Видях случайно този форум и реших да пиша, може би защого и аз съм бъдеща майка.След няколко дни ми е термина. В живота си досега съм свикнала да не хленча и да се оправям с всяка ситуация и почти всеки тип хора до момента в който не създадох семейство и не се сблъсках с характера на двекърва ми и мъжа ми. За жалост става все по-напрегнаго за мен защото свекървата живее при нас и отскоро съвсем започна да ми се меси във всичко (как да правя салатата, защо не й слагам лук, даже констатира това пред мъжа ми на висок глас и той във всичко я подкрепя като намира кусури на мен а повярвайте ми нямат основание за това защото всичко приготвено от мен е ужасно вкусно, а свекървата не е никаква домякиня).Досета се защитавах къде под формата на майтап, къде сериозно и то най-вече ме боли отношението на мъжа ми към мен.Твърди че много ме обича а подкрепя майка си.Не разбирам вече скоро ще дойде детето а тя отсега се меси представям си тогава какво ще е. Аз се възмущавам мъжът ми си прави всичко по старому.Искам нещата да се променят (женени сме от 1,5 г.), неискам да го загубя защото той е много добър човек но незная ако започна да се съгласявам с всичко а да си правя мойто дали ще има ефект.Кагато обсъждаме нещо заедно след това и свекървата е информирана и тя се намесва, дава съвети, за него това е нормално за мен не.Аз съм неговото семейство не тя.Незнам какво да правя, гълтам и трупам нерви на себе си и детето.Незная докога ще издържа защото е много лошо когато за един мъж майката е на първо място.Надявам се някоя да ми помогне с актуален съвет и опит.Искам да се преборя със ситуацията но незная как за да успея.Наистина досега се надявах да стане чудо а отсега знам ли.Затова ви моля за помощ патили и успели жени кажете как

Не съм била в твоята ситуация, в смисъл, че не съм живяла със свекърва, но съвета ми е един - изнесете се от там! Ако сте си само двамата и се виждате със свекър ти и свекърва ти веднъж седмично, нещата доста ще се променят. А и на мъжа ти можеш деликатно, но в прав текст да му обясниш, че има ред в тази работа и че ти си номер 1, а тя номер 2. Аз направих това още преди да се оженим и нещата са ОК, даже със свекърва ми се разбирам добре. Но ако останете двете под един покрив оправия няма да има. Явно тя е от типа "майка орлица" и така е възпитала и сина си - да й се подчинява и да приема винаги нейното мнение за единствено правилното!
Желая ти успех, бързо разрешаване!
А и още нещо - да не забравяме, че в момента и хормоните са ти в повечко, по-чувствителна си, страх те е от приближилото раждане и виждаш всичко в особено черни краски. Леко раждане ти желая и бързо справяне с проблема!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма ли начин да се отделите?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Никакъв за съжаление.

Тогава ти остава единствено да се разберете с мъжа ти и да поставиш точни и ясни правила. Иначе ще затъваш все повече.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ами опита показва, че най-добре е да се говори като има нещо което тормози единия партньор. Говори с мъжа си, може да не забелязва, че това те тормози, или да не подозира доколко е зле..

Миличка,напълно те разбирам.Аз съм в същото положение.Омъжена съм от 4 години и в началото мъжа ми беше изцяло на моя страна,но по стечение на обстоятелствата,бяхме разделени 1 година-аз го бях напуснала защото не можех да издържам на тези им взаимоотношения-и ние живеем заедно.И за тази една година той се е променил изцяло-заприличал е на майка си,но в мъжки вариант.Аз се върнах при него,защото го обичам,детето също го обожава,а знам че и той ни обича.Просто за времето в което не бяхме заедно успях да осмисля всичко и да се науча да не обръщам внимание,да не се впечатлявам от нищо.Това ми помогна да се върна и ми помага и сега,когато пак живеем заедно.Щастлива съм,че ходя на работа и се прибирам вечер за 2-3 часа и си лягам после.През това време ме интересува само детето ми и не забелязвам другите около мен.Свекито гледа малкия и аз предявявам всичките си претенции-ще го гледа както аз искам-за това спор няма.Не си премълчавам или ако си премълча за нещо и се съглася,то е за да не си хабя нервите,после си правя каквото съм си наумила.
Обичам съпруга си,не мога да се оплача-не пие,не ме бие,грижи се за семейството.Единственото е,че много слуша мама,но аз се примирих с факта,че докато е жива,ще го делим,няма да е само мой...
Моят съвет е да се успокоиш,не се впрягай,особено в твоето положение.А когато родиш,ти си единствената която може да дава наставления,за това как ще се гледа ТВОЕТО дете.Да сте живи и здрави.Желая ти леко раждане и горе главата.
Научи се да мислиш повече за себе си и не позволявай дребните ежедневни простотии да те съсипват.В крайна сметка твоят живот тепърва предстои.

Много ти благодаря за думите ани ти просто ме върна към живота.Ако искаш да си пишем можеш да ми оставиш e-maila си но само ако имаш желание.Май сега във вените ми започна да тече кръв а не вода.Благодаря ти още веднъж.

Здрасти!
В момента сме в апартамента на свекъра и свекървата, макар че реално не живеем с тях, те само прескачат по 5-6 дни в месеца. Но само фактът, че всичко около мен си е тяхно и нямам моралното право да местя или променям нищо, си е достатъчно натоварващ. Не че те ще ми кажат нещо - страхотни хора са, много добре се разбираме, угаждат ми и ме обичат. Но със съпруга ми сме заедно от много години - още от малки хлапета - и мисля че съм си извоювала правото на обич и уважение. Имало е моменти, когато не ми е било лесно и съм стискала зъби, но мъжът ми винаги е бил до мен.
Но явно в твоя случай отношенията са значително по-напрегнати...
Ти и бебето трябва да сте на първо място за мъжа ти! няма мама, няма тати - щом е решил че може да създаде семейство, значи трябва да е наясно, че вече ти си неговия съветник и партньор. Докато е бил малък мама го е ръководела, но сега той на свой ред трябва да ръководи собственото си дете и да се разбира със жена си. Говори с него! ако не се съобрази с твоите нужди и не чуе притесненията ти, съжалявам, но този до теб не ти е съпруг, а просто мъж някакъв си там... Даже и като мъж не ми звучи, а като мамино детенце...

Най-важно е да се отделите.
Няма да си домакиня и майка в собственото си семейство, докато нямате свой си дом! Не говоря за лично жилище - сега е много трудно, особено за младо семейство. Квартира, даже една стаичка да е - да знаеш че ти си царицата там, а не свекърва ти. Много ще ви е тежко, финансово малко хора са добре сега, но на душата като е леко и всичко друго изглежда по-розово...

Малко съм крайна, прощавай. За хората отстрани чуждите проблеми изглеждат лесно разрешими, но дано поне малко съм ти помогнала. Говори с любимия си, обясни му какво ти тежи, но не се карайте - бавно и с постоянство се постига повече. Обичай го, подкрепяй го, но защитавай и своите интереси. Ако те цени като човек, би трябвало да те разбере или поне да се опита...
Не бива да оставяш друг да се меси в семейството ти. Със съвет родителите може да помогнат, но не и с готови решения!

Бъди силна и безпроблемно раждане!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

dimova_tomova@*******

А ако имаш ICQ,моят номер е ******

Редактирано от Чeтa на 29.03.05 13:53.