ХЕХЕ...

тая мома я искам за снаха :)))))


само тя може явно да се мери по магарии с моя син :)

споко мила...и аз съм така, нали написах как карах малкия по пижама вчера...днеска сутринта пък го карах без гащи, цамо по потник в колата да закарам батко му да не закъснее за училище, после пак с няс, пак борба за да го облека за градина, ...е резултата е закъснях за работа



така е и с обличането, и с яденето (той никога не иска да чака да сложа масата, а ако случайно дочака трябва да му се разреши да бърка на всички в чиниите), с гърнето, с миенето, с излизането, с влизането.....

само дето аз не се впечатлявам- като няма да се облича- хайде гол! и това е!

избягвам да се боря с него ..никакви борби за надмощие не позволявам.
постъпила си съвсем правилно и позитивно според мен - като си излязла от стаята и после не си и говорила.

между другото това при мен има 100% ефект - като те ядоса - оставяш да пищи, правиш се че за никаде не бързаш, затваряш се в стаята си или продължаваш да се занимаваш с каквото ти е спешно. и никакво говорене!

Разбирам защо ти се крещи.
Просто стискам зъби и дишам дълбоко ... това е. Но не ми се получава всеки път. Вчера сутринта аха да стане и не...нямах време за дишане и броене, такъв шамар и отвъртях, че се наложи да давам обяснения и в градината. Цял ден ме боля глава и се чувствах като отрепка...за успокоение на собствената си съвест и купих няколко неща и я взех първа. Нямах търпение да я нагушкам и пак да и се извиня за шамара.
Тя си беше в добро настроение и явно не беше преживяла нещата така както аз.:-(
Хайде, успокой се.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ееееех, Бейб...

Такива моменти ще има безброй - да се луташ и питаш как е било редно да се постъпи и дали си реагирала правилно. Станалото - станало! Опитай се да видиш кое е било позитивното в цялата тази история. Според мен си постъпила правилно. Така като чета, аз бих изпушила доста по-рано. Ако беше отстъпила щеше да е по-неправилното решение. Просто се опшитай да приемеш решението си за правилно.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

тъкмо се опитвах да ти отговоря на горния постинг, но някакъв заблуден клавиш ми се удари в пръста и ми прецака целия постинг:) Но нищо, исках да ти кажа за "болезнената привързаност", дето и аз толкова съм я чела по книжките.

Не е вярно!:) И Моника спи с мен (това не е за хвалба де...) и като я гледам каква е станала, май не и се отразява като по книга:)

Но и възрастта си казва думата. В яслата много плачеше.

Ти си върха обаче, аз не съм се престрашила да я изведа по пижама, но да ти кажа като нищо ще го направя някой ден. Това би свършило по-добра работа отколкото безкрайните увещания.
Забелязала съм, че колкото повече и обяснявам, че това не се прави едикакси, защото незнамкаквоси, толкова повече се инати. Накрая като и кажа "добре, хайде прави каквото искаш, но имай предвид, че може да стане едикаквоси", тогава се замисля и обикновено не рискува:). Днес сутринта например правих за закуска макарони на фурна. Сварих ги, сложих им яйцата и другите неща и се засилих да ги мятам във фурната, но тя като писна "Нееее, те са сварени, дай ги". Обяснявам, че са сварени наистина, но трябва и да се изпекат, защото яйцата не се ядат сурови и т.н, но тя не ще и да чуе. Продължава да си инати и да крещи, да не ги слагам да се пекат. Накрая казах, добре тогава. Връчих и една лъжица и и поднесох тавата, но и казах "добре тогава, яж, но имай предвид, че ще се подрискаш после" Тя ме гледа, мига, мига, врътна си трътката и каза, "Не, НЯМА ДА ГИ ЯМ". Нали всичко е "няма"....не се изненадах особено:)

Мисля си като влезе в пуберитата....правя аналогия със сегашното и поведение и тръпки ме побиват. Сигурно тогава направо ще ми тегли една майна и ще изфиряса от вкъщи. Ей тва ме плаши. Че щом сега ми е трудно, тогава .....?!?!


Monika 11.12.2001

да, явно бързо им минава, а нас повече ни държи.

мен особено наистина много ме държи. Направо ми се иска да имах едно копче "reset" и да си го цъкам отвреме навреме....

Преди 1-2 месеца тъкмо ми се стори, че се е поукротила малко, но явно е било временно явление. А като имаш предвид, че тя досега не е имала много контакти с деца. Сега подозирам, че ще подивее повече, от една страна от самостоятелността която осъзнава, че има, от друга страна и игрите с децата и вливат нов "акъл" в главата...


Monika 11.12.2001

Реви Реви Беиб, ние ще те изслушаме... Нали трябва това нервно напрежение все някьде да го изхвьрлиш.

Колкото до малката - явно такьв и е характера. Има начин да се справиш - не се подавай на манипулации.Това означава че не можеш да продьлжиш така защото ще се сьсипеш.

За да се укроти детето трябва да приложиш тактиката на безразличие - започни да я практикуваш от сьбота (за да не бьрзаш за някьде) Значи будиш я рано и сьщата процедура която правиш всеки ден за детската - обаче като не слуша казваш Добре Недей и излизаш оставяш я да реве и така без повишаване на тон
Изваждаш само дрехите които ти искаш тя да облече, другите криеш.
За обяд - Искаш ли да ядеш - Не - Ами добре стой гладна тогава. И така нтк - схващаш нали?

Моят син сьщо е инат и това помага (ама като имам време)

The wind of God's Grace cannot lift us if we are carrying the load of desires and ego.

да, не се самозалъгвам, че мога да избегна всички конфликти. Но наистина е хубаво да мога да си направя поне някакъв извод от случилото се, а не просто да го забравя.

Досега не съм и мълчала толкова време, но не мисля, че и е направило особено впечатление де. Аз преди много мразех майка ми като ми мълчеше. Но бях много по-голяма. А Моника сега ведага си намира друго занимание и видимо май не се трогва особено. Едва когато се сдобрим, тя започва да ми се гушка постоянно. Но докато съм сърдита, ако не се чувства виновна и тя седи и се прави на 2 и половина. Преди време така си се сърдихме доста време. Аз на дивана, тя на леглото. Мислех си, че ще се предаде първа, но не! Отвреме навреме се опитваше да ми привлиза вниманието с изкуствено покашляне и прозяване, но нищо повече. Накрая аз се предадох първа (има си хас) и тогава почна голямото гушкане и целуване. Идва да се извинява и да ме закача само когато се чувства виновна. И аз не знам на базата на какво си решава, но...:)


Monika 11.12.2001

Аз навремето с баща ми се е случвало да не си говоря с месеци. Рекорда ми е три месеца. Като бях тийнейджър. И накрая се предавах само защото ми писваше да се стеле тази тежка атмосфера, защото не се дишаше вкъщи. И майка ми и брат ми полудяваха. Сега се чудя как ми е позволявал да се правя на важна баща ми, но майка ми твърди, че е имал слабост към мен. Никой друг не си е позволявал подобни волности.

Аз и сега съм в състояние да се надувам с месеци. И с децата съм такава. Знаят, че надуя ли се и става лошо. Но те усещат явно. И Моника те усеща сигурно. Просто знае, че ще те надвие. Аз с Наталия се справям от въздуха просто, много ми е лесна. Но Крисо малко напомня на Моника. Онзи ден ме ядоса и аз го пернах. Беше нещо като шамар, но не шамар, а просто с върха на трите пръста го пернах, колкото да се освести, че ме дразнеше. Аз бих се обидила ужасно, а той само разтръска глава наляво-надясно, както прави кучето ни, когато разтърсва козина, ухили се, хвана ме за двете бузи, разтегна ми устата в усмивка и изръси някакъв бисер от сорта на "Тази блуза много ти отива на полата мамо. Мнооооого си ми хубава днес". Да паднеш направо! Гледам да не се връзвам много и това е. Е, после съм си му го върнала де, предполагам.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

Eeeee, ti pyk!

какъв пуберитет!
тогава ти ще си тази която няма да и се чува думата, нито пък ще можеш да и напляскаш дупето, нито да и се скараш...всичко това ще е безполезно :)
но за щастие преди пуберитета има много миролюбиви години през които ще можеш да станеш приятелка с нея, и един ден в пуберитета да можеш да подкрепяш нейните правилни решения. далеч съм от мисълта, че ще мжеш да и влияеш на неправилните...дай Боже да си възпитаме добре децата да могат да вземат само правилни...

та идеят ми беше , че в момента ти караш колата и ппоставяш правилата...в пуберитета децата сами си карат колата, по поставените преди това правила. А ти си там само да подпираш от време на време волана да не кривват много....

Успокоява ли те това, че децата на 5 годинки са същински съкровища?
половината път е минал - само оше толквоа остава:) до сладката възраст... и после цели 10 години почивка преди истинския пуберитет.... който едва ли ще трае повече 3 години....и после цял живот приятели :)

тази тактика е много хубава, обаче трябва наистина да се изпълняват заканите:)

А как да изляза аз а да я оставя сама.
Все я плаша, че ще я оставя сама и отивам да се приготвям като се старая да изглеждам много убедителна в намеренията си. Тя естесвено започва да реве и да ме убеждава, че вече ще слуша. Да, ама не. Отивам да я обличам и само след секунди отново започва. Аз пак подемам старата песен на нов глас "ще те оставя, тръгвам... Тя пак рев и така... все пак накрая след н-тия опит успявам де, но вече съм достатъчно ядосана:)

Миналата седмица обаче ми дойде до гуша и реших най-после да изпълня заканата си. Казах, "добре, след като не искаш да те обличам, излизам сама, а ти ще останеш тук да си играеш". Последва редовния рев, но тоя път викам си ще изляза наистина та да и дойде акъла в главата. Докато се обличах и си обувах обувките, тя усети че май ще изпълня заканатаи взе да реве много драматично, но аз все пак излязох. Заключих вратата, съвсем като наистина, но естествено останах да слухтя пред вратата. То не бе рев и чудесия. Стоях и едва се удържах, но изтърпях 10 минути. После влязох и я облякох без проблеми.
Е, да, ама на другия ден все едно нищо не е било....
Но
С храненето не искам да експериментирам, защото тя и без това доста е отъняла напоследък.

А иначе всеки път обещава, че вече ще слуша...направо да и повярваш:)

Но мисля да пробвам така както казваш - в съботен ден. В момента в който се заинтати ще кажа "добре, щом не искаш да се обличаш няма да ходиш днес на градина. И наистина няма да я заведа защото е събота:) Но опита ми с уж оставянето в къщи и от лишаването от вечерното филмче на компютъра съдя, че на другия ден ще е забравила. Обаче ще пробвам тази събота с "незавеждането" на градината. :) Може пък да има ефект, защото тя наистина има голямо желание да ходи. (днес пак с 300 зора я прибрах)


Monika 11.12.2001