Моето психично състояние след раждането на детето! / Взаимопомощ / Бъдещи и настоящи майки-happy mama

Деси, прочетох причините, които беше описала по-горе, някои от тях ми звучат доста познато - "добрата" кака, отличничка, примерна, амбициите, желанието да се помага и т.н. Слава богу, животът ме научи, че перфекционизмът не е добър съюзник, критичността още по-малко, защото от това страдаме. Нужно е да се приемаме такива, каквито сме, а също и хората около нас. Забелязала съм, че много деца от малки се мъчат да бъдат "добри" - с родителите, в училище, с приятелите...обратната монета на това е "лошото" дете. Но и едното и другото са свързани с нуждата ни от обич и внимание - така, както лошото дете прави само бели, с които "казва" обърнете ми внимание, така и "добрите" с послушанието си също "молят" за обич и се надяват, че "ето направих каквото мама искаше, значи сега ще ме обича". Много ми се иска да не съм критична и изискваща към сина ми, за да не се налага и той да възприема някой от подобните модели, но кой знае...
Много често споменаваш за това, че си психолог, но мисля, че това не може да се смята за защитна броня. Даже често психолозите са много чувствителни хора (за да могат да работят с емоциите на хората), така че това е допълнителна предпоставка за по-силни емоционални състояния. Не мисля, обаче, че психологията е панацея за всичко, нито пък това, че имаш диплома те прави автоматично терапевт. Доколкото ми е известно трябва доста години опит и знания да се натрупат, за да се говори за нещо такова, а и "от всяко дърво свирка не става". Питаш дали би могла да работиш след този проблем - според мен няма причини да не можеш. Даже, собственият опит учи най-много. Но, мисля, че когато се помага на другите и се работи с емоции човек трябва да подхожда рационално и трезво, доколкото е възможно, за да идентифицира проблема, защото иначе ще луднеш от това, което виждаш всеки ден, а и няма да помогнеш на човека до теб.
Не се тревожи и не му умувай много-много! Всеки от нас има тежки моменти, минават, преживяват се, това ни прави по-силни! Има една китайска мъдрост, която казва, че за да запазиш тялото и духа си здрави трябва да умееш да "забравяш" лошото и да гледаш напред.
А що се отнася до гласуването за темата - както повечето момичета са написали и аз мисля, че не е добра идея да седи на първа страница. По-скоро може да се измисли нещо друго - да има обща тема "след раждането", където да има линкове към подтеми като "как свалиш кг", "как се преборих с депресията" и т.н. и всеки да си намира това, което му е нужно. Поддържам останалите, не за да омаловажа твоите преживявания, а защото някои бременни момичета могат да се наплашат, предварително да си създадат грешни представи, или току-що родили майки да сбъркат следродилната тъга с нещо по-сериозно и да се шашнат. А и ежедневието ни е винаги пълно с разни проблеми и тревоги, от всякъде ни заливат с негативна информация, а би било добре да си създаваме повече радост, хубави моменти, веселби и т.н... Освен трудности майчинството носи и много радост, нека я споделяме по-често,а току виж сме погледнали на проблемите с по-ведри очи!
С най-добри чувства и пожелания "да забравиш" лошото, както са казали древните китайци!