Борис вече е на 1 година и 9 месеца. От известно време (около месец) е станал болезнено привързан към мен. Не мога даже в тоалетната да отида без него. Пищи даже от баща си и не иска да остава с него. Непрекъснато ме дърпа да ходя с него навсякъде. Ако някой му каже "Кажи чао на мама", започва да се дърпа и се лепва за мен, а ако го оставя или изпада в истерия или хлипа неутешимо дъбго време.
Другото което ме притеснява е, че е адски неконтактен с деца. Когато отидем на площадката виси около мен и се дърпа, ако се опитам да го заведа при децата пък камо ли да остане без мен при тях.
Това типично поведение за тази възраст е или не?
Утре ще ходим на консултация и ще говоря и с педиатъра, но вашето мнение ще ми е много от полза.
Благодаря!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Незнам какво успокоение ще ти е това, но брат ми беше абсолютно същият. Като беше много мъничък нямаше проблем, но като поотрасна и започна да разбира вече настана АД. Той дори спеше само и единствено върху корема на майка и опиташ ли се да го преместиш изпадаше в истерия. Майка ходеше до тоалетна на отворена врата, не можеше и дума да става за ясла или някой друг да го гледа Много се измъчихме тогава Оправи се някъде на 3-4 годинки, тогава се поотпусна и започна да остава в детската градина и то пак в началото с хиляди уговорки, залъгвания, обещания, ревове, истерии и прочие. Дори помня, че първите няколко пъти просто ходеха дотам, сядаха, гледаха децата как си играят и си тръгваха залепени двамата.Лека полека си стана самостоятелен, но периода беше много тежък.
Пожелавам ти лека отминаване на това
П.П. Ама е много пораснал пу пу

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

УЖАС!
май това е нормално в някакъв период!и особено ако детето се гледа само от майката!!аз съм била почти така,гледам че и Ели става така!бяхме на рожден ден на едно детенце с което се вижда всеки ден и по принцип са приятелчета, познаваше се и с другите дечица и като се лепна за мен седна и се кротна !по-късно дойде едно детенце на годинка и половина някъде и то по същия начин реагира а по принцип било много палаво, та май си е от периода!не че е много хубаво, но дано да мине по-скоро!и се успокоявам с факта че поне не е безкрайно смела та мога по-лесно да я контролирам навън,да не излиза на пътя или да не вземе да тръгне някъде с непознат примерно!
а нямате ли си някоя любима играчка?това би могло да му подейства много успокояващо!ако мама я няма играчката я замества успокоявало ги или така казват психолозите
целувки и дано скоро да ви мине!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от asinka на 16.03.05 20:22.

Доколкото аз зная, това е абсолютно типично поведение за деца между 1 и 2г., та и по-нагоре. Има си и психологическо обяснение, но не ми се пише сега
И изобщо, тези периоди на болезнена привързаност, редуващи се с периоди на отхвърляне и дистанция, продължават чак до пуберитета.
При нас положението е същото, някъде от 2 месеца насам. Давид е на 1г. и 3м. Беше общителен, дори прекалено; можеше да си стои сам с часове и по принцип вижда много други хора, освен мен и баща си. Сега обаче е горе-долу както го описваш, с изключение на това, че все още не реве за мен, като го оставям някъде. Но и това очаквам скоро


ПП. Ми мнооооого голям мъж е това вече!!!

Леле ти ме хвърли в оркестъра!
Дано не е така при нас, че не знам какво ще правя...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма любима играчка, особено пък такава, която да ме замести като успокоително.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мисля, че е период. Нашия такъв свърши някъде около втория й рожден ден. При нея аз си го обяснявам с проговарянето й. Защото преди я разбирах само аз и тя явно се е чувствала несигурна с другите.
Явно ще минават през такива периоди (поради най-различни ясни и неясни причини) и за напред. Скоро се видяхме с едни приятели с детенце малко по-голямо от Цвета. Преди винаги е било страшно контактно, но на тази среща цялото време изкара заровено в майка си. Очевидно беше в привързан период.
Още нещо. Сега, като се постопли, извеждай го по разните детски кътове с какички, които забавляват децата. Те обикновено имат подход, пък и на дечицата им е интересно и много лесно се отпускат.


ПП Бобо е страшно готин с новата прическа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Наистина любима играчка/ предмет ще е важна част от преодоляване на болезнената привързаност. Добре е да проявяваш много внимание към предмета, който си нарочите, в смисъл да го "къпеш", гушкаш, да му говорите заедно- така твоите грижи, насочени към играчката, ще са като проекция на твоите майчински грижи и внимание, и тя ще те "замества". Можеш и да сложиш малко от твоя парфюм на играчката- така тя ще мирише на теб. Всичкото това го пиша в случай, че все пак Бобо си намери такава любима играчка. Успех!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съвсем нормално е,чета,споко.За жалост ли,за радост ли,и аз не знам.Така е бил братът на мъжа ми,свеки разправя разни емоции,най-вече с акането й на отворена врата и втораченият в нея малък пич.... Опитай се да се радваш на това,детето те обича и така ще си остане завинаги.Ще ти е трудно и досадно понякога сега,ама така са мъжките майки.Не го изоставяй за дълго,за да не го травмираш,иначе после ще се вкопчи още повече в теб. Целувки.

Много е пораснал

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ау,Чета този момък Бо ли е,къде са му къдриците,майтапа на страна ама много е порастнал,да ви е жив и здрав.А за привързаността какво да ти кажа нормално екато си ги гледаме сами и незнаят баби,дядовци и отчасти татковци,защото те татковците са за по 2 часа вечер има няма.Мислила ли си за ясла,колкото по малки тръгнат толкова по-лесно свикват и стават самостоятелни

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите