Предлагам тази тема също да бъде закотвена на първа страница, ако смятате, че заслужава, може да гласуваме...
Тъй като откакто станах по-смела и споделям с другите за следродилната си депресия, видях, че за съжаление не съм изключение...
Така че споделете, мами, за това как се чувствахте като новоизлюпена родителка... Ето и моята история, ако искате я четете, но на мен ми олеква като пиша:
Така-а, родих Алекс на 15-ти август 2004 год., неделя на обяд, Голяма Богородица - 2850 г, 51 см, здрав и красив!!! И по случая бях в еуфория докъм края на септември!!!
Но дойде октомври и усетих първите депресивни настроения, но си казвах, че е нормално и ще отшумят бързо, много си вярвах...
Грешката направих през ноември, когато почувствах силна умора, но не се оплаках, усетих желание да не се събуждам повече сутрин, но не го споделих, а го скрих - уплашена и засрамена от себе си... А депресията вече надигаше своята грозна глава, въпреки болезнените ми и безсилни опити да я спра...
Чувството за вина и несправяне с майчинството достигнаха своя апогей към 7-ми декември 2004 година, когато вече сериозно обмислях и желаех самоубийство... Паметта взе сериозно да ми изневерява за голям мой ужас, все по-трудно се концентрирах в каквото и да е, и започнах да се губя дори из квартала, което ме паникьоса съвсем, депресира още повече, вината ми достигна грандиозни размери, желанието ми да хвърля Алекс от 4-ия етаж все по-силно, а след него щях да се самоубия разбира се!!!, уви, не се шегувам, имах самочувствие под абсолютната нула, чувствах се ненужна, лоша, глупава, незаслужаваща радост, пречеща на близките си, имах разстройство, безсъние, страхотно се потях нощем, сънувах ужасни кошмари, мъжът ми ми липсваше адски, защото много бачкаше!, кърмата ми секна съвсем, чувствах се изтощена и без сили, зрението ми отслабна, М. ми дойде, зимен студ, абе ужас отвсякъде... На около 15-ти декември вече не можех да търпя положението и най-накрая спрях да се крия! С голям страх, чувство на себеотвращение и самоомраза, вина и паника споделих с мъжа ми една съботна сутрин, че смятам, че това ни е последното любене, че за последен път виждам Алекс, и той много се ядоса и стресна... На 17-ти казах и на мама, която помолих да ме заведе на психиатър, защото явно имах нужда от спешно лечение!!! Тя първо не повярва колко съм зле, но после, та чак до Нова Година, се грижи за мен и за Алекс с много любов, доброта, търпение и вяра в добрия изход - БЛАГОДАРЯ ВИ, мамо, татко, лельо, Ками, Роси, Иво, Хри и бабо Божке!!! - без вас сега просто нямаше да съм жива, а много вероятно и Алекс... Имаше момент, в който се чудех как се казва Алекс, в който ми беше трудно да се изкъпя или да напиша нещо, или да приготвя дори елементарно ядене... Не се преструвам, това е от болестта!!!
На 18-ти декември започнах да пия антидепресант, Сероксат, който почна да ме поосвества малко по малко, на 1-ви март почувствах по-осезаемо подобрение и вече не желаех да се самоубивам, като полека-лека започнах да общувам с други хора и да излизам повече навън...
Около 20-ти март обаче изпаднах в хипомания, обратното на депресията и сега съм вече в еуфория, в другата крайност, но съм и малко по-нервна, раздразнителна и избухлива, което изморява много и мен, и близките ми... Но това състояние е по-готино...
Уви, и това не е нормалното състояние, та психиатърът ми предписа ново лекарство Нюротон за предотвратяване на гадното лашкане между потиснатост и прекалена еуфоричност... В момента съм като махало, което се люшка между двата полюса, но никога не се задържа по златната среда на спокойното щастие!!!
Но вярвам, че ще се излекувам напълно близките седмици, а вие???
Психиатърът ми се казва д-р Сираков и ме похвали, че съм лесна пациентка, защото си пия предписаните хапчета, защото съм учила психология и знам за какво става дума и защото много се боря!!! Той ми каза, че като ме видял първия път си помислил, че ще ми трябва около година, за да оздравея напълно, а пък аз още на 3-ия месец от лечението почувствах страхотно подобрение!!! Сега той ми дава максимум 3 месеца с новото лекарство, за да се оправя съвсем, но аз мисля, че възстановяването ми ще е по-бързо... Един Господ знае...
Ако ви интересува, мога да споделя с вас и причините, поради които според мен изпаднах в тази дупка, но засега стига... Останете с добро психическо и физическо ЗДРАВЕ, и с много ЛЮБОВ в сърцата, другото е бошлаф работа, повервайте ми!!! С приятелски поздрав и с желание да ми пишете - Деси.

Животът е пъстър и аз вече се радвам, че мога да чувствам всякакви емоции...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Милото. Трябваше поне тук с някоя мама да поговориш. А ти си крила и само се е трупало. Добре, че всичко се е оправило.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Чудесно е, че си намерила сили да предприемеш мерки! Почти всяка от нас е изпадала в след-родилна депресия в една или друга степен. Мен никак не ме подмина, така че в известен смисъл те разбирам. Важното е, че си намерила сила да се бориш и че вървиш по правилният път! А и е хубаво, че имаш подкрепата та близките си.

Дидини

Разбирам те много добре, понеже и мен депресията не ме подмина Повече от година се влачих из къщи като парцал, вярно чак мисли за самоубийство не са ми минавали, но постоянно мислех за смъртта - моята и на бебето - по всевъзможни начини... Никога не съм се чувствала по-кофти... А сега като се мъча да си спомня някои неща ми е доста мъгляво за много от тях
Решението? Да осъзнаеш, че имаш проблем, да намериш сили в себе си да го преодолееш - това е най-важното. След това е лесно - добър хомеопат, който точно за 2 седмици ме измъкна от блатото, както и някаква ангажираност, нещо което да ми е интересно и по-никакъв начин да не е свързано с домашните задължения, семейството и най-вече с бебето
Пожелавам ти скоро да се похвалиш, че всичко и с теб е наред

Ралица, 20.Х.02г.

Радвам се че сега и ти и детето сте добре, това е наи-важното
Разкажи повече за причините, дай съвет на бъдещите майки като мен, как да не изпадат в подобно състояние след раждането.

Ох, горката, какво ти е минало през главата. Разбирам те много добре, понеже аз бях в същото положение, все едно постинга ти аз съм го писала, с тази еазлика, че омразата,безсилието и евентуалната агресия бяха насочени единствено и само към мен...Сега се чувствам по-добре, но не бих казала че съм се оправила Продължавам да се чувствам постоянно уморена, неспособна на нищо, ненужна, в тежест на всички, паметта ми и мозъкът ми не работят както преди, значително по-ниско самочувстие и куп други неща, а в момента сме в много важен етап от живота - преместване в друга държава, нуждата от работа (което адски ме плаши поради гореспоменатите нови мои качества) и това е само най-малката част на проблема. Със себе си тези промени влекат един куп други проблеми, за чието разрешаване вече нямам сили....Вчера явно не издържах и ме повали страшно главоболие - през живота си досега така не ме е боляла глава - цялата глава, страшно режеща неописуемо силна билка, съпроводена с повръщане....Цялото акумулирано вътрешно притеснение, напрежение, ненавист към себе си, изби....Не искам да продължавам....Всичко започна след като ни изписаха от болницата с бебка - един постоянен плач с неопределена причина..И досега мечтая за душевно спокойстие, но не зная кога ще дойде..
Та, мами, опитайте се да не се поддавате на този кошмар. Зная, че се контролира трудно и понякога е невъзможно, но винаги си повтаряйте, че това ще свърши и вината не е във вас. Вие сте направили най-хубавото - дали сте живот на едно малко същество и нямате основания да се самообвинявате. Желая ви много усмивки и спокойствие

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Имах някои моменти, в които се чувствах подтисната, но тъй като се местихме от Франция в България, на ново място, нова къща и т.н. трябваше да се мобилизирам. Имало е моменти, в които често ми се ревеше, даже съм си плакала де, целият свят ми е бил крив, чувствала съм се неразбрана, всички грижи около бебо са ми били като огромно непосилно бреме. Понякога сутрин като се събуждах от плача му съм искала това да е просто сън, на моменти отношенията в къщи с мъжа ми не бяха от най-цветущите....ниско самочувствие, чувство за обреченост и неспособност, страх как ще се справям и т.н. ..това са само част от чувствата и мислите ми в първите няколко месеца след раждането. Но, просто нямаш избор!!! Преодолявах всичко това с някакво "връщане" към реалността, без да се оставям много дълго в тези емоции. просто си давах сметка за тях, осъзнавах, доколкото мога от къде идват и продължавах с ежедневните ми занимания (както, когато те боли глава, например. Боли те, но си продължаваш да чистиш, да пазаруваш, переш и т.н.). Споделянето между свои помага (дори наскоро четох, че един от големите проблеми на съвременните жени и млади майки е, че изживяват бременността и майчинството си в самота, т.е. няма го голямото семейство от едно време, когато другите жени са помагали и заменяли изморената майка). И въпреки това в Бг все още ползваме помощ от майки и свекърви - нещо, което в други държави вече е рядко срещано.
Не знам дали това, че си учила психология ти помага особено в този случай, дали от много знания не задълбаваш много излишно?! Гледай позитивно, радвай се на "малките" неща в живота, гушни си бебчето и стъпвай здраво на земята. Ако трябва обърни се към психотерапевт (психиатрите май повечко с лекарства лекуват).
А дали се справяме, дали сме добри майки (колко съм си блъскала главата на тази тема...), за себе си съм си казала, че аз съм майката за Иво и той е детето за мен, правя това, което мога, много го обичам и се стремя да му го показвам.
Много кураж и нека преживяното е скоро зад гърба ти!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моят съпруг много отдавна се опитва да ми залепи диагнозата следродилна депресия. И след първото дете и след второто. Той е дипломиран психолог и много обича да търси под вола теле. А после да наблъска телето с антидепресанти за ескперимента или за собствено успокоение. Според него лудият никога не се признавал да луд и затова имоят случай бил такъв..
Та, аз не се признавам нито за луда нито за депресирана, въпреки, че откровено казано съм имала много трудни моменти, които могат да се нарекат гранични..И на мене ми е било сиво, мрачно, безмислено, идвало ми е да се хвърля.Но кажете ми как, как да се депресирам и как да остана в леглото целия ден, като на мене няма кой да ми помогне нито ден, нито час нито минута даже. Жевеем оттдавна в чужбина.Майки, свекърви, рода и приятели са далече и са като абстрактни понятия. Приятелите идват само за купон, на тях не можеш да разчиташ. Аз не мога дори един грип да си позвола за изкарам на легло, камо ли депресия или някако друго психическо заболяване. Просто изтръпвам от страх ако не дай си боже се разболея нещо сериозно. какво ще правят децата, домът ще се срине. ще настъпи краят на семейството.Миналата седмица получих алергичен шок. Трябваше съвсем сама с двете деца да се влача по лекарски кабинети. Децата играят в чакалнята, докато мама е закачена на инфузия с финистил един час., малко за да спадне отока.

не съм раждала все още, но проучвам въпроса и последствията. Чувала съм за следродилна депресия и искам да знам повече за причините за нея. Лично според мен са свързани с драстични хормонални промени след раждането ми може би по време на кърменето. Освен това родилките обикновено не си доспиват. Липсата на сън след известно време предизвиква сериозни проблеми с паметта и концетрацията и дори може да доведе до промяна на личността. Хората имат различна поносимост към лишаването от сън. Но при всички по-рано или по-късно се развиват сходни симптоми свързани с гореспоменатите. Свяко дребно нещо може да предизвика раздразнителност и свръх-реакция. Затова е много важно младата майка да има недежден човек до себе, който не само да я разбира, но и да и помага и тя да чувства опората му непрекъснато. Като цяло проблемът със следродилната депресия на мен лично ми изглежда много сериозен и започвам да се настрoйвам за борба с него още от сега. На всички млади майки пожелавам сили, кураж и оптимизъм.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Разбира се, че ще се възтановиш напълно! И дума не може да става за друго! Деси, защо чака толкова дълго?!?! Нали сме ги учили тия работи - колкото повече отлагаш толкова пиовече затъваш! Хм, ама не слушаш! И за миг не бива да се съмняваш, че всичко ще отмине като един миг - да знаеш! Лошо е, че веднъж като е поддала психиката има отвратителната склонност отново да се спасява в подобни състояния. Затова ми се струва, че е добре освен лечението с медикаменти да включиш и превантивна терапия. Ако разгледаме майчинството като отключващ момент, повярвай ми до към 5-7 год ще имаш непрекъснати поводи да се самообвиняваш, че не си добра в някакво отношение, а това както знаеш няма нищо общо с твоята личност като цяло. Детето налага определен режим и искаш, не искаш трябва да му играеш по гайдата. Това последното е в един по-общ смисъл. От собствен опит ти казвам, че с Кирчо (големият ми син) бях тръгнала по същия път - той кашля, киха, неразположен - аз виновна в собствените си очи. Глупости на търкалета. Три месеца не си позволих да изляза никъде - ами сдухах се съвсем. Ела сега ме виж с Дарина - хич не й се връзвам! Ама хич - разбираш ли. Още на 5 ден от раждането се метнах на колата и си джитках ей така из София - за ДА НЕ МЕ ХВАНЕ ДЕПРЕСИЯТА. и ДА ТИ КАЖА - РАБОТИ. МАЙКА МИ НЕщО ВРЪНКАшЕ В НАчАЛОТО, НО АЗ НАЙ-ДОБРЕ СИ ЗНАМ от какво имам нужда. Разбира се, че си ревах бая дълго време и след това раждане, но някак знаех как да разпусна. ще видиш, че и при теб с второто ще е така. Потърси начини да РЕЛАКСИРАш!!!! Много е важно за теб това в този момент! Много. От все сърце ти пожелавам да се възтановиш напълно, ама аз не се съмнявам в това. Ако имаш нужда - насреща съм чрез бележки!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ах Слънце, защо не си писала тук ?

нима е било нужно да минаваш сама през ада?

наистина не си изключение, ех, какво да се прави като понякога така много се объркват хормоните

сега вече като се оправяш света е различен /т.е. същия като преди, но човек не го забелязва докато е нещастен и депресиран/

аз съм на среща, ако имаш нужда

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Деси, продължавай смело напред! Остави черните и песимистични мисли зад гърба си. Радвай се на детенце, съпруг и на заобикалящите те. Желая ти да надмогнеш състоянието си и отново да се явиш в редиците на здраво мислещите хора. Успех и бъди щастлива!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Desykv, адски неприятно е това, през което минаваш!
Споделяш, че може би знаеш какви са причините - напиши ги, ако не те притеснява! Описаното от теб не е типично за следродилната депресия, по-скоро ми звучи като резултат от някакви странични събития?

Много ми се иска всички бъдещи мами да знаят, че следродилната депресия не е депресия в смисъла, в който обичайно тълкуваме думата! По-точно би звучало определението "следродилна умора". Тежкият деветмесечен предходен период и хормоналният дисбаланс, съчетани с безсъние и абсолютно ново себеосъзнаване, водят ПОНЯКОГА до по-лабилна психика /плачливост, раздразнителност, чувство за малоценност или неспособност/ и, образно казано, "губене на почва под краката". Мислите за самоубийство, обаче, категорично не спадат в проявленията на това състояние!
Аз лично не мога да кажа, че съм имала отрицателни следродилни емоции - както някой по-горе е отбелязал, безсънието е това, което най-много ме изтощи. Психически и физически. От дете съм суперзависима от количеството сън и при мен точно недоспиването води до раздразнителност, трудна концентрация и проблеми с паметта.
При някои жени това положение се утежнява от напрежение вкъщи, недобри отношения със съпруг или роднини, или пък чисто битови трудности - безпаричие, загуба на работа и т.н.

desy, а какво каза психиатърът ти? Причината само в бебето ли е? Не можеш ли да си осигуриш месец "отпуск", да отидеш на почивка или да се отдадеш на любимите си занимания, вместо да пиеш лекарства? Извинявай, ако въпросите ми звучат като нездраво любопитство, но просто ми стана много мъчно от историята ти...

ама няма да ме разберат мамите

като няма на кого да разчиташ, не се разболяваш.... Аз съм така "здрава и права" откакто се качихме на самолета преди години.....
няма грипове, няма язвени кризи, няма 39 градуса темпераура - ако не си ти няма кой - така, че време за депресии и боледуване нямах. На 4 крака ще се влача и пак ще съм "здрава и права".

И аз се моля тайничко да не се случва нищо сериозно.

Деси мисля точно като crazy_chick че навярно една почивка ще ти подейства добре. Наистина когато се сьберат всички фактори накуп битови, изменени отношения с близки, умора, недоспиване, нов вьншен вид и тежко раждане става страшно. Аз имах навремето желание да взема бебка и да избягам някьде -да отидем само двете на почивка и т.н. Оказа се че това не било никак налудничаво а даже някои фирми предлагат точно такьв тип почивка на морето по всяко време на годината за майки и деца (над 3 месеца). От 3 дни до кьм седмица. Правело чудеса. Аз така и не сьм опитвала, но като разреших един сериозен битов проблем(квартират) и забременях за втори пьт неочаквано от депресията ми нямаше и помен - макар че другите фактори си останаха- вече престана да ми пука за каквото и да е било. Мисля че има някакьв предел и после като го минеш вече не се впрягаш чак толкова.
На все на цялата несигурност-на мьжа ми му изтича август договора после нямаме идея какво ще става ние иамме и още едно дете от 30 януари и не само че не се чувстваме зле, ами даже сме обнадеждени и вярваме че ще стане нещо много хубаво и ще намерим изход от ситуацията, макар в днешно време да е много трудно да си намериш работа. Ама ние сме свикнали да сменяме места дьржави и т.н. Най-важното е промяна да има според мен- депресията така се лекува, не с хапчета и т.н.
Дай си един отпуск- вьрви на море или планина и обезателно ще се почувстваш по добре!!!
Помисли си само Деси а какво щеше да е ако го нямаше детето- какьв сив и пуст живот- да мислиш само за работа или за празни удоволствия

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз в една от другите теми съм ти писала, Деска, но тук на другите мами искам да кажа. Това е малко по-тежко от следродилната депресия. Мисля, че съвсем правилно е постъпила Деси, че е отишла на психиатър. В такива случаи само почивката няма да помогне или ще стане много бавно. Веднъж една позната психиатър ми беше казала, че човешката психика е като стар куфар - ако някъде се появи дупка - трябва бързо да се закърпи, иначе цялото съдържание ще се излее в един момент. Понякога се налага пиенето на лекарства, те не са толкова страшни, а напротив - съвсем са необходими! Да, пак е нужна и почивка, и добра перспектива, и близки до теб, но с тия лекарства се закърпва дупката... Е, вярно е, че някои психики имат по-голяма склонност към депресивни състояние от други, но никой не е застрахован... Дори и тия мами, дето са сами и се справят с толкова много неща, че чак нямат време да боледуват - и те имат нужда от помощ и от почивка понякога. Никой не е застрахован от подобни състояния, да са живи и здрави хората около нас, да ни помогнат, ако това се случи!
Ние затова сме в тоя клуб - да споделяме и да си помагаме!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Деси, мила.... колко познато....
аз не стигнах до мисли за самоубийство, но на моменти ми идваше да удуша Рая и после толкова виновна съм се чувствала.... И моята депресия беше много голяма, много!!!
Сега като че ли я преодолях - ходих на онлайн терапевт, не съм пила лекарства, но съм по-добре.
Най-много ми помогна подкрепата на тати и клубовете - щом ме заболеше душата, се изливах тук. БЛАГОДАРЯ ВИ, МОМИЧЕТА!!!
Пиши ми бележка, ако искаш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ОООх, спомних си, спомних си. Имах депресия, да. Явно се бяха съчетали недоспиване и направо параноя, че детето ми не яде достатъчно.
Не си единствена, мила, много сме били така. Ще отмине, надявам се бързо, споделяй колкото често искаш мислите и чувствата си в клуба. Аз нямах възможност докато бях по майчинство, защото в къщи нямам интернет. ("Ми то време няма да ти остава за интернет", цитирам мъжа си. )Съжалявам и пак съжалявам за това.
Събери сили, излизай често на разходка, излизай и без бебето с приятели, с които имаш добри спомени от преди да родиш, говорете си за тогава, спомняйте си смешни случки и ситуации. След такава среща се връщах като нова в къщи и си гушках бебчето и му се извинявах.
Между другото така съм изтъпявала, че ми е идвало да го тръшна с всичка сила. Просто ме е срам да си спомня, все едно говоря за някой друг.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Деси, много съжалявам за случилото се! Искрено се надявам скоро всичко да си влезне в релси!
При мен имаше наченки на депресия. Първият месец след раждането ми беше кошмарен! Добре, че беше мъжа ми - толкова много ми помагаше. Непрекъснато ме успокояваше и когато аз не съм в състояние той се занимаваше с бебето. Аз понякога съм крещяла на бебето посред нощ Сега като се сетя и срам ме хваща, но нервите ми не издържаха. Анна имаше ужасни колики и непрекъснато и денонощно плачеше. Аз или плачех с нея и я гушках и се молех на Господ да не ни го причинява това или я зарязвах да плаче (пак ме хваща срам като се сетя) и отивах да пуша на балкона, защото иначе наистина щеше да ми стане нещо...Бях се затворила в себе си и не исках да виждам и да се чувам с никой освен с майка ми и мъжа ми. Това, което ме спасяваше е понякога когато майка ми идваше да гледа бебето ние с мъжа ми излизахме на кафенце Говорихме си какво ще бъде след 1 - 2 години. Колко голяма ще е Анна, какви неща ще може да прави. И като се връщах вкъщи й се извинявах, че съм й крещяла през нощта и с нова порция търпение продължавах. Тази депресия (ако мога така да я нарека) ме държа около месец и беше най-кошмарния период в живота ми. Никога до тогава не се бях чувствала толкова безпомощна. Благодарение на най-близките ми хора обаче, всичко се нареди!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Едно уточнение, crazy_chick - психолозите разграничават два вида потиснатост след раждането - следродилна тъга и следродилна депресия. Цитирам от сп. "Мама": "Първото състояние се счита за обичайно. Изразява се в плачливост, умора, тревожност, раздразнителност"; а "Следродилната психоза представлява синдром, който включва депресия, мисли от страна на майката, че би наранила себе си или новороденото". Така че състоянието на desykv е било точно следродилна депресия.

Поздравления, Деси, за смелостта да напишеш всичко това тук! Наистина не си изключение. Моя много добра приятелка е била в това състояние след първото раждане. Много дълго време пи хапчета. От тях може и да е имало полза, но аз забелязвах вредите... Хубавото е, че преди няколко дни роди второ детенце и няма помен от старата й депресия. (Това го пиша, за да те обнадеждя.)

А би ли се подложила на хомеопатично лечение? Струва ми се по-безвредно...

И, да си призная, възхищавам се повече на хората, преодоляли депресията си, отколкото на онези, които които не са изпадали в такава. Пожелавам ти сили, оптимизъм и успех!

стори ми се, че намекваш, че това сполетява който може да си го позволи? Ако е така, струва ми се непочтено спрямо Деси!
Ако грешно съм разбрала - извинявам се.
Повръщала съм цял ден и съм гледала току-що проходило дете. Беше ад. До човек е.
Ама че болнични малките чудовища не дават - така си е!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Темата е колкото болезнена, толкова и важна!
Ужасно много жени минават през това. Поне при мене срамът да призная, че изпитвам агресия към детето си беше нещо ужасяващо!
Деска, представям си колко ти е струвало да го напишеш - мога само да ти се възхищавам. Уверена съм, че вече си преодоляла по-голямата част от проблемите, а останалото е само въпрос на време и на много, много подкрепа от хората, които те обичат!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мили мамчета!!!
В далечната 89 г., когато родих Елена- първата- не знаех какво е следродилна тъга и депресия, но вероятно страдах от предродилна депресия, защото в последнят месец плачех, че като родя бебето, няма да е само мое, а и на татко му... В родилния дом я гушках и ронех сълзи, но бях млада и ми мина. След втората- Йоана- вече нямах време да си мисля за депресии, но това не ми пречеше да си поплаквам.
Но, момичета, ако част от следродиланата депресия е това да мразиш бебето си, да му крещиш и да ти идва да го ....., а после да страдаш от адски угризения, то аз страдам от нея вече 16 години!
Дами, това е част от отглеждането на всяко дете- малко или голямо. Четете Спок! Горе главите- кръгът е омагьосан- трудно ти е, ядосваш се на детето , скарваш му се / или си го изкарваш на него/, после страдаш, после то пак те ядосва и т.н.
Не се затваряйте в себе си, тук всички ще ви разберат, всяка е минала по този път в една или друга степен.
Целувам всички!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не това имах предвид и и бях сигурна, че няма да го разберете...

Не става въпрос кой може и кой неможе да си го позволи. Никой неможе да си позволи да му е зле. Не става въпрос и с това да гледаш повръщайки току що проходило дете. А става въпрос че никога и отникаде няма да дойде някой който ще вземе пищяшото бебе на ръце и за 5 минути за да отидеш в тоалетната... Няма да дойдат приятели да ти помогнат, баба да го подруса и т.н. и това не месец-два -три-пет...ти си знаеш че това просто никога няма да се случи. Знаеш и че ако не си ти никой няма и 5 стотинки да даде за детето ти.
Едва ли ще стигнеш до крайности ако ситуацията е подобна...
съмнявам се че ще разбереш за какво говоря. Аз поне преди да ми се случи не можех да си го обесня какво му е толкова различното на мамите в чужбина....И аз без баба си гледах детето и аз работех... старите хора както казват - като опре яйцето на дупето....

Приемам уточнението, rumche! Аз точно това се опитвах да обясня - че медицинския термин "следродилна депресия" се отнася всъщност не до общоприетото схващане за депресия, а до остра форма на психоза! Случва се сравнително рядко, наистина е сериозно и обикновено е резултат от вече съществуващ проблем, който обаче е бил латентен до момента на раждането. Специфичните промени на организма и съзнанието в този момент го отключват и се получава лавинообразната реакция, за която деси говори.
Раждането само по себе си или бебето никога не биха могли да резултират в подобна психоза и суисидални помисли, ако няма странични и вече съществуващи причини! Детето може да извика агресия, наистина, но не по-крайна от това, да му креснеш извън нерви или да го пораздрусаш по-силно... Много мами се стресират излишно, бъркайки нормалните стрес и умора със сериозен психически проблем - с което само утежняват нещата, естествено.

Деси споменава в постинга си, че може би знае истинските причини за състоянието си и би ги написала, ако имаме желание - аз затова я и помолих да ги сподели, стига да не я притеснява... Не се и съмнявам, че всяка от нас и съчувства безкрайно и е готова да помогне!

Браво Деси!
Чудесно е, че си решила да споделиш преживяването си. Това ще помогне много и на теб самата.
Аз лично мисля, че следродилната депресия има като основа хормоналния дисбаланс, който комбиниран с проблемите и стреса на ежедневието води до това състояние.
Следродилната депресия е известна в медицината, не са изобщо редки случаите - по-леки депресивни състояния или тежки кризи, но малко от майките търсят помощ.
Моля споделете и вашето мнение, но аз се чувсвах много подтисната в началото на бременността. Всичко си беше планирано и желано още повече, че ми е за втори път. И изведнъж ме налегнаха едни черни мисли - просто не мисе говори. За най-малкото нещо избухвах и плачех.
Само хормоните ли са виновни обаче да бъдем толкова емоционални и да приемаме някои неща крайно трагично, да се самообвиняваме и самонаказваме, да сме нервни и да се нахвърляме върху себе си и дори върху децата, за които и живота си бихме дали.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

но има и сериозни болести, които идват изневиделица и когато си сам самичък и много много болен и и децата чакат само на теб...и няма на кой да се обадиш и няма кой да ги вземе за да се лекуваш.....

и тогава става страшно......

затова не говори коя мама до къде може да стига, а дайте да се молим да не се случват такива работи, защото някои неща не питат.....

просто не е красиво такова отношение от твоя страна, не се имай за толкова велика. живота е колело

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

От 11 г. съм омъж., с 2 деца 11г и 1 г. момчета, при свеки на дистанция, не мога да си позволя да се отпускам, много намалих боледуванията.Даже реших, че щом съм вече на възраст / 34 г./ съм изкарала много и различни вирусни заболявания и за това съм претръпнала, ама не е баш така, щото я няма майка ми да ме обслужва. Никой не се сети един чай да ми предложи/направи , ако имам нужда. Само съвети от сорта на - почивай си, ще ти мине, така ли се почива с трима мъже, куче, рибки и папагали, постоянната агресия със свеки, год.счет.приключване и др.неща.
Извинете, май се отплеснах!!!
Съвет : Създай си на първо време режим в ежедневието и го спазвай стриктно, нещо като фикс идея да ти стане едва ли не, че от 8-10 ще правиш закуска и храниш семейството, от 10-11 ще четеш пресата или телевизия, докато бебето щъка наоколо, от 11-12 кревати, прахосм. ит.н.Разходката задължително - и си брани режима, ако някой се опитва да ти отнема от времето и на теб това не ти е по сърце - отрежи го.
Аз така си гоня план-графика, та да не ми остава време за черни мисли, а и да не се шашкам, че времето все не ми достига. Аз също изпадам в депресивни състояния, но най-често от липса на време, вкл. и за почивка.

Редактирано от assam1 на 02.04.05 23:50.

Не се правя на велика, аз си написах, че няма да го разберете....

Това, че съм написала, че депресията (тежката), не се случва на всеки, не означава че аз съм велика. Просто имам късмета, че ме е пропуснала поради едни или други обстоятелства.

За отношението ми не говори така - аз все пак бях първата която отговори на писанията на Деси преди няколко дни , когато тя за първи път сподели.

Това , че пишеш , че на някой не му се случва подобно нещо поради едни или други обстоятелства, не означава, че не ти пука за другите на които им се е случило.
А и малко повече мобилизация и вяра че Ти можеш да се справиш (а когато нямаш друг избор ти го правиш 24/7) определено е нещото което вади от депресията.

така че мнението ми не беше лошо отношение , а предложение....

както и да е. приеми го като лошо отношение ако на теб така ти харесва.
важното е всички да сте HAPPY

След раждането на Косьо преживях следродилна депресия, много подобна по сила на тази на Деси. Аз не отидох на лекар, макар че много пъти ми идваше да кажа на майка ми "Моля те, не издържам повече, заведи ме на психиатър!". Какво ме спря да отида на лекар? Ами на първо място, страхът, че ще ме прати в лудница. После, нежеланието ми да гълтам хапчета. Трето, явно все пак състоянието ми е позволило да се оправя в крайна сметка "на своя глава".

Като човек, който е минал през този кошмар, бих искала да кажа някои неща. Много често с термина "следродилна депресия" се нарича една широка гама от емоции и състояния след раждането, които обаче се различават много по сила, времетраене и дълбочина. Истинската следродилна депресия (наречете я, ако искате, и психоза) е нешо много по-сериозно от т.нар. baby blues, или следродилна тъга. Тя не е просто онзи период от 1-2 месеца след раждането, когато еуфорията се замества от умората и недоспиването, когато започваме да плачем без причина, мислим си, че мъжът до нас вече не ни обича и т.н. Истинската следродилна депресия е като вакуумна тръба, която изсмуква от теб желанието за живот, способността да се радваш дори за малко, надеждата, самоуважението, адекватността. Не можеш да я контролираш, обичайните "надъхвания" и "напомпвания" не ти вършат никаква работа, цялата ти мотивация за всичко, което вършиш, е изчезнала в дън земя.

Казвате, че не може просто ей така да изпаднеш в тежка следродилна депресия, ако не си имала подобни проблеми преди. Съгласна съм, че има предпоставки, най-вече в темперамента на майката, начинът й да реагира на стреса, дали е склонна да мисли повече позитивно или негативно, дали лесно изпада в състояния на тъга и меланхолия. Предпоставките могат да бъдат страшно много и най-различни, стигащи чак до детството на самата мама. Но не мислете, че за да изпаднеш в такава депресия, непременно трябва преди това да си имала мисли за самоубийство, да имаш психиатрична история и пр. На всеки може да се случи да функционира нормално в периода, когато с партньора си е имал свободата на избор, на движение, на развлечение, на прекарване на свободното време, а след това изведнъж да се срине, когато бъде поставен в коренно различни условия , каквито именно са появата на едно бебе. Много често се заобикаля факта, че именно появата на бебето, особено на първо дете, е отключващият момент, катализаторът на депресията. Проблемът не е просто в недоспиването, умората и липсата на време. Проблемът е в нарушената връзка между майката и бебето, в липсата на емоционална ангажираност от нейна страна, липсата на емоционална мотивация за всички лишения, които нормално възникват през първите месеци. Обществото смята, че всяка жена по правило и по природа трябва да притежава развит майчински инстинкт, който ще я насочи още в първите седмици да изгради емоционална връзка с детето й и ще й помогне да понесе по-лесно промяната в досегашния й живот. Точно тук, обаче, се оказва, че ние жените не сме еднакви и че има много други неща, които определят майчинското ни чувство и прага ни на поносимост към стреса и лишенията. На мен поне именно това откритие ми донесе най-силна болка и ме депресира най-дълбоко.

Зная, че всичко това може би звучи като извадено от някоя книга, но истината е, че ми се наложи да го преживея и "науча" от собствения си опит, а по-късно трябваше някакси да го формулирам и определя за себе си.

Следродилната депресия не е глезене от страна на майката. То не е просто "ох, много ми е трудно". Коварното на депресията е, че тя ти измъква почвата изпод краката и те лишава точно от силите, от които имаш нужда, за да се справиш с нея. Много ме огорчи мнението, че майките, на които нямало кой да им помага, не "хващали" депресия, защото "не могат да си го позволят". Аз водя една група за майки със следродилна депресия в Yahoo и там повечето жени са именно такива, на които няма кой да помогне, които по цял ден са сами с децата си....е, уверявам ви, много е страшно. Да е сама, да е лишена от помощ- това е най-страшното и най-тежкото за една мама в депресия и уверявам ви, никак не мобилизира, а напротив....понякога нещата стават необратими. На депресията "вземи се в ръце" помага точно толкова, колкото на кризата от апендицит, напр. Радвайте се, ако сте били лишени от помощ и сте отглеждали сами децата си, и въпреки това сте се разминали с депресията! Хората са различни, и степента им на издържливост също е различна. Някоя мама може да се мобилизира от това, че всичко е на неин гръб, но повярвайте, това е тъжно геройство....всичко си има цена.

Аз преживях моята следродилна депресия, без да има с кого да я споделя, освен с мъжа ми. Сега вече има Интернет, има информация, има книги, има тези клубове....нека да подадем ръка на мамите, на които им е трудно да са мами, нека им съчувстваме, нека не мислим, че "на мен това не може да се случи".

Съжалявам, че се получи толкова дълго....много се изкушавам направо да го изтрия, но няма да го направя....може пък да помогне на някого...

Константин, 16.06.1998
Зорница, 6.09.2002

Всичко е много точно изказано, но... в моя случай например, направо да си се оплача, не че не изпадам в нервни кризи, но се стремя да подтискам тези състояния, намирайки си приятни занимания, ако остане време разбира се, та значи - син на 11 г. - все се нуждае от някаква поне минимална помощ в уроците - най-вече математика и английски, 2 - ро бебе на 1 г. 4 мес. - 14 кг физически дори трудно го нося, аз съм 50 кг, съпруг - зает, много зает с ежедневното ни оцеляване - никаква помощ в домакинството, от 11 г. съжителстваме със свекърва ми - тежко, много компромиси и нерви, иначе външно не личи да е така, 4 -то мама и аз, и брат ми загубихме баща ни, тежко - майка ми е в депресия, сама е, грижи се за брат ми на 40 г., който е със синдром на даун, постоянно търсят присъствието и близостта ми, за да се успокояват, те друга утеха си нямат, и с количката, бебето, баткото вечно съм в движение - рейсове и т.н., неотстъпчиви старци по маршрута Г.баня -София, и не на последно място - едно измъчено годишно приключване и текущо водене на счетоводството на фирмата на съпруга/ дан.служба, НОИ, В РЕВИЗИЯ ОТ ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА СМЕ, УЖАС/ , оплаках се извинете ме всички, за което.
Как се разтоварвам ли - чистя, готвя, пазарувам с бебто до мен и с кеф, а също - градина - разсади отглеждам на разл. цветя, домати и мн. други - имам големи неприятности със свеки за това, но въпреки всичко все още намирам сили да се боря и отстоявам интересите си - тя жената е от село, със завършен 3 -ти клас и просто не може да си представи, че в градината на вишистката, така ме иронизира, аме онаа умната може да растат красиви и подредени растения, а няко стават и за ядене. Въобщи , селска чест.
Истина е, че от време на време се чувствам доста уморена - световъртеж, гадене, но се успокоявам с това, че като преспя около 6-7 часа нощем ще ми размине. От 4 мес. много ми трепти и се свива десния клепач, не ми остава време да отида на лекар, предполагам, че е от нерви, а и пуша средно много/ 10-13 циг. ден., многолеки, но цигари/
Винаги гледам да имам подръка комб. хапч. мента, глог и валериан, но преди всичко ОБИЧАМ, от цялото си сърце, раздавам се до дъно за тези, които смятам, че го заслужават и така напред!!!

Редактирано от assam1 на 04.04.05 00:38.

Според мен не е въпрос до ангажираност, а до поносимост на организма или знаещите да помагат с терминологията.
Ето аз няма на кой да разчитам. С таткото сме сами, а той преди 9 от работа не се прибира. Това да отидем на кафе сами - невъзможно. Ходя на работа и оставям ревящото дете на градина, прибирам се и гледам да сготвя поне за нея, да я нахраня, да и обърна поне малко внимание и ... все повече усещам апатия, апатия към всичко. Ето вчера за първи път от 15 месеца някъде спах близо 10 часа с едно прекъсване, защото дълго време бяха 6-7 с 2 прекъсвания поне. Но по-долу ще разкажа моята история и гледна точка. Тук искам само да кажа, че съм убедена, че депресиите и т.н. са не от нямане на време за тях.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами ето това е - значи ти си имаш нещо, което те "вади" от тежките мисли за самотата и неразбирането. И аз много съм мислила по въпроса как да се измъкна от клещите й (депресията). След първото ми раждане беше страшно, просто страшно - някак оцелях. Дълги години след това се питах, как и защо ми се случи. Имаме психично болен в родата, т.е. аз си имам генезиса като предпоставка, освен това си имам и една луна в първи дом, която винаги ме тласка много на дълбоко в черните ми мисли, та си дадох сметка, че причината са страданието ми беше тоталната липса на помощ! Тати помагаше само в къпането, но през останалото време никой. Сега с второто си раждане направих всико възможно да имам някой около мен за първите два месеца - майка ми. Пак си ги имаше сълзите, пак си го имаше черномислието, пак си го имаше отчаянието, обаче я имаше възможността да кажа "АЗ излизам за малко!" И така бавно и постепенно за два месеца - всичко си дойде на място. Другите ми търсения за причините странно защо ме отведоха при кърменето. Можете ли да си представите, че кърменето също е причина за появата на депресия при някои родилки! Факт. При мен и в двата случая нещата съвпадаха.
Много е тежко, много! И все пак всеки трябва да намери начин или среда или занимание (градинка, гоблен, кино - различно за всеки), което да го крепи, защото е ясно че много трудно се гледа едно бебе и ако не дай господ е болничко от нещо - тогава.... Господи, страшно е.
нека всяка мама в подобно състояние потърси помощ още в самото начало на процеса и нека покрай медикаментозното лечение, ако се наложи, търси наини и за терапевтично такова, защото хапчето е хапче - биохимия, а душата - тя е която страда.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Момичета,не знам какво ви е на вас, но от моя поглед на жена загубила двете си деца по време на раждане е непонятно.И след тези загуби си мисля, че никога не бих могла да изпитвам такива чувства към детето, което все още нямам, но дай боже, някога да имам.Как може да се изпитва агресия към най-скъпото?Та нали толкова го чакаме!

Здравейте,

аз за щастие се разминах с лека форма на депресия, майчина тъга, както му казвате, но дори и при това далеч по-леко състояние ми се струваше, че планина нося на гърба си.
Първото си дете родих в Англия и там акушерката, която идваше в къщи, а после и здравната работничка непрекъснато ме разпитваха как се чувствам... Виках си на акъла, абе тези хора що не се занимават с бебето, ами ме питат такива глупости. После си гледах в картона и първото, което записваха след всяка визитация бе: майката щастлива. Получи се една дълга редица от "майката щастлива" и аз пак им се чудех с какви неща се занимават и защо въобще пълнят картона ми с такива глупости...

Но въпреки всичко аз бях информирана за гамата от емоции, които изпитват новите майки и това страшно много ми помогна да не се самообвинявам, да не се чувствам виновна за тези си чувства... Може би ако се бяха задълбочили, щях да получа и адекватната помощ и повече информация и всичко. После една моя приятелка ми каза, че и тя е изпаднала в депресия, но точно такава, каквато я описва Деси, и то с второто си дете. При безпроблемно отглеждане на първото. Дотам, че трябвало да даде бебето на майка си за половин година, а тя да пие т.нар. щастливи хапчета. Явно някакви медикаменти. И в същото време тя е най-всеотдайният и слънчев човек, когото познавам. Скоро роди и трето детенце и са едно много щастливо семейство. Вярно, че това е много рядко състояние, но се случва и жените трябва да са информирани за всичко.

Та мисълта ми беше, че ние жените в България сме много онеправдани в това отношение. В най-добрия случай гледат да родим здрави деца и ние да се справим горе-долу с раждането, а оттам нататък коя какво чувствала, какво си мислила - това са глупости. Често съм си мислела, защо не се подхване инициатива и да се направят листовки, малки книжки по различни теми като тази за родилната тъга и депресия. Да се предоставят в женските консултации и АГ кабинети и според стадия на бременността да се дават на жените. Страшно много ще помогнат на жените, защото не всички четат списания, а колко ползват интернет...

О, милата, дори думи на съчувствие са слаби... Само ти си знаеш какво е.

А иначе аз мисля, че дори при такова море от негативни чувства, дори и в болестна форма, всяка майка обича детето си, но по някакви временни причини тя не може да се радва на това чувство и съответно да го споделя с хората около себе си. Ние сме толкова различни, не мисля, че трябва да се обвиняваме - ами нали повече от всеки друг и по-жестоко от всеки друг се обвинява самата майка за емоциите си. Точно това трябва да се избегне с информацията и помощта на близки и специалисти - идентифицирането с това временно състояние, което не изразява нашата личност...

Не разбирам защо така и скочихте на Деси. Ами тя просто сподели, че няма право да се разболява. Така съм и аз и вероятно много други майки. Това, че нямаш право не значи, че не ти се случва.Но когато има но кого да разчиташ, че ще те замести ставаш някак си по-малко мобилизиран да се бориш. Спомням си майка ми като беше дошла при няс за няколко месеца да ми помага. Ами аз тогава живнах, дори си позволих три дни да боледувам от грип. Да си полежа и да се поглезя.Пък и детето беше вече на 3 години. Ама питайте ме преди това можела ли съм. И с температура и в депресия, и с бъбречна криза и с кво ли не. Разберете, че прагът на поносимост понякога зависи и от житейската ситуация. Изобщо всяко заболяване е куп от фактори за всеки отделен индивид.
И нали тук всеки споделя как е при него. Защо ще се нахвърляме върху Деси, дето е имала късмета да я подмине депресията.

Аз мисля, че не би трябвало да се чувстваш огорчена от мнението ми, а да ме поздравиш, че се справям съвсем сама и да ме попиташ как съм успяла.
Депресията не е глезотия. Това е медицинска диагноза. Но има една теория, че всяко заболяване, дори простия апендикс, започват от главата на човека и причината е там. Да, главите на хората са различин и всяка функционира по свой си начин. Но аз не виждам нищо лошо в това, че моята глава не ми дава да се поддавам на заболяванията и е наредила на тялото ми да е право и здраво / доколкото зависи от главата ми, разбира се /Смятам, че моята позиция е себеутвърждаваща, положителна и печеливша.
Забелязала съм, че хората не харесват и не обичат силните , които могат да се справят и да успеят. Обичат да съчувстват, обичат да гледат чуждото нещастие. И мразят чуждото щастие и успех.
В тази тема обменяме мнения. Всеки разказва как е било при него. Как е решил проблема с депресията. Ами приеми, че аз така съм го решила моят проблем. Решила съм, че просто нямам време за нея и толкова. Лошо ли е? Не е. Работи ли. При мене работи. Защо някой трябва да се чувства огорчен от това, че на мене ми е добре?

Редактирано от maka на 04.04.05 10:31.

Това е страхотно което правят в Англия. В Бьлгария сьщо може да се направи, като се има впредвид какво огромно количество педиатри , а и лекари на човек от населението има в сравнение с много дьржави по света. Само трябва да се организира.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Неотдавна четох една книга, в която е описана следродилна депресия. Звучи много зловещо. Действието се развива в Лондон. Авторът се казва Douglas Kennedy, The Persuit of Happiness. Мисля, че е преведена и на български.

Пожелавам ти да имаш не едно, а повече здрави и хубави дечица! Ще чакам и ще се надявам да се похвалиш скоро!
А по въпроса за негативните силни чувства - и аз съм се чудила на себе си. Винаги съм искала да имам дете, още като се роди брат ми - преди повече от 20 год. ми беше много приятно да се занимавам с него, винаги съм обичала деца... По време на бременността толкова съм се притеснявала дали всичко ще е наред, после като се роди - плачех заедно с него, притеснявах се за най-малкото нещо. Но като попорастна и вече усещам, че не плаче, защото му има нещо, понякога крещи ей така от инат. А и сега преминава един период на будуване и крещене нощем. И като съм много изморена и той крещи, ама крещи, три часа, баща му се мъчи да спи, пробвам всичко и... срам ме е, но много ме е яд на него! Досега не ме е избивало на друго освен на словесна агресия - крещя си, нервя се и естествено не помага. Отскоро започнах да се сдържам повече и като се събуди нощем и не ще да спи и се инати, просто си го държа на ръце и чакам часовете да се успокои. Но неспането и проявата на характер (разбирай ината) на детето може да те направи наистина агресивен. Не да го удариш, но да те е яд на него, а всъщност то ти е най-милото нещо на света... абе, странно е...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мила Деси ти пишеш по - горе ,че ако някой иска можеш да му разкажеш за причините които са те довели до това състояниеАко не те притеснява по- някакъв начин ще съм ти много благодарна ако споделиш.Да си призная честно аз за първи път прочетох за толкова силно изразена депресия.При мен депресията се изразяваше в това ,че постояно ме беше страх дали детето е напълно добре.Продължи около месец и се прояви на първия месец след раждането.Тъй като боян беше адски спокойно бебе спеше по 10-12 часа на нощ , не се будеше въобще а аз през 30минути се будех да го проверявам .Знам ,че е нищо на фона на това което ти си преживяла , но т.к. ми предсто второ раждане и се притесних да не изпадна в такова положение.За това ако не те притеснявам ще ти бъда благодарна ако споделиш съмненията си за причините довели до тово състояние
Сигорна съм ,че ти ще го превъзмогнеш бързо и безпроблемноЖелая ти оспех от все сърце

През първата година на Косьо никой не ме попита на консултация как съм, как се справям, депресирана ли съм и пр....и аз си мислех, че сигурно не ми личи отвън. Когато заведох Косьо на консултация след първия му рожден ден, една от сестрите каза:" Започнала си да се оправяш, личи си, че свикна с бебето...в началото каква беше уплашена, страх те беше да го съблечеш...." Значи те са ми гледали "сеира" цяла година, но не им е хрумнало дори да ме попитат! Просто в България все още на следродилната депресия не се гледа сериозно....

Константин, 16.06.1998
Зорница, 6.09.2002

Хриса ти си напълно права.Аз живея в София и тук както и в останалите по големи градове има повече възможности да се инфоримараш за тези неща.А и като чели мъжете от по - големите градове са по- отворени към бащинството от гледна точка на помощ в отглеждането на едно дете./Не искам да засягам никой на тема град- провинция/Според мен този проблем трябва да се разисква и обсъжда още по време на женската консултация.Бъдещата майка трябва да е подготвена ,че има голяма вероятност да изпадне в такова състояние и ,че това не е срамно или поставя по някакъв начин майчините и чувства и инстинкти под съмнение а е напълно в реда на нещата.Тези неща трябва да се коментират не само с бъдещата майка ами дори и с бъдещия татко защото той трябва да е съпричастен на случващото се с жена му.Никого няма да забравя когата Боби беше на около 3 месеца и мъжът ми настоя да му го оставя за няколко часа а аз да ида да се разходя сама наспокойствие без дете без мъж и т н. За това не трябва да се оставя ме да преживяваме случващото се в душите ни сами все пак ние сме семейство ,детето е и на двамата / поне така се предполага / и всичко добро и лошо трябва да се дели по- равно.За това не жалете половинките си ами ги правете съпричастни защото сами виждате как нещата от нещо мимолетно могат да преминат в толкова сериозен проблем
Пожелавам на всички които са потърпевши бързо оправяне , а на тези които им предстои както съм и аз да минем смело през този понякога неизбежен етап и с усмивки и положителни емоции да си гледаме бебоците

Според мен има нещо такова. Сещам се за един конкретен случай, в който майката си гледа съвсем сама двете деца (само че и ролята на тати, който много работи за да изкарва пари се изпълнява пак от нея) и в момента, в който майка й идва да й помогне за няколко дни, тя ляга болна с тежък грип (май). Тогава си помислих, че е извадила невероятен късмет, че се е разболяла тоно когато е имало кой да и помага, но сега си мисля, че има някаква връзка.

Но за стреса и депресията мисля, че не е така. Ако няма кой да ти помага, а си предразположена към депресия, по-скоро ще изпаднеш в още по-тежка такава, отколкото да ти се размине. Абе все ми се струва, че наличието на майка-помощница действа положително на психичното състояние на родилката. Но това са си само мои предположения. Вие ще кажете дали е така.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не, не ... не се нахвърляме. Разбирам го момента на мобилизираността /аз така подтиснах лошото си на път към морето с племенничките ми/, но не винаги помага. Даже мисля, че преди Деси беше майката, която твърдеше, че ако си сам значи ще те подмине - Деси не беше крайна. Просто всички се качихме след Деси като продължител на темата.
Но нали това е идеята да си кажем кой как и защо за да си сверим часовниците. Просто в моя случай определено става дума за натрупване на отрицателни емоции /не свързани с майчинството/ и свръх умора. Може би затова и се прояви толкова късно ... тай де, мислим на глас без да се нахвърляме и упрекваме.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На някои мьжки половинки им стига кряська на бебетата- денонощен до 3 - тата годинка, че едва ли им хрумва нещо относно психичното здраве на майката. Мьжа ми се нервира ако не сьм в добро настроение. Та и аз не смея много много да се разкривам а и да се отпускам че не обичам споровете и т.н.
Иначе е хубаво човек да си чете разни книжки и да се консултира за какво ли не - ама в реалността не всичко е толкова лесно и е много различно от описанията в книжките.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съжалявам ,че не смееш да се разкриваш пред мъжът ти и ,че трябва винаги да деманстрираш добро настроение а и какво значи това че на мъжете им стига детски плач до 3тата година?Не е ли той този който е създал това дете.Не се обиждай ама ако не може да споделиш с мажът ти какво те притеснява и измъчва то с кого?
Още веднъж се извинявам за малко острия тон с ,който ти отговорихнадявам се не съм те засегнала по никакъв начин
Поздрави от нас!

ами може да е апатия, ама няма да стане на мисли за самоубийство.....
Аз наистина смятам, че е до мобилизираност...
преди някойко месеца когато си изгубих бебето исках да умра, ужасно ми беше тежко, но същия ден след кюртажа сутринта се върнах на работа следобеда... кюртираха ме без упойка, аз опищях всичко, ама пак намерих сили да се кача в колата и да карам до работа. Ами ако не се върна на работа, може да си остана и без работата...а после все пак имам 2 живи деца които да храня... така и направих няколко месеца по късно - след анализа от къртажа и ПАПа ме пратиха на биосия - имах много лоши резултати... и пак операция, този път с много по страшна диагноза. и пак не ми остана време да се депресирам. Оперирах се на 24 декември - щото беше почивен ден и щях да имам няколко дни по коледа да се възстановя в нас. Готвейки и гледайки дете асматик.
За съня....ми ужасно съм преуморена - аз не съм спала откакто съм родила... на всичкото отгоре ако спра да чувам сина си в съня си и се будя умирайки от ужас да не е спрял да диша9моя син "хърка" почти постоянно заради астмата). Заспивам нагласяйки лекарствата, небулайзера и урбазона и иглата на шкафчето до главата си...никоя нощ незнам какво ще се случи.
но има случаи да съм спала цяла нощ- понякога съм толкова изтощена, че заспивам като гръмната и нищо неможе да ме сабуди..... на сутринта мъжа ми е казвал че малкия е ревал много а аз не съм го чула (а спя до него).
и аз съм минала през състояния на мразейки себе си, състояния в които ми е идело да заключа малкия с някой гардероб, да избягам, да шляпна някое дупе и после да се срамувам от себе си, да крещя да рева....ама не смятам, че някога съм минавала през състояние да искам да умра аз или децата ми... въпреки, че бях сама, въпреки че загубих бебе, въпреки,че ми откриха рак - всеки път си казвах - сега има по важни неща от това, избърсвах си сълзите и продължавах. Неможех да си го позволя. Винаги имаше нещо което да правя и не ми остана време да легна и да се отдам на депресията си....
леле, ако знаеш за какво мечтая....за 1 час без деца и да легна във ваната, да изключа телефоните.... само 1 единствен.... за коледа си пожелах 3 неща :
1) да оздравея и да си отгледам децата 2) да се излекува малкото ми моченце и да стане нормално детенце 3) някой да ги вземе децата и аз да спя спя спя спя спя ...и да не се сещам че имам деца за известно време

Според мен най доброто лекарство против депресия е да знаеш че нямаш друга възможност.... не само при майките.
видяла съм го това и при много от имигрантите тука - идват, парите свършват, те трябва да оцелеят или да се върнат.... някои не издържат и с последните пари се връщат и си се депресират на воля, други "ядат лайната" с извинение, и един ден си стъпват на краката, изправят си главите и споделят, че не им е останало време за депресията.... а депресия е имало, но те просто са се преборили, защото не са имали избор(много от тях са хора които не са имали парите да си купят билет обратно за БГ)
Незнам дали ме разбираш какво има предвид. не казвам, че така сме по добри майки(едва ли - има много неща които ние неможем да дадем на децата си а вие можете - най малкото няколко месеца или година майчинство и повече внимание, баби и лели...). Но в отношението за депресиите- тях наистина не си ги "позволяваме".

хе-хе..ти все едно моя син имаш - ама моя като ревне с птлно гърло и получава асматичен пристъп. та аз се раздирам между желанието си да го оставя да се нареве и да се научи да спи (щотото това работи 100% и само за 3 дена се научават да спят непробудно) и едновременно с това ми е жал че може почти да го убия ако получи пристъп"насила"....а и съм 100% че реве насила, щото просто вече е научил че е готино да има нощем компания........ а и той говори, та си знам,че нишо не го боли ми реве за реването.....
Моя съвет е ако можеш да го изтраеш 3 нощи, по добре го направи и си реши проблема със съня.......

[Desi], бъди жива и здрава! Пожелавам ти от все сърце 3-те ти желания да се сбъднат!!! Знам много добре какво е да си в чужбина сам, само с мъж и дете, аз бях така в първите 2 месеца след раждането, а след това се местехме в Бг. Наистина трябва яка мобилизация. Оцеляват тези, които умеят да се мобилизират! Кураж и занапред и дано ти стане по-леко!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Художесвената литература отразява, в повечето случаи, реалния живот. Пишещият често използва за сюжет своите преживявания и наблюдения. Е, освен ако не е някой откачен фантаст, разбира се.
Най-потресаващото обаче, че книгата, която ви препоръчвам е написана от мъж.Той със сигурност не е нито раждал, нито е изпадал в постнатална депресия. В предговора е изразил благодарността си към своя близка, която му е разказала подробно за пътешествието "из тъмните дебри на следродилната депресия", цитирам.
А иначе да си четеш книжки докато си отглеждаш бебето е много хубаво и препоръчително. Който има мерак винаги ще намери време, та макар и половин час.

Това за неразбирането от страна на мъжа ми е до болка познато.Аз съм още в началото на бременноста,но доста се измъчих с постоянното желание за рев и неразбирането от мъжката част.Понякога ми помага в домакинската работа,но после трябва да съм му много много благодарна.По натура не е лош човек,но е много нервен и супер егоист/ аз също/.Двамата сме зодия Лъв и е голяма борба за надмощие.Когато се скараме аз изтъквам че повече отстъпвам,но не той твърди че той повече отстъпва.......Мога да давам примери до безкрай.Никога не съм си мислила,че мога да попрочета подходяща литература.Винаги съм си мислила , че мога да се справя сама.До сега.Но след тези откровения които прочитам започвам да се страхувам....Спирам засега.Поздрави на всички.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мили майчета, за съжаление особено при първо дете, следродилната депресия във всичките й форми е много често срещана. И аз навремето като родих моята кака, бях студентка- ходех на лекции и изпити, живеехме в началото със родителите на мъжа ми и трябваше да се съобразявам с тях, нямаше памперси и като полудели перяхме и гладехме целодневно десетки пелени, нямаше освин бананова каша нищо друго и трябваше сами да си приготвяме пюретата, кашите и всичко за детето. От преумора спях в трамвая от къщи до университета- 7 минути за три спирки. Моеж да спя навсякъде без да ми пука от околните. А какато беши изключително жизнено и игриво бебе, спеше 2-3 пъти с нощния сън. Бях луднала от умора.
Така че си мисля, че това е една от основните причини за депресията, така че използвайте всеки момент, за да спите с бебаците си и да си почивате. Аз сега така правя, а къщната работа няма да избяга.

мда.... някои ги хваща тази адска депресия, други са невероятно държеливи мами, те са героини от всякъде, те се спешъл, те са неповторими, единствени, истински и борбени.
всичко друго дето го е хванало депресия, болест или там нещо си си го е пожелало тайно, за да си почине

потвърждава се приказката, че сит на гладен не вярва....

изнервих се от темата, не защото ме е хванала депресия /аз съм се преборила успешно с нея/ а заради неразбирането на тези героични, смели мами по чужбината най-вече, които отвсякъде са The Real One

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тъй, тъй ... ами и ние сме от тези дето се борят да останат в чужда страна, може би просто защото е по-лесно да се върнеш. Е, да - бих казала, че сме си стъпили на краката. Но при нас статута не е постоянен и борбата вече години наред е безмилостно голяма. Точно това е, което според мен води до апатия в един момент - години наред луда експлоатация, труд, съкращения /за астие оцеляхме/ и ... чакаш. Само си представи, че за 4 години имам 2-3 седмици почивка и 12 седмици майчинство. В началото бяхме колеги все събирани от някъде и беше друго. Сега съм заобиколена от хора, които са тук да поработят малко и ако не им изнася ще се преместят на друга работа /за щастие пазара се поотвори/. А това на моменти е дразнещо да ти мърморят колко зле било след като ти се печеш на огъня с години и не ти изнася да излезеш от него, а акто капан не можеш да разчиташ на тези хора.
Е, при нас определено проблемът е, че си нямаме обкръжение дето да си споделяме и така затворени просто гръмваме.
И като сложиш на този демобилизационен план /защото освен да работиш яко да си пазиш мястото и да се надяваш друго не ти остава - и пак не е ясен резултата защото не зависи от теб/ и дете, на което не можеш да обръщаш внимание и то реве за теб и те търси. И това желание ей така да си остана в къщи сама за ден за да поизчистя и може би да проспа деня, а защо пък да не си пошия гоблен. Да, но няма как да стане, защото цялата отпуска ми гори в отделни дни болнични и се моля да не се разболяваме повече защото и неплатения отпуск доколкото знам е само 2 седмици на година. Мисля, че точно тези болести ме сгромолясват в последно време.

Но ти разбираш за какво говоря. Е, в моя случай не става дума за агресия към детето или самоубийствени помисли. Според мен човек просто трябва да говори за тези неща за да си сверява часовника, да се освежава. Едно подхлъзване по наклонената права и трудно се спира особено с годините. Затова се притеснявам от апатиите ми /ами години наред не мога да погледна по-далеч от утрешния ден/. За да не стане от нищо нещо.

Деси, дано при теб нещата се развият максимално бързо и този ужас да отмине!!! желая ти здраве преди всичко и все така положително гледане на света!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ох, майчета. Просто всички расъждаваме върху проблема. При всеки си е индивидуално решението. Но според мен е супер темата да се отвори за да дискутираме, ако ще да е само да си кажем за да ни олекне.
Аз търсих/търся толкова много подкрепа в таткото. А явно той не може да разбере сериозността на положението. Очаквам от него да ме разбира без да му кажа, а не става. А и няма с кой друг да споделям освен тук с клуба /единствените ни приятели се прибраха в България и то не защото просто имаха пари за билет, а защото там повече им харесва. Затова съм досадно дълга обикновено/.

Стига разделение на мами тук и там. Всички сме мами. Точно това искам да обясня - това къде живееш и пред какво си изправен /ако нямаме проблеми ще си намерим/ не означава, че си малко по-податлив на депресии като следродилната. Но от друга страна и мобилизацията и ангажираността имат значение до някаква степен. Но понякога е трудно да ги намериш.
Но за мен си остава най-важното да се споделя. По-добре да се потърси помощ затова, че ти е криво отколкото да се чака да стъпиш в блатото. А както казах по-горе - тръгнеш ли по наклонената права не е ясно кога ще се спре. Навремето бяха любовни мъки, ужасии, но за няколко дни минаваше. Сега с годините дупките май стават по-дълготрайни.
Отделно си е едно да се спасяваш само себе си, друго е да има дете което да разчита само на тебе, а ти да се чувстваш уморен и безпомощен. Последното винаги води до депресия заради гузна съвест при мен.

Тъй де - герои има - това сме всички ние. Всички сме майки и всички минаваме през разни периоди. Както една мама казва "Лесно е да станеш майка, трудно е да бъдеш". Мойта молба е всички да споделят как е при тях /без да се засягят от други мнения/ за да се мобилизираме и да си гледаме децата по-добре!

ПП: Деси, кажи като специалист и минал през това какво е станало! Желая ти успешно и бързо завършване на терапията!!! Приеми моята виртуална любов

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прави сте - докторите трябва да подготвят майките за тези състояния. Знаенето, че съществуват си е едно добро начало. А още по-важното е майката да знае, че няма нищо срамно да си признава и да търси помощ поне от близките си на първо време.
Аз например като почнах рев вечерта преди изписването и ме държа до след изписването. Браво, че нямаше фото и близки на изписването, че щеше да е супер комично - не съм виждала плачеща мама. Докторите се изредиха да ме питат какво ми е, но никой не седна да поговори с мен за психологичната страна на въпроса. Е, при мен основния проблем беше ревността към детето и не го давах на майка ми дълго време. И не исках да виждам никой първия месец. С връщането на работа също нямах сериозен проблем. Даже се борих да си върна позициите /12 седмици само, но бяха свикнали без мен/ ... до момента на срива от умора /много я бях и я подченявам/ месеци по-късно.

Моя съвет е татковците да бъдат просветени също. В крайна сметка на тях най-много разчитаме /поне аз/ и е хубаво да знаят за какво става дума.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

да, разсъждаваме си. но просто не ми харесва мисленето на някои мами. не ми харесва техния особен "героизъм" затова че са мами в чужбина - всеки сам прави избор къде да бъде нали така.

съвсем не ми харесва да се смята че мамите които са си в БГ понеже си имат на кой да разчитат /а това че са в БГ не значи че около тях кръжат баби орлици/ са постоянно болни и се лигавят, "щото не им е опряло яйцето до дупето"

аз като мама живяла в чужбина съм наясно с много неща и се дразня от това неразбиране които имат "чужбинските" мами към мамите в БГ. Защото никъде не е лесно, ама никъде.

Еденици са тези при които всичко е "цветя и рози". и нека The Real мамите не се възвисяват толкова, защото не знаят кому какво е носил живота, пък и всеки има някакъв праг на издръжливост

ах....пак се ядосах

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всеки си мисли, че на него му е най-тежко. Това е нормално, защото познава всичко от своята ситуация, но никой не знае какви са предизвикателствата при отсрещния. Говорим, споделяме (тук), но не можем да си кажем всичко, няма да ни стигне цял живот да уточним някои доста важни детайли, нали сме си момиченца Дори при най-близките хора не всичко се знае.
Аз например, без да се правя на майка-героиня, щото съм майка-маймуна, много се учудих, когато всичките ми приятели мислеха, че родителите ми са зад мен. Не, ни най-малко не бяха. Нашите са адски готини, но сами са отгледали децата си и смятат, че щом те са могли, значи и аз мога. Ама трябвало "да си запиша дата за изпит", ми запиши си бе, взимаш бебето и в НБУ. Или не знам как, оправяш се...Това си е твой проблем.
Давам само един малък пример, който добре илюстрира логиката на много баби и дядовци. Не казвам, че не са прави, въпросът е, че много близки хора могат да мислят, че щом имаш добри родители детето ти има всеотдайни баби и всичко ти е наред, лигавиш се. Обаче няма такъв филм. Всеотдайни може да са в друга област де.
В крайна светка следродилната депресия е факт и околните вместо да обвиняват майката трябва да проявят разбиране и съчуствие. Дори да не проумяват каква е причината. Щом има депресия, има причина. Тя трябва да се разнищи (ако не е болезнено) и да се помогне. А не да се пъчим и да сочим със среден пръст човек, който В МОМЕНТА е в беда. Целувки на всички мами, които страдат от тази магария - депресията. Жалко, че нямам вграден предавател да им кажа по едно "Вярвам в теб! Ти си чудесна мама, просто ти трябва малко време, както на всички нас"

Дидини

DarkCat, освен праг на издържливост има и вродена/придобита склонност към депресиране, просто има хора, които са по-черногледи, пасивни, меланхолични и по-дълго време остават в тези състояния. Никой не ги отрича, но нали въпросът е как да се справяме с тях. И не мисля, че тук някой дели мамите на "български" и "в чужбина"...Просто момичетата са си описали преживяванията. Разбира се, че няма толкова значение дали си в Бг или другаде, за да ти е трудно, но от личен опит с бебе и в чужбина, и в Бг ,мога да кажа, че колкото и да е трудно в Бг, колкото и да няма кой да ти помага, поне си в родната си страна (роден град), имаш все някой познат/приятел, с който да споделиш...докато докато бях в чужбина даже нямаше на кой да се обадя, какво остава за подкрепа. Тогава наистина тези форуми са ти най-близкото нещо. Ей така, седиш си като кукувица сама, гледаш си детето и чакаш мъжа си да се върне от работа. Да не говорим за културните различия по отглеждането на децата и по много други теми... Така, че хубаво е, че тук има разни мнения. Никой не отрича следродилните депресии и проблеми. Но, ако само си ги описваме и си се оплакваме, полза никаква, седим си в тях...А нали идеята е да ги преодоляваме. Не виждам защо на тези момичета, които някак си се справят трябва да им се лепне етикета "the real one", звучи някак иронично, а не е честно. Поне аз, когато прочета за това как някой се справя с трудна ситуация и още повече като видя, че е в далеч по-незавидно положение от мен, се мобилизирам и спирам да подсмърчам...
Всичко най-добро и усмихната и слънчева пролет на всички мами - български и чужбински!!! :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На нас в Англия освен брошури за мамите, ни дадоха и две-три за татковците.. Мъжът ми си ги прочете тайно от мен, въпреки че в началото викаше: абе я не ме занимавай с глупости. Аз обаче старателно ги прочетох и преди него и много ми харесаха. Там ставаше дума и за не по-малко силните и объркани емоции на младите татковци, които макар и по-рядко също се случва да изпаднат в депресия. Даже имаше снимка на едно депресирано семейство - като им гледахме умърлушените и уморени физиономии и едно ревящо бебе между тях, на нас ни ставаше весело и си казвахме: а, значи нищо ново под слънцето!

И на мен са ми давали бришури, но и в 7мия месец ни правеха и тестове за това колко сме податливи на депресия. И после ги изпраштаха някъде - нямам идея къде. Тукима някаква такава организация към родилните отделения.
ако четете на английски (или африканс)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

стига де... не се правим на героини. едва ли сме с нещо по- от другите, камо ли най-....
просто сме намерили начин да избегнем нещо, уповавайки се на това , че няма кой друг....

наистина ми е гадно че се ядосваш така, не съм писала нищо за да се опитам да се покажа геройка(което не съм), нито пък преднамерено да те ядосам...

Мир?


Хареса ми мнението за майките-маймунки. Харесва ми да съм майка маймуна всъчност децата ме правят на такава нон-стоп.... а дисциплината в нас ела да видиш..просто няма таква и на герой да се правя, все тая, все са ми се качили на главата.... и аз затова толкова високо си виря носа, че като не мога да покажа на моите маймуни в нас че аз командвам, поне в клубовете

Хей....наиситна не искам да се караме ..хайде стига. Аз ще спра да пиша за чужбинските мами, ти се опитай да не ми се дразниш - DEAL?

Ей ние си пишем ама каде се загуби инициаторката за тази тема?

[desi], нищо лично, но наистина при случаите, за които разказват sweetkids_mama и desykv не става дума за това дали можеш да си позволиш и дали можеш да си кажеш "нямам време за това!". това са тежки състояния, които просто се случват. може би го правиш без да искаш и без да съзнаваш, но обиждаш жените, на които се случва - не е слабост на характера, не е нещо, което можеш да си позволиш да имаш или не - болест е, химически и хормонален дисбаланс, които съпроводени с умората и стреса на някои хора оказват по-силно влияние на психиката им без да е особено ясно защо точно на тях(ако си спомням вярно от брошурките, които на мен ми даваха :) ), често съпроводен и от халицюнации. радвам се, че на теб въпреки стреса не ти се е случило, но това няма нищо общо с това дали можеш да си го позволиш или не... дано никога не го и прежвееш!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Доста ми е трудно да пиша за тях, но щом питате... Ето ги вкратце:
1/ От малка съм предразположена към крайности в емоционалното си състояние - ту прекалено весела, ту прекалено тъжна...
2/ Свръхчувствителна съм и голяма перфекционистка!
3/ Мислех, че щом съм завършила с отличие психология в СУ "Св. Кл. Охридски", съм застрахована от всякакви психични проблеми - не е така, няма застраховани, от каквото и да било...
4/ Мислех, че това е временно настроение и ще ми мине...
5/ Мислех, че ще мога да си помогна сама...
6/ Отлагах лечение, поради голям срам, страх и чувство за вина - как аз чувствам такива неща, нали уж съм добра майка??? Ужасно беше...
7/ И най-важната според мен причина - ако щете ми се смейте, но аз повече няма да я допускам, защото за мен е пагубна - много критикувах майките, преди аз самата да стана такава... Примерно тази защо прави така, а пък онази онака... Вътрешно ги съдех, външно - не... Но "не съдете, за да не бъдете съден" - всеки човек е такъв, какъвто е, и за това си има причини... Сега вече не упреквам никого и това много ми помага... Космическите закони трябва да се спазват, иначе лошо ни се пише... Така че за мен съденето на другите хора се оказа голямата причина за обхваналата ме депресия - а това го разбрах, защото станах като тях - съдех глупавите, станах невероятно глупава и без капчица памет, критикувах тъжните, станах депресирана, не разбирах ходещите на психиатър, на мен ми се наложи... Вселената/Бог си знаят работата, !!! Всяко зло за добро в крайна сметка... За вас това може да не е вярно, критикувайте си колкото си щете, но аз повече - не!!!
Бъдете много здрави и щастливи, и се обичайте!!!
С приятелски протегната ръка - Деси.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Как исках някой да ме разбере!!!
От малка съм ИДЕАЛНАТА КАКА - винаги добра, смела, отговорна, справяща се, обичаща, весела въпреки проблемите, прощаваща, неревнива, разбираща, помагаща и т.н. И смятах, че ще бъда и ИДЕАЛНАТА МАЙКА, и се борех неистово да бъда такава... До момента, в който, полудяла от болка и страх, признах, че не съм такава... Умирах от паника да не ми отнемат родителските права, мъжът ми да не се разведе с мене, майка ми да не се отрече от мене... Нищо такова не се случи, слава на Бога!!! Сега много се оправям именно благодарение на личните си усилия, на близките си, на хапчетата, на пролетта, на книгите, които чета... Вече бродирам гоблени, карам колело, правя гимнастика, готвя, пиша в Интернет, гледам френско кино, пея, разхождам кучето и се радвам на живота... Но сама нямаше да успея, наистина!!! Не е въпрос на лична мобилизация, а на болестно състояние... Всичко най-добро на всички ви и дано не ме разберете лично, защото болката е голяма! Доскоро.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За куража и разбирането...
А на адашката ще кажа да се радва, че няма генетично предразположение към депресия...
И ще й кажа още да не се изказва неподготвена...
Аз също съм астматичка и знам какво е... И знам, че не искам да я имам, финансово също не мога да "си я позволя", както често се изказваш, но съм БОЛНА от астма и се лекувам... Както има астматици, така има и БОЛНИ ОТ ДЕПРЕСИЯ, и това НЕ Е ВЪПРОС НА ЛИЧНА БОРБА ИЛИ ВОЛЯ, или мобилизация, а на сбъркан хормонален и биохимичен баланс в тялото, който също трябва да се ЛЕКУВА!!! Разбра ли сега, Деси??? Не си тъпа, дано да си разбрала... Така че не обиждай, а се радвай, че въпреки трудния ти живот нямаш ДЕПРЕСИЯ, а само потиснатост и умора от време на време, което е нормално... О`кей???

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Deal сделка ли означава?
Деси, ТИ ЛИЧНО изпадала ли си в състояние, в което:
- да не помниш как си кръстила детето си;
- да се загубиш на 2 преки от дома си и едвам да се прибереш;
- да имаш разстройство по няколко пъти на ден;
- да не можеш да спиш с нощи, обляна в пот;
- да не знаеш как да сготвиш супа или мусака, просто защото си забравила...
Ако не ти се е случвало, значи не си имала ДЕПРЕСИЯ като моята, и не знаеш как ТИ би реагирала в този случай... Аз не те съдя, аз ти се възхищавам, че УСПЯВЯШ да се справяш с МИЛИОНИТЕ трудности в ЧУЖБИНАТА, но не съди и ти, освен това не е ли твой избор това да си там сега? Желая ти от сърце всичко най-хубаво: здрави деца, повече сън, и си вземи вана, ако трябва наеми човек да ги гледа за час!, ти го заслужаваш!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нека се обичаме повече, нека се разбираме повече, нека си съчувстваме повече!!! Нека правим любов, не война!!! На никой ли не му се гласува, а модераторките какво мислят за "психичното състояние на майките след раждането" - не е ли важна темата, защото напоследък с колкото майчета говоря в парка, толкова ми споделят, че безпаричието много ги сдухва и им помага по-лесно да се депресират, че не могат да си позволят памперси, хубава храна, хубава количка и т.н., да не говорим нов тоалет за тях самите... Със 130 лв. майчинство и 18 лв. детски какво по-напред??? Пишете ми пак, моля ви!!! Имам нужда от вас, мили настоящи и бъдещи майчета!!!

Редактирано от desykv на 08.04.05 09:44.

Засега сме 2:1 в полза на закотвянето на темата!!!
Хайде, Колибри, Дуци, не се чудете, а гласувайте, за или против тази тема сте...
Аз жадувам да чета писания на майки, които са много щастливи с отрочетата си, които подобно на майка ми, леля ми и баба ми не са преживели следродилна депресия, а са се справяли с радост в сърцата си!!! Така че нарочно кръстих темата не "Моята следродилна депресия", а "Моето психично състояние след раждането на детето"... Сема, права си - трябваше да потърся помощ по-рано, но ме беше много СРАМ, умирах и от СТРАХ, че ще ми отнемат родителските права, бях паникьосана какво ще ми каже ПСИХИАТЪРЪТ /а те не хапели, слава Богу, поне не и моят де!/ и от чувство за ВИНА, че любвеобилната Деси е станала гаднярка, боях се, че близките ми ще се отрекат от мен, щом вече не се справям в живота... Затова искам да помогна на себе си и на други майчета с каквото мога!!! Помогнете ми с вашия искрен вот!!! Нека модераторките видят, че тази тема не е шега работа или плод на болен мозък - в това вече съм убедена, защото в парка говоря с други майки и те ми признават, че много се сдухват от безпаричието - със 130 лв. майчинство и 18 лв. детски памперси ли да купим, хубава количка ли, качествена храна ли, нов тоалет за нас ли, книга ли, на ресторант ли да отидем с половинката - и ето ти основите на депресията, уви!!!
Затова нека се обичаме и разбираме повече, а по-малко "се ядем"!!! Нека бъдем добри, момичета!!! И нека продължим да си помагаме в беда!!!
Благодаря за вниманието и търпението, много ми помагате, мерси!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма нищо срамно да посетиш психолог, хомеопат или психиатър!!!
Те не хапят, а помагат!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Разбирам те, мила, преживяла съм част от чувствата ти, близки са ми вълненията ти, макар при мен да бяха в доста по-лека форма, може би е било тъга, а не депресия. Оправих се без лекарства, но най-много ме притесняваше отричането на близките и срамът.
Няма да разказвам цялата история, защото се притеснявам, но само искам за кажа, че близките могат както много да помогнат, така и много да навредят с незнанието си, неразбирането и отричането, с позата, че "уж" те разбират, но те гледат с нетърпените кога най-сетне ще се оправиш и ще спреш да ги притесняваш. Сега ме е яд, че не съм се сетила да им тикна една книга в ръцете малко да се образоват, а не да им търпя упреците им, които допълнително те карат да се срамуваш от себе си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

да, и освен това има чисто физическа причина за появата на депресия - променя се нивото на някой невромедиатори в мозъка - серотонин, допамин. От тях зависи настроението ни. Наистина е трудно на тези които не са го изпитали на гърба си да го разберат. Защото те разсъждават с трезва мисъл, но деппресивните състояния правят точно това - променят настроението, а от там и начина на възприятие и разсъжденията. Тоест не може да се каже, че човека мисли по същия начин ако беше в нормалното си състояние.

Обикновено, ние много често употребяваме думата депресия, но истинската депресия е нещо друго. Да не говорим за разните видове неврози, които много трудно се лекуват.

Аз си бях купила един учебник по психиатрия и вътре имаше много интересни примери. Хората съзнават, че това което правят е болестно състояние, че не е нормално, но не могат да се откажат от някой натрапливи мисли или действия. Искат, но не могат, защото това е нещо по-силно от тях. Имаше уникални и невероятни случаи.

Това да се обаснява депресията или някакво друго психично разстроиство с липсата на ангажираност е неправилно. Нещата не са така прости.

Аз например имах един период в които постоянно ми изникваха в главата най-грозни мисли, толкова плашещи за мен, че изобщо не исках да ги допусна да минат през мозъка ми. Но колкото повече се стремях да ги елиминирам толкова по-настървено те ме връхлитаха. Тогава започвах да си повтарям наум някакво изречение обратно по смисъл на мисълта която се е появила....абе това да те тормози собствения ти мозък е ужасно. Направо ми идеше да си блъсна главата в стената, че да ми се свести мозъка от това зацикляне...(шокова терапия).


Monika 11.12.2001

Мила Деси, това какво мисля аз няма да реши съдбата на темата, защото не единствено моята преценка определя това. Радвам се от сърце, че се справяш с това тежко бреме и ако можем да ти помогнем с нещо ние сме насреща. Смятам, че е редно целия клуб да определи дали да заковем темата или не. Желая ти много здраве!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей Деси, не знам какво ще се реши в крайна сметка, но смятам че темата трябва да се сложи да се сложи в първата закована тема, поне като линк.
Също така ще бъде много добре да напишеш една статия за Бг-мамма, смятам че така ще я видят и майчета, които не четат тук.
Пожелавам ти много здраве и с настъпването на слънчевите дни лошите преживявания да останат зад гърба ви.

И аз мисля че навсякьде е трудно. Какво ако има баби да помагат. Това не изменя по никакьв начин положението. Ако никой не те разбира, а само те критикуват че си дебеля, нервна или психически лабилна няма значение колко човека се вьртят около теб. Слава богу имам две приятелки тук които винаги ми говорят само хубави неща, хвалят ме че сьм отслабнала след раждането, че изглеждам добре и т.н. че иначе само слушам критики от близките си и една добра дума откак сьм родила. Питам ги защо все ме критикувате- те ми казват така няма да се отпуснеш ами ще се вземеш в рьце и по-бьрзо ще отслабнеш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

според мен тази тема колкото може да помогне, толкова може и да навреди. Много добре помниш аз каква бях като бременна, как се плашех от най-малкото нещо и определено се разстройвах. Не мисля, че е подходяща за заковаване. Дано не ми се сърдиш, но аз изхождам от собствената си гледна точка и не целя да те обидя в никакъв случай. Да не забравяме колко бременни майки има тук, не знаем коя с каква психика е и би трябвало да ги предпазим колкото можем. На мен лично винаги се намираше по някоя "услужлива" жена да ми разкаже нейната ужасно плашеща история, ако и в клуба ги четях такива, да съм спряла да го посещавам много преди да родя. Както и сматам, че всяка тема, която не е за бременни, трябва да е със заглавие "Да не четат бременни...", но това е друга тема.
Знаеш, свалям ти шапка, че успя да се измъкнеш от блатото.
Госпад да ни пази от подобни неща!
Желая ти здраве и само хубави моменти оттук на сетне!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Един много далеч от темата пример за възникнала невроза при мен. Цяло детство съм живяла сред животни. После бях от тези дето наливаха ум, че не трябва да се страхуваш защото животните усещат страха ти и избиват на агресия.
И какво ... един ден отивам на кафе и една овчарка идва да ме подуши. Виждам, че не е агресивна, но краката ми бягат. И като му станах още по-интересна на кучето и то идва към мен, а аз само дето не пищя /поне това се въздържах/. И днес дори булонка да имам насреща спирам или я заобикалям от далеч. И знам собствениците какво си мисля - глей я пък тая какво се прави /и аз така реагирах на времето/, но не мога да се спра. А и коте откога не съм погалвала.
Просто има неща които те застигат. Гледам се отстрани и се мая откъде ми дойде.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моля за извинение на когото не му харесва, но аз също съм на мнение, че темата не е подходяща за заковаване. Постнаталната депресия е едно негативно явление, което за щастие не засяга всички майки. Никой разбира се не е застрахован, че няма да му се случи. Затова една предредварителна информация няма да е и във вреда. Сайта на БГмама е доста подходящо място и съм сигурна, че там е публикувано нещичко за следродилната депресия..Аз смятам, че темата за възстановяването след раждане е много по-важна и полезна и да бъде заковавана, отколкото Моето психическо състояние...Защото всяка всяка майка иска и трябва да се възстанови..Вероятно там е мястото и за психическото състояние.
Може би авторката на темата, Деси желае да напише дисертацията си по тема Постнатална депресия въз основа на разказите на майките в клуба. Хубава идея, но съмнявам се, че броят на осмелилите се да разголят душите си пред ще бъде голям. Както постингите от тази тук тема показват, повечето момичета се притесняват да споделят в подробности какво точно са изживели след раждането.
Пак повтарям, не искам да засегна никого, просто споделям разсъждения.

Не пиша дисертация...
Наистина го преживях с пълна сила, нищо че съм психолог по образование...
Боли много и реших да го споделя с вас...
Жалко, че ме мислите за такава...
Аз имам дипломна работа на тема "Интимните двойки и степен на удовлетвореност от връзката", която защитих през 2001 година и оттогава не се занимавам с наука, а работех в социални грижи...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не, аз съм пристрастна... И някои се съмняват в достоверността на преживяното от мен... Мислят си, че ще пиша дисертация на тема "Постнаталната депресия", в което не би имало нищо лошо, освен че бих поискала информирано съгласие от мамите тук, просто НЕ ПИША ТАКАВА!!!
Както и да е... Напоследък говоря с много мами в парковете и за съжаление чувам, че съвсем не съм единствена с този проблем! Второ, всяка бременна жена скоро ще е мама и ще я връхлети океан от чувства - дай Боже положителни! Трето, нека в темата ми за психичното състояние след раждането пишат и майките, които не са преживели тъга или депресия - такива също има много за щастие!, подобно на мама, леля и баба...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Та ти си още прясна родилка, миличка, и ще отслабнеш, когато му дойде времето... Ето, аз пак съм 49 кг, а влязох да раждам Алекс преди почти 8 месеца цели 65 кг, което за моя 150 см ръст си е бая... Търкалях се по улиците, а не вървях... Така че споко, хапвай си, кърми, бъди щастлива и нещата ще се оправят с идването на летните салатки...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Точно така се усещам - осъзнавам, че съм ирационална, но не мога да стана логична въпреки силното ми желание...
Много хубава ти е Моника, пу-пу, но е големичка за моето синче...
Ей, не пуснах постинга, за да спорим, а ако можем да помогнем на други мами да не изпадат в подобни състояния и най-вече да им внушим, че не са сами и че депресията е лечима! /макар и трудно понякога.../
Да, депресията е едно, а обичайната потиснатост - съвсем друго...
Клиничната депресия не я пожелавам никому...
Дойде пролетта и оттам зеленината и ведрото настроение - дай, Боже!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

следродилна депресия, тя не се случва толкова често, колкото следродилната тъга... Но и тя не е задължителна!!! Така че ти желая ЩАСТЛИВО МАЙЧИНСТВО!!! Както и на всички тук!!! Аз не написах постинга, за да плаша гаргите... Съвсем не... Просто исках да дам малко гласност на един съществуващ проблем... И да покажа, че изход има!!!
Четвърти април беше денят на психолога и психологическата помощ в световен мащаб - дано психолозите помагат повече и навреме на хората!!!
Темата ще я оставим незакотвена - явно малко жени имат нужда от нея, и така е по-добре, наистина!!!
Сега един въпрос: смятате ли, че един ден, когато оздравея напълно, бих могла да работя като психолог, и то качествено, и да помагам на хората на свой ред, или това е изключено, тъй като аз самата съм имала психичен проблем? Мерси за честните ви отговори предварително!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Каква бях през декември 2004...
Мили майчета от клуба ни,
надявам се да не сте ме забравили...
Аз вас не съм...
Само че:
1/ Толкова ме беше срам от себе си, че не исках да пиша в клуба;
2/ Наложи ми се да работя по цял ден, така че нямах и време...
Накратко ще разкажа какво ми се случи, а за повече /и по-лични/ подробности ще пиша бележки... О`кей? И да няма сърдити...

Така-а-а, в началото на месец декември 2004 година изпаднах в тежка депресия - с мисли за самоубийство, уви!!!, ... Без близките си /мама, татко, сестра, съпруг, баба, братовчедка и т.н./ просто не можех и нямаше да се справя, честно!!! Въпреки болката реших да споделя с вас... Разстройство, рев, тревожност, паника, отслабване, липса на апетит и на сексуално желание, нервност, повръщане, потене, безсъние... Наложи се да посетя психиатър - и от 18-ти декември съм на антидепресант - Сероксат - който ми понася добре... От няколко дена се чувствам доста по-добре... Но парадоксът е, че сега пък Алекс се разболя - вчера имаше 39.7 градуса, така че сега е на Панадол Бейби и Проспан, педиатърката му го видя - не е грип, нито шарка, ще му мине... Така че сега се лекуваме - но важното за мен е, че СЕ СПРАВЯМ!!!
Признах си... Олекна ми... Дано не ме зачеркнете от списъка на мамите, с които желаете да общувате...
А работих цял един месец - февруари 2005 - защото мъжът ми си направи очна лазерна операция във Варна за коригиране на късогледство /слава на Бога - успешна!/ и се наложи аз да продавам на щанда ни за детски играчки и велосипеди... От 9.30 до 19.30 часа всеки Божи ден... А имаме и куче, и бебе... Добре, че е бабата на мъжа ми!!! Тя е много свястна, оправна и сърдечна жена - гледаше Алекс през деня, и то наистина качествено!!!
Така че това е около мен... А-а, не само!
На 3-ти март баба ми от Варна почина от рак на дебелото черво - тя ми беше любимата баба - откакто съм се родила всяко лято прекарвах при нея ваканциите си - мир на праха й...
Свекърва ми пък я ухапа жестоко куче - та се наложи и в Пирогов да ходи...
Абе въобще-е-е...
Иначе Алекс расте и хубавее, още няма зъбчета, но е много силен и жилав! Яде всичко - попарки, кисело мляко с бисквитки, пюрета, супи, сокове, изкуствено мляко, каши... За съжаление от 18-ти декември не кърмя - заради хапчетата, а и тя рязко ми намаля... Ящен е, обича да се къпе, да го разхождам навън, общува и с кучето ни Меги, общителен и любвеобилен е, гука, седи, играе си с играчките си... Все по-интересен ми става и по-лесен за гледане...
Хайде чао засега...
Чакам отзиви... Ако желаете де!!!
С обич - Деси.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей,мила Деси!
Разбирам те напълно как се чувстваш и през какъв Ад си минала.Пожелавам ти от цялото си сърце съвсем скоро всичко това да е само едно минало,една вече преминала част от твоя живот.
Повечето мами тук знаят моята история.Изкарах цялата си бременност в клуба-щастлива мама с две големи деца,очакваща третото си детенце с трепетна радост.След раждането обаче ,животът ми се преобърна тотално,всички планове,които бях градила дотогава се сринаха.Моментът на раждането,който чаках девет месеца се превърна в най-ужасния период от живота ми.Само за няколко часа успях да съм радостна за детенцето ми-часовете,през които още не знаех за това,че е тежко болен.Минах през всички възможни нюанси на отрицателните чувства,огромното отчаяние от последвалата диагноза и невъзможността да приема думите на лекарите за безнадеждността на детето ми и липсата на шанс.
Когато ми казаха за първи път какво му е,ми се доповръща,избягах в коридора,крещейки и удряйки стената,плакала съм неуморно един час-аз това дори не го помня,просто изгубваш представа за това кой си и къде си.Никой не ме подкрепи-бях съвсем сама и неразбрана.Докторите ме убеждаваха,че трябва да оставя детето в дом,че няма никакъв шанс и най-вероятно ще умре до втория месец.Мъжът ми потъна в самосъжаление защо на него му се е родило такова дете и какво щели да кажат хората-докато бях са бебо един месец в болницата,той дори не искаше да идва,все едно,като загърбиш проблема и той ще престане да съществува.Свекърва ми дойде у нас,точно когато най-силно се нуждаех от подкрепа и незнаех на кой свят съм...крещя ми да оставям "това "дете и че нямам акъл да го взимам в къщи.Обвини ме,че съм натресла болно дете на сина и.Оттогава тази жена умря за мен.Майка ми живее в Англия.Дойде си за един месец,когато трябваше да раждам.Тя също не ми помогна особено,дори бих казала,че задълбочаваше състоянието ми на депресия.Вместо да ме утеши,да ми помогне,да ме откъсне от вцепененото ми състояние,тя се тръшкаше повече от мен и се налагаше едва ли не аз нея да успокоявамСутрин рано отивах в болницата и се връщах през нощта.Там се чувствах пълноценна ,че помагам на детенцето си,а връщайки се у дома,имах чувството,че го предавам и оставям сред чужди хора.Бях изпаднала наистина в някакво безвремие...не забелязвах другите си деца,не можех нищо да правя в къщи...лежах на леглото и гушках една кукла,която бях облякла с дрехи на бебчо.Не спирах да плача,незнаех кой ден е,мразех слънцето,което грееше ярко навън.След всяко посещение по лекари,заради детенцето,аз се връщах още по-обезнадеждена.След едно такова посещение,аз тотално се сринах...ревяла съм с всичка сила,скубала съм си косите,удряла съм се,драла съм се,мъжът ми каза,че много се уплашил,едвам ме е успокоил.Исках да се нараня,да се накажа за това,че родих детето си болно.Обвинявах се,че аз съм виновна за всичко и исках да умра.Да,аз също си мислех за смъртта.Започнах малко по малко да излизам от това състояние,когато си взех бебчо в къщи и когато мъжът ми прие ситуацията,макар и в началото с резерви.А и споделих мъката си с мамите в този клуб.Получих неимоверна подкрепа и винаги съм го казвала,че само благодарение на всички вас,аз наистина успях да се справя и да не потъна в собствената си мъка.Много пъти след това изпадах в крайни настроения,особено,когато малчо ми правеше по стотина гърча на ден,когато не заспиваше с дни,когато хъркаше с пяна на уста...и докторите само клатеха глави,а аз се чувствах безпомощна до премала.Но в крайна сметка успявах да се съвзема и да продължа напред.Много мами са ми казвали колко ми се възхищават и колко съм силна.Но аз изобщо не мисля,че съм такава,просто се опитвам да се боря със скапания живот.И много се надявам един ден да излезна победител.Вече две години откак съм родила не съм спала повече от 2-3 часа на денонощие,малчо е непрекъснато на ръцете ми-в мен яде,в мен спи...Не излизам никъде с месеци,особено зимата,за да не се зарази с нещо.Няма на кой да го оставя,за да излезна сама.Мъжът ми излиза с децата,ходят на гости,на ресторанти тримата,а аз научавам какво се случва извън дома от техните разкази.Но вече свикнах с това положение и не ми тежи,напротив,чувствам го,като призвание и знам,че няма да е завинаги.Намерих и прекрасна докторка-хомеопат.Тази жена ми вдъхна толкова увереност в добрия изход, върна надеждата ми и аз вече бях сигурна, че няма невъзможни неща и ще се справим с всичко.Слава Богу,успях да преодолея тежкия период без лекарства...и дори бих казала, че по-щастлива от сега не съм била никога преди.Разбрах, че човек се нуждае от съвсем малко за да се чувства добре, радвам се на най-малкото, което бебчо успява да направи, щастлива съм че е тук, до сърцето ми и прогнозите за неговото бъдеще и живот не се сбъдват. А всъщност... Майчината любов е велика сила...Заредена съм с много сили и оптимизъм и нищо не може да ме накара да се огъна...Имам много Вяра, Надежда и Любов и вече почти не се съмнявам, че ще преодолеем всичко и ще станем още по-силни...Мили майчици, силата на майчината любов е безгранична и нищо не може да и попречи!!! Много, много ми се иска да вдъхна вяра и на други майки...винаги има надежда... човек никога не трябва да се предава. И винаги да се вслушва в сърцето си, защото то не лъже! Животът ни поднася понякога доста неприятни изпитания. Много е важно в такъв момент да намериш хора, които те подкрепят безрезервно и да не падаш духом. Дори и след най-черната нощ, винаги изгрява слънце. За човешкия дух няма невъзможни неща, няма непреодолими прегради. Никога, за нищо на света не трябва да се предаваме. Винаги от всяка ситуация има изход ….има и верен път…само трябва да успеем да го видим.Това, което наистина ме подкрепяше, бе самият Живот, а неговите измерения са необозрими и проявите му – безкрайни. Аз само трябваше да поискам да ги забележа и да вдъхна живот на Искрицата Надежда в мен, която да се разгори, като буен пламък.
Деси,сигурна съм,че ти също ще успееш да преодолееш себе си,да се пребориш с всички страхове и съмнения и да излезнеш от цялото това преживяване победител,да станеш още по-силна и да бъдеш една прекрасна майка за детенцето си,каквато си и сега.
Извинявам се,че стана толкова дълго,но мислех,мислех и реших да не го съкращавам
Прегръщам те силно
Дани

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

имам чувството, че нямам право да се чувствам така както се чувствам, макар че ти не ме обвиняваш, напротив, вдъхваш ми кураж...
Мила Искрице, и аз ти се възхищавам, че си останала до детенцето си, дори когато си нямала подкрепа ОТНИКЪДЕ!!! Как намери сили да останеш??? Само ти си знаеш!!! Радвам се за теб и силата ти!!! Господ бави, но не забравя...
Не знам какво друго да ти пиша, освен едно огромно БЛАГОДАРЯ!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Чакай малко, за каква те мислим? Нещо не се разбрахме

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ама виж мака в какво се съмнява - че ще пиша дисертация за постнаталната депресия, та затова ви подскукоросвам да си напишете личните истории, та аз да намажа от това - НИКОГА!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Момичета прекрасни, времето навън е приказка. Грабвайте количките и излизайте по парковете и градинките, зарязвайте всичко вкъщи и се радвайте със своите дечица на слънцето.
Така и настроението ви ще се оправи, и децата ви ще са щастливи-наистина.

Хайди стига депресии, идва лятото, урааааааааа!!!

Деси, прочетох причините, които беше описала по-горе, някои от тях ми звучат доста познато - "добрата" кака, отличничка, примерна, амбициите, желанието да се помага и т.н. Слава богу, животът ме научи, че перфекционизмът не е добър съюзник, критичността още по-малко, защото от това страдаме. Нужно е да се приемаме такива, каквито сме, а също и хората около нас. Забелязала съм, че много деца от малки се мъчат да бъдат "добри" - с родителите, в училище, с приятелите...обратната монета на това е "лошото" дете. Но и едното и другото са свързани с нуждата ни от обич и внимание - така, както лошото дете прави само бели, с които "казва" обърнете ми внимание, така и "добрите" с послушанието си също "молят" за обич и се надяват, че "ето направих каквото мама искаше, значи сега ще ме обича". Много ми се иска да не съм критична и изискваща към сина ми, за да не се налага и той да възприема някой от подобните модели, но кой знае...
Много често споменаваш за това, че си психолог, но мисля, че това не може да се смята за защитна броня. Даже често психолозите са много чувствителни хора (за да могат да работят с емоциите на хората), така че това е допълнителна предпоставка за по-силни емоционални състояния. Не мисля, обаче, че психологията е панацея за всичко, нито пък това, че имаш диплома те прави автоматично терапевт. Доколкото ми е известно трябва доста години опит и знания да се натрупат, за да се говори за нещо такова, а и "от всяко дърво свирка не става". Питаш дали би могла да работиш след този проблем - според мен няма причини да не можеш. Даже, собственият опит учи най-много. Но, мисля, че когато се помага на другите и се работи с емоции човек трябва да подхожда рационално и трезво, доколкото е възможно, за да идентифицира проблема, защото иначе ще луднеш от това, което виждаш всеки ден, а и няма да помогнеш на човека до теб.
Не се тревожи и не му умувай много-много! Всеки от нас има тежки моменти, минават, преживяват се, това ни прави по-силни! Има една китайска мъдрост, която казва, че за да запазиш тялото и духа си здрави трябва да умееш да "забравяш" лошото и да гледаш напред.
А що се отнася до гласуването за темата - както повечето момичета са написали и аз мисля, че не е добра идея да седи на първа страница. По-скоро може да се измисли нещо друго - да има обща тема "след раждането", където да има линкове към подтеми като "как свалиш кг", "как се преборих с депресията" и т.н. и всеки да си намира това, което му е нужно. Поддържам останалите, не за да омаловажа твоите преживявания, а защото някои бременни момичета могат да се наплашат, предварително да си създадат грешни представи, или току-що родили майки да сбъркат следродилната тъга с нещо по-сериозно и да се шашнат. А и ежедневието ни е винаги пълно с разни проблеми и тревоги, от всякъде ни заливат с негативна информация, а би било добре да си създаваме повече радост, хубави моменти, веселби и т.н... Освен трудности майчинството носи и много радост, нека я споделяме по-често,а току виж сме погледнали на проблемите с по-ведри очи!
С най-добри чувства и пожелания "да забравиш" лошото, както са казали древните китайци!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Разбира се, че можеш да работиш като психолог. Все едно хирургът, който е бил опериран от възпаление на епендикса вече да не може да работи като хирург. След това, което си преживяла си натрупала още повече професионален опит. Помисли си само. Имала си възможността да видиш нещата от "другата страна на барикадата". Ами това е рядък шанс и май не се случва на всеки психолог.
Ако имаш нужда да затвърдиш самочувствието си на писхически здрав човек бих ти посочила например НЛП. Не знам дали в България вече някой пректикува. Преди осем години мъжът ми бе организирал първия семинар, беше поканил лектор от чужбина. Имаше не малък интерес.

Като прочетох в началото предложението да се закове темата, си помислих, че е много добра идея. Но после прочетох мненията на майките против и се сетих (колкото и смешно да ви звучи), че аз, докато бях бременна, не влизах да чета в клуба, защото ме беше страх. Молех таткото да влиза и да ми събира инфо за каквото ми трябва и да я принтира. Бях решила, че няколкото книги ми стигат, не исках да се паникьосвам с инфо за кофти случаи. Малодушие може да го наречеш, но бях решила, че като съм бременна, това означава, че не съм болна, добре съм си. И без това колегите и кой ли не, ме затрупваха с информация за какви ли не страхотии, за тежки раждания с увреждания и аз после ги сънувах...
Може би наистина ще е тежко за бременните да четат това, дори и да носи гриф "Не за бременни". Сигурна съм, че като оздравееш ще можеш да напишеш тема за това как се излиза от състоянието на следродилната депресия и това ще е много ценна информация. А ще е и позитивна отвсякъде. Аз съм сигурна, че скоро ще си съвсем добре и тогава ще можеш спокойно да ни обясняваш по какво точно се разпознава началото на депресията, за да се хване навреме, кои са добрите терапии, специалисти...
Самата аз знам, че не съм съвсем права, защото е добре човек да разполага с всякаква достоверна информация. И моето нежелание да чета в клуба преди раждането е супер глупаво! Имаш пълното право да искаш да я заковат тая тема, но в същото време има и друга страна...
Не им се сърди на другите майчета, че не я искат закована - всеки има собствено мнение, а и те добре са го защитили. Но това не е лична нападка срещу теб, просто предпазливост и гледане от друг ъгъл.
И мисля, че ще си чудесен психолог, със сигурност това ти състояние ще ти даде безценен опит и възможност да се поставиш на мястото на всеки пациент. А това е много ценно. Нещо като при мен - до скоро бях студентка и сега ми е много по-лесно като техен преподавател. И виждам как по-старите асистенти са забравили какво е да си студент и те за какво са там.
Дано не ми се разсърдиш, че споделих моите съвсем хаотични мисли...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами аз те познавам и гарантирам, че това не е така

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

какво е НЛП???

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Но в това се състои красотата на света до голяма степен - в разнообразието...
Първо, времето е чудесно, но:
- мъжът се сърди, ако не е подредено и чисто у нас, а за това ми трябва време, защото съм по-бавничка сега...
- мъжът ми казва след работа: "Лесно ти е на теб, нали цял ден си въртяла гъзица из парка, а пък аз...", и аз се чувствам кофти от тези му излияния на стара баба, но нали сега той ни храни, и аз не знам... Лошо е, че споделям толкова интимно нещо тук, но е вярно, боли ме, а и той не чете тук, така че няма да разбере, нали?
Второ, аз споделих, че съм завършила психология с отличие, само защото си мислех, погрешно!, че щом е така, вече не съм застрашена от психически проблеми, освен това съм работела успешно с болни от шизофрения хора заедно с екип от психиатър и мед. сестра, така че вече съм била практикуващ психолог, а и в училище съм била лектор по психология, и много ме обичаха учениците, и ме уважаваха... Както и да е... Не се тупам по гърдите, напротив, разбрах - няма застраховани за нищо!
Трето, отказах се да я закотвяме темата, явно не сме дорасли още за това... Както и да е - но аз не я кръстих "Моята следродилна депресия", а "МОЕТО ПСИХИЧНО СЪСТОЯНИЕ СЛЕД РАЖДАНЕТО НА ДЕТЕТО", което включва абсолютно всички емоции - от еуфорията и щастието ми, до потиснатостта и чувството ми за несправяне... Както има тема "Моето раждане" и евалата на Ню, че я пусна тук, така аз предложих темата за психичното състояние на майката след раждането, защото мисля, че всяка родилка има психични преживявания, които ще е полезно да сподели, а не да ги крие от срам или прекалена майчина гордост... Освен това доста бременни жени могат да се травмират от темата за пострадали деца, от темата за нечие трудно раждане, пък дори и като гледат новините вечер... Бременните са чувствителни и "трудни", но не са деца все пак!!! Всяка прави избора си какво да чете и какво - не!!! Пък по-добре подготвени, информирани и малко уплашени, отколкото зле информирани и вечно спокойни, или не е така??? Аз винаги съм предпочитала грозната истина пред красивата лъжа, може би затова разсъждавам така... Радвам се, че съм жива, че пиша тук, че обичам отново!, че знам, че има лек дори и за тежката депресия, и че мога да споделя причини, начини за справяне, чувства... Обичам ви и ви благодаря за искрените отзиви!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Имам предвид, че си искала да навредиш само на себе си, а знаеш ли какво е да искаш да нараниш най-желаното от теб, най-невинното създание, най-беззащитното все още - твоето дете??? И то защото мислиш, че по-добре мъртво, отколкото живо с такава гадна и ненормална майка...
Както и да е - вече е минало, слава Богу, слава на Дева Мария, на моите близки, включително и мъжа ми!, на психиатъра, книгите и ... вас!!!
Уморена си, паметта ти често изневерява, с понижена самооценка си и сега, така ли? Пий билки, свържи се с хомеопат или психотерапевт, чети книжки по темата, но не се оставяй!!! Отиди при личния ти лекар, сподели с него какво те мъчи, той няма да ти се присмее, а ще те насочи към когото трябва или ще ти предпише "Ремотив" - на билкова основа, но покачват настроението и жизнения тонук, "Гинко" за паметта... Ти можеш и ще успееш да се върнеш във форма!!!
Главоболието може да е на нервна почва, но може и да е мигрена - прегледай се при невролог задължително, както и очите...
Обичай себе си повече, усмихвай се дори и насила и не позволявай на околните да те тъпчат, те винаги се опитват, заложено ни е в природата...
Ти наистина нямаш вина и си чудесна майка, така че горе главата, млада личност, и дерзай напред - ето, и пролетта ни помага сега!!!
Пиши пак и недей се сдухва!!!
С приятелски протегната ръка - Деската.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не му мисли отсега!!! Та депресарките са малцинството от майките!!! Така че защо пък реши, че ще си от тях???
Разбрах вече защо останалите са против темата ми да се закове на първа страница - заради уплашени бъдещи мами като теб... Но истината понякога боли, важното е да се учим от нея, нали така?
Какво, бременните не гледат ли ТВ, не виждат ли, че по света има много страдания, и то много по-тежки от една следродилна депресия? И какво - да забранят новините ли заради децата, хората със слаби нерви и бременните? Ами кърмачките - и те не трябва да се шашкат, защо ги забравяме и тях? ...
Горе главата, ходи в парка, слушай птичките и си мисли за красивото бебче в корема ти, и не се натъжавай излишно!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

някой път да си здравомислещ изобщо не помага, напротив!!! То и да си луд не помага... "Не е задължително да сте луд, за да работите при нас, но все пак помага" - Кърт Вонегът...
Може би нещо средно... ??? !!! А вие как мислите? Щом "светът е оцелял, защото се е смял", "лудия и пияния Господ ги пази", но "от пияния и лудият бяга"...
А сега малко ОФФ:
Към пушачите - как ви се отразяват черните надписи по цигарените кутии?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

че не е до липсата на почивка...
Знаеш ли колко пъти:
- ходих на кино с мъжа ми - напразно: през целия филм си мислих колко лоша майка съм и как е по-добре да ме няма...
- излизахме на вечеря навън - същата история...
- и на Витоша бяхме с кучето - напразно... Вярно, поне мъжът ми и кучката си починаха де!, пък и аз глътнах чист въздух...
- майка ми е готвила вкъщи, или чистила - за да се почувствам накрая още по-несправяща се и неадекватна!
- взимаха детето, когато реве, за да се наспя - е, не заспивах от тревога!
Така че не е само до това какви шансове ти се предлагат, уви!!!
Чувствах се много БЛАГОДАРНА за всичко и ВИНОВНА, че не мога да се възползвам от всички тези благинки...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Разбира се, че бременните не са от стъкло, че да ги пазим да не се счупят, но мисълта ми беше не да се пренебрегват и умаловажават проблемите (разбира се, нека да се говори за това!), но по-скоро да създаваме и весели моменти. Иначе не можем да се преборим с ежедневието. Не мисля, че не сме "дорасли", просто е добре информацията да е систематизирана и всеки сам да прави избора си какво да чете.
Много усмивки!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ама ти много си противоречиш...
ето, че сама си казваш, че помощта ти е подействала обратно - т.е. като доказателство , колко си "не-справяща се" ......
Но преди отново да ме свъвчеш и изпюеш с парацалите си сложи ръка на сърцето и на себе си(не на мен) си кажи:
"ако нямаше кой да ми даде всичките тези благинки, които ми доказваха че не се справям, а напротив се гордеех с всичко което съм постигнала сама, дали щях да стигна до там?"

не го пиша за да те дразня, но според мен опита на някои от нас, как се справят и не стигат до депресия е полезен, не защото смятане че другите са по-лоши.... а защото сме разбрали как човек се мобилизира до толкова , че не позволява никаквите му там дисбаланси.......

"ако нямаше кой да ми даде всичките тези благинки, които ми доказваха че не се справям, а напротив се гордеех с всичко което съм постигнала сама, дали щях да стигна до там?" .......

не бива да се чувстваш виновна за каквото и да било, но също и не се озлобявай въорешно срещу някой който се опитва да покаже и друго разбиране на нещата.....

примерно какво предлагаш по въпроса с темите???

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

да напише колко спокойна и щастлива се е чувствала през месеците след раждането на детето й!!! Знам, че има такива майки, затова моля ви споделете вашата радост с мен и останалите тук - така ще влеем малко радост и оптимизъм в темата ми... Чакам ви с нетърпение и ви обичам - Деси.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Спокойна?!-не!!Но щастлива-да!!!Аз имам прекрасни спомени от това време въпреки притесненията-диша ли,защо спи толкова или защо не спи,яде ли колкото трябва!А после като почнаха коликите!!Ужас!!Не спираше да плаче денем и ношем и то цели 3,5 месеца!Добре че татко си беше постоянно с нас!Но бях щастлива,защото въпреки всички притеснения имах совто малко семейство,живота ми придоби нов смисъл!! С нищо не бих заменила онзи период!!Както и сегашния и всяка секунда за в бъдеще!! Със следродилна депресия се сблъсках по-късно.Приятелката ми след като роди не искаше да си види детето, мъжа,плачеше постоянно. Говорихме постоянно-никога не съм я упрекнала/ прочетох някои такива мнения тук/ дори в мислите си!!!Само се опитвах да намеря пътя ,да се преборим със състоянието и,да не и позволя да се предаде!! Не се срамуваите от усещанията си ,говорете с близките ви хора, говорете със специалисти!!! Те са за това да ни помагат!! Мислете за наи-хубавото в нашия живот-малките слънчица ,който имат нужда от нас!Потърсете сили в малките усмивки отправени към вас!, в малките сърчица биещи в синхрон с вашите!!! Така че майчета смело гледайте напред!! Остават само прекрасните спомени,а треперенето и грижите се осмислят от първото "мамо" ,първата прегръдка,първото:"Обичам те,мамо"!!!

е.... спокойна мама да намериш, това ще да е първи предвестник, че тя отива веднага в психото

аз бях много по уверена с второто дете- не се притеснявах като спях с него, че не е правилно, не се притеснявах да го кърмя когато и по колкото искам, че не е правилно, не се притеснявах, че някоя баба пак ше ме увика как съм го облякла...
но не мисля че бях спокойна. по скоро не бях притеснена.
за щастието.... ами това според мен е душевно състояние които ние сами решаваме дали да го имаме. някои хора се чувстват шастливи дори само като си помислят че е толкова хубаво птичките да пеят..... а други пък дребни неща като цвета на холовата гарнитура ги прави нещастни....

аз бих се определила по скоро като уверена че правя правилното, че не съм идеалната майка, но по добра за децата ми няма, уверена че правя и ЩЕ правя грешки, но това няма да попречи по никакъв начин на връзката ми с децата ми.
Уверена и горда по скоро.... Много се гордеех с себе виждайки всичи малки неша които правех. гордеех се като успеех да нахраня бебето докато чета приказка на баткото примерно, или се гордех че спах цели! 2 часа, или се гордеех със себе си , че успях да напазарувам сама с бебето и баткото, че съм изпарала цяяяяяяяяялата купчина пране от последните 3 седмици....
но никога не се почувствах гузна, че чиниите седяха от предните 2 вечери неизмити :) Но пък като успеех да се справя с задачата казвах на бебебто:
"Леле, гледай мама каква е героиня" :)

за спокойна не бях..пак подскачах като заек нощем да гледам диша или недиша, да се чудя дали не е болно, гладно, жадно... тогава ме мъчеха и въпроси като"дали ще успея да му осигуря нормално детсктво?" - това и за двете деца, понеже още не си бяхме стъпили на краката....
Умората много ми тежеше, продавах си ръката за 2 часа сън....
сега обаче мисля обратно - по добре здрава и цяла, и уморена, отколкото обратното. Нищо не давам вече.... ни ръка ни крак ни... сега искам да съм здрава за да мога да си отгледам децата. да имам време да им се нарадвам, макар и не идеална мама...знам че съм единствената за тях.

знаеш ли..понякога много ме боли големия ми син като каже че не искал такава майка.... иде ми да му кажа че неможе да си избира родителите, ама ми се доплаква.... после си казвам, че това е поредния детски каприз(което си е вярно или поне аз се надявам) и просто го питам още ли иска да се ожени за мен като порасне?

сега като погледна назад - най лесното в гледането на детето беше първата година, година-и-половина..... сладка, вълнуваща, лека, но изпълнена с тревоги, 99% от които безпочвени........

Мога да споделя опита си след раждането на второто си дете. Когато Зори се роди, се почувствах много щастлива. В родилното бях много спокойна, кърмех си я, когато плачеше, и дори през първата нощ, през която почти не спахме и двете, изпитвах нещо като еуфория. Зори спеше по 3-4 часа наведнъж през деня, докато бяхме в болницата и също беше много спокойна.

Когато се прибрахме у дома, изобщо не изпитах онзи стрес, както първия път. Гледах я "между другото", ако мога така да се изразя, в смисъл, че не се притеснявах за нищо прекалено силно, гледах на нея много позитивно, радвах й се много и правех това, което ми се искаше и което чувствах, че е необходимо. Например, през първия месец, за да я приспя, й давах да суче от гърдата ми, после лягах и аз до нея и така заспивахме и двете. Беше много хубаво и не й попречи по-нататък да си заспива сама в креватчето.

Няма да забравя как я слагах да лежи на нашата спалня, когато мънкаше, за да мога да седя на компютъра и същевременно да я обръщам отвреме-навреме и да й давам бибата. Оставяла съм я и да си поплаква, но не се чувствах виновна. Изобщо, една голяма разлика между първото и второто дете при мен е, че когато Косьо беше малък, постоянно се чувствах виновна, че нещо не правя както трябва, докато със Зори всичко ставаше от само себе си. Разбира се, и от нея се уморявах много, и понякога ми писваше, но го приемах съвсем в реда на нещата и много-много не се задълбочавах.

Беше много приятно, че имахме вече един батко вкъщи. Освен че помагаше, той много й се радваше и ми правеше компания.

Не знам дали има майки, които са така уверени и спокойни още с първите си деца, но при всички случаи ми се иска моята история да вдъхне надежда на майчетата, които сега са депресирани и притеснени, че постепенно нещата ще си дойдат на мястото, а ако се решат на второ дете, най-вероятно да се насладят тогава на едно спокойно и щастливо майчинство.

Константин, 16.06.1998
Зорница, 6.09.2002

И трите ме разплакахте, Бамбинче, Деси и Сладки Целувки на Мама!!!
Много съм ви признателна наистина!!!
Как само ме разбирате и ми вдъхвате кураж!!!
В момента Алекс плаче на пода с куп играчки около себе си... Нахранен добре, изкъпан хубаво, нацелуван и нагушкан, разходен... Да имам ли угризения, че съм на компютъра? Мъжът ми мие колата, яденето е сготвено...
Кажете, ама честно... Не е наранен, но ме гледа обвинително, че не му говоря, пея или обръщам внимание...
Сърцето ми се свива, но имам крещяща нужда да съм тук в момента, а и потребностите му са задоволени, поне така мисля...
Спокойна и приятна вечер на всички ви!!!
С приятелски поздрав - Деси.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти си много смела и откровена и аз наистина ти се възхищавам! Не всеки би си признал всичко това, а то е толкова човешко...

Радвам се, че си успяла да се справиш и че имаш толкова прекрасни близки хора
Давай все така смело!

Скъпа Деси, не е лошо, че искаш време за себе си, всички ние имаме нужда от това, така че не изпитвай угризения, когато си го даваш. Най-вероятно малчо е плачел, за да бъде гушнат или защото е бил изморен. Нали знаеш, че плачът е средство за комуникация при бебчовците. Когато моят Иво беше съвсем малък толкова се тормозех, че не винаги мога да откликна на 1-вата секунда на плача му, стомахът ми се свиваше и се чувствах лоша майка, която каквото и да прави, все нещо не е в ред. Но с течение на времето осъзнах, че не винаги мога да скокна на минутата, спрях да се самообвинявам, казвам си, че и аз съм човек, имам нужди и че правя каквото е по силите ми. Перфекционизмът само ни пречи. Успех!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз си мислех, че нямам право да:
- се изпишкам, измия зъбите, изкъпя
- се среша, налакирам, облека добре
- изляза навън без него със съпруга ми
- чета или пиша
- спя добре
- се радвам на живота, ако той плаче за нещо
- го дам на някой близък да го гледа, за да си почина...
И ако правя тези неща, значи съм лоша майка!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да!!!Ти си добра майка!!И в същото време освен майка ,си и човек!!! Аз мисля,че децата усещат нашето психическо и емоционално състояние,те са силно чувствителни и зависими от него!!Как мислиш???Дали детето ти не предпочита да си поиграе с една спокойна и усмихната мама,една отпочинала и даваща любов мама,вместо с една уморена,лишена от енергия и усмивки,вечно мърмореща и изнервена майка??? Кое би му доставило радост?? Кое ще го накара да се чувства доволно? Радвай се на живота,доставяй си удоволствия, грижи се за себе си и се чувствай добре в кожата си и ще видиш положителното въздеиствие върху малкия човек!Щастливата,спокойна и обичаща го майка ,ще го направи и него щастлив!!!

Да и аз така си мислех като теб, докато не ми избиха бушоните един ден и не взех нещата в ръце. има момичета, които на 2-рата седмица след раждането тръшват бебето на баба или гледачка и отиват някъде да "си починат", а други като нас се чувстват виновни дори когато оставят бебето да плаче 30 сек. Не коментирам първите, но това пък нашето си е чиста проба лудост. Намирай време за себе си - прическа, книга, списание, музика, лакирани нокти или там каквото ще ти дпстави удоволствие, иначе къде ще му излезе края....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Деси, и аз отначало се шашках, когато Сара проплачеше. Бях като навита пружина и много изнервена..., докато един ден просто мъжът ми каза, че днес той ще се занимава с нея, а мен ме прати по магазините.
Зорът беше докато излезна от нас, после беше лесно!
Разходих се хубаво, напазарувах - общо 4 часа се мотах, но се почувствах нов човек!
Родителят също има нужда от почивка - за да може да се посвети пълноценно на детето си, той трябва да е добре.
Така че спокойно го оставяй да поплаче - нищо няма да му стане! Ти като си изнервена и напрегната вредиш и на него.

Глупости на търкалета ДЕСИ !!!!!


едно нещо запомни от мен - добрата майка е усмихнатата и щастлива майка.
за да си усмихната и щастлива ТРЯБВА да правиш тези неща.

защото една нацупена, уморена, вечно сприхава мама, макар и със супер изчистена къща и бебе носено нон-стоп на ръце не е добра майка.....

и запомни, че колкото и лоши майки да сме ние сме НАЙ добрите за нашите деца! те и да искат по добри няма да намерят.... дори и когато изнервени им крещим или ги ступваме защотото се чувстваме победени и безпомощни...пак сме НАЙ добрите мами за тях!

moiata istoria - na kirilica e, spoko!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

опитах се да не ви товаря повече с моите състояния и затова влязох в клуба за психотерапията, и ако знаете - там не е за мен, постоянно се заяждат един с друг, направо се ядат, как тогава ще ми помогнат, що за психотерапевти са това - много съм възмутена и огорчена...
Та затова пак съм тук с мойте си вълнения и предварително предупреждавам - на който не му се чете, да спре дотук...
Та аз открих 4 основни причини да изпадна в толкова тежка депресия:
- откакто се знам, през зимата се чувствам доста потисната в сравнение с пролетта и лятото /т.нар. сезонна депресия е изявена при мен/
- откакто се знам, съм много емоционална и чувствителна, и ту прекалено се радвам, ту прекалено тъжа
- мислих си, че като психолог сама ще успея да си помогна и че ще премине
- преди да стана майка, много критикувах и съдех майчетата, които виждах, но вътрешно, не външно, не съм им казвала примерно "Ти защо...", но съм си го мислела с упрек...
Ако някой иска да пише по темата ми, нека да заповяда, много ще се радвам да чуя и щастливите майки, и няма да им завиждам, честно!, всяко нещо си има причина, и ако не ни убива, ни прави по-силни!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Деси, здравей!
И аз като теб съм психолог (не само, но и това) и аз като теб си мислих, че мога да се справя със следродилната депресия сама. Бях чела доста, че какво пък толкоз - ДЕПРЕСИЯ. Дори въпреки професионалната си квалификация, бях склонна да не придавам толкова важност на това състояние. Мислих, че е повече внушение, измислица, нещо като първото дете, когато привлича внимание - така майката привлича вниманието, което е насочено към детето и към себе си... Знам ли???????????
Изкарах периода доста тежко, още ми държи влага. От инат не пих хапчета и не ходих по доктори - ама то аз съм психолог - голяма грешка - едва ли човек, дори и професионалист би могъл да си помогне сам на себе си - нещо като барон фон Мюхаузен, който сам се тегли за косата от блатото.
На мен ми помогна това, че изневиделица тръгнах на работа, оставих бебо на 11 месеца на ясли и сега се боря с много задачи. Не знам дали съм се оправила. Определено не съвсем. Все още куцат много неща около мен...
Но ми се иска да съм вече на финалната права...
Около мен има доста хора (най-вече мъже), за които далеч не съм само домакиня, майка и т.н, жена с около 10-12 излишни килограма ... За тях съм привлекателна (съпругът ми ме убеждава в същото), за тях съм началник, приятел... ама пусто аз като се чувствам като ПИГИ и като вечно умът ми е под някаква форма с детето - как да се почувствам човек, жена... Олеле, ако пиша още малко и съвсем ще те отчаям... Всеки ден си повтарям - горе главата, това е временно; исках второ дете, ама вече съм в ужас... С депресивните състояния от това не съм се справила, а за второ...
ако искаш пиши ми бележки, да не дотягаме на другите, че и тук заяждането не е изчезнало явление...
можем да си бъдем полезни взаимно (не влизам често, но поне два-три пъти в седмица поне чета)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Деси, мила, извини ме ако ти прозвуча малко като даскалица, но ми се струва, че все още не си излязла от депресията. Чета цялата тема с интерес (все пак и мен не ме отмина), но си мисля, че е крайно време да се вземеш в ръце!!!
Най-важното, според мен, е да ПРЕСТАНЕШ ДА МИСЛИШ ЗА ДЕПРЕСИЯТА, която е вече зад гърба ти!!!
Прочети внимателно какво е написала Роси в нейната тема и си кажи: "Лелеее, къде се бутам и аз в "А"група???"
Излез утре на вън - погледни небето, вдишай въздуха (колкото и да е гаден), наведи се и откъсни една тревичка... иди до църквата и запали свещ, за да благодариш на Господ (или там в каквото вярваш - само не ми казвай, че не вярваш в нищо) че си жива, здрава и имаш прекрасно детенце и любящ съпруг... Ей такива неща направи, пък да видим после каква част от депресията ти е останала
Ако и това не ти помогне, ако искаш ми пусни една бележка, за да те пратя при читав хомеопат (както вече казах, с хомеопатия аз се оправих за по-малко от месец) - не е нужно да се тъпчеш с химии, които не се знае какво друго ще ти разчовъркат... Или, ако изобщо се интересуваш от алтернативни начини за лечение, най-добрия е с есенциите на Бах - те възстановяват душевното равновесие
Поздрави и запомни, че най-важното е да мислиш позитивно!!!
И колкото повече се усмихваш (дори в началото да е насила), толкова по-бързо депресията ще си отиде

Ралица, 20.Х.02г.
Щастие за всички даром и нека никой да не бъде пренебрегнат!

Деси, нали знаеш какво са казали хората "Ако сам не си помогнеш - няма кой друг". Не съм професионалист. Знам, че калта е гъста и трудно се излиза от блатото. Но наистина трябва да се мобилизираш, да комуникираш с хората за красивите неща в живота. Наистина това което сподели е полезно - и аз четох брошурки за депресията и си мислех "Какво пък толкова". Друго си е да чуеш историята на патил и да знаеш какво да очакваш и да внимаваш.

При мен нещата бяха малко по-различни. Следродилната депресия беше слаба, ама да знаеш какво ми е след годинката на детето ... Налегнаха ни болести, неразбирателствата в семейството ми се разрастнаха /а аз си мислех, че като останем без баби всичко ще е по ноти, но ми се изпари надеждата 3 месеца по-късно/. А аз съм човек на колектива - много мога да върша ама ей така да е с някой /ти по-добра диагноза може да ми сложиш/. А скъпият ни татко е на самостоятелните изяви. Много помага, но все гледа сам да свърши нещата и се учудва защо не се радвам. Как се събрахме такива противоположности да ни питаш!!!
Неудовлетвореност от работата, защото трябва да тичам за градината, т.е. не мога да работя екстра време и задачките отиват към колегите и се засилва изолацията около мен.

В момента нещата са толкова зле, че се страхувам да не изпадна в самообвинения и да нараня детето /не става дума за физически/. Но почнах по-често да повишавам тон.
Така, че кажи ми каква е моята диагноза!?! Е, поне си казах да ми помине дано...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

скоро е била рожденичка, а? Да ти е жива и здрава, и нека в нейната усмивка винаги да виждаш отговора на въпросите "Защо?"
Благодаря ти за писмото и за разбирането, и когато искаш пиши!
Не можеш да си представиш колко МНОГО бележки получавам напоследък - все за кураж от минали през депресията или с молба за помощ от в момента страдащи от нея...
Намерих толкова много виртуални приятели, с някои от които смятам да се видя и лично - гот ми е!!!
Пролет пукна - ние не!!!
С обич - вечната оптимистка...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

позна!!! Точно като даскалица ми прозвуча, но нищо, свикнала съм - майка ми е такава, много си я обичам, въпреки професионалните си изкривяванийца понякога - !!!
Анализирането, себевглеждането и спомените винаги са били моят успешен начин да се справям с трудностите!!! Хората сме различни, няма верен път, има много правилни такива, или не мислиш така?
От депресията съм излязла, но НЕ ЖЕЛАЯ да я потретвам /защото тази депресия се повтори след една отпреди 9 години - тема на друг разговор.../, затова гледам да си дам сметка за ВСИЧКО, което ми се случи и за това, което ми помогна... Оки-доки?
Сега съм малко в обратното състояние - нарича се хипомания - и е далеч по-приятно да съм в него, не мисля за самоубийство, а пък ако знаеш само колко искрено се смея и развеселявам и околните, голяма скица съм!!!
Не, вече не съм в А-група, но бях там, абсолютно независимо от това, което си мислиш ти!!! БЯХ В АДА, но хубавото е, че се върнах!!! ЗНАМ КАК!!! ИСКАМ ДА ГО СПОДЕЛЯ!!! Къде тук е лошото???

НЕ МИ СЕ ЖИВЕЕШЕ, ИСКАХ ДА УМРА
СИГУРНА БЯХ, ЧЕ СЪМ НАЙ-ЛОШАТА МАЙКА НА СВЕТА И ЧЕ САМО ПРЕЧА
НЕ ЯДЯХ, НЕ СПЯХ, НЕ СЕ ЛЮБИХ...
И това ако не е ад? Какво от това, че не съм болна от рак или СПИН? Депресията е коварна болест, причинила безбройни нещастия, разбити съдби и за съжаление немалък брой самоубийства...
Най-отговорно го твърдя вече не само като дипломиран психолог, но и от личен опит...
Да, сега повече от всякога се кефя и на най-малките неща - на залеза, на алеите в парка, на зеленината и птичите песнички, на прегръдките в любимия, на хапването на ябълка, на любенето, на Алекс, обичам и себе си!!!
И вчера бях с малкия и на църква - наистина хубаво усещане отново да вярваш, но то вече не е вяра... Аз вече знам, че има БОГ, усещам го просто...
Кой Бах имаш предвид, ама честно? Защото ако говориш за моя любимец - Ричард Бах - него го чета от 15-ина години, толкова го обичам, чела съм "Едно", "Джонатан...", "Илюзии", "Мост през вечността", "Бягство от сигурността"...
Все пак ти пък не забравяй, че до голяма степен хората сме БИОХИМИЯ, и ако нещо сбъркано има в мозъчните процеси, това може и трябва да се лекува!!!
Радвам се за хомеопатията - не я отричам...
Ако знаете днес каква готина вана си взехме с Алекс - с много пяна, борова солена вода - после спа като къпан цели 2 часа... Толкова лудувахме!!!
Позитивното мислене е най-важното, но просто разбери, че докато си в депресия, ти просто НЕ СИ СПОСОБЕН на такова мислене, това е лошото на болестта, чат ли си???
Надявам се постингът ми да не е прозвучал заядливо, но все пак "Питай патило, а не старило"!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Напълно здрава и нормална си - всичко е въпрос на индивидуални особености и различия!!!
Моето честно мнение е, че живеем в малко или много ненормален свят, поради което напълно нормални и психически здрави хора просто ... няма!!!
Всеки го избива нанякъде - както има една приказка: "Всеки луд с номера си, а някои са с цяла програма!"
Ти просто си един чувствителен и добър човек, затова и понякога се изнервяш от лимоните, които ни сервира Животът - все пак трудно е непрекъснато да си правиш лимонади, особено като са толкова кисели - !!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ох, дано се свършват тези периоди по-бързо.
Снощи си мислех за теб. Знаеш ли какво липсва на клуба от теб - разкази за бебето /или аз поне не попадам на такива/, снимки. Така, че може да отвориш една тема да го видим

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Деси, виж - honey13 и gugu са прави, и аз мисля като тях - вземи се в ръце вече!!! Казваш, че депресията ти е отминала, а все за това говориш, все едно и също повтаряш! Не остана момиче в тоя клуб, дето да не изрази съчувствието си към теб, но явно това не ти е достатъчно... Казваш, че си била в ада, но не предизвикваш ли така Бога??? Ад е да загубиш дете, мъж, майка, баща; ад е да гледаш как най-скъпите ти хора страдат и да не можеш да им помогнеш; ад е да вадиш залък от устата си, за да си нахраниш детето; ад е да нямаш покрив и пари за хляб; и най-сетне, ад е не ТИ да боледуваш, а детето ти!!! Ад е историята на Iskritsa Nadejda, това е истински ад, но тя съумя да обърне природата наопаки с едничката си майчина любов и воля! Пак ти казвам - разбирам те и ти съчувствам, но наистина има къде-къде по-големи нещастия на този свят! Ами я си представи, че след раждането не твоето състояние се беше влошило, а не дай си Боже, на детенце?!? Има ли по-голям ад и ужас и мъка от това? Престани да се концентрираш толкова върху собствените си нужди и тревоги и всичко ще бъде наред. Радвай се, че имаш страхотен мъж, който те разбира и подкрепя, бъди щастлива, че си родила здраво и сладко дете! Стегни се заради тях, животът ти е хубав!

Значи виж в темата ни - Лято 2004 год. 8 част - аз съм от майките-августинки, така се кръстихме докато бяхме бременни и термините ни бяха през август - много активни бяхме и все още сме!!!
Мерси за интереса ти, много те харесвам -
Доскоро и пак пиши!!!
А сега една широка усмивка специално за мен и за всички добрички мамички тук!!!
ПРОЛЕТ ПУКНА - НИЕ НЕ!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Само че от обратното състояние - еуфорична съм откъм средата на март, тоест прекалено весела, енергична, идейна, много мисля и действам без да се уморявам, много говоря и пиша, много се хиля на детето, но съм и малко по-раздразнителна... Това състояние психиатрите го наричат хипомания /обратното на депресията е/! Според моя лекар до 1 месец ще съм съвсем възстановена!!!
Споделяйки тук, аз не търсех само съчувствие, съвсем не! Аз пишех и за да информирам, и за да ми олекне, о`кей? Освен това да продължавам да пиша за мен е разтоварващо и важно, за да не изпадам отново в такова състояние, взимам си по-лесно поуките, като пиша! Не, не предизвиквам Бога, а съм му безкрайно БЛАГОДАРНА за всичко!!!
Да, знам, че има други нещастия, много по-големи от моето, но да не би да не е много жалко и тъжно детето ти да е здраво, мъжът ти и майка ти да те обичат, а ти самата да не се радваш от всичко това само защото си в депресия? Не е ли страшно да мислиш за самоубийство и да не го осъществяваш само заради мъката, която ще причиниш после? Бях убедена, че съм най-лошата майка на света и че за Алекс ще е по-добре да ме няма, а не да има такава луда и гадна майка! Повярвай ми, това беше МОЯТ АД!!! Но той свърши и аз научих много за себе си, близките ми и болестта, наречена депресия... Това, което не ни убива, ни прави по-силни... И след най-тъмната нощ идва изгревът... Всяко зло за добро... Радвай се на малките неща... Всяко нещо носи смисъл и дар... Тези фрази вече не са само теория за мен!!! И не само вярвам в Бога, аз го усещам и знам, че съществува!!! Как мога да го предизвикам с нещо, като Той е толкова обичлив и състрадателен, добър и всепрощаващ???



Отговарям ти, защото усещам, че си искрено добронамерена! Благодаря ти за мнението ти! И ако моите постинги те дразнят, просто повече не ги чети, о`кей? Щом модераторките не ме трият, значи не обиждам никого с присъствието си, а просто имам своята си истина, нали?

Редактирано от desykv на 29.04.05 18:46.

аз все повече съм си аз отпреди депресията...
Въпреки че бабата и дядото тръгнаха за село, и аз съм по цял ден съвсем сама с бебо /мъжът ми тръгва за работа в 9 и се връща в 20 часа, без почивен ден е/, се справям много добре и с дома /пазаруване, готвене, чистене, подреждане, цветя, пране и т.н./, и с Алекс /хранене, къпане, разходки, игра/, даже ми е и приятно вече!!!
Много ми е хубаво и на всички ще кажа, че наистина "И след най-тъмната нощ идва утрото!" и "Няма вечно да вали!" -
Ако желаете, споделете с мен как сте се чувствали първите дни, седмици и месеци след раждането на детето / децата си!
Доскоро...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много се радвам че нещата при теб се нареждат, защото това което си преживяла звучи много притеснително, наистина си герой, че си го преодоляла. Искам да те попитам дали си била склонна към депресивни състояния по време на бременността? Защото аз понякога изпадам в ужасни кризи с рев по цяла нощ без конкретна причина, страх ме е ужасно, че няма да се справя с ученето, че с бебето нещо няма да е наред, че съм дебела и грозна въпреки че досега съм качила само 6 килца, че мъжът ми няма да ме харесва повече, освен това и сексът умря тотално, на теория ми се прави, но сякаш нещо ми е прекъснало необходимите нервни окончания. Въобще се чувствам тромава, мързелива и безполезна, нищо не правя и от това се чувствам още по виновна. От лудване ме спасява само мъжът ми и помръдването на малкотот човече, което ме успокоява, че засега поне си е наред. Страх ме е това да не продължи и след раждането и се чудя дали има връзка между "предродилната" и "следродилната" депресия. При теб как беше?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Първо, не се притеснявай излишно за следродилната депресия - само 1 от 10 жени развива такава!!! Второ, аз нямах предродилна депресия, напротив - въпреки безбройните проблемчета и грижи около бременността ми /имах от самото начало болезнени контракции, а в началото и припадъци и виене на свят, подути крака накрая и общо 16 кила отгоре/ аз се чувствах в повечето време подчертано весела и щастлива, дори в еуфория понякога... Така че при мен поне такава връзка нямаше... Трето, в миналото съм имала една също доста тежка депресия /когато бях на 18 години/, вкл. и с мисли за самоубийство, която продължи 2 месеца, отмина от само себе си /е, и с малко моя помощ - но е тайна каква, освен ако не ми пишеш лична бележка!/, тогава никой не разбра за нея и се оправих без лекарства - с това исках да ти кажа, че аз явно съм склонна към изпадане в малко крайни емоционални състояния... Четвърто, имам едно книжле, казва се "Депресия при жени" и е безкрайно полезно четиво - там пише за депресиите, свързани с особени женски състояния - като ПМС, бременност, следродилен период, менопауза... Много е интересно и е писано от психолог и психиатър... В чужбина подобни книжки се разпространяват в поликлиниките и задължително се дават на бременни и родилки! А не като тук...
Ако някоя от вас прояви интерес, може да препиша тук важни моменти от книжката ми /но в момента съм на гости в Люлин, а тя е в Надежда/... Там пише, че съществуват жени, склонни към депресивни състояния - било по-леки, било по-тежки - в някой или във всеки от изброените по-особени периоди в живота на жената!
Доскоро! На бъдещите мами леко и спокойно бременеене, на майките - щастливо майчинство, на всички ни - много здраве и щастие, и нека депресиите намаляват, а взаимната подкрепа и сътрудничество растат!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дуцка мила, с мака вече се разбрахме по въпроса - оказа се, че ми има доверие и всичко вече е наред!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Най-накрая намерих поле за изява... Благодаря ви, че ме изтърпяхте досега... Може темата да се заключи от модераторките вече, ако не представлява интерес тук... Аз отивам във форума на Мама - там има постинг за следродилната депресия - чао от мен засега и бъдете психично и физически здрави!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ако има такива изобщо...
Ето че вече детето ми не е бебе, а е момченце на 2 години и 2 месеца. Да ми е живо и здраво миличкото!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Имам въпроси и отдавна се каня да те питам. Как сте, що сте, Деси? Дай малко снимки на Алекс, сигурно вече е мъж за женене.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Първо - искрено и дълбоко съжалявам за това, че си минала през дълбока депресия и ти!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Почвам отзад на пред:)
"Слоницата" е индийският бог Ганеша.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Поздравления за свалените килограми!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Най-сърдечно ви каня да пишете в нея!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от desykv на 15.11.06 10:32.