Предлагам тази тема също да бъде закотвена на първа страница, ако смятате, че заслужава, може да гласуваме...
Тъй като откакто станах по-смела и споделям с другите за следродилната си депресия, видях, че за съжаление не съм изключение...
Така че споделете, мами, за това как се чувствахте като новоизлюпена родителка... Ето и моята история, ако искате я четете, но на мен ми олеква като пиша:
Така-а, родих Алекс на 15-ти август 2004 год., неделя на обяд, Голяма Богородица - 2850 г, 51 см, здрав и красив!!! И по случая бях в еуфория докъм края на септември!!!
Но дойде октомври и усетих първите депресивни настроения, но си казвах, че е нормално и ще отшумят бързо, много си вярвах...
Грешката направих през ноември, когато почувствах силна умора, но не се оплаках, усетих желание да не се събуждам повече сутрин, но не го споделих, а го скрих - уплашена и засрамена от себе си... А депресията вече надигаше своята грозна глава, въпреки болезнените ми и безсилни опити да я спра...
Чувството за вина и несправяне с майчинството достигнаха своя апогей към 7-ми декември 2004 година, когато вече сериозно обмислях и желаех самоубийство... Паметта взе сериозно да ми изневерява за голям мой ужас, все по-трудно се концентрирах в каквото и да е, и започнах да се губя дори из квартала, което ме паникьоса съвсем, депресира още повече, вината ми достигна грандиозни размери, желанието ми да хвърля Алекс от 4-ия етаж все по-силно, а след него щях да се самоубия разбира се!!!, уви, не се шегувам, имах самочувствие под абсолютната нула, чувствах се ненужна, лоша, глупава, незаслужаваща радост, пречеща на близките си, имах разстройство, безсъние, страхотно се потях нощем, сънувах ужасни кошмари, мъжът ми ми липсваше адски, защото много бачкаше!, кърмата ми секна съвсем, чувствах се изтощена и без сили, зрението ми отслабна, М. ми дойде, зимен студ, абе ужас отвсякъде... На около 15-ти декември вече не можех да търпя положението и най-накрая спрях да се крия! С голям страх, чувство на себеотвращение и самоомраза, вина и паника споделих с мъжа ми една съботна сутрин, че смятам, че това ни е последното любене, че за последен път виждам Алекс, и той много се ядоса и стресна... На 17-ти казах и на мама, която помолих да ме заведе на психиатър, защото явно имах нужда от спешно лечение!!! Тя първо не повярва колко съм зле, но после, та чак до Нова Година, се грижи за мен и за Алекс с много любов, доброта, търпение и вяра в добрия изход - БЛАГОДАРЯ ВИ, мамо, татко, лельо, Ками, Роси, Иво, Хри и бабо Божке!!! - без вас сега просто нямаше да съм жива, а много вероятно и Алекс... Имаше момент, в който се чудех как се казва Алекс, в който ми беше трудно да се изкъпя или да напиша нещо, или да приготвя дори елементарно ядене... Не се преструвам, това е от болестта!!!
На 18-ти декември започнах да пия антидепресант, Сероксат, който почна да ме поосвества малко по малко, на 1-ви март почувствах по-осезаемо подобрение и вече не желаех да се самоубивам, като полека-лека започнах да общувам с други хора и да излизам повече навън...
Около 20-ти март обаче изпаднах в хипомания, обратното на депресията и сега съм вече в еуфория, в другата крайност, но съм и малко по-нервна, раздразнителна и избухлива, което изморява много и мен, и близките ми... Но това състояние е по-готино...
Уви, и това не е нормалното състояние, та психиатърът ми предписа ново лекарство Нюротон за предотвратяване на гадното лашкане между потиснатост и прекалена еуфоричност... В момента съм като махало, което се люшка между двата полюса, но никога не се задържа по златната среда на спокойното щастие!!!
Но вярвам, че ще се излекувам напълно близките седмици, а вие???
Психиатърът ми се казва д-р Сираков и ме похвали, че съм лесна пациентка, защото си пия предписаните хапчета, защото съм учила психология и знам за какво става дума и защото много се боря!!! Той ми каза, че като ме видял първия път си помислил, че ще ми трябва около година, за да оздравея напълно, а пък аз още на 3-ия месец от лечението почувствах страхотно подобрение!!! Сега той ми дава максимум 3 месеца с новото лекарство, за да се оправя съвсем, но аз мисля, че възстановяването ми ще е по-бързо... Един Господ знае...
Ако ви интересува, мога да споделя с вас и причините, поради които според мен изпаднах в тази дупка, но засега стига... Останете с добро психическо и физическо ЗДРАВЕ, и с много ЛЮБОВ в сърцата, другото е бошлаф работа, повервайте ми!!! С приятелски поздрав и с желание да ми пишете - Деси.

Животът е пъстър и аз вече се радвам, че мога да чувствам всякакви емоции...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Милото. Трябваше поне тук с някоя мама да поговориш. А ти си крила и само се е трупало. Добре, че всичко се е оправило.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Чудесно е, че си намерила сили да предприемеш мерки! Почти всяка от нас е изпадала в след-родилна депресия в една или друга степен. Мен никак не ме подмина, така че в известен смисъл те разбирам. Важното е, че си намерила сила да се бориш и че вървиш по правилният път! А и е хубаво, че имаш подкрепата та близките си.

Дидини

Разбирам те много добре, понеже и мен депресията не ме подмина Повече от година се влачих из къщи като парцал, вярно чак мисли за самоубийство не са ми минавали, но постоянно мислех за смъртта - моята и на бебето - по всевъзможни начини... Никога не съм се чувствала по-кофти... А сега като се мъча да си спомня някои неща ми е доста мъгляво за много от тях
Решението? Да осъзнаеш, че имаш проблем, да намериш сили в себе си да го преодолееш - това е най-важното. След това е лесно - добър хомеопат, който точно за 2 седмици ме измъкна от блатото, както и някаква ангажираност, нещо което да ми е интересно и по-никакъв начин да не е свързано с домашните задължения, семейството и най-вече с бебето
Пожелавам ти скоро да се похвалиш, че всичко и с теб е наред

Ралица, 20.Х.02г.

Радвам се че сега и ти и детето сте добре, това е наи-важното
Разкажи повече за причините, дай съвет на бъдещите майки като мен, как да не изпадат в подобно състояние след раждането.

Ох, горката, какво ти е минало през главата. Разбирам те много добре, понеже аз бях в същото положение, все едно постинга ти аз съм го писала, с тази еазлика, че омразата,безсилието и евентуалната агресия бяха насочени единствено и само към мен...Сега се чувствам по-добре, но не бих казала че съм се оправила Продължавам да се чувствам постоянно уморена, неспособна на нищо, ненужна, в тежест на всички, паметта ми и мозъкът ми не работят както преди, значително по-ниско самочувстие и куп други неща, а в момента сме в много важен етап от живота - преместване в друга държава, нуждата от работа (което адски ме плаши поради гореспоменатите нови мои качества) и това е само най-малката част на проблема. Със себе си тези промени влекат един куп други проблеми, за чието разрешаване вече нямам сили....Вчера явно не издържах и ме повали страшно главоболие - през живота си досега така не ме е боляла глава - цялата глава, страшно режеща неописуемо силна билка, съпроводена с повръщане....Цялото акумулирано вътрешно притеснение, напрежение, ненавист към себе си, изби....Не искам да продължавам....Всичко започна след като ни изписаха от болницата с бебка - един постоянен плач с неопределена причина..И досега мечтая за душевно спокойстие, но не зная кога ще дойде..
Та, мами, опитайте се да не се поддавате на този кошмар. Зная, че се контролира трудно и понякога е невъзможно, но винаги си повтаряйте, че това ще свърши и вината не е във вас. Вие сте направили най-хубавото - дали сте живот на едно малко същество и нямате основания да се самообвинявате. Желая ви много усмивки и спокойствие

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Имах някои моменти, в които се чувствах подтисната, но тъй като се местихме от Франция в България, на ново място, нова къща и т.н. трябваше да се мобилизирам. Имало е моменти, в които често ми се ревеше, даже съм си плакала де, целият свят ми е бил крив, чувствала съм се неразбрана, всички грижи около бебо са ми били като огромно непосилно бреме. Понякога сутрин като се събуждах от плача му съм искала това да е просто сън, на моменти отношенията в къщи с мъжа ми не бяха от най-цветущите....ниско самочувствие, чувство за обреченост и неспособност, страх как ще се справям и т.н. ..това са само част от чувствата и мислите ми в първите няколко месеца след раждането. Но, просто нямаш избор!!! Преодолявах всичко това с някакво "връщане" към реалността, без да се оставям много дълго в тези емоции. просто си давах сметка за тях, осъзнавах, доколкото мога от къде идват и продължавах с ежедневните ми занимания (както, когато те боли глава, например. Боли те, но си продължаваш да чистиш, да пазаруваш, переш и т.н.). Споделянето между свои помага (дори наскоро четох, че един от големите проблеми на съвременните жени и млади майки е, че изживяват бременността и майчинството си в самота, т.е. няма го голямото семейство от едно време, когато другите жени са помагали и заменяли изморената майка). И въпреки това в Бг все още ползваме помощ от майки и свекърви - нещо, което в други държави вече е рядко срещано.
Не знам дали това, че си учила психология ти помага особено в този случай, дали от много знания не задълбаваш много излишно?! Гледай позитивно, радвай се на "малките" неща в живота, гушни си бебчето и стъпвай здраво на земята. Ако трябва обърни се към психотерапевт (психиатрите май повечко с лекарства лекуват).
А дали се справяме, дали сме добри майки (колко съм си блъскала главата на тази тема...), за себе си съм си казала, че аз съм майката за Иво и той е детето за мен, правя това, което мога, много го обичам и се стремя да му го показвам.
Много кураж и нека преживяното е скоро зад гърба ти!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моят съпруг много отдавна се опитва да ми залепи диагнозата следродилна депресия. И след първото дете и след второто. Той е дипломиран психолог и много обича да търси под вола теле. А после да наблъска телето с антидепресанти за ескперимента или за собствено успокоение. Според него лудият никога не се признавал да луд и затова имоят случай бил такъв..
Та, аз не се признавам нито за луда нито за депресирана, въпреки, че откровено казано съм имала много трудни моменти, които могат да се нарекат гранични..И на мене ми е било сиво, мрачно, безмислено, идвало ми е да се хвърля.Но кажете ми как, как да се депресирам и как да остана в леглото целия ден, като на мене няма кой да ми помогне нито ден, нито час нито минута даже. Жевеем оттдавна в чужбина.Майки, свекърви, рода и приятели са далече и са като абстрактни понятия. Приятелите идват само за купон, на тях не можеш да разчиташ. Аз не мога дори един грип да си позвола за изкарам на легло, камо ли депресия или някако друго психическо заболяване. Просто изтръпвам от страх ако не дай си боже се разболея нещо сериозно. какво ще правят децата, домът ще се срине. ще настъпи краят на семейството.Миналата седмица получих алергичен шок. Трябваше съвсем сама с двете деца да се влача по лекарски кабинети. Децата играят в чакалнята, докато мама е закачена на инфузия с финистил един час., малко за да спадне отока.

не съм раждала все още, но проучвам въпроса и последствията. Чувала съм за следродилна депресия и искам да знам повече за причините за нея. Лично според мен са свързани с драстични хормонални промени след раждането ми може би по време на кърменето. Освен това родилките обикновено не си доспиват. Липсата на сън след известно време предизвиква сериозни проблеми с паметта и концетрацията и дори може да доведе до промяна на личността. Хората имат различна поносимост към лишаването от сън. Но при всички по-рано или по-късно се развиват сходни симптоми свързани с гореспоменатите. Свяко дребно нещо може да предизвика раздразнителност и свръх-реакция. Затова е много важно младата майка да има недежден човек до себе, който не само да я разбира, но и да и помага и тя да чувства опората му непрекъснато. Като цяло проблемът със следродилната депресия на мен лично ми изглежда много сериозен и започвам да се настрoйвам за борба с него още от сега. На всички млади майки пожелавам сили, кураж и оптимизъм.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Разбира се, че ще се възтановиш напълно! И дума не може да става за друго! Деси, защо чака толкова дълго?!?! Нали сме ги учили тия работи - колкото повече отлагаш толкова пиовече затъваш! Хм, ама не слушаш! И за миг не бива да се съмняваш, че всичко ще отмине като един миг - да знаеш! Лошо е, че веднъж като е поддала психиката има отвратителната склонност отново да се спасява в подобни състояния. Затова ми се струва, че е добре освен лечението с медикаменти да включиш и превантивна терапия. Ако разгледаме майчинството като отключващ момент, повярвай ми до към 5-7 год ще имаш непрекъснати поводи да се самообвиняваш, че не си добра в някакво отношение, а това както знаеш няма нищо общо с твоята личност като цяло. Детето налага определен режим и искаш, не искаш трябва да му играеш по гайдата. Това последното е в един по-общ смисъл. От собствен опит ти казвам, че с Кирчо (големият ми син) бях тръгнала по същия път - той кашля, киха, неразположен - аз виновна в собствените си очи. Глупости на търкалета. Три месеца не си позволих да изляза никъде - ами сдухах се съвсем. Ела сега ме виж с Дарина - хич не й се връзвам! Ама хич - разбираш ли. Още на 5 ден от раждането се метнах на колата и си джитках ей така из София - за ДА НЕ МЕ ХВАНЕ ДЕПРЕСИЯТА. и ДА ТИ КАЖА - РАБОТИ. МАЙКА МИ НЕщО ВРЪНКАшЕ В НАчАЛОТО, НО АЗ НАЙ-ДОБРЕ СИ ЗНАМ от какво имам нужда. Разбира се, че си ревах бая дълго време и след това раждане, но някак знаех как да разпусна. ще видиш, че и при теб с второто ще е така. Потърси начини да РЕЛАКСИРАш!!!! Много е важно за теб това в този момент! Много. От все сърце ти пожелавам да се възтановиш напълно, ама аз не се съмнявам в това. Ако имаш нужда - насреща съм чрез бележки!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите