ЛЯТО 2004 *6*

Е, Деси!
Друго да не е, но поне подкрепа, мисля знаеш, че можеш да получиш тук. И да задраскаш такива изречения като "Дано не ме зачеркнете от списъка на мамите, с които желаете да общувате... " от речника си.
За случилото се ти съчувствам. Наистина много ти се е струпало. И близки да загубиш, а и тази депресия... Но не виждам причина да се срамуваш. Че е тежко - тежко е, но толкова от мамите са минали по подобен път. Дори и в по-лека форма да е, пак си е било вид депресия. Защо да се срамуваш??
Радвам се, че сега си по-добре. Надявам се, ще успееш да намериш сили в себе си да видиш пролетта навън, да чуеш птичките, да почувстваш надеждата и любовта, които ни заобикалят в този най-хубав от всички сезон (поне за мен). И най-вече всеки ден да виждаш искриците в очичките на Алекс и да си даваш сметка за това, че сме благословени и щастливи с мъничките слънчица, които ни огряват ежедневно.
Вярвам, че сега, когато навън е слънчево и когато увеличите разходките с Алекс, малко по малко ще се върнеш към предишната Деси и се надявам, че колкото може по-скоро ще се освободиш и от лекарствата.
Това е от нас. Кураж!

Деница - 16 юли 2004г.

Ай Десии,много неща са ти се струпали на главата. Дано всичко лошо да е свършило вече и само хубави неща да ти се случват.Гледам мерките ви са много добри.Цункай Алекс от нас с Криси.

Ти отдавна казваше ,че си в депресия,защо не си взела веднага мерки?Сероксата не ти ли е много силен? Защо не започнаха с някое по леко лекарство ?

Мен пък ми откриха желязодефицитна анемия.И аз много слабея и нямам никакъв апетит,толкова ,че забравям да ям даже.Но сега се тъпча насила, защото Малтофера трябва да се взима след хранене три пъти, та хапвам по малко.

Отивам да видя новите ви снимки!
Ето тук са нашите:[линк]

Видях го Алекс,ама той одрал кожата на тати!Да ти е жив и здрав и много да ви радва. А ти се стягай, лошото време свърши и сега слънцето и пролетта ще ти помогнат много да се измъкнеш от депресията.

А пък ние се "озъбихме" на този хубав празник!Току що напипах първото зъбче, във вид на малка грапава чертичка на венеца и то след две денонощия кисело като лимонче Криси!

Да се похалим!
днес нали е Благовец и вече имаме ушенца с обички.Деси се държа геройски и всичко мина много бързо и успешно.Тя почти не плака, аповече се стресна от шума на пистолета , скойто и пробиха ушетата.Вече си прилича на малко момиченце и като чели и физиономията и се промени с тези обички.скоро ще я снимам и ще ви се покажем

Деси, закачам се за теб, защото си последна, по-скоро, от недоглеждане, за което - извинявай! Добре дошла отново и ти пожелавам никакви депресии повече! Съчувствам ти за тежките моменти, но трябва да се борим и да вървим напред! Само усмивки и положителни емоции ти желая от все сърце!

Аз да се оплача - Йоан ми е болен с висока Т. Тази сутрин беше 39.5 и сме на Панадол или Ефералган в зависимост от това колко висока е Т. Много ми е мъчно. Не иска да яде и да пие нищо! Вчера насила го карах да пие . Той реве и аз с него! Горкото ми бебе! А вчера щяхме да ходим на мерки и теглилки .

Иначе пляска с ръце и маха за "Чао". Много е миличък. Вечер като ме види и се лепва за мен и е като маймунче дето виси по майка си. Ух, свило ми се е сърцето за малчо!

Целувки на всички ви!

Деси, мила, доста време не съм чела и не знаех за депресията ти! Ако това ще те успокои, аз също минах през този кошмар, включително и мислите за самоубийство и жестоки скандали с мъжа ми. А като отчетем и това, че нямаме баби наблизо и си гледам малката самичка, картинката не става никак розова Но-успях да изпълзя от само себе си от дълбоката дупка, въпреки, че вече и аз се замислях за професионална помощ. Знам как се чувстваш, и отчаянието, и срама, че не си мама на ниво, и чувството че никой не може да ти помогне. Но, за щастие, това вече отшумява и пролетта ще ни зареди само с усмивки!
Исках с това да ти кажа-няма защо да се срамуваш, че си човек и имаш чувства, и че не си сама-всички ние сме с теб!
И се радвам, че вече си отново тук, защото се бях затъжила за твоите емоционални постинги!
Целувки на теб и Алексчо и ви обичаме!!!

Боговете ни завиждат, че сме смъртни

Ей, да не чувам такива неща като зачеркваници и че те било срам да споделяш нас. Нали всички сме на един хал- бебета, проблеми, неспане и т.н. Трябва да се подкрепяме и най-вече да стискаме зъби. Никой не е казал, че е лесно да си майка, но когато видиш малкта усмивка, всичко остава на заден план. Обаждай се по-често, ние винаги излизаме ако е хубаво времето и много ще се радвам да се мотаме заедно, че Краси е далече и понякога ме мързи да ходя до тяхната градинка, а когато сме двете ще преодоляваме по-бързо разстоянието до там(евентуално)

Поздрави и стискам палци малкия Сашко да се оправи скоро

Ох, това с реването напълно го разбирам. Много е гадно детенце да е болно. Стискам палци да се оправи много бързо. Не го насилвай да яде. Важно е течности да поема повече. Ако трябва му давай на час по лъжичка, дето се вика. После апетита ще му се оправи.
Спокойна вечер от нас.

Ита, много ти съчувствам за болното детенце! Ако можеш, кърми го повече, дори не го храни с останалите храни, ако може само на гърдата. Сега в събота и неделя сигурно не си на работа, опитай. Така ще поема необходимите течности и няма да има нужда да го насилваш да се храни. А и кърмата ще му помогне да се справи с вируса.
Деси, много се радвам, че си превъзмогнала трудностите и отново имаш желание да контактуваш с хора и се появяваш тук. Винаги ще намериш необходимото разбиране и подкрепа! И повярвай, след всичко лошо, което ти се е случило, те чакат само хубави неща!
Много целувки на бебчовците!

Боян - 19.07.2004

Миличка, съжалявам за всички трудности и нещастия, които са те сполетели. Дано вече всичко е наред и да се радваш на бебчето си и човека до теб

Алекс още няма.
Как сте с килцата, мами?
Аз съм 51 кг, а бях 49 кг, преди да забременея. Така че се чувствам о`кей.
Цицките ми се деформираха, но какво да се прави?

Я споко, ще му мине на детето! И Алекс на 23-ти март ми вдигна 39.7 градуса, но с Панадола я свалихме! Сега е екстра, пак си папка и си пие! Прави му чай, сок, вода... Насила му бутай поне малко течности! За яденето не се бой, по-важното е да не се обезводни бебчето! Горе главата, справяш се чудесно!!!

че трябваше по-рано да потърся помощ, но ме беше много срам и се чувствах зверски виновна за случващото се с мен... Не забравяй, че съм завършила психология в СУ "Св. Кл. Охридски" с отличие! Но явно няма застраховани!!! Уж би трябвало аз да помагам на хората, а то... Стана тя, каквато стана!!!
Както и да е... Не ми е силен Сероксата, дозата ми е минимална - 20 мг на ден, а не 60 мг примерно, както е при паническото и посттравматичното стресово разстройство... Честно казано, химията ми действа добре - дано се оправя и без нея след някой и друг месец... Но такъв е животът!!!
Чао и мерси за окуражителните ви думи и послания, летящи към мен!!!
Обичам ви всички!!!

Радвам се, че си се оправила!!! И че ми се обади снощи!!! Когато ходя в Южния парк, ще ти се обадя обезателно!!!
Благодаря ти за топлите думи и разбирането!!! Никога не сме сами явно, въпреки че може така да ни изглежда понякога!!! С обич - Деси.

Да, живот и здраве, ще излизаме повече, Дуцка!!!
Благодаря ти от сърце за всичко!!!
И доскоро!!!

ни блъсна кола пред "Ена"-та...
Слава Богу, и двамата сме читави!!!
Внимавайте много, майчици!!!
И аз имах известна вина, признавам си...
Човекът паркираше и не ни видя навреме... Както и аз него...
Аз паднах на земята, количката също, добре, че Алекс беше добре овързан, та не излетя от нея... Само малко си охлузи главичката, но след 5 минути вече се смееше... Пу-пу!!!
Човекът се казва Боби и се оказа много свестен - помогна ни, и той се разтрепери целият, веднага отиде в магазина и му купи голяма плюшена играчка жълта крава и 5 пюрета... Извини ни се... Разбрахме се без излишни разправии, запознахме се, той беше с жена си в колата, та има и добри хора... Никой не желае злото - пътят към ада е постлан с добри намерения... А понякога става и така, че именно децата на обущаря ходят боси - както е при мен - уж психолог, а ходи на психиатър, ха-ха-ха!!!
Освен това вчера сутринта Алекс, както си играл с баща си с една плюшена играчка, та си бръкнал в окото - сега му е кръвясало, та бяхме и на очен лекар... Сега е на Панадол, Проспан, очни капки, ушни капки, физиологичен р-р за нослето, вит. С, вит. Д, чайове, сокове, каши, кисело мляко с бисквитки, абе въобще - голяма е картинка...
Това да е - сега отиваме на гости при нашите в Люлин - чао на всички засега от мен и доскоро!!!

Ели ти е супер сладка балеринка на колажа - пу, пу!!! И Алекс как само готино си го изтъпанчила... Благодаря ти от сърце, мила, само здраве и любов да ти праща Господ!!!

Какво щях да правя без вас???

Къде има такова училище по плуване за бебета - искам и аз!!!
Но през лятото ще ходим на море, живот и здраве, и тогава ще го пробвам, ако водата го позволява... Ще е на около годинка...