Ах Слънце, защо не си писала тук ?

нима е било нужно да минаваш сама през ада?

наистина не си изключение, ех, какво да се прави като понякога така много се объркват хормоните

сега вече като се оправяш света е различен /т.е. същия като преди, но човек не го забелязва докато е нещастен и депресиран/

аз съм на среща, ако имаш нужда

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Деси, продължавай смело напред! Остави черните и песимистични мисли зад гърба си. Радвай се на детенце, съпруг и на заобикалящите те. Желая ти да надмогнеш състоянието си и отново да се явиш в редиците на здраво мислещите хора. Успех и бъди щастлива!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Desykv, адски неприятно е това, през което минаваш!
Споделяш, че може би знаеш какви са причините - напиши ги, ако не те притеснява! Описаното от теб не е типично за следродилната депресия, по-скоро ми звучи като резултат от някакви странични събития?

Много ми се иска всички бъдещи мами да знаят, че следродилната депресия не е депресия в смисъла, в който обичайно тълкуваме думата! По-точно би звучало определението "следродилна умора". Тежкият деветмесечен предходен период и хормоналният дисбаланс, съчетани с безсъние и абсолютно ново себеосъзнаване, водят ПОНЯКОГА до по-лабилна психика /плачливост, раздразнителност, чувство за малоценност или неспособност/ и, образно казано, "губене на почва под краката". Мислите за самоубийство, обаче, категорично не спадат в проявленията на това състояние!
Аз лично не мога да кажа, че съм имала отрицателни следродилни емоции - както някой по-горе е отбелязал, безсънието е това, което най-много ме изтощи. Психически и физически. От дете съм суперзависима от количеството сън и при мен точно недоспиването води до раздразнителност, трудна концентрация и проблеми с паметта.
При някои жени това положение се утежнява от напрежение вкъщи, недобри отношения със съпруг или роднини, или пък чисто битови трудности - безпаричие, загуба на работа и т.н.

desy, а какво каза психиатърът ти? Причината само в бебето ли е? Не можеш ли да си осигуриш месец "отпуск", да отидеш на почивка или да се отдадеш на любимите си занимания, вместо да пиеш лекарства? Извинявай, ако въпросите ми звучат като нездраво любопитство, но просто ми стана много мъчно от историята ти...

ама няма да ме разберат мамите

като няма на кого да разчиташ, не се разболяваш.... Аз съм така "здрава и права" откакто се качихме на самолета преди години.....
няма грипове, няма язвени кризи, няма 39 градуса темпераура - ако не си ти няма кой - така, че време за депресии и боледуване нямах. На 4 крака ще се влача и пак ще съм "здрава и права".

И аз се моля тайничко да не се случва нищо сериозно.

Деси мисля точно като crazy_chick че навярно една почивка ще ти подейства добре. Наистина когато се сьберат всички фактори накуп битови, изменени отношения с близки, умора, недоспиване, нов вьншен вид и тежко раждане става страшно. Аз имах навремето желание да взема бебка и да избягам някьде -да отидем само двете на почивка и т.н. Оказа се че това не било никак налудничаво а даже някои фирми предлагат точно такьв тип почивка на морето по всяко време на годината за майки и деца (над 3 месеца). От 3 дни до кьм седмица. Правело чудеса. Аз така и не сьм опитвала, но като разреших един сериозен битов проблем(квартират) и забременях за втори пьт неочаквано от депресията ми нямаше и помен - макар че другите фактори си останаха- вече престана да ми пука за каквото и да е било. Мисля че има някакьв предел и после като го минеш вече не се впрягаш чак толкова.
На все на цялата несигурност-на мьжа ми му изтича август договора после нямаме идея какво ще става ние иамме и още едно дете от 30 януари и не само че не се чувстваме зле, ами даже сме обнадеждени и вярваме че ще стане нещо много хубаво и ще намерим изход от ситуацията, макар в днешно време да е много трудно да си намериш работа. Ама ние сме свикнали да сменяме места дьржави и т.н. Най-важното е промяна да има според мен- депресията така се лекува, не с хапчета и т.н.
Дай си един отпуск- вьрви на море или планина и обезателно ще се почувстваш по добре!!!
Помисли си само Деси а какво щеше да е ако го нямаше детето- какьв сив и пуст живот- да мислиш само за работа или за празни удоволствия

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз в една от другите теми съм ти писала, Деска, но тук на другите мами искам да кажа. Това е малко по-тежко от следродилната депресия. Мисля, че съвсем правилно е постъпила Деси, че е отишла на психиатър. В такива случаи само почивката няма да помогне или ще стане много бавно. Веднъж една позната психиатър ми беше казала, че човешката психика е като стар куфар - ако някъде се появи дупка - трябва бързо да се закърпи, иначе цялото съдържание ще се излее в един момент. Понякога се налага пиенето на лекарства, те не са толкова страшни, а напротив - съвсем са необходими! Да, пак е нужна и почивка, и добра перспектива, и близки до теб, но с тия лекарства се закърпва дупката... Е, вярно е, че някои психики имат по-голяма склонност към депресивни състояние от други, но никой не е застрахован... Дори и тия мами, дето са сами и се справят с толкова много неща, че чак нямат време да боледуват - и те имат нужда от помощ и от почивка понякога. Никой не е застрахован от подобни състояния, да са живи и здрави хората около нас, да ни помогнат, ако това се случи!
Ние затова сме в тоя клуб - да споделяме и да си помагаме!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Деси, мила.... колко познато....
аз не стигнах до мисли за самоубийство, но на моменти ми идваше да удуша Рая и после толкова виновна съм се чувствала.... И моята депресия беше много голяма, много!!!
Сега като че ли я преодолях - ходих на онлайн терапевт, не съм пила лекарства, но съм по-добре.
Най-много ми помогна подкрепата на тати и клубовете - щом ме заболеше душата, се изливах тук. БЛАГОДАРЯ ВИ, МОМИЧЕТА!!!
Пиши ми бележка, ако искаш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ОООх, спомних си, спомних си. Имах депресия, да. Явно се бяха съчетали недоспиване и направо параноя, че детето ми не яде достатъчно.
Не си единствена, мила, много сме били така. Ще отмине, надявам се бързо, споделяй колкото често искаш мислите и чувствата си в клуба. Аз нямах възможност докато бях по майчинство, защото в къщи нямам интернет. ("Ми то време няма да ти остава за интернет", цитирам мъжа си. )Съжалявам и пак съжалявам за това.
Събери сили, излизай често на разходка, излизай и без бебето с приятели, с които имаш добри спомени от преди да родиш, говорете си за тогава, спомняйте си смешни случки и ситуации. След такава среща се връщах като нова в къщи и си гушках бебчето и му се извинявах.
Между другото така съм изтъпявала, че ми е идвало да го тръшна с всичка сила. Просто ме е срам да си спомня, все едно говоря за някой друг.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Деси, много съжалявам за случилото се! Искрено се надявам скоро всичко да си влезне в релси!
При мен имаше наченки на депресия. Първият месец след раждането ми беше кошмарен! Добре, че беше мъжа ми - толкова много ми помагаше. Непрекъснато ме успокояваше и когато аз не съм в състояние той се занимаваше с бебето. Аз понякога съм крещяла на бебето посред нощ Сега като се сетя и срам ме хваща, но нервите ми не издържаха. Анна имаше ужасни колики и непрекъснато и денонощно плачеше. Аз или плачех с нея и я гушках и се молех на Господ да не ни го причинява това или я зарязвах да плаче (пак ме хваща срам като се сетя) и отивах да пуша на балкона, защото иначе наистина щеше да ми стане нещо...Бях се затворила в себе си и не исках да виждам и да се чувам с никой освен с майка ми и мъжа ми. Това, което ме спасяваше е понякога когато майка ми идваше да гледа бебето ние с мъжа ми излизахме на кафенце Говорихме си какво ще бъде след 1 - 2 години. Колко голяма ще е Анна, какви неща ще може да прави. И като се връщах вкъщи й се извинявах, че съм й крещяла през нощта и с нова порция търпение продължавах. Тази депресия (ако мога така да я нарека) ме държа около месец и беше най-кошмарния период в живота ми. Никога до тогава не се бях чувствала толкова безпомощна. Благодарение на най-близките ми хора обаче, всичко се нареди!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Едно уточнение, crazy_chick - психолозите разграничават два вида потиснатост след раждането - следродилна тъга и следродилна депресия. Цитирам от сп. "Мама": "Първото състояние се счита за обичайно. Изразява се в плачливост, умора, тревожност, раздразнителност"; а "Следродилната психоза представлява синдром, който включва депресия, мисли от страна на майката, че би наранила себе си или новороденото". Така че състоянието на desykv е било точно следродилна депресия.