Мили мами,след 6 дни ми предстои секцио,по лекарско предписание заради тесен таз.Доста съм притеснена,все пак си е операция,споделете ми как се чувствахте сле д напрвено секцио,колко време след операцията може да станеш,кога ти дават да кърмиш бебнцето,боли ли много мястото на разреза,и и зобщо всичко което е свързано с това,имам нужда малко от кураж,вашите мнения ще са ми много нужни,все пак да съм поне малко подготвена каквмо ме очаква след това.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от jana на 19.03.05 16:02.

и аз като теб бях много изплашена и притеснена(т.к.никога не бях лежала в болница-а камо ли оперирана).Самата операция,както и поставянето на катетър,упойка,абокат изобщо не болят.След операцията като те закарат в реанимация,при пускането на упойката започваш да трепериш(много интересно състояние,нищо не боли а ти не можеш да спреш да трепериш).Когато усетиш че упойката те пуска и започнеш да чувстваш болка ти бият аналгин.Така в реанимация изкарваш 24 часа.Малко е мъчително защото времето минава бавно,но аз си пишех нон стоп sms-си и си говорих по телефона.На следващия ден идват да ви раздвижват и трябва да ставаш.Тук вече е малко кофти но не е нещо нетърпимо.Местят те в отделението и веднага ти дават бебчето(просто мига е невероятен).И така първия ден е най-труден,след това ден със ден не се повтаря,ти ставаш все по добре.Така че не се притеснявай,всичко ще е о.к.Леко раждане и хубаво бебче.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Незнам дали и ти нямаше да питаш за такива неща ако до броени дни ти предстои операция,аз питам майчета коита биха споделили,а на теб като ти се струва глупаво,не си длъжна да пишеш

Сигурно с нетърпение ще чакам да излезна от реанимация за видя бебчето си,но чакането ще си засуажува,сигурна съм че момента е неповторим

Аз се чувствах много изморена, но това е мовже би защото преди това бях се мъчила да родя нормално около 24 часа. Моето секцио беше с епидурална, но аз не усещах абсолютно нищо, дори и нормалното дърпане и натиск.

Около 12 часа след секциото ми направиха генитален тоалет в леглото, и след това ме накараха да седна и да си пусна краката на пода.. и след 5 минути да се изправя, естествено с помощ и да се опитам да ходя.
Мен ужасно ме болеше корема, имах чувството че ми изпадат всички вътрешности. Тогава така се упреквах че не си бях взела еластично бельо (колан)!

Трудното дойде когато започнах да кърмя. Лора се роди тежка, и аз все се опитвах да не я слагам директно на корема си като я кърмя, но все не се получаваше. Не беше лесно съчетабането на операцията със кърменето, но се справихме, като поотминат болките от секциото, кърменето става много по-лесно. Радвам се че не се отказахме в началото.

Секциото си е операция, трябва да се пазиш след това, да не вдигаш нищо по-тежко от бебето. Аз бих я избегнала ако имах избор.
Не се плаши, ще мине, и ще забравиш, колкото по-малко се шашкаш, толкова по-лесно ще е. Пази се и си извикай помощничка.

Успех!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Болеше ме първите 2-3 часа, докато махнат торбата с пясъка. Но се стремях да се разсейвам - гледах телевизия, говорех си с майката от съседното легло, с акушерките. Самия разрез не ме болеше, само контракциите, с които се свиваше матката. Треперенето е неприятно, но него го има и при нормалното раждане. Болеше ме и гъбра, защото не съм свикнала да лежа по гръб, но като лежах със свити в колената крака беше по-добре. След 24 часа ме раздвижиха - не ми се стори трудно, просто станах и тръгнах, само ми пречеха катетъра и дренажа, като ги махнаха се родих
Обезболяващо ми сложиха само след излизане от операционната - аналгин.
Леко раждане и не се притеснявай

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не се притеснявай ,ще мине всичко добре.Знам,че отстрани е лесно да се говори съвсем нормално е да се притесняваш от неизвестното.Аз бях с епидуралната упойка и съм много доволна.Същаша вечер се изправих в седнало положение естествено с помощ,но болката не е толкова силна ,защото ти слагат обезболяващи.Най-неприятно ми беше 1-ят ден ,бях ужасно жадна ,а не ми даваха да пия нищо.На следващият ден вече ми я дадоха да я кърмя.Но наистина всичко се забравя.Като ми я донесоха веднага след раждането , забравих за себе си и само я наблюдавах.На четвъртият ден вече я вдигах,а тя беше малко по -тежичка(4.790).Пожелавам ти кураж и всичко да мине нормално.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

След секциото се чувствах страхотно,както не венъж съм казвала.Всичко мина много бързо и лесно.Треперх малко,но не е нищо особено,все едно ти е студено,ама не точно
Мен ме оперираха в 19.30ч.Нощта мина малко трудно,защото ме болеше доста от свиването на матката.На другата сутрин в 08ч.станах за да си взема бебчето(не спяха при нас,но го видях веднага след секциото и беше при мен,докато не го взеха за през нощта)и да отида до кантара за да се изтегля.
Всичко мина и замина страшно бързо и това е много хубав момент за мен,който си спомням с удоволствие(със спинална упойка бях).Това трябва да ти говори,че няма нищо страшно!
Успех

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

При мен секциото се наложи след десетина часа контракции - изтекли води, няма разкритие, тоновете на Киро падаха; та лекарите решиха, че ще правят секцио. Тъй като нямах предварителна нагласа за операция, нямах време и сили да се притеснявам. Стори ми се, че всичко минава много бързо. Поставиха ми необходимите приспособления, епидурална упойка, а аз вече треперех като лист, но въпреки това си разправяхме смешки с опериращия екип и главно с анастезиолога.
Наистина гадното е на другия ден, но всичко минава и заминава. Единственото ми притеснение беше, че може да не ми слезе кърма, но не само, че слезе, но беше повече от изобилна.
Както казаха и другите мами, важно е след изписването от болницата да имаш помощник. При мен таткото си беше взел цялата отпуска и се грижеше изключително добре за мама и Киро.

Няма страшно, след време се помнят само веселите моменти.