Всеки си мисли, че на него му е най-тежко. Това е нормално, защото познава всичко от своята ситуация, но никой не знае какви са предизвикателствата при отсрещния. Говорим, споделяме (тук), но не можем да си кажем всичко, няма да ни стигне цял живот да уточним някои доста важни детайли, нали сме си момиченца Дори при най-близките хора не всичко се знае.
Аз например, без да се правя на майка-героиня, щото съм майка-маймуна, много се учудих, когато всичките ми приятели мислеха, че родителите ми са зад мен. Не, ни най-малко не бяха. Нашите са адски готини, но сами са отгледали децата си и смятат, че щом те са могли, значи и аз мога. Ама трябвало "да си запиша дата за изпит", ми запиши си бе, взимаш бебето и в НБУ. Или не знам как, оправяш се...Това си е твой проблем.
Давам само един малък пример, който добре илюстрира логиката на много баби и дядовци. Не казвам, че не са прави, въпросът е, че много близки хора могат да мислят, че щом имаш добри родители детето ти има всеотдайни баби и всичко ти е наред, лигавиш се. Обаче няма такъв филм. Всеотдайни може да са в друга област де.
В крайна светка следродилната депресия е факт и околните вместо да обвиняват майката трябва да проявят разбиране и съчуствие. Дори да не проумяват каква е причината. Щом има депресия, има причина. Тя трябва да се разнищи (ако не е болезнено) и да се помогне. А не да се пъчим и да сочим със среден пръст човек, който В МОМЕНТА е в беда. Целувки на всички мами, които страдат от тази магария - депресията. Жалко, че нямам вграден предавател да им кажа по едно "Вярвам в теб! Ти си чудесна мама, просто ти трябва малко време, както на всички нас"

Дидини

DarkCat, освен праг на издържливост има и вродена/придобита склонност към депресиране, просто има хора, които са по-черногледи, пасивни, меланхолични и по-дълго време остават в тези състояния. Никой не ги отрича, но нали въпросът е как да се справяме с тях. И не мисля, че тук някой дели мамите на "български" и "в чужбина"...Просто момичетата са си описали преживяванията. Разбира се, че няма толкова значение дали си в Бг или другаде, за да ти е трудно, но от личен опит с бебе и в чужбина, и в Бг ,мога да кажа, че колкото и да е трудно в Бг, колкото и да няма кой да ти помага, поне си в родната си страна (роден град), имаш все някой познат/приятел, с който да споделиш...докато докато бях в чужбина даже нямаше на кой да се обадя, какво остава за подкрепа. Тогава наистина тези форуми са ти най-близкото нещо. Ей така, седиш си като кукувица сама, гледаш си детето и чакаш мъжа си да се върне от работа. Да не говорим за културните различия по отглеждането на децата и по много други теми... Така, че хубаво е, че тук има разни мнения. Никой не отрича следродилните депресии и проблеми. Но, ако само си ги описваме и си се оплакваме, полза никаква, седим си в тях...А нали идеята е да ги преодоляваме. Не виждам защо на тези момичета, които някак си се справят трябва да им се лепне етикета "the real one", звучи някак иронично, а не е честно. Поне аз, когато прочета за това как някой се справя с трудна ситуация и още повече като видя, че е в далеч по-незавидно положение от мен, се мобилизирам и спирам да подсмърчам...
Всичко най-добро и усмихната и слънчева пролет на всички мами - български и чужбински!!! :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На нас в Англия освен брошури за мамите, ни дадоха и две-три за татковците.. Мъжът ми си ги прочете тайно от мен, въпреки че в началото викаше: абе я не ме занимавай с глупости. Аз обаче старателно ги прочетох и преди него и много ми харесаха. Там ставаше дума и за не по-малко силните и объркани емоции на младите татковци, които макар и по-рядко също се случва да изпаднат в депресия. Даже имаше снимка на едно депресирано семейство - като им гледахме умърлушените и уморени физиономии и едно ревящо бебе между тях, на нас ни ставаше весело и си казвахме: а, значи нищо ново под слънцето!

И на мен са ми давали бришури, но и в 7мия месец ни правеха и тестове за това колко сме податливи на депресия. И после ги изпраштаха някъде - нямам идея къде. Тукима някаква такава организация към родилните отделения.
ако четете на английски (или африканс)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

стига де... не се правим на героини. едва ли сме с нещо по- от другите, камо ли най-....
просто сме намерили начин да избегнем нещо, уповавайки се на това , че няма кой друг....

наистина ми е гадно че се ядосваш така, не съм писала нищо за да се опитам да се покажа геройка(което не съм), нито пък преднамерено да те ядосам...

Мир?


Хареса ми мнението за майките-маймунки. Харесва ми да съм майка маймуна всъчност децата ме правят на такава нон-стоп.... а дисциплината в нас ела да видиш..просто няма таква и на герой да се правя, все тая, все са ми се качили на главата.... и аз затова толкова високо си виря носа, че като не мога да покажа на моите маймуни в нас че аз командвам, поне в клубовете

Хей....наиситна не искам да се караме ..хайде стига. Аз ще спра да пиша за чужбинските мами, ти се опитай да не ми се дразниш - DEAL?

Ей ние си пишем ама каде се загуби инициаторката за тази тема?

[desi], нищо лично, но наистина при случаите, за които разказват sweetkids_mama и desykv не става дума за това дали можеш да си позволиш и дали можеш да си кажеш "нямам време за това!". това са тежки състояния, които просто се случват. може би го правиш без да искаш и без да съзнаваш, но обиждаш жените, на които се случва - не е слабост на характера, не е нещо, което можеш да си позволиш да имаш или не - болест е, химически и хормонален дисбаланс, които съпроводени с умората и стреса на някои хора оказват по-силно влияние на психиката им без да е особено ясно защо точно на тях(ако си спомням вярно от брошурките, които на мен ми даваха :) ), често съпроводен и от халицюнации. радвам се, че на теб въпреки стреса не ти се е случило, но това няма нищо общо с това дали можеш да си го позволиш или не... дано никога не го и прежвееш!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Доста ми е трудно да пиша за тях, но щом питате... Ето ги вкратце:
1/ От малка съм предразположена към крайности в емоционалното си състояние - ту прекалено весела, ту прекалено тъжна...
2/ Свръхчувствителна съм и голяма перфекционистка!
3/ Мислех, че щом съм завършила с отличие психология в СУ "Св. Кл. Охридски", съм застрахована от всякакви психични проблеми - не е така, няма застраховани, от каквото и да било...
4/ Мислех, че това е временно настроение и ще ми мине...
5/ Мислех, че ще мога да си помогна сама...
6/ Отлагах лечение, поради голям срам, страх и чувство за вина - как аз чувствам такива неща, нали уж съм добра майка??? Ужасно беше...
7/ И най-важната според мен причина - ако щете ми се смейте, но аз повече няма да я допускам, защото за мен е пагубна - много критикувах майките, преди аз самата да стана такава... Примерно тази защо прави така, а пък онази онака... Вътрешно ги съдех, външно - не... Но "не съдете, за да не бъдете съден" - всеки човек е такъв, какъвто е, и за това си има причини... Сега вече не упреквам никого и това много ми помага... Космическите закони трябва да се спазват, иначе лошо ни се пише... Така че за мен съденето на другите хора се оказа голямата причина за обхваналата ме депресия - а това го разбрах, защото станах като тях - съдех глупавите, станах невероятно глупава и без капчица памет, критикувах тъжните, станах депресирана, не разбирах ходещите на психиатър, на мен ми се наложи... Вселената/Бог си знаят работата, !!! Всяко зло за добро в крайна сметка... За вас това може да не е вярно, критикувайте си колкото си щете, но аз повече - не!!!
Бъдете много здрави и щастливи, и се обичайте!!!
С приятелски протегната ръка - Деси.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Как исках някой да ме разбере!!!
От малка съм ИДЕАЛНАТА КАКА - винаги добра, смела, отговорна, справяща се, обичаща, весела въпреки проблемите, прощаваща, неревнива, разбираща, помагаща и т.н. И смятах, че ще бъда и ИДЕАЛНАТА МАЙКА, и се борех неистово да бъда такава... До момента, в който, полудяла от болка и страх, признах, че не съм такава... Умирах от паника да не ми отнемат родителските права, мъжът ми да не се разведе с мене, майка ми да не се отрече от мене... Нищо такова не се случи, слава на Бога!!! Сега много се оправям именно благодарение на личните си усилия, на близките си, на хапчетата, на пролетта, на книгите, които чета... Вече бродирам гоблени, карам колело, правя гимнастика, готвя, пиша в Интернет, гледам френско кино, пея, разхождам кучето и се радвам на живота... Но сама нямаше да успея, наистина!!! Не е въпрос на лична мобилизация, а на болестно състояние... Всичко най-добро на всички ви и дано не ме разберете лично, защото болката е голяма! Доскоро.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За куража и разбирането...
А на адашката ще кажа да се радва, че няма генетично предразположение към депресия...
И ще й кажа още да не се изказва неподготвена...
Аз също съм астматичка и знам какво е... И знам, че не искам да я имам, финансово също не мога да "си я позволя", както често се изказваш, но съм БОЛНА от астма и се лекувам... Както има астматици, така има и БОЛНИ ОТ ДЕПРЕСИЯ, и това НЕ Е ВЪПРОС НА ЛИЧНА БОРБА ИЛИ ВОЛЯ, или мобилизация, а на сбъркан хормонален и биохимичен баланс в тялото, който също трябва да се ЛЕКУВА!!! Разбра ли сега, Деси??? Не си тъпа, дано да си разбрала... Така че не обиждай, а се радвай, че въпреки трудния ти живот нямаш ДЕПРЕСИЯ, а само потиснатост и умора от време на време, което е нормално... О`кей???

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите