрежение все някьде да го изхвьрлиш.

Колкото до малката - явно такьв и е характера. Има начин да се справиш - не се подавай на манипулации.Това означава че не можеш да продьлжиш така защото ще се сьсипеш.

За да се укроти детето трябва да приложиш тактиката на безразличие - започни да я практикуваш от сьбота (за да не бьрзаш за някьде) Значи будиш я рано и сьщата процедура която правиш всеки ден за детската - обаче като не слуша казваш Добре Недей и излизаш оставяш я да реве и така без повишаване на тон
Изваждаш само дрехите които ти искаш тя да облече, другите криеш.
За обяд - Искаш ли да ядеш - Не - Ами добре стой гладна тогава. И така нтк - схващаш нали?

Моят син сьщо е инат и това помага (ама като имам време)

The wind of God's Grace cannot lift us if we are carrying the load of desires and ego.

да, не се самозалъгвам, че мога да избегна всички конфликти. Но наистина е хубаво да мога да си направя поне някакъв извод от случилото се, а не просто да го забравя.

Досега не съм и мълчала толкова време, но не мисля, че и е направило особено впечатление де. Аз преди много мразех майка ми като ми мълчеше. Но бях много по-голяма. А Моника сега ведага си намира друго занимание и видимо май не се трогва особено. Едва когато се сдобрим, тя започва да ми се гушка постоянно. Но докато съм сърдита, ако не се чувства виновна и тя седи и се прави на 2 и половина. Преди време така си се сърдихме доста време. Аз на дивана, тя на леглото. Мислех си, че ще се предаде първа, но не! Отвреме навреме се опитваше да ми привлиза вниманието с изкуствено покашляне и прозяване, но нищо повече. Накрая аз се предадох първа (има си хас) и тогава почна голямото гушкане и целуване. Идва да се извинява и да ме закача само когато се чувства виновна. И аз не знам на базата на какво си решава, но...:)


Monika 11.12.2001

Аз навремето с баща ми се е случвало да не си говоря с месеци. Рекорда ми е три месеца. Като бях тийнейджър. И накрая се предавах само защото ми писваше да се стеле тази тежка атмосфера, защото не се дишаше вкъщи. И майка ми и брат ми полудяваха. Сега се чудя как ми е позволявал да се правя на важна баща ми, но майка ми твърди, че е имал слабост към мен. Никой друг не си е позволявал подобни волности.

Аз и сега съм в състояние да се надувам с месеци. И с децата съм такава. Знаят, че надуя ли се и става лошо. Но те усещат явно. И Моника те усеща сигурно. Просто знае, че ще те надвие. Аз с Наталия се справям от въздуха просто, много ми е лесна. Но Крисо малко напомня на Моника. Онзи ден ме ядоса и аз го пернах. Беше нещо като шамар, но не шамар, а просто с върха на трите пръста го пернах, колкото да се освести, че ме дразнеше. Аз бих се обидила ужасно, а той само разтръска глава наляво-надясно, както прави кучето ни, когато разтърсва козина, ухили се, хвана ме за двете бузи, разтегна ми устата в усмивка и изръси някакъв бисер от сорта на "Тази блуза много ти отива на полата мамо. Мнооооого си ми хубава днес". Да паднеш направо! Гледам да не се връзвам много и това е. Е, после съм си му го върнала де, предполагам.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

Eeeee, ti pyk!

какъв пуберитет!
тогава ти ще си тази която няма да и се чува думата, нито пък ще можеш да и напляскаш дупето, нито да и се скараш...всичко това ще е безполезно :)
но за щастие преди пуберитета има много миролюбиви години през които ще можеш да станеш приятелка с нея, и един ден в пуберитета да можеш да подкрепяш нейните правилни решения. далеч съм от мисълта, че ще мжеш да и влияеш на неправилните...дай Боже да си възпитаме добре децата да могат да вземат само правилни...

та идеят ми беше , че в момента ти караш колата и ппоставяш правилата...в пуберитета децата сами си карат колата, по поставените преди това правила. А ти си там само да подпираш от време на време волана да не кривват много....

Успокоява ли те това, че децата на 5 годинки са същински съкровища?
половината път е минал - само оше толквоа остава:) до сладката възраст... и после цели 10 години почивка преди истинския пуберитет.... който едва ли ще трае повече 3 години....и после цял живот приятели :)

тази тактика е много хубава, обаче трябва наистина да се изпълняват заканите:)

А как да изляза аз а да я оставя сама.
Все я плаша, че ще я оставя сама и отивам да се приготвям като се старая да изглеждам много убедителна в намеренията си. Тя естесвено започва да реве и да ме убеждава, че вече ще слуша. Да, ама не. Отивам да я обличам и само след секунди отново започва. Аз пак подемам старата песен на нов глас "ще те оставя, тръгвам... Тя пак рев и така... все пак накрая след н-тия опит успявам де, но вече съм достатъчно ядосана:)

Миналата седмица обаче ми дойде до гуша и реших най-после да изпълня заканата си. Казах, "добре, след като не искаш да те обличам, излизам сама, а ти ще останеш тук да си играеш". Последва редовния рев, но тоя път викам си ще изляза наистина та да и дойде акъла в главата. Докато се обличах и си обувах обувките, тя усети че май ще изпълня заканатаи взе да реве много драматично, но аз все пак излязох. Заключих вратата, съвсем като наистина, но естествено останах да слухтя пред вратата. То не бе рев и чудесия. Стоях и едва се удържах, но изтърпях 10 минути. После влязох и я облякох без проблеми.
Е, да, ама на другия ден все едно нищо не е било....
Но
С храненето не искам да експериментирам, защото тя и без това доста е отъняла напоследък.

А иначе всеки път обещава, че вече ще слуша...направо да и повярваш:)

Но мисля да пробвам така както казваш - в съботен ден. В момента в който се заинтати ще кажа "добре, щом не искаш да се обличаш няма да ходиш днес на градина. И наистина няма да я заведа защото е събота:) Но опита ми с уж оставянето в къщи и от лишаването от вечерното филмче на компютъра съдя, че на другия ден ще е забравила. Обаче ще пробвам тази събота с "незавеждането" на градината. :) Може пък да има ефект, защото тя наистина има голямо желание да ходи. (днес пак с 300 зора я прибрах)


Monika 11.12.2001

Ох, Бейб, и при нас е същата работа...
Обаче напоследък й "хванах цаката" Докато я обличам (избягвам толкова сложни неща като чорапогащник, например) й пея някоя любима песничка. Тя обикновено се заслушва и докато я изпея цялата вече почти съм я облякла. Отделно всичко, което може сама да нахлузи й го давам. Ако знаеш какви битки води с чорапите
Също така, ако не й се слушат песни (щото аз по принцип не мога да пея - направо си грача и понякога категорично ми казва "Мамо, спри!"), започвам да й разказвам какво ще правим, ама наистина много подробно. Така също й се отвлича вниманието и дето се вика за секунди е готова.
Избягвам да й пускам музика на касетофона, щото се мята да скача или танцува по леглото и много време се губи.

Радвам се, че толкова й е харесала градината, но се въоръжи с търпение поне за 2 седмици, защото все пак си е голяма промяна за нея.

Ралица, 20.Х.02г.