хе-хе..ти все едно моя син имаш - ама моя като ревне с птлно гърло и получава асматичен пристъп. та аз се раздирам между желанието си да го оставя да се нареве и да се научи да спи (щотото това работи 100% и само за 3 дена се научават да спят непробудно) и едновременно с това ми е жал че може почти да го убия ако получи пристъп"насила"....а и съм 100% че реве насила, щото просто вече е научил че е готино да има нощем компания........ а и той говори, та си знам,че нишо не го боли ми реве за реването.....
Моя съвет е ако можеш да го изтраеш 3 нощи, по добре го направи и си реши проблема със съня.......

[Desi], бъди жива и здрава! Пожелавам ти от все сърце 3-те ти желания да се сбъднат!!! Знам много добре какво е да си в чужбина сам, само с мъж и дете, аз бях така в първите 2 месеца след раждането, а след това се местехме в Бг. Наистина трябва яка мобилизация. Оцеляват тези, които умеят да се мобилизират! Кураж и занапред и дано ти стане по-леко!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Художесвената литература отразява, в повечето случаи, реалния живот. Пишещият често използва за сюжет своите преживявания и наблюдения. Е, освен ако не е някой откачен фантаст, разбира се.
Най-потресаващото обаче, че книгата, която ви препоръчвам е написана от мъж.Той със сигурност не е нито раждал, нито е изпадал в постнатална депресия. В предговора е изразил благодарността си към своя близка, която му е разказала подробно за пътешествието "из тъмните дебри на следродилната депресия", цитирам.
А иначе да си четеш книжки докато си отглеждаш бебето е много хубаво и препоръчително. Който има мерак винаги ще намери време, та макар и половин час.

Това за неразбирането от страна на мъжа ми е до болка познато.Аз съм още в началото на бременноста,но доста се измъчих с постоянното желание за рев и неразбирането от мъжката част.Понякога ми помага в домакинската работа,но после трябва да съм му много много благодарна.По натура не е лош човек,но е много нервен и супер егоист/ аз също/.Двамата сме зодия Лъв и е голяма борба за надмощие.Когато се скараме аз изтъквам че повече отстъпвам,но не той твърди че той повече отстъпва.......Мога да давам примери до безкрай.Никога не съм си мислила,че мога да попрочета подходяща литература.Винаги съм си мислила , че мога да се справя сама.До сега.Но след тези откровения които прочитам започвам да се страхувам....Спирам засега.Поздрави на всички.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мили майчета, за съжаление особено при първо дете, следродилната депресия във всичките й форми е много често срещана. И аз навремето като родих моята кака, бях студентка- ходех на лекции и изпити, живеехме в началото със родителите на мъжа ми и трябваше да се съобразявам с тях, нямаше памперси и като полудели перяхме и гладехме целодневно десетки пелени, нямаше освин бананова каша нищо друго и трябваше сами да си приготвяме пюретата, кашите и всичко за детето. От преумора спях в трамвая от къщи до университета- 7 минути за три спирки. Моеж да спя навсякъде без да ми пука от околните. А какато беши изключително жизнено и игриво бебе, спеше 2-3 пъти с нощния сън. Бях луднала от умора.
Така че си мисля, че това е една от основните причини за депресията, така че използвайте всеки момент, за да спите с бебаците си и да си почивате. Аз сега така правя, а къщната работа няма да избяга.

мда.... някои ги хваща тази адска депресия, други са невероятно държеливи мами, те са героини от всякъде, те се спешъл, те са неповторими, единствени, истински и борбени.
всичко друго дето го е хванало депресия, болест или там нещо си си го е пожелало тайно, за да си почине

потвърждава се приказката, че сит на гладен не вярва....

изнервих се от темата, не защото ме е хванала депресия /аз съм се преборила успешно с нея/ а заради неразбирането на тези героични, смели мами по чужбината най-вече, които отвсякъде са The Real One

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тъй, тъй ... ами и ние сме от тези дето се борят да останат в чужда страна, може би просто защото е по-лесно да се върнеш. Е, да - бих казала, че сме си стъпили на краката. Но при нас статута не е постоянен и борбата вече години наред е безмилостно голяма. Точно това е, което според мен води до апатия в един момент - години наред луда експлоатация, труд, съкращения /за астие оцеляхме/ и ... чакаш. Само си представи, че за 4 години имам 2-3 седмици почивка и 12 седмици майчинство. В началото бяхме колеги все събирани от някъде и беше друго. Сега съм заобиколена от хора, които са тук да поработят малко и ако не им изнася ще се преместят на друга работа /за щастие пазара се поотвори/. А това на моменти е дразнещо да ти мърморят колко зле било след като ти се печеш на огъня с години и не ти изнася да излезеш от него, а акто капан не можеш да разчиташ на тези хора.
Е, при нас определено проблемът е, че си нямаме обкръжение дето да си споделяме и така затворени просто гръмваме.
И като сложиш на този демобилизационен план /защото освен да работиш яко да си пазиш мястото и да се надяваш друго не ти остава - и пак не е ясен резултата защото не зависи от теб/ и дете, на което не можеш да обръщаш внимание и то реве за теб и те търси. И това желание ей така да си остана в къщи сама за ден за да поизчистя и може би да проспа деня, а защо пък да не си пошия гоблен. Да, но няма как да стане, защото цялата отпуска ми гори в отделни дни болнични и се моля да не се разболяваме повече защото и неплатения отпуск доколкото знам е само 2 седмици на година. Мисля, че точно тези болести ме сгромолясват в последно време.

Но ти разбираш за какво говоря. Е, в моя случай не става дума за агресия към детето или самоубийствени помисли. Според мен човек просто трябва да говори за тези неща за да си сверява часовника, да се освежава. Едно подхлъзване по наклонената права и трудно се спира особено с годините. Затова се притеснявам от апатиите ми /ами години наред не мога да погледна по-далеч от утрешния ден/. За да не стане от нищо нещо.

Деси, дано при теб нещата се развият максимално бързо и този ужас да отмине!!! желая ти здраве преди всичко и все така положително гледане на света!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ох, майчета. Просто всички расъждаваме върху проблема. При всеки си е индивидуално решението. Но според мен е супер темата да се отвори за да дискутираме, ако ще да е само да си кажем за да ни олекне.
Аз търсих/търся толкова много подкрепа в таткото. А явно той не може да разбере сериозността на положението. Очаквам от него да ме разбира без да му кажа, а не става. А и няма с кой друг да споделям освен тук с клуба /единствените ни приятели се прибраха в България и то не защото просто имаха пари за билет, а защото там повече им харесва. Затова съм досадно дълга обикновено/.

Стига разделение на мами тук и там. Всички сме мами. Точно това искам да обясня - това къде живееш и пред какво си изправен /ако нямаме проблеми ще си намерим/ не означава, че си малко по-податлив на депресии като следродилната. Но от друга страна и мобилизацията и ангажираността имат значение до някаква степен. Но понякога е трудно да ги намериш.
Но за мен си остава най-важното да се споделя. По-добре да се потърси помощ затова, че ти е криво отколкото да се чака да стъпиш в блатото. А както казах по-горе - тръгнеш ли по наклонената права не е ясно кога ще се спре. Навремето бяха любовни мъки, ужасии, но за няколко дни минаваше. Сега с годините дупките май стават по-дълготрайни.
Отделно си е едно да се спасяваш само себе си, друго е да има дете което да разчита само на тебе, а ти да се чувстваш уморен и безпомощен. Последното винаги води до депресия заради гузна съвест при мен.

Тъй де - герои има - това сме всички ние. Всички сме майки и всички минаваме през разни периоди. Както една мама казва "Лесно е да станеш майка, трудно е да бъдеш". Мойта молба е всички да споделят как е при тях /без да се засягят от други мнения/ за да се мобилизираме и да си гледаме децата по-добре!

ПП: Деси, кажи като специалист и минал през това какво е станало! Желая ти успешно и бързо завършване на терапията!!! Приеми моята виртуална любов

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прави сте - докторите трябва да подготвят майките за тези състояния. Знаенето, че съществуват си е едно добро начало. А още по-важното е майката да знае, че няма нищо срамно да си признава и да търси помощ поне от близките си на първо време.
Аз например като почнах рев вечерта преди изписването и ме държа до след изписването. Браво, че нямаше фото и близки на изписването, че щеше да е супер комично - не съм виждала плачеща мама. Докторите се изредиха да ме питат какво ми е, но никой не седна да поговори с мен за психологичната страна на въпроса. Е, при мен основния проблем беше ревността към детето и не го давах на майка ми дълго време. И не исках да виждам никой първия месец. С връщането на работа също нямах сериозен проблем. Даже се борих да си върна позициите /12 седмици само, но бяха свикнали без мен/ ... до момента на срива от умора /много я бях и я подченявам/ месеци по-късно.

Моя съвет е татковците да бъдат просветени също. В крайна сметка на тях най-много разчитаме /поне аз/ и е хубаво да знаят за какво става дума.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

да, разсъждаваме си. но просто не ми харесва мисленето на някои мами. не ми харесва техния особен "героизъм" затова че са мами в чужбина - всеки сам прави избор къде да бъде нали така.

съвсем не ми харесва да се смята че мамите които са си в БГ понеже си имат на кой да разчитат /а това че са в БГ не значи че около тях кръжат баби орлици/ са постоянно болни и се лигавят, "щото не им е опряло яйцето до дупето"

аз като мама живяла в чужбина съм наясно с много неща и се дразня от това неразбиране които имат "чужбинските" мами към мамите в БГ. Защото никъде не е лесно, ама никъде.

Еденици са тези при които всичко е "цветя и рози". и нека The Real мамите не се възвисяват толкова, защото не знаят кому какво е носил живота, пък и всеки има някакъв праг на издръжливост

ах....пак се ядосах

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите