ЛЯТО 2004 *7* / Взаимопомощ / Бъдещи и настоящи майки-happy mama

За картичката - съвсем накрако, че се олях вече от фукня. Взе да ми става неудобно. Муцунките станаха случайно. Наместих я с роклята, връчих цифрите и взех да снимам. Към края тя взе да кашлюка нещо и най-интересните физионимии всъщност са кашлица.

Наше село. За сега с татито сме решили всеки месец да ни командироват за по една седмица там. Наистина добре й се отразява. Дворът си е двор. Така ми беше криво днес, че само за 3 часа бяхме навън. Не успяхме да излезем по-рано, щото попарвах коприва за фризера

С Жеко отношенията им бяха доста по-различни от вашите. Ние така и не им позволихме физически контакт. Тя си го обожаваше от далеч и само протягаше ръчички, а той, милия, от раз разбра по-особения статут на това мъничкото и направи всичко възможно да влезе в крак с изискванията. Вчера една случка много ме умили. В къщите, които са най-близо до нас или няма никой или стопаните (всички са виладжии като нас) нямат кучета, та Жеко е поел шевство над квартала и пази всичко и всички. И ай че чул че се задава превозно средство, хуква на проверка с неистов лай. Е да ама вчера Дени тъкмо заспиваше на полянката до него. Как е разбрал, нямам идея, но хукна без "гък" да каже и до еееей, съседния завой не излая ни веднъж.
А тя и днес сутринта си спомняше за него, но до вечерта спомена взе да избледнява. Забелязвам, че "ба-ба" започва да се изражда в нещо като "да-да" и се използва с умиление към всичко хубаво. Включитено и към едно друго бебе на улицата. Днес й показах две кучета на улицата, но едното замина докато го отразим, а другото е един охранен уличен Белчо, дето се подвизава до сладкарницата и на всичките ми подвиквания само отвори очи и леееко надигна глава. Та Дени изобщо не направи разлика между него и остатъка от пейзажа.
Нищо де, през почивните дни ще ходим до по-близкото село да задяваме тамошните песове. А Пъстрово ни е на точно 100км. Не е много, но за съжаление последните 15, са в окаяно състояние, а последните 5 съпругът ми нарича "зоната на здрача", та ще ограничим посещенията до веднъж месечно.

И последно (но не на последно място

) - благодарим за топлото посрещане и целувките и ви ги връщаме тъпкано!